Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ..................2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV
въззивен състав,
в публично съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИРИНА СТОЕВА
при
секретаря Гергана Христова и с участието на прокурора Дочо Дочев, като разгледа
докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВНОХД
№ 1051/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 14.12.2018 година по НОХД № 19648/2013 година,
СРС, 103 състав, е признал подсъдимия Ц.Р.К. за невиновен в
извършването на престъпление по
чл.131 ал.1 т.1 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, поради и което го е
оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение. Със същата присъда е отхвърлен и предявения граждански иск срещу
подсъдимия. Направените по делото разноски са оставени в тежест на държавата.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест
и допълнение към него от СРП, с който се иска отмяна на присъдата и осъждане на
подсъдимия. В протеста не се иска събиране на доказателства.
Въззивният
съд, по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В
открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа
протеста и допълнението към него. Счита, че вътрешното убеждение на съда е било
формирано неправилно, без да бъдат събрани всички необходими доказателства, за
да може по един категоричен начин да бъде установена фактическата обстановка.
Моли съда да отмени протестираната присъда и да постанови нова такава, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му се
наложи едно справедливо наказание.
Частният
обвинител и граждански ищец М.П. заявява, че не желае подсъдимият да бъде
осъден, а да разбере, че е постъпил нечестно и е посегнал на човек със значими
постижения и добра репутация.
Частният
обвинител и граждански ищец Т.Г. подкрепя мнението на М.П..
Защитникът
на подсъдимия – адв. Т., оспорва протеста. Намира, че първоинстанционният съд е
положил необходимите усилия да издири посочените двама свидетели, като
невъзможността да бъдат разпитани се дължи на обективни обстоятелства. Счита,
че с оглед изминалия период от време и факта, че същите не са били очевидци на
инцидента, показанията им не биха допринесли за изясняване на обстоятелства от предмета
на доказване, а заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза е
категорично, че получената травма не може да се породи от удар в лицето или в
тялото, а е по-вероятно да е резултат от действия на пострадалото лице. В
заключение приема, че съдът правилно е установил фактическата обстановка, от
която не се доказва по категоричен начин повдигнатото обвинение. Моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият
К. иска съда да потвърди оправдателната присъда.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както
и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с
правилата на чл. 313 и чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери, че не са налице основания за неговата отмяна
или изменение, поради следните съображения:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и
заключения на експертизи. Без да променя съществено изводите на районния съд,
СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Ц.Р.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование,
неженен, не работи, неосъждан, живущ ***, с адрес по л.к. гр. София, ул."*********ап.
**, ЕГН **********.
Свидетелят
Б.П.през 2007 година заемал длъжността сътрудник охрана към фирма "Асо
София" ООД, в което дружество бил назначен с Трудов договор №
420/01.12.2006 година, като служебното му задължение било да пази и охранява
обекта - представителния стадион, лекоатлетическа писта и допълнителните
съоръжения към тях в Национална спортна академия "Васил Левски",
находяща се в ж.к. "Студентски град" в гр. София. На същите по това
време се извършвал ремонт, с изключение на тревната площ на стадиона. Стадионът
се използвал за официални вътрешни и международни състезания, като с устна
заповед на Ректора на НСА, свид. Л.Д., предвид извършвания ремонт, било
забранено да се допускат лица за тренировки на лекоатлетическата писта, покрита
с тартанова настилка, а футболният терен се ползвал само по предназначение и то
само след разрешение от свид.Д. и от двама от заместниците му. Въпросната
заповед била сведена до знанието на ръководството на охранителна фирма "А.София"
ООД и за същата знаели охранителите на фирмата.
На
11.01.2007 година свид. Б.П.бил на работа редовна смята заедно с колегата му П.И..
Същият ден свид. В.В.- М. и подс. Ц.К., които били състезатели на спортната
академия и трябвало да се подготвят за състезание, провели част от тренировката
си в закритата зала по лека атлетика на академията, след което заедно е техният
треньор С.П. излезли на стадиона, който се намира в самата НСА, за да я
продължат.
Свид.
В.В.- М. и подс. Ц.К. влезли през отворената врата на представителния стадион,
а треньорът им С.П. останала отвън, на тренировъчното игрище, за да ги
наблюдава. При влизането на свид. В. - М. и подс. К. в стадиона не ги спрял
никой, тъй като свид. Б.П.бил отстрани на стадиона, а колегата му П.И. бил
отишъл някъде. Свид. В. - М. и подс. К. започнали да тренират спринтово бягане
на тревната площ на стадиона, предвид ремонта на тартановата настилка на
пистата, на която не можело да се тренира. В този момент към тях се насочил
свид. Б.П., който ги бил забелязал и им извикал "Стой, спри! Стой,
спри!", предвид забраната за тренировки на стадиона, който се използвал
само по предназначение, след предварително разрешение, но свид. В. - М. и подс.
