№ 83
гр. Чирпан, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20235540200162 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от С. П. Щ. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: **, чрез пълномощника си адвокат М. К., АК-Ямбол със съдебен адрес за
призоваване: **, против електронен фиш серия К № 6098322, издаден от ОД на МВР Стара
Загора, с което му е наложено административно наказание- глоба в размер на 1000,00 лв. за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и е с правно основание
чл. 59 и следващите от Раздел V на ЗАНН.
Жалбоподателят останал недоволен от така издадения електронен фиш и моли да
бъде изцяло отменен, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание, но взема писмено становище, че електронният фиш е законосъобразен, правилен
и обоснован, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта. Отговаря на
императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, безспорно е установено нарушението,
нарушителя и неговата вина, съставен е в сроковете визирани в ЗАНН и се явява правилен и
законосъобразен. В случай, че се претендират разноски за процесуално представителство на
оправомощен адвокат и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, на осн.
чл. 63 ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съдът да присъди разноски в
минимален размер. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОДМВР Ст.Загора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок / виж справка за нарушител /.
Установи се по делото, че с електронен фиш серия К № 6098322 е наложено на
жалбоподателя административно наказание- глоба в размер на 1000 лв. на основание чл. 189
1
ал. 4 във вр. с чл. 182 ал. 2 т. 6 от ЗДвП, затова че: “ На 17.06.2022г. в 16,30ч. в обл.
Ст.Загора, общ. Чирпан, на път 3-663 км.10+400 – управлява посока към град
Димитровград, при ограничение на скоростта от 60км.ч., въведено с пътен знак В26,
разположен западно на 150м. заснето с АТСС / ARHCAMS1/ и приспаднат толеранс от
3км., с МПС ** **, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ, регистрационен номер ** е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
120ccf7, разрешена стойност на скоростта – 60км/ч., установена стойност на скоростта
– 155км/ч, превишена стойност на скоростта – 95км/ч. “, с което е нарушил чл. 21 ал. 2 във
вр. с член 21 ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна –
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да
оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна
санкция. Същата е подадена в установения от Закона срок.
В конкретния случай следва да бъде изрично подчертано, че мястото на нарушението
3-663 км.10+400 не е обхванато от действието на пътен знак В26. Агенция пътна
инфраструктура - Областно пътно управление Стара Загора удостоверява по искане на
настоящият състав, че на 17.06.2022 г. пътен знак В26 (60км/ч) в комбинация с пътен знак В
24 (забранено е изпреварването...) е бил наличен на републикански път III- 663 „Чирпан -
Симеоновград", при км 10+490 в дясно по нарастване на километража (посока
Димитровград). Пътният знак е задължителен, част е от постоянната организация за
движение за обект: Рехабилитация на път III-663 ..Чирпан - Симеоновград, участък от км
0+000 до км 15+220.
Път III-663 започва от околовръстен път на гр. Чирпан - Зетьово - Димитровград -
Брод - Златополе - Райново - Симеоновград, съгласно Списъка на републиканските пътища,
утвърден с Решение № 959 на МС от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на
републиканските пътища на основание чл.3 ал.4 от Закона за пътищата, за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса / чл.10 ал.3/, и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища. Път III-663 започва именно от гр. Чирпан и километража нараства
в посока гр. Симеоновград, което съвпада с посоката на движение описана в обжалвания
ЕФ-. Там изрично е отбелязано, че МПС е управлявано в района на община Чирпан, обл.
Стара Загора в посока гр. Димитровград за разяснение гр. Димитровград е в обл. Хасково /.
Този факт означава, че мястото на нарушението посочено в обжалвания 3-663 км.10+400 е
преди зоната на действие на ограничението от 60км/ч, въведено с пътен знак В 26, тъй като
съгласно официалното удостоверяване от АПИ -ОПУ Стара Загора е, че е въведено
ограничение на скоростта от 60км/ч като постоянна организация на движението, но при км
10+490 в дясно по нарастване на километража (посока Димитровград).
Недоказването от страна на наказващия орган на надлежното установяване на
административното нарушение с посоченото в електронния фиш техническо средство в
посочения участък от път е самостоятелно основание за отмяната на обжалвания електронен
фиш. С оглед на изложените съображения съдът намира, че са налице твърдените основания,
поради което обжалвания електронен фиш да бъде отменен. / В тази насока изрично виж
Решение № 147 от 09.06.2022 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 94/2022 г./
Отделно от горното, от събраните по делото доказателства, в това число, разпит на
допуснатия по делото свидетел Таня Маринова Щ.а, както и от представената на ОДМВР
снимка, в която се твърди, че е направена когото е извършено нарушението, се установява,
че на датата на издаване на ЕФ и посочени в него час, санкционирания автомобил се е
движил по АМ Тракия, а не както е посочено в ЕФ, по път 3-663, което само по себе си е
достатъчно основание за отмяна на ЕФ. Горното се подкрепя и от представения протокол за
2
използаване на АТСС, от дата 20.06.2022 год., от който се установява, че АТСС е бил
разположен на именно на АМ Тракия на описаната дата и час.
