№ 681
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502369 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД
срещу решение № 74/ 20.06.2024г. на СОС, 3 първоинстанционен търговски
състав, постановено по т.д. № 123/23г. в частта, в която е уважен иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от 5 000лв. до 30 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част решението е
постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД. Сочи, че ищецът не е вписан в
Констативния протокол за ПТП като пострадало лице. Протоколът е
официален документ и удостоверява, че към момента на инцидента, той не е
бил пострадал. Не е доказано, че уврежданията, които твърди, че е получил да
са в причинна връзка с инцидента. Представените медицински документи не
са от датата на произшествието. Той е бил прегледан на 11.11.2022г. във
ВМА-София поради оплаквания в шията и кръста. След проведени образни
изследвания на шийни и поясни прешлени и липса на диагностицирани
травматични промени е бил освободен. Поради това следва да се приеме, че
ищецът от ПТП е получил травма в шията и кръста и болки в тези области.
Описаните хронично- дегенеративни промени не могат да бъдат получени
1
вследствие на травмата. Описаните изменение в гръбначния стълб също имат
такъв характер. Счита определеното обезщетение за завишено по размер с
оглед на получените травми при ищеца.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск над 5000лв. до 30000лв. присъдени като обезщетение за
неимуществени вреди.
В. Х. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва въззивна жалба. Счита я за
неоснователна. Неоснователни са възраженията за нарушаване на чл.52 от
ЗЗД.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба
ищецът В. Х. твърди, че на 11.11.2022г. около 22.30 ч. в гр. София е настъпил
пътен инцидент. При него той е пострадал като пътник в лек автомобил
„Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. № ********, управляван от З. П.. С това МПС
е реализиран удар от лек автомобил „Фолксваген Голф “ с рег. № ********,
управляван от П. И.. Причина за настъпване на ПТП е поведението на
последния, който е нарушил правилата за движение по пътищата. За
инцидента е съставен Констативен протокол с пострадали лица № К-
623/11.11.2022г. След ПТП на В. Х. е била оказана медицинска помощ във
ВМА-София. Той е получил : контузия на шията, контузия на долната част на
гърба и таза, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с
радиулопатия и посттравматични промени в тялото на С4 и доскови
протрузии и хернии на описаните нива. В лечебното заведение е съобщил, че
има оплаквания от главоболие и болки в шията и кръста. Предписан му е
леглови режим. На 29.11.2022г., след като състоянието му се е влошило, му е
направено МРТ на целия гръбначен стълб и са установени посттравматични
промени на С4 и дискови протрузии и хернии Уврежданията са причинили на
ищеца болки в областта на шията, гърба и таза, ограничение на движенията,
множество ограничения и затруднения в обичайния му бит. Възстановяването
2
му продължава и към момента. Има оплаквания от силни болки в шийната и
лумбална област, продължава да чувства дискомфорт и изтръпване на левия
крак. ПТП се е отразило негативно на психиката му. Той е направил разходи
за лечение в размер на 1150лв. За лек автомобил „Фолксваген Голф “ с рег.
№ ******** е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника. С претенция, получена от ответника на
03.01.2023г. ищецът е депозирал искане за обезвреда пред застрахователя,
който му е отказал да изплати обезщетение. Затова ищецът В. Х. моли съда
да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 30 000 лв., частичен иск от 50000лв., както и 1150лв. имуществени
вреди, конкретизирани в исковата молба, в едно със законната лихва върху
сумите считано от 03.01.2023г. до окончателното им изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът в депозиран в срок писмен отговор заявява, че оспорва
исковете по основание и размер. Неоспорва, че между него и собственика на
лек автомобил „Фолксваген Голф “ с рег. № ******** е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва механизма на
ПТП, че няма влязла в сила присъда, както и че има деликт. Поддържа, че
ищецът не е вписан като пострадало лице в Констативния протокол за ПТП.
Поддържа, че от представените медицински документи ищецът е получил
травма в областта на шията и кръста с болков синдром. Описаните
изменения в гръбначния стълб са с хронично-дегенеративен характер и не са в
причинна връзка с ПТП. Прави възражение за съпричиняване, тъй като В. Х. е
нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Счита за неоснователна претенцията за лихва
от датата на уведомяването. Счита, че в случая чл.497, ал.1, т.1 от КЗ не е
приложим, тъй като ищецът не е представил всички необходими документи
при предявяване на претенцията си.
