Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 16.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият
окръжен съд, в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Цветомира Баева, като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 14 по
описа на съда за
Производството
е образувано по искова молба от **** гр. ** ул. „*****“ № 2, ет. 4 против Й.С.Н.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** с която
е предявен иск по чл. 559, ал. 3 КЗ за заплащане на сумата от
34 783,49 лв., ведно със законната лихва от подаване на молбата до
окончателното ѝ плащане.
В
исковата молба се твърди, че на основание
чл. 288а, ал. 1, т. от Кодекса за застраховане (отм.) и Споразумение между Компенсационните
органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл. 6 от
Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС) Гаранционният фонд възстановил
изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Република Гърция по щети №
120385/13.05.2014г. и № 220062/13.05.2014г. обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди в общ размер на 34 783,49
лв.
Твърди се, че по щета № 120385/13.05.2014г. платената сума е в размер на 29115,01 лв. – обезщетение за имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 16.02.2012 г. 5-ти км на второкласен път Ретимно - Спилио, Гърция, върху
л.а. „Митцубиши“ с peг. №
РЕК *****, собственост на С.Г.Ф., по щета № 220062/13.05.2014г.
платената сума е в размер на 5 668,48 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди
на пострадалия от същото ПТП С.Г.Ф..
Посочва
се, че съгласно Решение №
5/2015 на Районен съд на Ретимно
виновен за ПТП-то от 16.02.2012
г. е ответникът Й.С.Н., който управлявайки л.а. „Опел“, с ДК № РР 6028 АН,
собственост на И.Г.Р., поради движение с несъобразена с пътните условия
скорост, на 5-ти км на второкласен път Ретимно - Спилио, по посока на движение от гр. Спилио
към Ретимно, Р Гърция, изгубил управлението на
автомобила и ударил правомерно движещия се в платното за насрещно движение л.а.
„Митцубиши“ с peг. № РЕК *****, че вследствие на вследствие на удара са нанесени
травматични увреждания на водача С.Г.Ф.. Твърди се, че в деня на ПТП-то
управляваният от Й.С.Н. лек автомобил не е имал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Посочва се, че с регресна
покана изх. № ГФ - РП 502/03.10.2018г. Й.С.Н. бил поканен да възстанови на Гаранционен фонд платените суми по двете щети, но плащане не е предлагано.
В писмения отговор на исковата молба, подаден от адв.
А.М. - особен представител на ответника Й.С.Н.,
назначена в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, се правят правоизключващи и правонамаляващи възражения, основани на следните твърдения
и оспорвания по заявените от ищеца факти:
Липса на
влязъл в сила съдебен акт или наказателно постановление, с който Й.С.Н. да е признат за виновен в
извършване на ПТП от 16.02.2012 г. Водачите на автомобилите, участвали в
ПТП-то, не са употребили алкохол при ПТП, а за прекратяване действието на
застраховката гражданска отговорност, поради невнесена вноска, не е било
известно на Й.С.Н..
Несъответствие между претендираната от ищеца сума, със възстановената от него
на НББАЗ по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация,
както и със сумите, присъдени със съдебно решение на Районен съд Ретимно и с изплатените на пострадалия С.Г.Ф.. Неполучаване на регресна покана
с изх. № ГФ-502/03.10.2018 г. от адресата ѝ Й.С.Н..
Ищецът Гаранционен
фонд взема участие в производството по делото чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. К., който в съдебно
заседание поддържа предявения иск. В хода на устните състезания същият поставя
акцент както върху извършеното от НББАЗ на Националното бюро на Гърция
възстановяване на сумата, изплатена като обезщетение от гръцкия компенсаторен
орган, въз основа на влязло в сила съдебно решение на гръцки съд, така и на
установената със същото решение липса на застраховка гражданска отговорност на
автомобила с българска регистрация, чиито водач нарушавайки правилата за
движение по пътищата причинил вреди на водача на другия автомобил.
