Присъда по дело №1694/2011 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД №1694 по описа на Варненския окръжен съд за 2011г.

 

Производството по настоящето дело е образувано по внесен обвинителен акт ПД №49/11г. на ВОП, с който на П.Д.К. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.253 ал.5 пр.1 вр. ал.4 вр. ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК.

 

         Представителят на Окръжна прокуратура – Варна поддържа обвинението по отношение на подсъдимя К.. В пледоарията си по същество анализира доказателствения материал по делото, поставяйки акцент върху досъдебната фаза на настоящия наказателен процес. Твърди, че ангажираните от страна на публичното обвинение гласни доказателствени средства, експертни заключения и данни за отсъствие на легален източник на доходи за подс.К. са достатъчни да обосноват извод за доказано изпиране на пари. Прокурорът пледира за постановяване на осъдителна присъда, като наказанието бъде ориентирано към средния размер от санкцията на закона.

Защитникът на подс.К. пледира безалтернативно за постановяване на оправдателна присъда. Основание за това адв.Т. намира в отсъствието на каквото и да е пряко или косвено доказателство, което да подкрепи обвинението за престъпление по чл.253 ал.5 от НК. Прави се анализ на гласните и писмени доказателствени средства по делото, както и на експертните мнения на вещите лица, като се заключава че в тях не се съдаржа нито един факт, относим към диспозицията на чл.253 ал.5 вр.ал.4 вр. ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК. Извън доказателствения анализ,   особен акцент получава отсъствието на фактическо обвинение, което да може да се субсумира под състава на процесното обвинение.

Подсъдимият К. разбира обвинението, но не се признава за виновен. В последната си дума моли за справедливо решение.

От фактическа страна съдът прие за установени следните обстоятелства:

Подсъдимият П.К. е жител ***. До 24.02.2010 година той бил женен за св.Н.К.. След тази дата бракът между двамата бил прекратен. До постановяване на решението за развод, семейството на подсъдимия живеело в апартамент №13 на ул.”***” №***.

На 23.11.2008 година подсъдимит К. бил задържан от органите на МВР. На същата дата били извършени поредица от претърсвания на недвижими имоти. Първото  подобно действие било реализирано във вила в м-ст “***”, гр.Варна /т.1 л.5, л.14, л.17 от д.пр./. Последвало претърсване на имот, находящ се в гр.Варна, ***. Той  бил собственост на майката на подс.К. – св.А.П.. При претърсването били намерени накити от жълт метал, поставени в метална кутия от алкохол. Намерена била и кафява кожена опаковка с различна валута. В хода на друго досъсдебно производство било установено, че иззетите вещи нямат престъпен произход, респективно те били върнати на св.П..

Последвало претърсване на жилището на подсъдимия К.,***. При това процесуално-следствено действие, подсъдимият предал доброволно наркотични вещества /протокол т.1 л.30 от д.пр./. Извн това били намерени и иззети четири спестовни книжки на Банка ДСК с №№ А-***,   А-**********, А-***,  А-***. Разледващите органи установили два договора за срочен влог с титуляр подс.К.  от дата 18.11.2008 година, съответно за сумите от 47800 евро и 1600 щатски долара. В горната част на гардероб била намерена голяма сума пари в различна валута. В протокола за претърсване и изземване е изписано, че става въпрос за:

         -38 бр. банкноти с номинал от 50 лева;

         -295бр. банкноти с номинал от 50 евро;

         -20бр. банкноти с номинал от 500 евро;

         -25бр. банктноти с номинал от 100 евро;

         -100 банкноти с номинал от 50 щатски долара;

         -381бр. банкноти с номинал от 100 лева;

         -300бр. банкноти с номинал от 100 евро;

         За намерената сума пари  подсъдимият посочил писмено в коментирания протокол «Иззетите пари са на съпругата ми Н. Д.К., а останалите вещи са лично мои».

