№ 111
гр. Варна, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Георги Йовчев
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000733 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 258 ГПК.
С Решение № 347/12.08.2022 год., постановено по т.д.№ 883/2021 год.
ВОС е ОСЪДИЛ „ХРАБРОВО УИНД 1” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, м.Траката №4-112,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, Варна
Тауърс - Г, бул.Владислав Варненчик № 258, СУМАТА от 344 261.97 лева,
представляваща платена без основание цена за произведена от ответното
дружество ел.енергия от ВЕИ, съставляваща разлика между
преференциалната цена за количествата електрическа енергия, произведени
през месеците октомври, ноември и декември 2015г., ноември и декември
2016г., септември и октомври на 2017г. , след достигане на нетното
специфично производство /НСПЕ/ за съответната централа и приложимата
цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен
Системен Оператор” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска 23.03.20г. до окончателното
плащане, на осн.чл.55, предложение първо от ЗЗД, като е ОТХВЪРЛИЛ иска
1
за разликата над уважената част в размер на 344 261.97 лева до
претендираните общо 613 363.72 лева, ведно със законните лихви върху нея
от завеждане на иска до окончателното изплащане.
По делото е постъпила въззивна жалба от „ХРАБРОВО УИНД 1”
ЕООД срещу осъдителната част на съдебното решение, вкл. и в частта за
началния момент на присъдената законна лихва. Въззивната жалба е
обоснована с доводи за недопустимост, евентуално – неправилност на
постановения съдебен акт. Претендира се спиране на съдебното производство
на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК поради висящност на адм.дело №
4609/2022 год. по описа на ВАС във връзка с обжалването на Решение № Ц-
18/18.06.2021 год. на КЕВР.
Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен
отговор на насрещната страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД.
Производството по делото е образувано и по въззивна жалба на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД срещу решението в отхвърлителната му
част. Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е неправилен и необоснован.
Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен
отговор на насрещната страна „ХРАБРОВО УИНД 1” ЕООД.
Третото лице – помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД не
е изразило становище във въззивното производство.
По делото е постъпила и частна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД срещу Определение № 1575/24.10.2022 год., с което съдът е
изменил постановеното по делото решение в частта за разноските, като е
намалил присъдените разноски в полза на страната до размер на 47 286, 63
лева.
В отговора си насрещната страна „ХРАБРОВО УИНД 1” ЕООД моли
обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По твърденията за недопустимост на обжалвания съдебен акт:
Производството пред ВОС е образувано по искова молба, подадена от
2
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна,
срещу „ХРАБРОВО УИНД 1” ООД, със седалище гр.Варна, с която е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 613 363, 72 лева,
представляваща недължимо платена цена за ел.енергия, съставляваща
разлика между преференциална цена за количествата електрическа енергия,
произведени през месеците октомври, ноември, декември на 2015г., ноември
и декември на 2016г., съответно септември и октомври на 2017г. след
достигане на нетно специфично производство за съответната година, и цената
за излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен
Системен Оператор” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното й плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е титуляр на лицензия за
дейността крайно снабдяване с електрическа енергия, а ответникът е
производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез
енергиен обект- ВяЕЦ с обща инсталирана мощност от 3,075 кW. Излага, че
между страните е сключен договор за изкупуване на ел.енергия, по силата на
който ищецът изкупува цялото количество произведена и доставена от
ответника чрез ВЕИ ел.енергия. Твърди, че за месеците октомври, ноември,
декември на 2015г., ноември и декември на 2016г., съответно септември и
октомври на 2017г, ищецът заплатил произведената ел.енергия след
достигане на нетното специфично производство /НСП/ по преференциална
цена вместо по цена на излишък като разликата формира исковата сума.
Плащането на преференциална цена за доставената ел.енергия след достигане
на НСП противоречи на законовата уредба, уреждаща процесните
обществените отношения /чл. 31, ал.5 ЗЕВИ/, вкл. и на административни
актове на КЕВР и конкретно – решение Ц – 30/29.11.2017 год. на КЕВР.
Платеното в повече подлежи на връщане като изначално недължимо.