Процесуалният представител на ищеца обосновава границите, в който е извършено
възстановяването от НББАЗ на платената от Националното бюро на Гърция сума,
включително основанието за явяващата се разлика. Същият моли за уважаване на
иска, чрез присъждане на сумата в претендирания ѝ размер, както и за присъждане
на разноските по делото, вкл. и на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Й.С.Н. взема
участие в съдебното заседание чрез особения представител адв. А.М., която оспорва иска, а в
хода на устните състезания излага подробни съображения за неоснователност на
предявения иск и моли за отхвърлянето му. В доводите на особения представител
се поставя акцент върху липсата на връчване на регресната
покана до ответника, установил се трайно в Гърция, върху липсата на
конкретизация на претендираните от ищеца суми, както и върху неучастие на
ответника в производството по пред гръцкия съд, в което на пострадалия са
присъдени обезщетения за вредите от ПТП-то.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
От заверен превод на доклад за оглед на ПТП (образец ТР-14а), съставен от
пътен полицай С.З.в присъствието на пътен полицай ****,
двамата служители на Отдел „Пътна полиция“ на гр. Ретимно
(Гърция), се установява, че на 16.02.2012 г.
служителите посетили мястото на произшествието (5-ти км на второкласен път Ретимно – Спилио) и възприели в
статично положение следните две МПС, участвали в ПТП-то: частен товарен
автомобил марка „Мицубиши“, модел 2006, с рег. № РЕК **** собственост на С.Г.Ф. (автомобил 1) и лек автомобил
„Опел“, с ДК № РР**** АН, собственост на И.Г.Р. (автомобил 2). Установява се
от протокола, че първоначалната посока на движение на автомобил 1 била към Спили, а на автомобил 2 – към Ретимно,
че водач на автомобил 1 е С.Г.Ф., а на автомобил 2 - Й.С.Н., като и двамата
водачи са означени като пострадали от при ПТП-то лица, които са откарани с
линейка на спешна помощ до болницата в Ретимно и
пробите и на двамата за алкохол и наркотични вещества са отрицателни. От
протокола се установяват следните констатации на местопроизшествието: странично
челен сблъсък между двата автомобила, липса на следи от спирачен път или от
приплъзване, отломки от части на автомобилите, разпръснати в лентата към Спили, изтекло масло от автомобил 2, като окончателното местоположение
на двете МСП-та е: автомобил 1 – в лентата към Спили,
в края на пътното платно, ударило се в мантинелата, а на автомобил 2 – в
лентата към Спили, в посока към Ретимно,
в края на пътното платно, ударило се в мантинелата. По автомобил 1 са констатирани
от всички страни много материални щети, а по автомобил 2 – напълно унищожена
предна част. Полицейските служители са удостоверили, че видимостта е
ограничена, поради острия завой и високата скалата, че настилката е асфалтова и
мокра, заради валящия дъжд.
От
заверен превод на решение № 5/2014 г., постановено от Районен съд Ретимно и обявено на 13.01.2014 г., се установява, че ищец
по делото е С.Г.Ф., а ответници Й.С.Н., И.Г.Р. и Бюро „Зелена карта“ със седалище
Атина. От решението се установява, че Й.С.Н. и И.Г.Р. не са се явявали и че ищецът е
направил искане до съда делото да не се разглежда срещу тях, че съдът приел
допуснал частично претенцията към третия ответник, задължавайки го да заплати
на ищеца 13 220 евро (за имуществени и неимуществени вреди) със законните
лихви от деня, следващ връчването на иска до изплащането ѝ. С решението
съдът е осъдил Бюро „Зелена карта“ със седалище Атина да заплати на С.Г.Ф. и
сторените по делото разноски в размер на 400 евро. В мотивите на решението е
прието, че искът на С.Г.Ф. е за заплащане на обезщетение за вреди от ПТП, че
последното е причинено по изключителна вина на Й.С.Н., който като водач
на лек автомобил „Опел“, с ДК № РР **** АН, без застраховка,
излизайки от остър завой, поради силен дъжд и намалена видимост, загубил
контрол върху управлението на автомобила си, навлязъл в насрещната лента за
движение, в която ищецът се движел правилно, ударил с предна лява част на
автомобила си същата част на автомобила на ищеца, при което последният се
отклонил от посоката си на движение и със страничната си дясна си част се и се и не е поради излизайки от лентата на движения .
От
представената справка от базата данни на информационния център на Гаранционния
фонд се установява, че към датата на настъпване на ПТП-то 16.02.2012 г. за автомобила
управляван от ответника не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. Такава е сключена на 13.05.2011 г. със срок на действие от
08.06.2011 г. до
С
писмо на НББАЗ (изх.
