№ 8
гр. Русе , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20214501000029 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Н. Н., ЕГН6410315507,
подадена чрез особен представител адв.И.П., против решението на Районен
съд-Русе, постановено по гр.д.№592/2020г., с което са уважени исковете по
реда на чл.422 ГПК. Излагат се оплаквания за неправилност на решението,
поради неизчерпателни мотиви, без да са коментирани направените
възражения, нарушено право на защита. Иска се да бъде отменено от
въззивния съд и исковете-отхвърлени.
Насрещната страна-въззиваемият „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А. Париж, Франция, чрез юрисконсулт Н.М. е подал отговор на
въззивната жалба. В нея застъпва становище, че решението е правилно и иска
да бъде потвърдено. Иска да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за тази инстанция в размер на 100лв.
По делото е безспорно установено, че по заявление на настоящия
въззиваем от 25.10.2019г., по ч.гр.д.№6438/2019г. на РРС е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу въззивника Н. Н. Н. за сумите:
1
1668.18лв.-главница, възнаградителна лихва-104.71лв. за периода 1.12.2019г.-
3.04.2019г., 88.86лв.-мораторна лихва за периода 3.04.2019г.-11.10.2019г.,
както и разноски: 37.24лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение. Посочено е, че паричните задължения са възникнали от
договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-16522761. Тъй като заповедта е връчена при условията
на чл.47, ал.5 ГПК, на заявителя е указано да предяви иск за вземането си. В
едномесечния срок ищеца-заявител е предявил иск за установяване на
вземането си. Твърдял е, че страните са сключили процесния договор за
кредит за покупка на стоки и услуги, като Н. дал съгласие, освен посочения
усвоен кредит да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard. На 1.01.2019г. Н. активирал
предоставената му кредитна карта с максимален кредитен лимит от 2000лв.
Преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 1.02.2019г.,
когато е последното плащане по нея, като балансът по същата е на минус
1772.89лв., поради което кредиторът блокирал използването й. Твърдял е, че
Н. дължи главница 1668.18лв., както и договорна лихва 104.71лв. и законна
лихва за забава-88.86лв., или общо 1861.75лв. и е искал да бъде установено
вземането му в посочените размери. В отговора на исковата молба
назначеният особен представител адв. П. е оспорил иска, възразил е, че не са
получени кредитна карта и ПИН кода към нея, твърдял е липса на
доказателства за начина на усвояване на сумата 1668.18лв. от ответника,
както и до кога е обслужвал картата и кога е преустановил плащанията.
Оспорил е начина на изчисляване на възнаградителната лихва и лихвата за
забава. Оспорил е допустимостта на предявения в условия на евентуалност
осъдителен иск за същите суми.
За да уважи предявените искове, районният съд е приел, че между
страните е сключен процесния договор за кредит, че ищецът е предал
кредитна карта и ответника я е активирал при закупуване на мобилен телефон
и застраховка. Приел е, че искът за главница е основателен, а с оглед това, са
основателни и акцесорните искове за договорна лихва и обезщетение за
забава. Мотиви на съда за тези негови изводи липсват.
Окръжният съд намира, че въззивната жалба е частично
основателна.
2
Съгласно трайната практика, първоинстанционният и въззивният
съд следят служебно за наличие на неравноправни клаузи в потребителски
договор /чл.7, ал.3 ГПК/, като ограниченията по чл.266 ГПК не се прилагат.
Отделно от това, съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му-в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата оплаквания,
с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните. В този смисъл т.1 от ТР№1/13 от 9.12.2013г. по т.д.№1/13г на
ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че е нарушено правото на
защита на въззивника. Това е така, тъй като в първото насрочено по делото
съдебно заседание на 8.09.2020г., за което особения представител е подал
молба за отлагане на делото, поради заболяване, придружена с болничен лист
за този един ден, съдът е докладвал делото, допуснал е поисканите
доказателства и го е отложил за 27.10.20г. За съдебното заседание, насрочено
за 27.10.20г. особеният представил отново е поискал на не бъде даван ход на
делото, поради негово заболяване и спазване на карантина. Искането е
уважено, като делото е отложено за 24.11.20г. В това съдебно заседание
особения представител не се е явил. В него е изслушано и прието експертно
заключение и съдът е дал ход на устните състезания. Гореизложеното
показва, че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на ответника.
В съдебното заседание, в което е изслушана експертизата, особения
представител не се е явил, поради което той сам се е поставил в
невъзможност да участва в процеса и да зададе въпроси на вещото лице,
поради неявяването си по делото. Въпроси по експертизата биха могли да се
зададат и в писмена форма, тъй като заключението е постъпило по делото на
07.10.2020г. и е било на негово разположение. Отделно от това, в жалбата
липсват каквито и да са оплаквания във връзка с това.