К., които познавали свид. П. като охранител на обекта, продължили бягането си.
Тъй
като свид. В.В.- М. и подс. Ц. П. продължили да тренират, свид. Б.П., който бил
с униформени дрехи на фирмата, с обозначителни знаци, че е охрана, оборудван с
палка и пистолет, излязъл на стадиона и им казал "Излезте и отидете на
тренировъчното игрище да бягате", от което подс. К. изказал недоволство и
двамата със свид. В. - М. продължили да тичат на тревната настилка на стадиона.
Свид. Б.П.застанал в средата на стадиона и след като свид. В. - М. и
подсъдимият го приближили отново им казал "Излезте, защото ще стане
лошо", което свид. П. казал, за да видят същите, че има сериозно отношение
по този въпрос и да не стане проблем, но свид. В. - М. и подс. К. продължили да
тичат на стадиона.
Тъй
като свид. В.В.- М. и подс. Ц.К. не му се подчинили, свид. Б.П.решил да им
пресече пътя, като се насочил към свид. В. - М. и подс. К., които спринтирали един до друг, по права линия и свид. П.
отстрани си подал крака към подс. К., за да го спъне. При това възникнало
физическо съприкосновение между двамата, като подсъдимият и свид. Б.П.леко се
закачили, в резултат на което подс. Ц.К. паднал на земята няколко метра по
напред, а свид. Б.П.от съприкосновението залитнал и направил две три крачки
настрани, но успял да се задържи на краката си.
Свид.
В.В.- М. се притеснила от падането на подс. Ц.К., да не би същият да е
пострадал, като след ставането на подс. К. от земята двамата със свид. Б.П.си
разменили реплики. Свид. П., ядосан от случилото, посегнал към пистолета си, от
което свид. В. - М. много се уплашила, поради което и подс. К. блъснал с ръце в
горната част на тялото свид. Б.П., който паднал на земята.
Виждайки
случилото се, на място дошла треньорката С.П., с която започнали да разговорят
за случилото се. Междувременно свид. Б.П.станал от земята и накуцвайки, се
насочил към сградата на НСА, а свид. В. - М. и подсъдимият К. си тръгнали, за
да видят дали подс. К. е здрав. При влизане в сградата на НСА свид. Б.П.не
можел да стъпва на левият си крак, който го болял. П. срещнал един доцент от
академията, който го попитал какво се е случило и след като свид. П. му
разказал, доцентът му съдействал и с автомобил го откарал в УМБАЛСМ
"Пирогов". Там след направена снимка, било установено, че малката
кост, от външната страна на левия крак на свид. П. е счупена и разместена, след
което кракът му бил гипсиран и П. престоял през ноща в "Пирогов",
откъдето на сутринта бил взет от зет си, който го закарал в Специализирана
болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на опорно -
двигателния апарат - "Бул-Про" ЕАД. Там на свид. Б.П.му била
направена операция и бил изписан от болничното заведение на 22.01.2007 година с
окончателна диагноза "фрактура малеоли латералис син". Впоследствие
свид. Б.П.подал жалба за случилото се в 07 РУ - СДВР, като посетил и Катедра по
съдебна медицина и деонтология при Медицински университет - София, където бил
освидетелстван за причинени му телесни увреждания и му било издадено
Съдебномедицинско удостоверение № V-483/2007 от 16.03.2017 година.
От
заключението на изготвената съдебномедицинската експертиза по писмени данни на
свид. Б.П.е видно, че същият е получил - счупване на левия външен глезен, което
телесното увреждане е причинило на П. - трайно затруднение в движението на
левия долен крайник за срок от около 1,5-2 месеца.
Съгласно
заключението на тройната съдебномедицинска експертиза по писмени данни на свид.