№ 2012-0371) до Бюрото на автомобилните застрахователи – Гърция (изх. №
GF-12-164 GR) относно ПТП от 16.02.2012 г. в Гърция, бюрото в Гърция е
уведомено че претенцията във връзка с ПТП-то е регистрирана от българското бюро
под № GF-12-164 GR. С писмото се потвърждава регистрацията на превозното
средство в Република България и липсата на застраховка гражданска отговорност,
действала в деня на ПТП-то и е поискано да се изпратят всички документи,
доказващи ПТП-то и отговорността на водача.
В
изпълнение на направеното искане от Бюрото на автомобилните застрахователи –
Гърция са изпратени: доклад за оглед на ПТП; доклад за разпит на свидетел под
клетва; решение № 5/2014 г. на Районен съд Ретимно;
декларация за ПТП от пострадало лице; протокол за проверка за употреба на
алкохол и наркотични вещества; извлечение от книга за провинения, събития,
арести и жалби (от 16.02.2012 г.); медицинско удостоверение; рецепта; епикриза; искане за възстановяван на разходи; фактура за
оценка на материални щети;фактура за предоставени услуги; чековете, с които са
извършени конкретни плащания.
От
заверен превод на квитанция на Imperial Claim Services за изплащане и получаване на сума от
14 500 евро, се установява, че Бюрото на автомобилните застрахователи –
Гърция е изплатило на С.Г.Ф. чрез
получаване на пресечен чек за сума от 14 368 евро по решение №
5/2014 г. на Районен съд Ретимно.
От
писмо изх. № 1-1592/08.05.2014 г. на НББАЗ
се установява, че бюрото уведомило Гаранционния фонд за платена на Imperial Claim Services сума от
17 882, ЗЗ евро - имуществени и неимуществени вреди от ПТП, причинено с
незастраховано МПС с ДК № РР 6028
АН. Сумата е преведена на Imperial Claim Services, което е видно от приложеното платежно
нареждане.
Във
връзка с предявената претенция от НББАЗ пред ГФ са заведени две щети - № 120385/13.05.2014 г. за заплащане на
сумата от 29 115,01 лв. и № 220062/13.05.2014 г. – за заплащане на сумата
от 5 668,73 лв.
С
регресна покана с изх. № ГФ-502/03.10.2018 г. от
Гаранционния фонд до ответника Й.С.Н. е поканен са заплати на
фонда сумата от общо 34 801,27 лв. обезщетение по щети № 120385/13.05.2014 г. и №
220062/13.05.2014 г. Поканата е връчена на В.С.Н.
(брат на ответника), видно от известие за доставяне от 10.10.2018
г.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че сумата, предявена
за възстановяване от гръцкото национално
бюро на застрахователите и присъдени с решението на гражданския съд в Ретимно от НББАЗ съгл. писмо вх. № 2-1073/06,03.2014 г. е в
общ размер на 17054,42 евро /33 355,55 лв. при курс 1.95583/, от
която: материални щети -14500,00 евро /13 220 евро присъдена главница, 400 евро
присъдени разноски, 880 евро върху присъдена главница от 16.10.2012 г. до 25.02.2014
г./; хонорар експерт - 40 евро; хонорар адвокат - 339,42 евро и обслужващи
такси - 2175,00 евро. Сумата от 17054,42 евро е преведена от Националното бюро
на Българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), от съответната сметка при „УниКредит Булбанк“ АД, на IMPERIAL
CLAIM SERVISES (Гръцкото
национално бюро на застрахователите) по съответната сметка при АЛФА БАНК, като
преводът е извършен на 15.04.2014 г., а означеното основание за извършването му
е „наш рефер. № GF-12-164-GR, техен рефер. № 1051/12“ Във връзка с извършване на превода НББАЗ е
заплатило и банкови такси в общ размер на 27,05 евро. Установява се от
заключението, че плащането от НББАЗ е в размер, който съответства на размера на
щетите, предявени от Гръцкото национално бюро на застрахователите и присъдени с
решението на гражданския съд в Ретимно. На 23.05.2014
г. Гаранционен Фонд е възстановил на НББАЗ платената на Националното бюро на
Република Гърция сума от 34783.49 лв. (17784.52 евро). Наличната разлика между
преведеното от НББАЗ обезщетение на Гръцкото национално бюро на
застрахователите и възстановеното му плащане от ***** по процесното
ПТП е 730,10 евро (1427,95 лв.). Тя се формира от стойността на допълнително
направените разходи от НББАЗ във връзка с процесната
щета описани във Ф-ра № **********/15.04.2014 г.,
издадена от НББАЗ на Гаранционен фонд за 3257,47 евро (6371,05 лв.), а именно:
160,137 евро (313,20 лв.) – превод на документи; 542,910 евро (1061,84 лв.) –
платен ДДС върху 5309,21 лв. (данъчната основа на фактурата); и 27,05 евро
(52,91 лв.) – заплатени от НББАЗ банкови такси. От заключението се установява,
че за всички разходи и за изплатеното обезщетение във връзка с процесната щета са налични всички първични документи, които
са надлежно осчетоводени при НББАЗ и при Гаранционен фонд.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е основателен.