         Докато бил конвоиран от служители на ІІ РУП на МВР-Варна – свидетелите И.А., Е.Ц. и А.Х., подсъдимият изразил притеснение за намерената голяма сума пари в дома му /в иденитчна насока докладни записки – т.1, л.181-183 от д.пр./.      

На извършеното процесуално-следствено действие в жилището на подсъдимия, присъствали поемните лица Ц. В. и С.Р.. Първата от двете  помни лица сочи, че полицаите намерили пари, а техните действия наблюдавала от вратата на кухнята /показания л.70 гръб от съдебния протокол/.

С.Р. възприела как полицейските служители намерили много пари в жилището на подсъдимия. Направило й впечатление, че имало много сто еврови банкноти,  а щатските долари били по-малко от еврата. Според Р. парите били описани в протокола за претърсване и изземване от жена /показания – л.71 от съдебния протокол/.

         На 12.03.2010 година в кабинет №318 в ОД на МВР-Варна била извършена проверка на плик, в който се съхранявали иззетите банкноти на 23.11.2008 година от жилището на подсъдимия К.. Чрез съдържанието на протокол – л.245, т.2 от д.пр. се установява, че в разпечатания плик пет членната комисия намерила:

         -300бр. банкноти по 100щ.д.;

-38 бр. банкноти с номинал от 50 лева;

         -295бр. банкноти с номинал от 50 евро;

         -20бр. банкноти с номинал от 500 евро;

         -25бр. банктноти с номинал от 100 евро;

         -100 банкноти с номинал от 50 щатски долара;

         -381бр. банкноти с номинал от 100 лева;

         По горния опис банкнотите са били приети като веществено доказателство по НОХД №1694/2011 година и предявени на подсъдимия К. в съдебно заседание на 10.05.2012 година /л.267 и сл. от съдебния протокол/.

Месец и половина преди претърсването в дома на подсъдимия, съпругата му – Н. К. сключила договор за заем със св.С.М. /т.2, л.47 от д.пр./. Заемното правоотношение между двамата касаело сумата от 140 000 лева, с които св.К. имала намерение да започне изграждането на четири къщи в неин собствен парцел в с.К., Варненска област. От м. юни 2007 година свидетелката проявявала активност по присъдиняване на парцела в селото към ВиК и електроразпределителната система /искания л.265 и 266 от съдебното следствие/, като през м.май 2008 година  бил направен сондаж и идеен проект за застрояване на имота /л.250-265 от съдебното следствие/. Именно тези документи свидетелката показала на заемодателя – С.М.. Последнят направил лични проучвания в Агенцията по вписвания и като се уверил, че св.К. действително има собственически права решил да й заеме сумата от 140 000 лева. Парите свидетелят М. имал наличин в брой, като ги съхранявал в дома си. Той се занимавал с кредитиране на частни лица, като капиталът си набавял от банкови заеми. Личният му приход се формирал от разликата между лихвата по кредита и уговорената лихва със заемателите. Св.М. имал много клиенти и печелил добре. Основният контингент от потребители на този вид заеми били лица, работещи без трудови договори, както и търговци започващи изкопни работи за строителство преди продажбата на жилища по проектна документация.  

Св.Н. К. обменила 140 000 лева в евро и щатски долари, като се надявала да спечели от разликата в курса. Парите скрила над гардероба в дома си, където на 23.11.2008 година били намерени и иззети от полицейски служители.

Посоченият по-горе договор за заем бил сключен на 01.10.2008 година, уговорена била 25 процентна лихва върху главницата, като до 01.10.2009 година свидетелката К. следвало да издължи на св.С.М. сумата от 175 000 лева.

След задържането на подсъдимия и изземването на паричната сума от семейното жилище, св.К. уведомила св.М. че вече не разполага със заетите й пари. Това наложило анексирането на договора от 01.10.2008 година. На 18.04.2009 година свидетелката К. се задължила  да издаде запис на заповед на св.М. общо за сумата от 175 000 лева «поради невъзможност за изпълнение на договор от 01.10.2008 година» /т.2, л.48 от д.пр./.

Със запис на заповед от 21.04.2009 година /т.2, л.58 от д.пр./ св.К. се задължила да плати сумата от 175000 лева на св.М. до 01.05.2009 година.

На 30.04.2009 година св.М. изпратил нотариална покана до св.К. /т.2, л.56 от д.пр./ във връзка с изпълнение на паричното задължение, а на 01.06.2009 година се снабдил и с изпълнителен лист №519 /т.2, л.49 от д.пр./. Така дългът от 01.10.2009 година станал предсрочно изискуем, но това било продиктувано от надеждата на св.М. че по този начин би получил парите си от органите на досъдебното производство. До настоящия момент свидетелят е ангажирал само обезпечителни мерки върху имуществото на св.К. и подс.К., но не е пристъпил към принудително изпълнение поради невъзможност да плати държавните такси за него.

На 02.06.2009 година по НОХД №713/2009 година, състав на Окръжен съд-Варна одобрил споразумение за прекратяване на наказателно производство, водуено срещу П.К.. По този начин била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл.354а ал.2, пр.1, вр.ал.1 от НК, защото на 23.11.2008 г. в гр.Варна, без надлежно разрешение държал с цел разпространение големи количества високо рискови наркотични вещества, от които разпространил на С. Кръстев М. кокаин с тегло 0,25 грама със съдържание на активен наркотично действащ  компонент кокаин 27.35% на стойност 22,50 лв. Стойността на държания наркотик била в размер на 19698.80лв. За това престъпление на П.К. е било наложено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изпълнение, както и глоба в размер на девет хиляди лева.

На 09.03.2011 година П.К. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.253 ал.5 пр.1 и 2 вр. ал.4 вр. ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК. Предмет на обвинението за изпиране на пари са намерената парична сума в дома му на 23.11. 2008 година в размер на 147616.37лв, както и сумите от 47800 евро и 1600 щ.д. вложени в банков депозит на 18.11.2009 година.

В досъдебното производство били назначени съдебно-счетоводни експертизи и една съдебно-оценителна експертиза.

Първата СсчЕ /т.2, л.230-237 от д.пр./ е следвало да установи, дали на 23.11.2008 година подс.К. и св.Н.К. са имали в наличност сумата от 140 000 лева, кой е техният източник, както и дали са постъпвали други пари по техни банкови сметки. В заключението си вещото лице е посочило, че към 23.11.2008 година подсъдимият К. е разполагал с налични пари в размер на 96240.39 лева, а св.К. с налични 7980.81 лева.

Втората СсчЕ /л.2-10, т.5 от д.пр./ е изследвала обстоятелството дали към 01.10.2008 година свидетелят С.м. е ималдостатъчно средства, за да предостави заем в размер на 140000 лева на Н.К.. За да отговори на въпроса вещото лице е изследвало данинте за операциите и наличностите на титуляра С.М. в две банки – ПИБ и ДСК. В заключение в.л. е посочило, че според банковите извлечения от ДСК и ПИБ към 01.10.2008 година свидетелят не е имал достатъчно налични средства, за да предостави заем от 140 000 лева.

С определение от 13.02.2012 година съдебният състав по настоящето дело  е постановил разкриване на банкова тайна  относно наличностите и операциите по сметки на С.М. във всички лицензирани банки в страната за период от 01.01.2005 година до 30.11.2008 година. Съобразно изпратените банкови извлечения се установява, че свидетелят М. е откривал и закривал следните банкови сметки:

- в «Райфайзенбанк»ЕАД /л.88 от делото/ - откриване на сметката  12.11.2008 година, постъпили 10 000 евро от М. Ч. на 12.11.2008 година и 670лв от Танер Расимов като вноска по кредит на 19.11.2008 година. Сметката е била закрита на 30.11.2008 година;

- в «Алианц България»АД /л.94 от делото/ - откриване на сметка на 01.08.2006 година, постъпили 65 342.29 лева на 01.08.2006 година и на същата дата закриване на сметка. На 31.07.2006 година откриване на сметка, по която Винсент Бруукър му заплатил сумата от 45000 евро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.