Б.П., изготвено след проверка на медицинската документация на свид. П., същият
е получил - счупване на малко пищялния глезенен израстък на лявата подбедрица,
като според заключението - изолирани счупвания на глезена на левия крак се
получават при фиксирано стъпало към земята и навеждане навън, навътре и/или
завъртане на подбедрицата, но в конкретният случай предвид липсата на
рентгенографии, не може да бъде презициран характера на счупването. В
заключението е посочено още, че в огромния процент от случаите подобни
счупвания се получават по индиректен механизъм при изправен стоеж и фиксиран
крак, с огъване в глезенната става след рязко извеждане на тялото от равновесие
и падане, а на теория е налице възможност за подобно счупване и при рязко
нанесен директен силен удар в областта на глезена, поради което и от медицинска
гледна точка не може да се прецени коя е била причината за извеждане от
равновесие на свид. Б.П., доколкото това може да се получи както от блъскане в
гърдите, така и от нанесен удар в областта на скулата, но в медицинската
документация на свид. П. липсва описано нараняване в областта на лицето или
гърдите на същия, за да се приеме, че на свид. П. е нанесен удар, който да го
изведе от равновесие.
От
заключението на петорната съдебномедицинска експертиза по писмени данни на Б.П.е
видно, че същият е получил счупване на външния глезен на левия крак, като не е
имал други травматични увреждания след инцидента на 11.01.2007 година,
установеното три години по-късно, по повод лечение на възрастови изменени в
лещата на дясното око /катаракта, "перде"/ на свид. П., сублукация и
катаракта на лещата на лявото око, предвид липсата на посочени оплаквания от
зрението от страна на пострадалия и описани травматични увреждания в областта
на лицето в медицинската му документация, не може да се приеме, че посочената
сублукация е от травматичен произход, а същата представлява възрастова
патология, като счупването на външния глезен на левия крак на Б.П., му е
причинило трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за срок по -
дълъг от 30 дни и възможността за физическо натоварване на левия крак се е
възстановила в срок от около 2 месеца.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд възприе въз основа на събраните от първата
инстанция доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Б.П.(вкл.
и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК), Л.Д.
(вкл. и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК), В.В.-
М., протокол за очна ставка; заключението на съдебномедицинската експертиза по
писмени данни на Б.П., заключението на тройната съдебномедицинска експертиза по
писмени данни на Б.П., заключението на петорната съдебномедицинска експертиза
по писмени данни на Б.П.; протокол за доброволно предаване, заверени преписи от
трудов договор № 420/01.12.2006 г. и длъжностна характеристика на длъжността
частен охранител при "Асо София" ООД, Съдебномедицинско удостоверение
№ V-483/2007 г. от 16.03.2007 г., преписи от медицинска документация и
Експертно решение № 1305 от 102 от 04.06.2008 г. на Б.П., справката за съдимост
на подс. Ц.К. и др. доказателства по делото.
Вътрешното
убеждение на първоинстанционния съд по фактите е формирано на основата на
правилен и подробен анализ на събраните по делото доказателствени материали,
като са положени необходимите усилия за изясняване на обективната истина по
делото. Не
са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен
материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е
обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал
съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.
Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата
инстанция, поради което и съдът не намира за необходимо да го преповтаря. Въззивният
състав дължи да отговори на доводите и възраженията, изложени в протеста и
допълнението към него, както и на тези от страните в съдебно заседание.
Липсва спор относно фактите, касаещи
наличието на трудово правоотношение между пострадалия и "Асо София"
ООД, заеманата от него длъжност и изпълняваните задължения, които се
установяват категорично от приложените по делото писмени доказателства и
свидетелските показания, които са логични и непротиворечиви за това. Не се
оспорва и възникването на посочените в обвинителния акт време и място инцидент,
като това обстоятелство не се отрича от подсъдимия и се потвърждава от
показанията на всички свидетели, присъствали на стадиона, както и косвено от
показанията на свидетеляД.. Не са налице противоречия и относно вида и
характера на полученото от пострадалия телесно увреждане, като същото се
установява категорично от приложената по делото медицинска документация и
заключенията на приетите СМЕ, които въззивният съд прецени като обективни, пълни
и компетентно изготвени.
Основният оспорван от прокуратурата
момент касае механизма на получаване на телесното увреждане от свидетеля П. и
поведението на участниците в сблъсъка, в частност на подсъдимия.