Доводите за недопустимост на постановения по делото съдебен акт са
обосновани с липсата на правен интерес за ищеца, тъй като с Решение №
12663/14.10.2020г. по адм.д. №3610/19 г. на ВАС е оставено в сила решение
№ 7498/11.12.18г. по адм.д. № 13914/17 г. на АССГ, с което е отменено
решение № Ц-[1]30 от 29.11.17 г. на КЕВР, който факт следва да бъде
съобразен по силата на чл.235, ал.3 ГПК. Отмяната на административния акт
обуславя липсата на основание на предявения иск.
3
Въззивното възражение е неоснователно.
Предявената претенция е с правно основание чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД / в
този смисъл и Решение № 106/13.10.2021 год. по ВТД № 360/2021 год. по
описа на АС – Варна/. Изложените в обстоятелствената част факти,
обстоятелства и твърдения сочат, че процесните суми са дадени от ищеца на
ответника при начална липса на договорно и законово основание . Твърди се,
че още към момента на осъществено плащане, липсва основание за
преминаване на блага в патримониума на ответника и същата е обоснована с
приложимостта на чл. 31, ал.5 ЗЕВИ и решение Ц – 30/29.11.2017 год. на
КЕВР.
Следователно - наличието на надлежен и действащ акт на
регулаторния орган в изложения от ищеца смисъл не е свързано с
допустимостта на претенцията, а с нейната основателност. Въпрос по
съществото на спора е налице ли е договорно, нормативно и/или
административно основание за осъщественото от ищеца плащане, респ.
следва ли престираните суми да се върнат като недължимо платени.
Изцяло неоснователни са доводите на въззивника „ХРАБРОВО УИНД
1” ЕООД, че в нарушение на диспозитивното начало, съдът е извел липсата на
основание за осъщественото плащане от прякото приложение на чл. 31, ал.5
ЗЕВИ без ищецът да се позовава на същото. Обстоятелствената част на
исковата молба включва изрично позоваване на относимата законова
разпоредба чрез издадени във връзка с приложението й актове на КЕВР,
Решение № Ж-536/03.10.2019 год. на КЕВР и Споразумение от 13.12.2019
год. Отделно от изложеното, за приложимия закон по спора съдът следи
служебно, още повече, че нормата на чл. 31, ал.5 ЗЕВИ има императивен
характер.
Решението не е недопустимо и поради нарушение на чл. 229, ал.1, т.4
ГПК. По наличие на предпоставките за спиране на производството
настоящият съд се е произнесъл с Определение № 863/23.12.2022 год.,
постановено по реда на чл. 267 ГПК.
По доводите за неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му от предубеден съдия:
Не са налице нито абсолютните, нито относителните основания за
отвод на съдията – докладчик Д.Писарова, регламентирани в чл. 22, ал. 1
4
ГПК. Основания за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 1-т. 5 ГПК не се установяват и не
се твърдят. Липсват и данни, които да пораждат основателно съмнение в
безпристрастността на съдията по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Участието на
съдията и като докладчик в развило се обезпечително производство по същия
спор не обуславя наличие на предубеденост, Този извод се налага от
характера на обезпечителното производство, което няма самостоятелно
значение и не предполага формиране на изводи по съществото на спора /
Определение № 328 от 4.08.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2391/2016 г., III г. о.,
ГК/. Преценката за вероятна основателност на обезпечаваната претенция има
само формален характер. Трайна е практиката, че доказването на вероятната
основателност в обезпечителната фаза се различава от доказването в исковото
производство. Разликата е както в допустимите доказателствени средства,
така и във вида и предмета на доказване. В съответствие с т.5 на ТР №
6/2014 по тълк. дело № 6/2013 год. ва ОСГТК на ВКС преценката за
вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от
ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства. Вида на
доказването е свързано с вероятната, а не сигурната основателност на
претенцията, поради което има характера на непълно доказване. По
изложените причини не следва да се приема, че допускайки обезпечението,
докладчикът е предрешил изхода на бъдещия спор и е предубен да го
разгледа.
Не на последно място, в хипотезата на чл. 389, ал.1 ГПК компетентен
да се произнесе по искането за допускане на обезпечение е съдът, пред който
делото е висящо. Соченото законово правило изключва произнасянето на
съда в обезпечителното производство да бъде възприемано като акт на
предубеденост, обуславящ отвод.