Една
от хипотезите на суброгация по чл. 559, ал. 3 ГПК е възстановяване от Гаранционният фонд суми,
изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно
средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република
България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може
да се определи застрахователят (чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ). В случая такава е
налице. От компенсационния орган на Република Гърция (държава членка) на
пострадалия е изплатено обезщетение за вреди, присъдени със съдебно решение на
гражданския съд на същата държава членка. Управляваното от ответника МПС е с
българска регистрация, с оглед на което следва да се приеме, че то обичайно се
намира на територията на Република България. В този смисъл е и понятието
територия по обичайно домуване на превозното
средство, установено с чл. 1, пар. 4 от Директива
72/166/ЕИО, към който препраща чл. 2 от Директива 2000/26/ЕО. Управляваният от
ответника автомобил е бил без действаща при възникване на ПТП застраховка
гражданска отговорност, с оглед на което следва да се приеме,
че е налице и следващата предпоставка на чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ - невъзможност
да се определи застрахователят. Възникване на застрахователното събитие на
територията на Република Гърция е основание за присъждане на застрахователно
обезщетение от гръцкия съд в полза на увреденото лице. В това производство са
установени управлението на МПС от ответника, механизма на ПТП-то, причината за
настъпването му (несъобразяване от ответника на конкретната пътна обстановка и
изпускане на управлението на управлявания от него автомобил, който навлязъл в
насрещната лента за движение и ударил автомобила на пострадалия) и причинната
връзката между произшествието и вредите на пострадалия. Заради липсваща застраховка
гражданска отговорност, обезщетението е присъдено в тежест на компенсаторния
оран на Република Гърция. След изплащане обезщетението от същия орган, последният
е получил възстановяване на сумата от българския компенсаторен орган (НББАЗ), който встъпва в правата на
увреденото лице спрямо ответника (чл. 517, ал. 3 КЗ). НББАЗ е получил
възстановяване от Гаранционният фонд както на платените суми, така и на разходите
за определянето и изплащането му. Заради това
последователно възстановяване на сумите, като последен платец от
задължените субекти Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице и
може да претендира заплатените обезщетения и лихвите, ведно с извършените
разходи по неговото определяне и изплащане (чл. 559, ал. 3 КЗ). Установената по
делото разлика между размера на платеното обезщетение и размера на
възстановената от Гаранционния фонд сума се явява именно извършване на такъв
разход по изплащане на обезщетението, поради което претенцията на ищеца не
надхвърля границите на суброгацията по чл. 559, ал. 3 КЗ.
Съдът
счита за неоснователни са възраженията на особения представител на ответника,
изложени в писмения отговор. Липса на влязъл в сила съдебен акт или
наказателно постановление, с което ответникът да е признат за виновен в
извършване на ПТП-то, не е основание за отхвърляне на предявения иск. На
плоскостта на гражданската отговорност вината в най-леката ѝ форма се
предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а в случая не се установяват факти, оборващи
презумпцията. Напротив, при установените по делото обстоятелства около
възникване на ПТП-то (изпускане на управлението на управлявания
от ответника автомобил, който навлязъл в насрещната лента за движение и ударил
автомобила на пострадалия), се налага извод, че ответникът е виновен за
причиняване на ПТП-то. Без значение за основателността на претенцията е липсата
на употреба на алкохол от двамата водачи. То е релевантно при реализация от
застрахователя на регресната отговорност на
застрахования, причинил обезщетената вреда от ПТП вследствие управление на
моторното превозно средство под въздействие на алкохол (чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ), каквато в случая няма. С предявения иск Гаранционният фонд упражнява
правата на увреденото лице срещу ответника като водач на автомобил без сключена
гражданска отговорност, поради което за неговата основателност е правно ирелевантно отрицателната проба за употреба на алкохол,
доколкото със или без такава употреба, за ответника като причинител на вредите възниква
задължение към увреденото лице за тяхното поправяне (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). По
тези съображения не може да се сподели и доводът за липса на знание у ответника
за прекратяване на гражданската отговорност, поради неплащане на съответната
вноска. Задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
само прехвърля риска от застрахования (водача на автомобила) към
застрахователя, но не изключва гражданската му отговорност спрямо увредения.