Безспорно е, че на 11.11.2022г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
фотоалбум. Във връзка с пътния инцидент са представени писмени
доказателства от МВР.
Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът.
Не се спори, че за водача на лек автомобил „Фолксваген Голф “ с рег. №
******** е имало застраховка „Гражданска отговорност“ валидна към
3
датата на произшествието при ответника.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на
03.01.2023г. като застрахователят е отказал да му е определил и изплатил
такова.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил медицински
документи, епикризи, ЕР на ТЕЛК, фактури и разходни документи във
връзка с претенцията за имуществени вреди.
Не се спори, че по отношение на водача на МПС , застрахован при
ответника, е съставено наказателно постановление от 23.11.2022г., АУАН от
12.11.2022г..
В хода на съдебното дирене е допусната комплексна медицинска и
автотехническа експертиза, изготвена от специалист неврохирург и
автоексперт. В медицинската си част са установени травматичните
увреждания, получени от ищеца: контузия и навяхване на шията, контузия на
долната част на гърба и таза, увреждане на междупрешленните дискове в
шийния отдел с радиколопатия, увреждане на междупрешленните дискове в
поясния отдел и други отдели на гръбначния стълб с радиколопатия, изгладена
шийна лордоза, контузионна травма на IV шиен прешлен с МР данни за
ограничена зона на костномозъчен едем в тяло С4 и контузионна травма на II
лумбален прешлен с интраспонгилозна дискова протрузия по долната
дискална повърхност на прешлена с наличие на костномозъчен едем.
Предписаното лечение е постелен режим. То е продължило в домашно-
амбулаторни условия. Травматичните увреждания са настъпили и протичат
при значими възрастови дегенеративни промени на шийния, гръдния и
поясния отдел на гръбначния стълб. Това обуславя комплексна причина за
наличните оплаквания и отклонения в неврологичния статус и удължават и
утежняват възстановителния период. Прогнозата за в бъдеще е несигурна.
Извършен е личен преглед на ищеца като резултатите от него са отразени в
медицинската част на експертизата. В автотехническата част вещото лице е
посочило механизма на настъпване на ПТП, както и че ищецът е бил с
поставен предпазен колан. В съдебно заседание вещите лица са допълнило
заключението си.
Съдът не кредитира заключението в медицинската част, защото го
4
счита за неточно и несъотвестващо на медицинските документи и
медицинската наука. В останалата част му дава вяра, както и в
автотехническата част, като компетентно, обосновано и безпристрастно,
основаващо се на научните правила и професионалния опит на експертите.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят П. познава ищеца. Тя е управлявала автомобила, в който той
е пътувал, когато е настъпил инцидента на 11.11.2022г. В. Х. е седял до нея на
предна дясна седалка и двамата са били с предпазни колани. Описва
механизма, при който е настъпило транспортното произшествие. След като са
приключили със сведенията за ПТП ищецът е отишъл във ВМА, защото е
имал силни болки.
Свидетелят Х.а е майка на ищеца и желае да свидетелства. Тя твърди, че
той е претърпял пътен инцидент на 11.11.2022г. Описва състоянието му
непосредствено след инцидента- изпитвал е силни болки. Не е имало кръв.
Болките във врата продължават и до момента. Не може да вдига тежести.
Боли го кръста. Шофира, но когато е пътник в автомобил си спомня за
инцидента.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетеля Х.а ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близкото
родство между нея и ищецът, но ги счита за достоверни.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е уважил
изцяло исковете. Решението е влязло в сила по иска за обезщетение за
неимуществени вреди за 5000лв. и за присъдените имуществени вреди.
Пред настоящата инстанция е допусната комплексна медицинска
експертиза, изготвена от специалист неврохирург и невротравматолог и
специалист ортопед- травматолог. Те са посочили травмите, които ищецът е
получил: контузия на шията- навяхване и разтягане на свързващия апарат на
шийния отдел на гръбначния стълб; ограничена посттравматична зона на
костно- мозъчен едем в тялото на четвърти шиен прешлен С4, травма на
лумбалния/поясния/ отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в контузия на
поясния отдел на гръбначния стълб, костно-мозъчен едем на долната дискална
повърхност на Л2- втори поясен прешлен и данни за интраспонгилозна
5
дискова протрузия. Няма счупване на тела. При ищеца не е проведено лечение
с обездвижване на шията с яка за 5-7 дни, което е неправилно. Предписани са
му обезболяващи медикаменти и леглови режим. Даденото му лечение е за
дегенеративните промени в шийния и поясния отдел на гръбначния стълб.