По съществото на спора
Между страните не е налице спор относно фактите по делото, установени
надлежно при разглеждане на производството пред ВОС, както следва: 1/
Ответникът е производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници чрез енергиен обект – вятърна електроцентрала (ВяЕЦ) с обща
инсталирана мощност от 3 075 kW, която е въведена в експлоатация; 2/
Същата е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН
България Мрежи" АД на основание Договор за присъединяване 3/ Страните
5
са сключили Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник 4/ Не е налице спор и относно количеството
на произведената и доставена електроенергия за процесния период 5/ Не се
спори, че цялото количество електрическа енергия след достигане на НСП
/нетното специфично производство/ за процесния период е заплатена от
ответното дружество по преферциална цена в размер на 122,50 лева/MWh без
ДДС.
Отношенията във връзка производството и изкупуване на ел.енергия от
възобновяеми източници имат договорен, облигационен характер.
Същевременно, същите се регулират от законовите норми на ЗЕ и ЗЕВИ, в
редакция към процесния период. В чл.16, ал.1 от раздел V на договора за
изкупуване на ел.енергия е предвидено, че цената за продажба на ел.енергия е
преференциална и се определя от ДКЕВР в съответствие с разпоредбите на
ЗЕВИ. В чл.17, ал.2 е допълнено, че промяната на „базисната цена“ води до
автоматично приложение между страните без да се налага сключването на
анекс. Цената на изкупуване на произведената ел.енергия като съществен
елемент на договорната връзка не подлежи на свободно договаряне, а се
определя от регулаторния орган, в рамките на неговите правомощия и по
предвидения в закона ред.
Процесният договор е сключен при действието на Закона за енергията
от възобновяеми източници (в сила от 3.05.2011 г.). Цените са определени с
Решение № Ц-19 от 28.06.2013г. на ДКЕВР и възлизат на 122,50 лв/МВтч за
ВтЕЦ за обекти с инсталирана мощност над 1 МВт., отменено с Решение №
15664/22.11.2014 год. по адм.дело № 10218/2013 год. на ВАС.
С изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г., е
предвидено, че общественият доставчик/крайните снабдители изкупуват
произведената енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1.
по преференциална цена за количествата енергия до размера на нетното
специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в решенията на КЕВР; за обектите по чл.24, т.3
определеното „НСП“ на ел.енергия не се прилага и 2. по нетна цена за
излишък на балансиращия пазар за количествата енергия, надхвърлящи
производството по т.1. С измененията в закона се ограничава преференциално
изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, като се
6
въвежда праг ("нетно специфично производство" или НСП). Понятието
„НСП“ е определено в пар.1, т.29 от ДР на ЗЕВИ, а в пар.17 от ПЗР на закона
е предвидено задължение за КЕВР да приеме решение, с което да определи
„НСП“ на ел.енергия за отделните видове централи.
След отмяната на Решение № Ц-19 от 28.06.2013г. на ДКЕВР и въз
основа на посочените законови норми е прието Решение № Ц – 30/29.11.2017
г. на КЕВР, с което считано от 01.07.2013 год. е определена преференциална
цена, без ДДС, за изкупуване на електричска енергия, произведена от вятърни
електрически централи с инсталирана мощност над 1 MW в размер на 122,50
лева/MWh при нетно специфично производство в размер на 2 325 kWh/ kW.
С Решение № 12663/14.10.2020 г. по адм.д. №3610/19 г. на ВАС е
оставено в сила решение № 7498/11.12.18г. по адм.д. № 13914/17 г. на АССГ,
с което е отменено решение № Ц-[1]30 от 29.11.17 г. на КЕВР, който факт
следва да бъде съобразен по силата на чл.235, ал.3 ГПК.
Доколкото КЕВР е законово задължена да извърши отново
установяване по същия административен ред на конкретен размер на НСП е
прието Решение № Ц – 18/18.06.2021 год. с което считано от 01.07.2013 год.
е определена преференциална цена, без ДДС, за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от вятърни електрически централи с инсталирана
мощност над 1 MW в размер на 122,50 лева/MWh при нетно специфично
производство в размер на 2 325 kWh/ kW.
Коментираното решение е обжалвано пред АССГ в частта п т.1, с която
считано от 01.07.2013 г. се определя преференциална цена на електрическата
енергия, произведена от вятърни електрически централи, с инсталирана
мощност над 1 MW, в размер на 122,50 лв. /MWh без ДДС. По жалбата е
образувано адм.дело № 7642/2021 год., производството по което понастоящем
не е приключило.