Неоснователно е и възражението за липса на съответствие между сумите, присъдени
със съдебно решение на Районен съд Ретимно,
сумите, изплатени на пострадалия С.Г.Ф.
и сумите, изплатени от ищеца на нашия компенсационен орган. По делото се
установи, че тази разлика се формира, от извършените разходи във връзка с
определяне и изплащане на обезщетението, поради което същите се обхващат от
границите на суброгацията по (чл. 559, ал. 3 КЗ). Неоснователно е
възражението за неполучаване на регресна
покана с изх. № ГФ-502/03.10.2018 г. от адресата ѝ Й.С.Н. (ответника). Дори
да се приеме, че ответникът не е поканен от ищеца да възстанови претендираната
сума, доколкото поканата до ответника е получена от брата на ответника, живущ
на адрес в България (ответникът трайно пребивава в Гърция), липсата на покана е
свързана със забавата на длъжника, а не с възникване вземането на ***** при
осъществяване на предпоставките на чл. 559, ал. 3 КЗ. С подаване на исковата
молба ответникът се счита за поканен, поради което именно от този момент се
присъжда и законна лихва върху претендираната сума по суброгацията.
По
тези съображения съдът приема, че ответникът Й.С.Н. следва да бъде осъден на основание чл. 559, ал. 3 КЗ да заплати на***** гр. София
сумата от 34 783,49 лв., ведно със законната лихва от подаване на молбата
до окончателното ѝ плащане.
В
производството по делото ответникът Й.С.Н.
е представляван от особения представител адв. А.М.,
назначена при условията на чл. 47, ал. 6 .
Отчитайки обема на извършената от нея дейност и съобразявайки предмета на
делото и конкретния материален интерес (иск за присъждане на сумата от
34 783,49 лв.) съдът приема, че на особения представител следва да се
определи окончателно възнаграждение в размер на 1573,50 лв. съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което да
ѝ се изплати от депозита, внесен от ищеца.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сторените по делото разноски, съобразно уважената част от
предявените искове. Съдът приема за доказани по основание и размер следните
разноски, сторени от ищеца: 1391,34 лв. - заплатена държавна такса, 1573,50 лв.
– депозит за възнаграждение на особения представител, 300 лв. – депозит за
вещото лице и 15 лв. – държавна такса за частна жалба, като техният общ размер
е 3279,84 лв. С оглед подаване на исковата молба от юрисконсулт и заявената
претенция за възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, такова следва да се присъди в
минималния размер от 100 лв. (чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ).
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 559, ал. 3 КЗ Й.С.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на **** гр. София, ул. „****“ № 2,
ет. ** сумата от 34 783,49 лв., представляваща общ размер на
платеното на НББАЗ по щети №
120385/13.05.2014 г. и № 220062/13.05.2014 г., образувани във връзка с изплатено
от компенсационния орган
на Република Гърция обезщетение за вреди от ПТП на територията на Гърция, причинено
на 16.02.2012 г. от ответника Й.С.Н. при управление на незастрахован лек
автомобил „Опел“, с ДК № РР 6028 АН.
ОСЪЖДА Й.С.Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на *****гр.
София, ул. „****“ № 2, ет. 4 сумата
от 3279,84 лв., представляваща общ размер на сторени по делото разноски (чл.
78, ал. 1 ГПК), както и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт (чл. 78, ал. 8 ГПК).
ОПРЕДЕЛЯ
на адв. А.М., особен представител на ответника в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, възнаграждение
за процесуално представителство на ответника Й.С.Н.
в размер на 1753,50 лв., което да ѝ се изплати от депозита, внесен от ищеца.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: