№ 2181
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110152890 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на
сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди от настъпило в срока на действие на застраховка "каско" ПТП, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска - 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът „Е.К.“ЕООД претендира от ответника З.Б.В.И.Г.“ сумата в размер 2000 лв.
дължима по договор за имуществено застраховане „Каско“, за лек автомобил „Опел Зафира“
с ДК №***, сключен със застрахователна полица №4704220250000935 валидна към датата
на застрахователното събитие. Твърди, че на 12.05.2022г. е настъпило застрахователно
събитие с процесния автомобил, за което е образувана щета №47042222222174 Заявяват, че
от страна на застрахователя е постановен отказ за иплащане на обезщетение на 14.07.2022г.,
с което обосновават и правния си интерес от воденетона настоящия процес. Претендира се и
лихва за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на исковата
молба -12.05.2022г. до 29.09.2022г. в размер на 78,33лв. Претендират се и разноските за
производството.
Ответникът З.Б.В.И.Г.“ оспорва предявените искове както по основание, така и по
размер. Твърди, че не оспорва наличие на застрахователно правоотношение с ищеца по
цитираната застраховка „Каско“. Не оспорва и обстоятелството, че от страна на ищеца е
постъпило уведомление за щета. Заявява, че след извършения оглед на автомобила е
установено от страна на експертите на застрахователя, че уврежданията по автомобила не
съответстват на декларирания механизъм. Оспорена е и стойносттана причинените вреди,
1
както и претензията за законна лихва. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна
до следните фактически и правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Застрахователния договор е договор, с който застрахователят се задължава срещу
плащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие
да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение
или сума. С оглед целта на договора, от момента на влизането му в сила за застрахователя
възниква задължение да носи риска от настъпване на предвидените застрахователни събития
и при евентуалното им осъществяване да заплати на застрахования обезщетение за
претърпените вреди, определено по правилото на .За да бъде уважен предявения иск в
тежест на ищцата е да докаже, че: 1/ сключен валиден застрахователен договор "Каско"
между страните; 2/ настъпило застрахователно събитие 3/ застрахователят да е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие и да е допуснат да извърши оглед на увреденото
имущество, както и да са представени поисканите от застрахователя документи, пряко
свързани с установяване на събитието и на размера на вредите; 4/ причинени вреди на
застрахованото имущество, които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилият покрит застрахователен риск 5/ застрахователят да не е заплатил
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни
и/или да е отказал заплащането му.
В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за отказ да се изплати
застрахователното обезщетение.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК, като безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване е обстоятелството за наличието на валидно към датата на
събитието правоотношение между тях по силата на договор за застраховка "Каско на МПС"
при Общи условия.
Видно от приетата като доказателство по делото - застрахователна полица №
№4704220250000935, между страните е съществувало валидно застрахователно
правоотношение в периода от 13.04.2022г. до 12.04.2023 г., което обстоятелство не е спорно
по делото.
От представената застрахователна преписка по щета № 47042222222174 се установява
на 16.05.2022 г. ищецът да е завел, чрез писмено уведомление, въпросната щета пред
застрахователя, в което е посочено, че вечерта на 12.05.2022 г. застрахованото имущество
„Опел Зафира“ с ДК №*** било ударено на паркинг. Застрахователят е извършил опис на
щетите на 16.05.2022г. в които същите са подробно описани и оценени по експертна оценка.
С писмо от 22.07.2022г. застрахователят е отказал изплащането на застрахователно
обезщетение по ликвидационна преписка № 47042222222174г., като е изложил, че
уврежданията описани в Опис техническа експертиза не кореспондират с механизма на
декларираното събитие и са от различни събития.
2
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля И.С.П.
– водач на увредения автомобил. Заявява, че е оставил автомобила на паркинг пред магазин
в с. Ново село на 12.05.2022г. Влязъл в магазина, като около 20 минути по-късно, излизайки
от него установил, че по автомобила има щети – ожулване на калника и задната дясна врата.
Сочи, че се е обадил на застрахователя да уведоми за щетата, няколко дни по-късно я е
регистрирал, но било отказано плащане.
От приетата и неоспорена от страните САТЕ се установява, че са констатирани
следните увреждания по застраховяния автомобил от ПТП, настъпило на 12.05.2022г. –
задна дясна врата, задна лайстна на задна дясна врата, десен праг, калник заден десен,
облицовка задна броня. Вещото лице посочва, че стойността на вредите е 2918,23лв., като те
могат да възникнат по описания в заявлението начин, с изключение на облицовката по
задната броня.
По делото са спорни въпросите относно основателността на отказа на застрахователя
да заплати на ищцата застрахователно обезщетение, съобразно , механизма на ПТП и
размера на обезщетението, което е трябвало да се заплати.
Предпоставките за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение са изрично
изброени и се свеждат по т. 1, до умишлено причиняване на застрахователното събитие от
лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; при т. 2, умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; по т. 3, неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса
на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие; по т. 4, в други случаи, предвидени със закон.
Влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя задължение при
настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за
претърпените от събитието вреди.