Постановеният административен акт се ползва с предварителна
изпълняемост съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 9 ЗЕ.
Предварителната изпълняемост означава, че административният акт се
прилага, независимо от предприетото обжалване. Потенциалното увреждане
на правата на адресатите на индивидуалния административен акт е
съобразена чрез предвиждане на нарочни възстановителни мерки в чл. 301
АПК. Предварителната изпълняемост на административния акт означава още,
7
че когато последният има релевантно и преюдициално значение за съда в
гражданското производство, съдът е длъжен да зачете законово предвидената
му предварителна приложимост. Обжалването на административния акт няма
релевантно значение за междувременно регулираните с акта субективни
права, респ. не е предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл.
229, ал.1, т.4 ГПК /така Определение № 60423 от 13.07.2021 г. на ВКС по т. д.
№ 2114/2020 г., II т. о., ТК; Определение № 442/30.07.2015 год. по ч.т.д.№
1386/2015 год. на Второ т.о., ВКС/. С коментираното решение КЕВР е
установил, считано от 01.07.2013 год. преференциална цена, без ДДС, за
изкупуване на електричска енергия, произведена от вятърни електрически
централи с инсталирана мощност над 1 MW в размер на 122,50 лева/MWh
при нетно специфично производство в размер на 2 325 kWh/ kW.
Във връзка с наведените възражения по валидността на акта и на
основание чл. 17, ал.2 ГПК, съдът намира следното:
ХРАБРОВО УИНД 1” ЕООД е обжалвал Решение № Ц – 18/18.06.2021
год. в частта по т.2 досежно определянето със задна дата на НСП в размер на
2 325 kWh/ kW. Спорът е приключил с постановяване на Решение №
9990/08.11.2022 год., постановено по адм.дело № 4609 / 2022 г. по описа ВАС,
с което доводите на страната против валидността и законосъобразността на
обжалвания индивидуален административен акт са приети за неоснователни.
На посоченото основание Решение № Ц – 18/18.06.2021 год. следва да се
счита за влязло в сила в частта по т.2 досежно определянето със задна дата на
НСП в размер на 2 325 kWh/ kW. Влязлото в сила решение на
административния съд е задължително относно това дали административният
акт в обжалваната част е валиден и законосъобразен – чл. 302 ГПК.
Тъй като спорът пред настоящия съд не обхваща размера на
приложимата преференциална цена от 122,50 лева/MWh, а само
приложението на критерия НСП, съдът не дължи произнасяне по
валидността на административния акт в частта по т.1, по която е налице
висящо производство по съдебно обжалване от друг доставчик. Отделно от
изложеното, евентуалната отмяна на акта няма да доведе до възникването на
основание за заплащане на различна цена, докато не се постанови ново
стабилно решение с дефиниране на нова изкупна цена.
Въпросът за забавата на административния орган при постановяване на
8
решение по чл. 31, ал.5 ЗЕВИ не следва да се коментира в настоящото
производство, тъй като е предмет на претенция по чл. 203 и следв. АПК.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът формулира
следните правни изводи:
Страните са субекти на договорно правоотношение, чието съдържание
се определя в договора, закона и е индивидуализирано в административен акт
на ДКЕВР като регулаторен орган.
След влизането в сила на изменената редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ от
25.07.2015 г. е въведено ограничение за изкупуване по преференциална цена
до определено НСП за отделните категории централи. Коментираната
разпоредба намира приложение както към бъдещи производители, така и към
тези, които вече имат сключени дългосрочни договори, доколкото ЗИД на
ЗЕВИ не съдържа норми, изключващи действието му за определени заварени
правоотношения. Решение № Ц – 18/18.06.2021 год. на КЕВР е приложимо
към процесните отношения, на основание чл. 235, ал.3 ГПК както в частта,
касаеща определената преференциална цена, така и в частта, определяща
НСП.
С оглед на така установеното, по преференциални цени подлежи на
изкупуване част от произведената ел. енергия за процесния период (тази до
достигане на НСП от на 2 325 kWh/ kW съгласно Решение № Ц –
18/18.06.2021 год. на КЕВР), а останалото произведено количество за същите
месеци подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар.