На първо място въззивният съд не споделя
бланкетното твърдение на представителя на СГП, че при постановяване на
оправдателната присъда съдът не е събрал всички необходими доказателства, за да
може по един категоричен начин да бъде установена фактическата обстановка. В хода на съдебното следствие съдът
е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина, събрал е и е
проверил всички възможни доказателствени материали, като е отделил изключително
много време и усилия да призове и разпита посочените двама свидетели. Въпреки
успешното установяване на свидетелката С.П., съдът правилно е преценил, че с
оглед данните за прекаран тежък инсулт и здравословното ѝ състояние към
момента на провеждане на съдебното следствие, биха възникнали съмнения относно
свидетелската годност на същата, а при невъзможността свидетелят П.И. да бъде
открит и предвид изминалия дълъг период от време, основателно същите са
заличени като свидетели. В допълнение настоящият състав намира, че доколкото от
събраните доказателства се установява, че тези двама свидетели не са
присъствали на игрището в момента на съприкосновението между подсъдимия и
свидетеля П., същите не биха могли да допринесат съществено за изясняване на
спорните обстоятелства от предмета на доказване, за които съществуват и преки
доказателства.
Резонно
първостепенният състав е основал изводите си за поведението на участниците в
инцидента и начина, по който се е състоял, върху показанията на свидетелите Б.П.и
В.В.- М., които са единствените очевдци, присъствали на терена в момента на
сприкосновението. Правилно при преценката им СРС е взел предвид възможната
заинтересованост на пострадалия П. и липсата на данни за такава при
свидетелката В.-М., като е изследвал и обсъдил показанията им подробно, разглеждайки
ги поотделно и с оглед съвкупния доказателствен материал, посочил е
установените противоречия и е изложил ясни съображения кои от тях кредитира. При
това е достигнал до извод, който изцяло се споделя от настоящия състав, че с
оглед конкретиката на случая, не са налице достатъчно доказателства, които да
обосноват постановяването на осъдителна присъда.
Правилно
СРС е кредитирал показанията на двамата свидетели за това, че стадионът е бил в
ремонт, но не е имало обозначителни табели, забраняващи използването му, че при
навлизане на лекоатлетите не е имало никой, че подсъдимият и свидетелката
В.-М. са тренирали на тревната
настилка, както и че на два пъти охранителят П. предупреждавал бегачите да
спрат и да се преместят на тренировъчното игрище, както и че при третото им
приближаване, П. се насочил към атлетите и се опитал да ги спре. За тези
обстоятелства показанията на двамата са логични, непротиворечиви и
взаимнодопълващи се, поради което въззивният съд също им се довери.
Не
може обаче да бъде прието за достоверно изложеното от П., че е пресякъл пътя на
спортистите и с подсъдимия се сблъскали тяло в тяло, както и за последвалите
събития. За да не се довери на твърденията на пострадалия, въззивният съд,
подобно на първия, отчете наличието на съществени разминавания в заявеното от
него относно областта на лицето, в която е бил ударен, противоречията с
възприетото от свидетелката В.-М., както и липсата на установени обективни
следи от удар, които внасят съмнения в истинността на изложените от П. факти.
От друга страна показанията на свидетелката са незинтересовани, обективни,
последователни и съответстват на медицинските документи и заключенията на
приетите експертизи, поради което втората инстанция прецени, че именно те
отразяват вярно фактите от обективната действителност. Предвид изложеното
обосносновано СРС е приел, че охранителят се е изпречил, като отстрани си е подал
крака към подсъдимия К., за да го спъне, вследствие на което последвал удар
между двамата и последният паднал на земята. Именно това е и житейски логичното
развитие на ситуацията, доколкото и двамата свидетели са категорични, че
тичащият подсъдим е паднал на земята, а възрастният охранител е успял да се
задържи изправен, което е трудно мислимо да се случи при сблъсък тяло в тяло
между двамата. За разлика от първостепенния, този съдебен състав намира, че от
показанията на свидетелката може да се направи категоричен извод, за действително
състояло се спъване, макар и с ограничен физически контакт, като при липса на
такъв, е нелогично да последва падане на подсъдимия, което е обичайна последица
от съприкосновението на движещо се тяло със статично препятствие.
По
отношение на обстоятелството дали след изправянето си подсъдимият е ударил
свидетеля П. в областта на лицето, въззивната инстанция, също като първата не
кредитира показанията на пострадалия, тъй като са противоречиви и се
опровергават от медицинската докуметация и показанията на свидетелката В.-М.,
която е категорична, че К. не е нанасял удари с ръка или крак. Същевременно от
заявеното от свидетелката се установява, че подсъдимият е бутнал свидетеля П.,
за да го спре да извади пистолета си, след което последният е паднал на земята.
