О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер ІV-260763 Година
2020, 09 ноември гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав,
на девети ноември година две
хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
Мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар
……………………..
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно частно гражданско дело № 2530
описа за 2020 година
Производството е по чл.420 ГПК и е образувано по
частната жалба на М.К.Р. и Г.С.Р.,***, против определение № 5450 от 22.07.2020
г. по ч.гр.д.10465/2019 г. по описа на РС Бургас, с което е отхвърлено искането
на жалбоподателите – длъжници в заповедното производство, за спиране на
принудителното изпълнение на Заповед № 852/14.05.2020 г. по ч.гр.д.10465/2019
г. на БРС, въз основа на която е образувано изпълнително дело № 20208000400332
по описа на ЧСИ Ивелина Божилова.
Твърди се, че обжалваното определение на БРС е
неправилно. Твърди се, че са неправилни изводите на съда, че искането по чл.420 ГПК за спиране на принудителното изпълнение на Заповед № 852/14.05.2020 г. по
ч.гр.д.10465/2019 г. на БРС, следва да бъде отхвърлено, тъй като длъжниците не
са представили доказателства , които да обосноват извод за вероятно
несъществуване на вземането. Сочи се, че дейността на заповедния съд, съгласно
чл.418, ал.2 ГПК включва проверка само за кумулативното наличие на две предпоставки:
дали документът по чл.417 ГПК е редовен от външна страна, и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане против длъжника. Твърди се, че в случая не е
налице втората предпоставка, поради което заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение не е следвало да бъде уважено. Излагат се твърдения, че
процесната заповед за изпълнение е издадена на основание договор за заем,
сключен между заявителя и длъжниците, с нотариална заверка на подписите, който
сам по себе си не удостоверява предаването на заемната сума от заявителя на
длъжниците предвид предвидения в него срок за предаване на уговорената сума – 2
дни от сключването на договора. Сочи се, че представените от заявителя
документи – пл.нареждания и извлечения от банкови сметки, са частни документи,
не изхождат от длъжниците, поради което не могат да удостоверят получаването от
тях на сумата по договора за заем. С оглед характера на договора за заем –
реален, се твърди, че от представените по делото доказателства не се
установява, че заемната сума е предадена, поради което правоотношение между
страните не е възникнало.
Претендира се отмяна на обжалваното определение и
постановяване на спиране на изпълнителното производство. Не се сочат нови
доказателства.
Ответникът по жалбата и заявител в заповедното производство
– А.Н.Р. представя отговор на частната жалба в законовия срок, с който оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди се, че със заявлението са
представени достатъчно доказателства, от които да се направи извод за това, че
вземането подлежи на изпълнение, още повече, че по този въпрос е налице и
произнасяне на съда по чл.418, ал.4 ГПК. На второ място се твърди, че са
правилни изводите на първоинстанционния съд, че искането за спиране следва да
бъде оставено без уважение, тъй като липсват процесуални предпоставки за това –
заповедта за незабавно изпълнение не е издадена на основание чл.417, т.10 ГПК;
жалбоподателите не представят надлежно обезпечение за кредитора по реда на
чл.180 и чл.181 от ЗЗД, нито доказателства за погасяване на дълга. Претендира се
потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на разноски.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Частно гражданско дело № 10465/2019 г. по описа на БРС
е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от
А.Н.Р. против жалбоподателите М.К.Р. и Г.С.Р. за сумите: 140 000 евро,
представляваща заета сума по договор за паричен заем с нотариална заверка на
подписите, 60 000 евро – възнаграждение (договорна лихва) по чл.5 от
договора за паричен заем и законна лихва върху главницата от 140 000 евро
и върху договорното възнаграждение от 60 000 евро, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумите. Изложени са твърдения, че
сумата е предоставена на длъжниците чрез превеждането й по банков път по
банковата сметка на длъжника Г.Р., след което длъжниците като
заематели са учредили в полза на заявителя-заемодател, договорна ипотека върху
идеални части от свой собствен имот. Към заявлението са приложени договорът за
паричен заем с нотариална заверка на подписите и други документи,
вкл.извлечения от банкова сметка, пл.нареждане, кредитен превод, нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека.
С Разпореждане № 26566 от 11.12.2019 г., БРС е
отхвърлил заявлението на А.Р. по съображения, че липсват доказателства за
предаване на сумата на заемателите. С определение № ІІ-1048 от 13.04.2020 г. по
ч.гр.д.290/2020 г. по описа на БОС, разпореждането на БРС е отменено и вместо
това е постановено да се издаде исканата заповед за незабавно изпълнение.
Със Заповед № 852/14.05.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, БРС е уважил всички
искания на заявителя, и разпоредил длъжниците да заплатят солидарно на
заявителя претендираните суми и разноските, като е постановено незабавно
изпълнение на заповедта.
В полза на заявителя е издаден изпълнителен лист за
сумите по заповедта.