Вещите лица са посочили възстановителния период замекотъканните травми -
3-8 седмици, а в областта на шията до 6м. След този период наличието на
оплаквания е в резултата на дегенеративните изменения. При ПТП с удар
отзад не може да има травматични дискови хернии. Вещите лица са
посочили механизма на получаване на травмите. Приложените фактури
удостоверяват разходи във връзка с лечението на ищеца. В експертизата е
посочено какво представлява изгладената шийна лордоза. При проведени
научни изследвания за връзка между контузия на шията и промяна в
лордозата не са установени убедителни доказателства за такава. Няма
ренгенографии преди инцидента за да се обоснове отговор за причината на
настъпилата промяна в лордозата на шията. Извършен е личен преглед на
ищеца и установеното при него е отразено в заключението. В съдебно
заседание вещите лица са допълнили заключението си.
Съдът възприема заключението като обективно, обосновано,
безпристрастно и компетентно, основаващо на научните и опитните правила.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
6
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и
от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
към застрахователя. В тримесечният срок застрахователят му е отказал да
определи и плати обезщетение за неимуществени вреди. Предявения иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим. Това обуславя активната
материална и процесуална легитимация на ищеца да претендира обезщетение
за претърпените от него вреди срещу застрахователя на деликвента.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той
има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател. Влязлото в сила решение на
първоинстанционния съд по настоящото дело в една част е формирана сила
на пресъдено нещо по отношение на следните факти: наличието на
елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, настъпило ПТП на
11.11.2022г. и че при него е пострадал ищецът, наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на произшествието,
както и че възражението за съпричиняване е неоснователно. В тази връзка
следва да се посочи, че е формирана сила на пресъдено нещо и по отношение
7
на това, че ищецът има качеството на пострадало лице от пътния инцидент,
независимо, че не е вписан като такова в Констативния протокол за ПТП с
пострадали лица. Поради това въззивният съд не следва да обсъжда този
въпрос, макар че е поставен за разглеждане в жалбата.
От това следва да се приеме, че застрахователят по валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ е пасивно материално и процесуално
легитимиран да отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди и травмите, които са в причинна
връзка с пътното произшествие.
То се определя от съда по справедливост- чл.52 от ЗЗД.
Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на
обективни критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на
настъпването им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да
няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения,
неговата възраст и влошаване на здравословното му състояние, наличие на
загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от
ГПК всяка страна има задължението да докаже всички факти, от които черпи
за себе си благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на
доказване. Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване
и с всички допустими и относими доказателства, претърпените от него болки
и страдания. Допусната комплексна медицинска експертиза пред въззивния
съд е посочила получените от ищеца травми: контузия на шията- навяхване и
разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб;
ограничена посттравматична зона на костно- мозъчен едем в тялото на
четвърти шиен прешлен С4, травма на лумбалния/поясния/ отдел на
гръбначния стълб, изразяваща се в контузия на поясния отдел на гръбначния
стълб. По своя медико- биологичен характер консервативно лекуваните
увреди са причинила временно разстройство на здравето неопасно за живота.
В резултат от тези травми В. Х. е изпитвал болки в областта на шията и
поясния отдел на гръбначния стълб. Уредите са настъпили при предшестващи
дегенеративни промени, което обосновава удължаване на възстановителния
период. Той е 3-8 седмици за мекотъканните контузии и до 6 месеца за
навяхването и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел. Наличието
8
на оплаквания след този период е свързано с дегенеративните изменения.
Проведеното лечение по отношение на контузията/навяхването на шията не е
било правилно, което също е допринесло за удължаване на периода на
лечение и възстановяване. Това не може да се отрази на размера на
обезщетението. Травмите са допринесли за нарушаване на обичайния начин на
живот при ищеца, до влошаване на качеството му на живот. Изпитвал е болки
непосредствено след инцидента, а и сега./ св. Х.а/ За в бъдеще прогнозата е
несигурна поради вече съществуващите дегенеративни промени. В. Х. не се е
нуждаел от чужда помощ. Приемал е болкоуспокояващи медикаменти. Няма
данни за настъпили усложнения при лечебно- възстановителния период. Няма
данни за нарушаване на функционалността и двигателната способност на
крайниците, на движенията им т.е. остатъчни и трайни последици, които да
обуславят начина му на живот за в бъдеще и да имат постоянен характер.