За прецизност съдът следва да посочи и следното:
За използването на мобилната система за видеоконтрол на дата 20.06.2022 г. на
мястото на твърдяното нарушение път 3-663 км.10+400 по същество не е попълнен протокол
съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (Обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп. ДВ бр. 6 от
16.01.2018 г.).
Съдът приема, че в хода на производството по осъществяване на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е допуснато съществено
процесуално нарушение, което не може да се санира едва във въззивното производство,
което влече незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и представлява
самостоятелно основание за неговата отмяна. Това нарушение е несъставянето на протокол
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за използването на процесното
техническо средство.
Това обстоятелство се установи по категоричен начин по делото тъй като съдът с
още с Разпореждане от 26.04.2023 г. е изискал от въззиваемата страна да изпрати цялата
административно- наказателна преписка. Видно от изпратените по делото доказателства се
установява, че въззиваемата страна представя Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015
г., изм. и доп. ДВ бр. 6 от 16.01.2018 г.), касаещ обаче друго нарушение, а именно на друго
място – Автомагистрала Тракия км.170 с посока на контролираните МПС от гр. София към
гр. Бургас. Изрично в този протокол е записано, че разрешената скорост е в размер на 140
км. в час, като протокола е съставен на 20.06.2022 г. , а за дата на използване на
техническото средство е записано 17.06.2022 г.
В резултат на горното и с оглед изясняване на обективната истина съдът изрично и
повторно изиска от АНО да представят Протокол по по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, касаещ именно нарушение на
правилата за движение,но не на магистрала Тракия, а както е записано в обжалвания ЕФ, т.е.
на път 3-663 км.10+400. Такъв Протокол, до приключване на делото в настоящата
инстанция, не е представен, напротив въззиваемата страна отново представя- Протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (Обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп. ДВ бр. 6 от 16.01.2018 г.), касаещ
обаче друго нарушение, а именно на друго място – Автомагистрала Тракия км.170 с посока
на контролираните МПС от гр. София към гр. Бургас, като изрично в писмото си отговор, че
не разполагат с видеоклип.
3
Именно поради горното и съдът приема, че протокол за деяние / нарушение / на
път 3-663 км.10+400 не е съставен. Горното се подкрепя и от приложения снимков материал
/ на хартиен носител и изрично изискан клип, но отново представен снимков файл /. На тези
снимки ясно се вижда, че заснетия автомобил се движи на автомагистрала и път различен
очевидно от 3-663 км.10+400 Чирпан- Симеоноврград.
По разбиране на настоящият състав, щом АТСС е мобилно и разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от Наредбата не съдържа предпоставки за изключения, то отсъствието на протокола
е съществен пропуск.
С чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е въведено задължение за
контролния орган при всяко използване на мобилно АТСС да съставя протокол съгласно
приложението към наредбата. Предвидено е протоколът да се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол (чл. 10, ал. 2), като при работа с временно разположени на
участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта
протоколът следва да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка
на разположението на уреда (чл. 10, ал. 3). В настоящия случай за установяване на
нарушението е използвана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип № 120ccf7. Същата съгласно § 6, т. 65, б. "б" от допълнителните разпоредби
на ЗДвП представлява мобилно АТСС. Въпреки императивното задължение за попълването
на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., за използването на
процесното мобилно АТСС такъв протокол не е съставен. Изискването за съставянето на
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата не е самоцелно, тъй като той изпълнява важна
доказателствена функция в процеса. Липсата на редовно съставен протокол означава и липса
на доказателство по делото за спазването на нормативно предвидения ред за установяване на
нарушението чрез използването на мобилно техническо средство. Същевременно
доказателствената тежест в процеса се носи единствено от административнонаказващия
орган, поради което той следва да понесе и последиците от доказателствената непълнота за
законосъобразното провеждане на процедурата. Доколкото изискването за попълване на
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е установено като елемент от
процедурата при използване на мобилно АТСС за контрол, то несъставянето му винаги ще
съставлява процесуално нарушение. Настоящият съдебен състав приема, че това нарушение
е от категорията на съществените, поради което то влече незаконосъобразност на ЕФ,
издаден в резултат на така опорочената процедура. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з532/12.05.2015 г. служи като доказателство в процеса за редица обстоятелства, които
имат съществено значение за преценката за законосъобразното установяване на
нарушението, но същевременно при липсата на съставен протокол те не могат да бъдат
установени по друг начин.
На първо място съставянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. е задължително, защото той е доказателство относно мястото и времето на
извършване на нарушението, мястото на контрол и къде е разположено техническото
средство, посоката на движение на контролираните МПС, с какво по вид АТСС е заснето
4
нарушението, относно въведените ограничения на скоростта на движение, режима на
измерване, начало и край на работа, къде е било разположено техническото средство – в лек
автомобил, на мотоциклет или е било временно разположено на пътя, във време на
движение ли е направено заснемането или не, доколкото е предвиден различен ред за
ангажиране на отговорността в тези случаи. По делото се твърди, че заснемането е
извършено с мобилно АТСС тип № 120ccf7, но информация относно мястото на контрол не
би могла да се изведе и по реда на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., т. е. от
снимката на разположението на уреда, тъй като такава снимка също липсва.