За да се довери на изложеното от нея, настоящият състав отчете споделеното от
самата свидетелка притеснение и уплаха да не бъдат застреляни от охранителя,
като съобрази, че самият пострадал признава, че е бил снабден с пистолет и
палка, които да използва, за да гони нарушителите, както и че е подхождал
сериозно към изпълнението на задълженията си и е търсил начин да спре
лекоатлетите да използват стадиона. Въпреки това по делото не са налице
доказателства, позволяващи да се направи сигурен извод, че вследствие на
падането П. е загубил съзнание, доколкото в тази част показанията му са
изолирани, както и че телесно увреждане - счупване на външния глезен на левия
крак, е получено от блъскането от подсъдимия в горната част на тялото.
Съществено
значение за изводите на този състав за недоказаност на обвинителната теза имат
заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-медицински експертизи, в
частност тройната такава, които посочват възможните начини за получаване на
констатираното увреждане – „по индиректен механизъм при изправен стоеж и
фиксиран крак, с огъване в глезенната става след рязко извеждане на тялото от
равновесие и падане, като съществува и теоретична възможност при рязко нанесен
директен силен удар в областта на глезена да се получи счупване на глезенния
израстък на малкия пищял и в този смисъл, от медицинска гледна точка, не може
да се прецени коя е била причината за извеждане от равновесие“. В съдебно
заседание експертите са уточничи, че увреждането на свидетеля П. може да стане
основно от индиректен удар, но поради липса на описани в медицинската
документация данни за мекотъканни увреждания, не може да се направи точен извод
дали се касае за директно травмиране от удар или индиректно усукване на крака
при фиксирано ходило на глезенната става. Същевременно липсват описани травми в
областта на лицето, където пострадалият съобщава, че е причинено травмирането, както
и по тялото, където се установи да е бил блъснат, което сочи към прилагане на
незначителна сила, а от гласните доказателствени средства несъмнено се
установи, че свидетелят П. е спънал подсъдимия, който се е ударил в изпънатото
му напред ходило. Поради това не може със сигурност да се направи извод относно
причината за получаване на телесното увреждане от П., като допусканите от
вещите лица вероятностни механизми отговарят както да е получено при опита му
да спре спортиста, така и при падането след това.
Резонно
са кредитирани заключенията на изготвените експертизи и писмените доказателства
по делото, които допринасят за изясняването на обективната истина.
Въз
основа на извършения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд се
съгласява изцяло с правните изводи на първоинстанционния, че от събрания и
проверен доказателствен материал не може да се направи категоричен извод за
осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.131
ал.1 т.1 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК от подсъдимия Ц.Р.К..
Отговорност по чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК носи лице,
което причини умишлено на другиго средна телесна повреда. В случая, макар да е
ясно определена телесната повреда, от събраните по делото доказателства не се
установи по несъмнен начин подсъдимият умишлено да е причинил това увреждане на
свидетеля П.. Напротив от събраните по делото доказателства се доказа, че
именно Б.П.е подал крака си наред и е спънал подсъдимия, не са събрани
безспорни доказателства за това подсъдимият Ц.К. да е нанесъл удар в областта
на лицето и тялото на свидетеля П., който да го е извел от равновесие и да е
станал причина за счупването на левия външен глезен. Наред с това липсата на
данни за мекотъканни увреждания в областта на лицето и гърдите на последния,
както и описания в заключенията на съдебно-медицинските експертизи възможен
механизъм на получаване на травмата, не позволяват направата на категоричен
извод за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на
подсъдимия и разстройството на зравето на свидетеля П..
Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК не позволява
присъдата да почива на предположения. Безусловно е правилото, че присъдата не
може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи
относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни
признаци, а от събрания доказателствен материал съдът не може да направи
обосновано заключение относно това, че подсъдимият е осъществил всички елементи
на деянието, предмет на обвинителния акт.
Предвид липсата на доказателства, установяващи
обективната страна на престъплението, въззивният състав не намира за необходимо
да обсъжда субективната му страна, както и наличието на квалифициращия признак,
свързан с качеството „длъжностно лице“ на пострадалия.
С оглед гореизложеното настоящият състав констатира, че
правилно подсъдимият Ц.К. е оправдан на осн. чл. 304 от НПК от първата
инстанция.
Законосъобразно, предвид предявяването му след изтичане
на предвидената в закона давност и направеното от защитата позоваване, СРС е
отхвърлил предявения граждански иск.
С оглед признаването на подсъдимия К. за невиновен, съдът
правилно е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на
Държавата.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция
не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или отмяна,
поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 14.12.2018 г., постановена по НОХД
№ 19648/2013 г. по описа на СРС, НО, 103 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.