Съдът приема за недоказани да са в причинна връзка с пътния инцидент, т.е
да имат травматичен характер : костно-мозъчния едем по долната дискална
повърхност на Л2 и интраспонгиозата, която е част от прешлена; изгладена
шийна лордоза. При определяне на обезщетението следва да се съобрази,
че В. Х. е имал обичайното емоционално състояние на пострадали при пътни
инциденти, както и че в момента няма клинични данни за психично
заболяване. Той е възстановен в обичайното си физиологично
функциониране, в добро общо състояние, контактен и адекватен. В шийния
отдел при движенията на главата – навеждане назад и ротация в двете посоки
има слаба болка в крайната им фаза. Навеждане на главата напред и наклони
в двете посоки движенията са без болка. В поясния отдел движенията
навеждане напред и наклони в двете страни са без оплаквания и без
ограничения. При навеждане напред ръцете достигат до коленете и има
ограничение и болка. Неврологичният статус при ищеца е нормален. Като
съобрази изложеното, като и че при ищеца влияние оказват настъпилите
дегенеративни изменения преди инцидента, което е повлияло на
продължителността на възстановителния период, на интензитета на болките,
както и че те за в бъдеще ще оказват влияние върху начина му на живот,
неговата възраст – 41години към момента на пътния инцидент, липса на
усложнения от травмите и трайни последици от тях, болките и страданията,
които е преживял, счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение
е 20 000лв.
9
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2022г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен критерий
за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./ Р №
34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС, Р № 60090/29.07.2021г. по
т.д. № 1472/20г., ВКС, I т.о./. Обезщетението отразява степента на
уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както и други
обективни факти, които са предмет на доказване и които да са доказани в
хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение на В. Х. от
20 000 лв. представлява 28 минимални работни заплати за страната за
2022г./710 лв. МРЗ за 2022г. Определеното обезщетение е съответно на
жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент.
Поради изложеното решението на СОС следва да се отмени в частта, в
която предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди е уважен над 20000лв. до 30000лв. и да се потвърди в частта, в която е
уважен над 5000 до 20000лв.
Решението трябва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден да
заплати държавна такса по сметка на СОС над 846 лв.
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят се дължат разноски за
производството пред САС за отхвърлената част на иска в размер на 1560 лв. с
ДДС. Ответникът по жалбата е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е основателно. Съдът съобрази
фактическата и правна сложност на делото пред въззивния съд- влязло в сила
решение на първата инстанция и формирана СПН по въпросите за
основателността на иска по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди. Спорът пред настоящата инстанция е по
уврежданията и причинната им връзка с ПТП и размерът на обезщетението.
Съдът съобрази, че е прието заключение на комплексна медицинска
експертиза. За първоинстанционното производство следва да се присъдят
разноски на въззивника от 930лв. Претендираното адвокатско
възнаграждение е редуцирано до 2400лв. с ДДС на основание възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК, релевирано своевременно в процеса.
10
На В. Х. следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1032 лв. с ДДС за производството пред САС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 74/ 20.06.2024г. на СОС, 3 първоинстанционен
търговски състав, постановено по т.д. № 123/23г. в частта, в която е
уважен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от 20 000лв.
до 30 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, в
която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати държавна такса по сметка на
СОС над 846 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В. В. Х., гр. *** срещу ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК831830482, гр. София, бул. „Дж. Баучър“ №87 над сумата от 20 000
лв. до 30000лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.432,
ал.1 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът по чл.432, ал.1 от
КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен над 5000
лв. до 20000лв.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. В. Х., ЕГН **********, гр. ***, адрес *** и със съдебен
адрес: гр. София, ул.“Бистрица“ № 9, ет.2, офис 4 чрез адв. Г. да заплати на ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК831830482, гр. София, бул. „Дж. Баучър“ №87 сумата
от 1560лв./ хиляда петстотин и шестдесет лева/ разноски по делото за
въззивната инстанция и 930лв. за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК831830482, гр. София, бул. „Дж.
Баучър“ №87 да заплати на В. В. Х., ЕГН **********, гр. ***, адрес *** и
със съдебен адрес: гр. София, ул.“Бистрица“ № 9, ет.2, офис 4 чрез адв. Г.
сумата от 1032лв./ хиляда тридесет и два лева/ разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12