Между страните няма спор, че ищецът е заплатил количествата ел. енергия,
надхвърлящи НСП по преференциална цена, поради което ответникът дължи
връщането на разликата между заплатената цена и цената за излишък на
балансирания пазар /чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД/.
По размера:
Съдът изцяло кредитира изготвеното допълнение към заключението на
вещото лице по СТЕ /л.391/, назначена и приета при първоначалното
разглеждане на спора пред ВОС /т.д.№ 426/2020 год./. Вещото лице /по
специалност инженер „електрически мрежи и централи“/ е изчислило, че
количеството електрическа енергия, което е закупено след достигане на НСП
е в размер на 4 648, 097 MWh. За това количество ищецът е дължи цена за
излишък на балансиращия пазар в размер на 69 906, 52 лева, определена от
9
ЕСО и публикувана на електронната му страница за конкретна дата и
съответен час от денонощието. Страната е заплатила сумата от 683 270, 27
лева с ДДС, следователно –разликата от 613 363, 75 лева се явява недължимо
платена. Коментираната експертиза не е оспорена, същата е ясна, обоснована
и изцяло се кредитира от съда.
В хода на т.д.№ 883/2021 год. в о.с.з. на 11.03.2022 год. и по искане на
ответника „Храброво Уинд 1“ ООД съдът е назначил СИЕ със задача да
определи
Какви фактури са издадени за доставените количества за процесния
период, за които се твърди, че са над НСП;
Извършвани ли са плащания по фактурите и в какъв размер;
Издадените фактури включени ли са в отчетните регистри, в дневник на
покупките и в справка – декларация по ДДС;
Ползван ли е данъчен кредит;
В случай на приложимост на НСП, какъв е размерът на разликата за
възстановяване, определена като разлика между платеното и
стойността по цена на свободен пазар;
На първо място, експертизата касае въпроси, които са безспорни между
страните – в отговора на исковата молба ответникът не е оспорил плащането
по фактурите и не е навел доводи за ползвани други способи на погасяване,
вкл. и прихващане. Отделно от изложеното, задачата за установяване на
разликата между платеното и стойността на закупената енергия над НСП по
цена на свободен пазар е неосносима към спора. Съобразно правните изводи
за закупеното количество ел.енергия над НСП се дължи връщане на разликата
между заплатената преференциална цена и цената за излишък на
балансиращия пазар.
Независимо, че вещото лице не е имало задача да изчисли разликата
при цена за излишък на балансиращия пазар, същото е определило, че същата
е в размер на 406 809, 95 лева.
На 07.06.2022 год. вещото лице е депозирало коригирано заключение,
посочващо, че разликата при цена за излишък на балансиращия пазар възлиза
на 569 025,12 лева
На 04.07.2022 год. е представен нов вариант на експертизата, според
който разликата при цена за излишък на балансиращия пазар възлиза на
10
344 261, 97 лева. Видно от таблица на стр. 123 /гръб/ и при съобразяване на
устните обяснения на вещото лице в о.с.з. на 13.07.2022 год. изчисленията са
направени при допускане на смесица от цени – цена на свободен пазар и цена
за излишък.
Въз основа на изложеното съдът не кредитира заключението на СИЕ по
релевантния въпрос – каква е разликата между платената цена за
количествата енергия над НСП и цената за излишък на балансиращия пазар.
Вещото лице не е работило по поставена от съда задача в изложения смисъл.
По идентичен въпрос е прието неоспорено от страните в надлежни
процесуални срокове заключение на СТЕ, което съдът изцяло кредитира.
С оглед на изложеното, съдът намира, че недължимо платената цена от
ищеца възлиза на 613 363, 75 лева, респ. предявеният иск е основателен до
предявения размер от 613 363, 72 лева.
По възражението за прихващане:
Ответникът излага, че като резултат от преуреждането на
отношенията за минал период, същият е бил лишен от правото си по чл. 31,
ал.12 ЗЕВИ, а именно да продава по свободно договорени цени по реда на
глава девета, раздел VII от Закона за енергетиката. От правоотношението се е
обогатил обществения доставчик, който е конституирана по делото
подпомагаща страна. Претендира, че има право на възстановяване на
разликата между стойността на произведената ел.енергия за процесния
период по преференциална цена и цената на свободния пазар.