Безспорно е, че сключеният между страните договор за кредит
CARD-16522761 от 3.11.2018г. е потребителски, за закупуване на стоки и
услуги, в случая мобилен телефон на цена 1389лв. и застрахователна премия
сигурност на плащанията - 123.21лв. В него е посочен общ размер- 1492.21лв.,
ГПР-29.05% ЛП-25.77%, месечна погасителна вноска-145.24лв., платим на 12
3
вноски. На същата дата между страните е сключен договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-16522761, който също е потребителски. По силата на него кредитора
отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 2000лв. и
издава на последния кредитна карта Мастъркард, при посочени в договора
условия. Представени са Сертификат за застраховка Закрила на плащанията
Плюс, Общи условия, подписани от страните, както и Сертификат №
CARD-16522761 и Общи условия, също подписани, както и СЕФ. От
експертното заключение е установено, че Н.Н. е усвоил частично
предоставения му кредитен лимит, като се е възползвал от функционалността
покупка на изплащане по револвиращ кредит, т.е. на 3.11.2018г. е усвоил
кредитния лимит в размер на 1492.21лв., като по картата е останал неусвоен
лимит-507.79лв. Вещото лице е пояснило в съдебно заседание, че с лимита по
кредитната карта /2000лв./ се погасява задължението по кредита. Посочило е,
че към предоставения кредит за покупка на стоки се дава карта с лимит, с
която се заплаща стоката в магазина, т. е. размера на кредита е стойността на
стоката. Плащайки с картата, се погасява кредита и остава дълга по картата.
На л.48 от делото е представен дубликат от касов бон, видно от който на
3.11.2018г. в хипермаркет „Технополис-Русе“ с кредитна карта BNP Paribas
Personal Finance, Н.Н. е заплатил сумата 1389лв. за закупен GSM Samsung
Galaxy.
Настоящият състав, при извършената служебна проверка относно
действителността на сключения между страните договор констатира
основание за недействителност на потребителския договор.
Според чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по малък от 12, в два екземпляра - по
един за всяка от страните. В конкретния случай, в договора е предвидено
предоставяне на потребителски кредит, както под формата на паричен заем,
така и под формата на финансиране на услуга – застраховка сигурност на
плащанията. Отделно от него са сключени договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта,
както и застраховка защита на плащанията по кредитната карта. Тъй като
4
приложените Сертификати и Общи условия за двете застраховки "Закрила на
плащанията Плюс" и „Защита на плащанията по кредитни карти“ съдържат
уговорки относно дължимите по договора за кредит и договора за
револвиращ кредит от ответника застрахователна премия, настоящият
съдебен състав счита, че същите съставляват елементи от тях, по отношение
на които трябва да са налице и спазени посочените законови изисквания.
Дори и без наличието на специални познания е очевидно, че договорите за
потребителски кредит и сертификатите с общите условия са изготвени в
различен по размер шрифт, като в застрахователните документи този шрифт
категорично е в размер по-малък от 12 и е трудно четлив. Предвид това,
настоящият съдебен състав намира, че от една страна е налице нарушение на
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на
всички елементи на договора, а от друга страна е налице нарушение и на
изискването за шрифт не по-малък от 12 по отношение на част от елементите
на договорите, касаещи финансираната услуга за застраховане.
Последиците от обявяването недействителността на договор са
регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която предвижда, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихва или други разходи по кредита.
Според настоящия състав, чистата стойност на кредита, която
подлежи на връщане от кредитополучателя е сумата 1389лв.-цената на
заплатения телефон.
Предвид гореизложените съображения, постановеното решение в
частта, с която е уважен иска за главница над сумата 1389лв., както и в частта
с която са уважени исковете за договорна лихва и обезщетение за забава се
явява неправилно и следва да бъде отменено, като те бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, следва да бъде отменено
първоинстанционното решение по отношение на разноските, дължими на
въззиваемия, над посочените суми, както следва: За заповедното
производство по ч.гр.д.№6438/19г. по описа на РРС-79.17лв., за
първоинстанционното производството-432.34лв.
На въззиваемия се дължат за тази инстанция разноски-50лв.
5
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260564 от 10.12.2020г., постановено по гр.д.
№592/2020г. по описа на РРС В ЧАСТИТЕ, с които е уважен иска за
главница над сумата 1389лв. до сумата 1668.18лв., за договорна лихва в
размер на 104.71лв. и за обезщетение за забава в размер на 88.86лв., както и в
частта, с която са присъдени разноски за заповедното производство по ч.гр.д.
№6438/19 по описа на РРС над сумата 79.17лв. и за първоинстанционното
производство над 432.34лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
Париж, Франция, рег.№*********, за установяване на вземания по
отношение на Н. Н. Н., ЕГН**********, с настоящ адрес гр. Русе, бул. Трети
март №55, над сумата 1389лв. главница, за сумата 104.71лв.- договорна лихва
и за сумата 88.86лв. - обезщетение за забава.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Н. Н. Н., ЕГН**********, с настоящ адрес гр. Русе, бул.
Трети март №55, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
Париж, Франция, рег.№*********, сумата 50 лв. разноски за възнаграждение
за юрисконсулт за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7