Основанията, при които застрахователят по имуществена застраховка може да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение, са уредени в закона. Общото помежду им е, че
правото на отказ от изплащане на обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на
задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са
значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, защото имат отношение към
настъпването на застрахователното събитие и/или към вредите от него. Конкретните
проявни форми на основанията за отказ са предмет на уговаряне в застрахователния договор
и в общите условия, в които следва да е установено и дължимото от застрахования
поведение - задълженията, чието неизпълнение освобождава застрахователя от отговорност
за плащане на обезщетение. Независимо от спецификата на основанията, застрахователят не
може да откаже да изпълни задължението си по , ако поведението на застрахования не е
рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността за
ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния обем. Правно значимо за
отказа е само това поведение на застрахования, което е последващо спрямо възникването на
3
застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от закона,
от договора и/или от общите условия изисквания за действия или бездействия, насочени към
предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването им (така и Решение №
173/22.11.2013 г. по т. д. № 727/2012 г., II т. о. на ВКС).От уведомление за щета се
установява, че ищецът е изпълнил задължението си за уведомяване на ответното дружество
за настъпилото събитие.
Възражението на ответника представляващо основание за отказ за плащане на
обезщетение е несъответствие между заявения от застрахования механизъм на ПТП и
действителния такъв. Доколкото ответникът не излага конкретни твърдения, с които да
обоснове възраженията си относно настъпването на описаното в исковата молба събитие,
както и неговия механизъм, доколкото не се твърди или установява вредите, да са били
налични преди сключване на процесния застрахователен договор, както и предвид
заключението на САТЕ, съдът намира за доказан факта, че в срока на застрахователно
покритие на процесния договор, е настъпилото описаното от ищеца събитие, в причинна
връзка с което на застрахования автомобил са нанесени описаните в исковата молба щети, с
изключение на посочената от вещото лице – щети по облицовката на задната броня.
Другото релевирано възражение от страна на ответника-застраховател е свързано с
размера на ищцовата претенция. Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ
описаните от ищеца в исковата молба вреди са в причинно - следствена връзка с процесното
събитие, при посочения от ищеца механизъм. За отстраняването на повредите по средните
пазарни цени към датата на ПТП вещото лице е посочило, че е необходима сума в размер на
2918,28лв., като в него не е включена стойността за ремонт на облицовката на задната
броня. Вещото лице посочва, че това е стойността за възстановяване на увреждания на лекия
автомобил по средни пазарни цени, съгласно описа на застрахователя. С постановеното по
реда на решение № 41/08.10.2015 г. по т. д. 2140 / 2014 г. на ВКС, ТК, I ТО, по въпроса за
начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, е възприета
практика на ВКС, постановена по реда на : решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667 /
2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156 / 2009 г. на ВКС ТК,
I т.о., решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463 / 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №
209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069 / 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от
27.12.2013 г. по т. д. № 1586 / 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о, че застрахователното обезщетение
при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер
вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Ето защо съдът
приема, че за ищецът се поражда правото да получи обезщетение за възстановяване на
щетите на лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК №***, като вземането на ищеца по отношение
на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение е възникнало в размер на 2000
лв., поради което и предявеният иск е изцяло основателен, без да е необходимо ремонтът да
е вече извършен.
По отношение на претенцията по чл.409 КЗ вр. чл.86,ал.1 ЗЗД.
Предвид основателността на главното вземане, основателна се явява и претенцията за
4
заплащане на лихва за забава върху претендираната сума. Ищецът претендира лихва за
забава от датата на увреждането – 12.05.2022г. до датата на исковата молба 29.09.2022г., но
претенцията се явява неоснователна в една част, свързана с нейния начален период.
Установява се от представените с исковата молба писмени доказателства, че при
застрахователя е заведена щета за процесното застрахователно събитие на 16.05.2022 г. По
силата на чл.405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг
от 15 работни дни след представяне на всички доказателства по преписката. По силата
на чл.409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 КЗ. Съдът приема за начална
дата от която ответникът е изпаднал в забава – датата на постановяваване на отказа да
изплати претендираната сума – 14.07.2022г. Размерът на лихвата за забава, изчислен по реда
на чл.162 ГПК възлиза на 43,33лв., като до пълния предявен развер от 78,33лв. и за периода
от 12.05.2022г. до 13.07.2022г. подлежи на отхвърляне.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищцовата страна
доказва разноски в размер на 783,13лв. Съразмерно на уважената част от исковете
ответникът дължи сумата от 769,94лв.
Ответникът претендира разноски в размер на 100лв. САТЕ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв., което съдът на основание чл.78,ал.8 ГПК счита, че
следва да бъде намалено на 150лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът
дължи сумата от 4,21лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“АД, ЕИК *** и адрес *** да заплати на „Е.К.“ ЕООД, с ЕИК ***
на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 2000 лв., представляваща дължимо обезщетение по
имуществена застраховка "каско" за настъпило на 12.05.2022 г. застрахователно събитие -
увреждане на л.а. „Опел Зафира“ с ДК №*** на паркинг, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата
от 43,33лв. лихва за забава изтекла за периода от 14.07.2022г. до 29.09.2022г. както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 769,94 лв. - разноски по делото, като отхвърля иска с
правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата на 43,33лв. до пълния предявен размер от
78,33лв. и за периода от 12.05.2022г. до 13.07.2022г.
ОСЪЖДА „Е.К.“ ЕООД, с ЕИК *** да заплати на „Б.В.И.Г.“АД, ЕИК *** и адрес ***
на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 4,21лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6