Настоящата инстанция квалифицира твърденията на страната като
такива за пропуснати ползи с правопораждащ юридически факт -
бездействието на КЕВР като административен орган своевременно да
определи релевантната цена и НСП в исковия период. Изложеното
обосновава извода, че се претендират вреди от бездействие, които се
релевират по реда на чл. 203 и следв АПК срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите /чл. 205, ал.1 АПК/. Ищецът в настоящото
производство не е легитимиран да отговаря по тази претенция.
Вън от гореизложеното обезщетение за пропуснати ползи по
облигационна връзка могат да се претендират единствено при виновно
насрещно неизпълнение, каквито в настоящото производство не се твърдят.
11
Излагат се единствено доводи, свързани с обратното действие на
административни актове на КЕВР и обогатяването на обществения доставчик,
който не е главна страна по спора.
По законната лихва:
Със съдебното решение законната лихва е присъдена, считано от
23.03.2020 год. /датата на предявяване на иска/. Решението се обжалва в
частта, в която е присъдена законна лихва за периода 23.03.2023 год. до
14.07.2020 год. с оглед приложимостта на чл. 6 от ЗАКОН за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
(Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Възражението за липса на забавено изпълнение за времето на
извънредното положение е основателно за периода от 23.03.2020 г. до
08.04.2020 г. вкл., съгласно първоначалната редакция на чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, обнародвана в ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.,
който гласи, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат
последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици
като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. В
тази редакция на текста до изменението му от 09.04.2020 г. и стесняване на
обхвата му, законодателят не е поставил ограничения и не е предвидил
допълнителни условия нито за основанието, от което са възникнали
задълженията, нито за страните по тях. Доколкото процесното задължение е
задължение на частноправен субект, то същото попада в обхвата на
цитираната норма.
С последващите изменения на чл. 6 адресатите на нормата са стеснени
до частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, поради което нормата е неприложима към процесните
отношения..
По частната жалба по чл. 248 ГПК:
Съдът е сезиран с частна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД
срещу Определение № 1575/24.10.2022 год., с което съдът е изменил
12
постановеното по делото решение в частта за разноските, като е намалил
присъдените разноски в полза на страната до размер на 47 286, 63 лева.
В обжалваното определение ВОС е приел, че адвокатското
възнаграждение по обезпечаване на исковете се определя по реда на чл. 7,
ал.7 Наредба № 1/2004 год. и се изчислява на база материалния интерес по
конкретното дело, съобразно ал.2, но върху половината от стойността на
претенцията. В производството по частни жалби срещу актовете по чл. 390
ГПК възнаграждението се определя по чл.11 от цитираната Наредба. Изборът
на ищеца да образува повече от едно обезпечително производство, по които
договаря отделен хонорар, не следва да влече отговорност на насрещната
страна, която надхвърля обезпечителния интерес. Така съдът е редуцирал
размера на адвокатските възнаграждения, претендирани за защита в
обезпечителните производства до размер на 7 666 лева.
По спорния въпрос, съдът намира следното:
Правилни са изводите на ВОС, че изборът на ищеца да образува повече
от едно обезпечително производство по чл.390 ГПК, като по всяко договаря
отделен хонорар за проц.представител, не следва да влече отговорност за
насрещната страна, която надхвърля обезпечителния интерес. Страната е
предприела две частични обезпечения, но на една бъдеща претенция до
размер на 413 363, 72 лева, респ. е договорила два адвокатски хонорара
според минимума по чл. 7, ал.7 вр. чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба 1/2004 год. / в
редакция към датата на договоряне ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017
г./. При това положение базата, по която следва да се изчисли дължимото
минимално възнаграждение е половината от общата стойност на
претендираните за обезпечение суми, а не половината от стойността на
обезпечените претенции по всяко производство. Кредиторът е в правото си да
избере стратегия за упражняване на процесуалните си права и притежава
пълна свобода на договаряне на адвокатските възнаграждения. При преценка
на отговорността за разноски обаче съдът дължи преценка за тяхната
обоснованост, прекомерност и справедливост.
С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно в
разглежданата част. За пълнота, изчисленията на частния жалбоподател в
депозираната частна жалба са осъществени на база цялата искова претенция,
а не на обезпечената такава.
13
В предявената частна жалба се оспорват и изводите на съда за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение във връзка с частни
жалби в обезпечителните производства.