В законовия срок по делото са постъпили възражение от
длъжниците и Частна жалба (вх.№ 28166/21.07.2020 г.) против разпореждането за
незабавно изпълнение, в която жалба е заявено и особено искане по чл.420, ал.1
от ГПК за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. В частната жалба е посочено, че
поради липсата на доказателства за реално предаване на сумата по договора за
заем, правоотношение между страните не е възникнало, поради което съдът не е
следвало да издава Заповед по чл.417 ГПК. Не са изложени съображения на какво
основание – по коя от хипотезите на чл.420 ГПК, се претендира спиране на незабавното
изпълнение. С частната жалбата не са представени доказателства.
С определение № 2320 от 26.08.2020 г. по
ч.гр.д.20202100502037 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд,
разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед № 852/14.05.2020 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.10465/2019 г. на БРС, е потвърдено.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е
приел, че искането за спиране на незабавното изпълнение е допустимо, но неоснователно.
Съдът е изложил съображения, че съгласно чл.420, ал.1 ГПК изпълнението се спира
безусловно само при възражение, подадено против Заповед за незабавно
изпълнение, основана на някой от документите по чл.417, т.10 ГПК, а в
останалите случаи, между които попада и настоящият, спиране се допуска само при
наличие на писмени доказателства, че вземането по заповедта не се дължи (ал.2)
или ако длъжникът е представил надлежни обезпечения по реда на чл.180 и чл.181
от ЗЗД, каквито доказателства или обезпечения не са представени с искането за
спиране.
При така установената фактическа обстановка Бургаският
окръжен съд приема, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване и в законовия
срок.
Разгледана по същество, частната жалба е и неоснователна
по следните съображения.
Съгласно
чл.420,
ал.1 от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира
принудителното изпълнение в случаите по чл.417, т.1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно
обезпечение за кредитора по реда на чл.180
и 181 от ЗЗД.
Съгласно чл.420, ал.2 от ГПК, съдът, постановил незабавното изпълнение, може да
го спре и без да е необходимо обезпечението по ал.1, когато е направено искане
за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:
1. вземането не се дължи;
2. вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител;
3. неправилно е изчислен размерът на
вземането по договор, сключен с потребител
На първо място процесната Заповед за незабавно
изпълнение е издадена на основание документ по чл.417, т.3 от ГПК, и не е
спорно, че длъжниците - жалбоподатели, не са представили с възражението и с
молбата си по чл.420 ГПК, обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и 181 и ЗЗД.
В хипотезата на чл.420, ал.2 от ГПК спирането зависи от
преценката на съда относно наличието на писмени доказателства, отричащи
удостоверителната сила на документа по чл.417 от ГПК, съответно и
възможността вземането на взискателя да съществува. От редакцията на чл.420,
ал.2 ГПК („искането за спиране да бъде подкрепено с писмени доказателства, че
вземането не се дължи“) за настоящия състав следва извод, че тези писмени
доказателства трябва за са представени с искането за спирате, и на второ място
от тях следва да може да се заключи, че посочената в заповедта сума не се
дължи.
Към молбата за спиране и към настоящата
частна жалба не са приложени никакви писмени доказателства, поради което няма
как да се разколебае изводът за съществуване на задължението. Съдът, сезиран с
искане за спиране на изпълнителното производство по реда на чл.420, ал.2 от ГПК не е компетентен да
извърши проверка на представените със заявлението доказателства, които са били
обсъдени и преценени от заповедния съд, както и от въззивният съд в
производството по чл.418, ал.4 ГПК.
В настоящото производство върху длъжниците
лежи тежестта за доказване на твърдението си за недължимост на задължението по
издадената заповед за изпълнение, което следва да бъде установено с писмени
доказателства, изключващи възможността вземането да съществува, каквито по
делото липсват. Такова доказване по делото не е проведено поради липсата на
представени писмени доказателства с искането за спиране.
След като не е налице хипотезата на чл.420, ал.2 ГПК и
не е представено надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181
от ЗЗД, съгласно чл.420, ал.1 ГПК, искането по чл.420 ГПК за спиране на
принудителното изпълнение на Заповед № 852/14.05.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.10465/2019 г. на БРС, въз основа на която е образувано изпълнително дело
№ 20208000400332 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова следва да бъде оставено без
уважение.
Предвид неоснователността на частната жалба на
длъжника, и липсата на представени доказателства от ответника по частната жалба
и заявител в заповедното производство за сторени в настоящото производство
разноски, съдът няма да се произнася по разноските.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5450 от 22.07.2020 г. по
ч.гр.д.10465/2019 г. по описа на РС Бургас, с което е отхвърлено искането на М.К.Р.
и Г.С.Р.,***, за спиране на принудителното изпълнение на Заповед №
852/14.05.2020 г. по ч.гр.д.10465/2019 г. на БРС, въз основа на която е
образувано изпълнително дело № 20208000400332 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.