На следващо място липсата на попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. препятства възможността да се извърши преценка дали е спазено
правилото по чл. 11, ал. 2 от Наредбата. Разграничават се три хипотези на установяването и
заснемане на нарушения: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС, временно
разположени на участък от пътя и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство
и във време на движение. В първите две хипотези за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове. Изключение от реда за
издаване на електронен фиш е въведено единствено за нарушения, установени с мобилни
АТСС във време на движение, за които нарушения електронни фишове не се издават.
Обстоятелството към коя от разгледаните хипотези попада всеки отделен случай се
установява отново от съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Тъй като в
настоящата хипотеза такъв протокол липсва в обективната действителност, то отново може
само да се предполага дали процедурата е била спазена. От своя страна санкционирането с
ЕФ на деяние, попадащо в хипотезата на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, би представлявало
съществено процесуално нарушение. При липсата на съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. спазването на това процесуално изискване не може да
бъде установено по друг начин, а доказателствената непълнота - да бъде санирана. Това
отново доказва съществения характер на допуснатото процесуално нарушение. В този
смисъл Решение № 1412 от 24.06.2019 г. по к. а. н. д. № 1253/2019 г. на Административен
съд – Пловдив.
Ако се приеме обратното на гореизложеното, а именно,че в конкретния случай има
валидно съставен протокол, то тогава ЕФ страда от друг съществен порок- не е посочено
точното място на извършване на деянието.
В заключение не би могло да се приеме, че несъставянето на протокол по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не е процесуално нарушение от категорията на
съществените. Противното би обезсмислило съществуването на разпоредбата, както и
необходимостта от попълването за в бъдеще на посочения протокол при използването на
мобилни АТСС за контрол, ако липсата на протокола не влияеше съществено на
законосъобразността на процедурата. Подобно становище от гледна точка на последиците
си би могло да се равнява и на мълчалива отмяна на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. Същевременно трайна е съдебната практика на
административните съдилища в страната относно характера на липсата на съставен
5
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата като самостоятелно съществено процесуално
нарушение – така Решение № 1120 от 03.06.2021 г. по к. а. н. д. № 1113/2021 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по к. а. н. д. №
2214/2020 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2017 от 28.10.2019 г. по к. а. н.
д. № 2314/2019 г. на Административен съд – Варна; Решение № 115 от 22.10.2019 г. по к. а.
н. д. № 119/2019 г. на Административен съд – Ямбол; Решение № 229 от 05.05.2017 г. по к.
а. н. д. № 146/2017 г. на Административен съд – Пазарджик; Решение № 32 от 20.02.2019 г.
по к. а. н. д. № 5/2019 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 5ЗЗ от 08.05.2018
г. по к. а. н. д. № 228/2018 г. на Административен съд София – област; Решение от
18.11.2019 г. по к. а. н. д. № 97/2019 г. на Административен съд – Силистра; Решение № 273
от 25.10.2019 г. по к. а. н. д. № 246/2019 г. на Административен съд – Кюстендил.
Съдът в изпълнение на задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 314, ал. 1 от НПК за
цялостна служебна проверка на законосъобразността и обосноваността на електронния фиш
указа на административнонаказващия орган да представи по делото необходимите
доказателства за съставянето на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., като е определен и срок за това действие. До приключване на съдебното следствие
протоколът не е представен.
По тези съображения жалбата е основателна поради допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването на атакувания електронен фиш серия, поради което
последният е незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и основателността на жалбата право на вземане за
разноски възниква единствено за жалбоподателя.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния
и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК предвижда,
че в случаите, в които съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Видно от представеният по делото
договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е упълномощил адвокат на когото е
заплатил сумата в размер на 400,00 лева. Поради това и при направеното изрично искане за
заплащане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото
разноски в размер на 400,00 лева. В случая съдът не намира, че заплатеното адв.
възнаграждение не е прекомерно, тъй като съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адв. възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 400,00 лв. В
случая е договорено и заплатено възнаграждение е именно в размер на 400. 00 лева, поради
6
което не са налице основания да се приеме, че е налице прекомерност на претендирания по
делото адв. хонорар.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 6098322, издаден от ОД на МВР Стара
Загора, с който на С. П. Щ. с ЕГН ********** с постоянен адрес: **, чрез пълномощника си
адвокат М. К., АК-Ямбол със съдебен адрес за призоваване: **, му е наложено
административно наказание- глоба в размер на 1000,00 лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от
ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на С. П. Щ. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: **, чрез пълномощника си адвокат М. К., АК-Ямбол със съдебен адрес за
призоваване: **, направените по делото разноски в размер на 400,00 лв.- адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр. Стара Загора в 14-дневен срок получаване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
7