Според определение № 318/13.08.2020 г. по ч. т. д. № 1249/2020 г. на II т.
о. на ВКС, разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7 следва да се прилага в
систематична връзка с разпоредбата на чл. 11, което означава, че при
определяне на възнаграждението съдът изхожда от предмета на делото и от
интереса на страната. Акцентирано е върху обстоятелството, че разпоредбата
на чл. 7, ал. 1, т. 7 от наредбата обвързва минималния размер на
възнаграждението не само с материалния интерес, а и с предмета на делото,
като в производствата по частни жалби предметът на делото се предопределя
от характера и същността на обжалваното определение/разпореждане.
Посочено е, че в случаите, когато обжалваното определение/разпореждане не
засяга съществото на правния спор, а разрешава процесуални въпроси,
материалният интерес на обжалващата страна няма самостоятелно значение
за преценката относно минималния размер, до който може да бъде
редуцирано адвокатското възнаграждение при наличие на предпоставките по
чл. 78, ал. 5 ГПК. Направен е извод, че когато спорът по частната жалба е
изцяло процесуален, няма основание минималният размер на адвокатското
възнаграждение, дължимо за изготвяне на отговор на частната жалба, да се
изчислява на база на материалния интерес на обжалващата страна, без да се
държи сметка за предмета на въззивното производство. Настоящият състав на
ВКС напълно споделя посочената практика на ВКС, според която при
определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение в
производство по частна жалба материалният интерес може да бъде взет
предвид само, ако предмет на самата частна жалба е материалноправен, а не
процесуалноправен въпрос. В същата насока са и дадените разрешения с
определение № 20/16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2263/2018 г. на I т. о. на ВКС и
определение № 124/17.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2089/2019 г. на I гр. о. на ВКС.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС се прилага
само за производства по частни жалби със самостоятелен характер, които са с
определен материален интерес и по които съдът се произнася по същество по
спор относно материално право.
Производството по допускане на обезпечение е самостоятелно
производство с определен материален интерес – арг. чл. 7, ал.7 от Наредба №
14
1/2004 год. На посоченото основание минималното възнаграждение по частни
жалби в обезпечителното производство следва да се определи по чл.7, ал.1,
т.7 от Наредбата, която е специална по отношение на чл. 11 и възлиза на 1/3
от минималния размер за една инстанция.
В настоящия случай минималният размер на възнаграждението за
частната жалба по ч.т.д.№ 193/2020 год. по описа на АС – Варна следва да се
определи при размер на обезпечавана претенция в размер на 200 000 лева.
Дължимото възнаграждение по чл. 7, ал.2, т.5 от Наредбата в редакция към
датата на договаряне възлиза на 6 636 лева с ДДС, от които 1/3 възлиза на
2212 лева. Договореното възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие от 31.03.2020 год. е ориентирано към минимума по Наредбата.
При ползването на аналогичен способ на изчисление, идентични са
изводите и по отношение на останалите претендирани разноски за адвокатско
възнаграждение в частни производства по обжалване - поз. 4 от разноски за
ч.т.д. № 193/20 год. по описа на АС – Варна; поз. 5 и поз.11 от разноски за
допускане на обезпечение за бъдещ иск /така списък по чл. 80 ГПК/.
Коментираните разноски следва да бъдат съобразени в пълния им размер
от 8 988 лева с ДДС. Общо претендираните от ищеца разноски за първа
инстанция при отчитане на редуцирането на разноските в обезпечителни
производства до размер на 7 666 лева /т.4 и т.10 от списъка/ възлизат на
92 437, 55 лева, от които съразмерни на уважената претенция са 51 882, 32
лева.
В този смисъл следва да бъде изменено и обжалваното определение.
Разноски:
С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която са присъдени разноски в
полза на ответника.
С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция на ищеца се следват
разноски във въззивното производство в размер на 24 285 лева съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК /позиции I и III/. Възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 8 304 лева с
ДДС съгласно договор за правна помощ от 27.09.2022 год. и 10 104 лева с
ДДС съгласно договор за правна помощ от 10.10.2022 год. е неоснователно.