По отношение на операциите в ПИБ, извършвани от свидетеля М. е установено следното:

На 18.06.2007 година С.М. и съпругата му М. М.  получили банков кредит от ПИБ в размер на 196000 лева. За обезпечение на кредита била учредена договорна ипотека върху имот в с.Р., закупен от свидетеля М. през 2002 година.

На 06.07.2007 година свидетелят получил нов кредит от ПИБ в размер на 100 000 лева. Отделно от това С.М. разполагал с кредитна карта, издадена от същата банка за сумата от 25000 лева.

На 12.06.2007 година С.М. получил кредит в размер на 110000 лева от Банка «ДСК», като заемът обезпечил с договорна ипотека на недвижим имот – лозе, закупено през 2002 година. По сметка в същата банка с №8108208 С.М. е получил  за периода 01.08.2006 година – 01.10.2008 година сумата от 137349.59 лева.

Извън посоченото свидетелят М. разполагал с кредитна карта на Банка «ДСК» за 28880 лева.

През м.07.2006 година свидетелят М. продал недвижи имот в с.К. за 85 000 евро /предварителен договор за покупко-продажба л.36-40 от съдебното производство/.

Така коментираните доходи на С.М. по хронология са проследени в назначената в хода на съдебното следствие съдебно-икономическа експертиза. В съдебното заседание вещото лице конкретизира, че е установила допълнително доходи на св.М. в размер на 166245.55лв., като това се дължи на изследването на приходите на лицето в период, а не само конкретно за 01.10.2008 година както е била поставена задачата на СсчЕ в досъдебното производство.

В хода на съдебното следствие са били установени източници на доходи на подсъдимия К. от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строителство /л.241 от делото/ и финансово споразумение със св.Б.С. от 04.08.2008 година /л.245 от делото/.

По предварителния договор от 28.12.2006 година купувач на къща в строеж в парцела на Н.К. в с.К. е св.С.К..  В показанията си той сочи, че е имал доходоносен бизнес, като в периода на договаряне се е занимавал с покупко-продажба на недвижими имоти и предплатата от сто хиляди лева за къщата е била много добра инвестиция. Свидетелят заявява, че сумата от сто хиляди лева е дал в брой на подсъдимия, който се ползвал с цялото му доверие.

Св.Б.С.  изплатила на брат си - П.К. сумата от 50000 евро. Тя била предназначена за закупуване на половината от общо жилище в гр.Варна , ул.»Цар П.». Окончателното издължаване на сумата станало на 04.08.2008 година /споразумение л.245 от делото/, а четири месеца по-късно св.С. получила като дарение от баща си Д.К. въпросното жилище /нотариален акт № 67 на л.246 от делото/.

Доходите на подсъдимия К. също са обект на изследване от назначената във фазата на съдебното следствие съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е коментирало описаните по-горе два финансови източника на подсъдимия К., като е било конкретизирано и движението на паричните потоци по депозитни сметки на подсъдимия в Банка «ДСК» и СЖ «Експресбанк»АД.

В досъдебното производство е била изготвена напълно ненужна съдебно-оценителна експертиза. Чрез нея се установява левовата равностойност на чужда валуга, като това е било постижимо чрез справка във валутните курсове на БНБ за съответната дата.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена посредством обясненията на подсъдимия К.; показанията на свидетелите К., П., П., Ц., А.,  Е.Ц., Х., С.М., А., Р., В., Г., К. и С.; заключенията на съдебно-счетоводните, съдебно-оценителната и съдебно-икономическата експертиза; веществените доказателства и от писмените доказателства, приети по реда на чл.283 от НПК.

При анализ на относимите към предмета на доказване факти, съдът прие че са налице три безспорни обстоятелства.