Възнаграждението не надхвърля минималните размери по наредбата според
15
обжалваемите интереси, отделно – предмет на делото са множество
възражения, свързани както с допустимостта, така и с основателността на
предявената претенция. Не е прекомерно и възнаграждението във връзка с
производството по чл. 248, ал.3 ГПК при съобразяване, че предмет на
обжалване са множество позиции от разноските при наведени различни
правни доводи за неправилност.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
допълнителни разноски за първоинстанционното производство. Страната е
претендирала сумата от 93 411, 55 лева, от които след частично редуциране
на разноските съобразно Определението по чл. 248 ГПК остават 92 437, 55
лева. Определение № 1575/24.10.2022 год. е потвърдено до размер на 51 882,
32 лева, следователно на страната следва да се присъди разликата от 40 552,
23 лева.
В отговора на частната жалба ответникът е навел възражения срещу
присъждането на част от разноските от ВОС. Страната обаче не е предявила
молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в изложения
смисъл, поради което повдигнатите въпроси следва да се считат за
преклудирани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 347/12.08.2022 год., постановено по т.д.
№ 883/2021 год. по описа на ВОС в частта, в която съдът е ОСЪДИЛ
„ХРАБРОВО УИНД 1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Приморски, м.Траката №4-112, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс - Г,
бул.Владислав Варненчик № 258, СУМАТА от 344 261.97 лева,
представляваща платена без основание цена за произведена от ответното
дружество ел.енергия от ВЕИ, съставляваща разлика между
преференциалната цена за количествата електрическа енергия, произведени
през месеците октомври, ноември и декември 2015г., ноември и декември
2016г., септември и октомври на 2017г., след достигане на нетното
специфично производство /НСПЕ/ за съответната централа и приложимата
16
цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен
Системен Оператор” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 09.04.2020 г. до окончателното плащане, на осн.чл.55,
предложение първо от ЗЗД.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която е присъдена законна лихва
върху главницата за периода от 23.03.2020 год. до 08.04.2020 г. вкл.
ОТМЕНЯ решението в отхвърлителната му част за разликата от
присъдените 344 261.97 лева до претендираните общо 613 363.72 лева, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ХРАБРОВО УИНД 1” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, м.Траката №4-112,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, Варна
Тауърс - Г, бул.Владислав Варненчик № 258, разликата от присъдените 344
261.97 лева до претендираните 613 363.72 лева, представляваща платена без
основание цена за произведена от ответното дружество ел.енергия от ВЕИ,
съставляваща разлика между преференциалната цена за количествата
електрическа енергия, произведени през месеците октомври, ноември и
декември 2015г., ноември и декември 2016г., септември и октомври на 2017г.,
след достигане на нетното специфично производство /НСПЕ/ за съответната
централа и приложимата цена за излишък на балансиращия пазар, определена
от „Електроенергиен Системен Оператор” ЕАД, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 09.04.2020 г. до окончателното плащане, на
осн.чл.55, предложение първо от ЗЗД.
ОТМЕНЯ Решение № 347/12.08.2022 год., постановено по т.д.№
883/2021 год. по описа на ВОС в частта, в която са присъдени разноски в
полза на „ХРАБРОВО УИНД 1” ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „ХРАБРОВО УИНД 1” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, м.Траката №4-112,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, Варна
Тауърс - Г, бул.Владислав Варненчик № 258 сумата от 24 285 лева– разноски,
сторени във въззивното производство, както и сумата от 40 552, 23 лева –
допълнителни разноски, сторени пред ВОС, на основание чл. 78 ГПК.
17
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1575/24.10.2022 год. в частта, в
която ВОС е ИЗМЕНИЛ решение № 347/12.08.2022г., постановено по т.дело
№883/2022г. на ВОС, ТО, в частта, в която съдът ОСЪЖДА ХРАБРОВО
УИНД 1 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Приморски, местност Траката №4-112 , ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г,
бул.Владислав Варненчик № 258, сумата от 52 429.16 лева, представляваща
направените в производството разноски като намалява същите от 52 429.16
лева на сумата от 51 882, 32 лева.
ОТМЕНЯ определение № 1575/24.10.2022 год. в частта, в която ВОС е
ИЗМЕНИЛ решение № 347/12.08.2022г., като е намалил размера на
сторените разноски за разликата от 51 882, 32 лева до 47 286.63 лева, на
основание чл.248 ГПК и чл.78, ал.5 и ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18