Първото касае съдебното минало на подсъдимия К.. Той е осъждан за престъпление по чл.354а ал.2 вр. ал.1 от НК по одобрено споразумение за прекратяване на наказателно производство по НОХД №713/2009 година по описа на ВОС /бюлетин за съдимост л.8 от делото/. Според неговото съдържание П.К. е бил признат за виновен в това, че на 23.11.2008 година без надлежно разрешение държал с цел разпространение големи количества високорискови наркотични вещества, от които разпространил кокаин с тегло от 0.25 грама. Общата стойност на държания наркотик възлиза на сумата от 19 698.80лв.

Останалите два безспорни факта са отразени в протокол за претърсване и изземване на л.30 в том 1 от д.пр. Става въпрос за намерените и иззети от семейното жилище на Коларови голяма сума пари и два договора за срочен влог с титуляр П.К. от дата 18.11.2008 година. Изрично следва да се отбележи, че броят и видът на иззетата валута от дома на подсъдимия не е от категорията на безспорните обстоятелства по делото.

В рамките на проведеното съдебно следствие следваше да се установи произходът на намерената и иззета парична сума на 23.11.2008 година. По този въпрос са налице две доказателствени твърдения – едното е ангажирано от публичното обвинение. Според него св.С.М. не е разполагал със 140 000 лева в брой, за да ги предостави в заем на св.К.. Основание за подобен извод прокуратурата намира в заключението на ССчЕ – л.2, т.5 от д.пр., както и в приложените в том VІІ от д.пр. документи за стопанската дейност на “Тан Си”ЕООД с едноличен собственик на капитала – св.С.М..

Защитата ангажира противоположно становище, като се позовава на показанията на свидетелите К. и М., представените писмени документи за строителните проучвания на терена в с.К., Варненска област, данните за движението на паричните потоци по сметките на С.М. и заключението на назначената в хода на съдебното следствие СИЕ.

Съдът прие, че към датата на сключване на договор за заем – 01.10.2008 година св.С.М. е разполагал с достатъчно парични средства, за да предостави на св.К. сумата от 140000 лева. За да достигне до този извод на първо място съдът взе предвид показанията на св.М.. Много подробно по хронология свидетелят обяснява какъв бизнес е развивал  след като се установил да живее в с.Р.. Най-общо казано свидетелят печелил от лихварство. Той набавял си значителен капитал чрез ползването на банкови кредити, като при предоставянето на заеми на частни лица формирал доход от разликата между банковия и уговорения от него лихвен процент върху главницата на вземането.

По отношение на кредитирането на частни лица са налице и писмени доказателства. Същите  се съдържат в приложените извлечения за движение по банковите сметки на св.М., както следва:

-                             платежно нареждане от 19.11.2008 година – л.91, установяващо вноска по кредит в размер на 670 лева;

-                             извлечение от движението на паричните потоци по сметка в Банка “ДСК” – т.5, л.138 и сл. от д.пр.

Според заключението на ССчЕ – т.5, л.2 и сл. от д.пр. в периода от 01.01.2005 година до 01.10.2008 година по сметките на М. в ПИБ и ДСК са постъпили значителни суми от лихви, платени от физически лица – заематели – в ПИБ сумата е в размер на 141082.00лв., а в ДСК – 198736.92лв.

Подобна е и констатацията в съдебно-икономическата експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, като следва да се има предвид че вещото лице е анализирало банкови документи за ДСК и ПИБ, приложени в д.пр. /двете банки са изключени от определението за разкриване на банкова тайна, т.к. в досъдебното производство са приложени извлечения от движението по сметките на свидетеля Стоянов за период от три години преди датата на предоставения заем на К./.

Както бе споменато по-горе, основен източник на заемен капитал за С.М. са били договорите за кредити с банки.

На 18.06.2007 година свидетелят и съпругата му са получили заем от ПИБ в размер на 196000 лева. Този кредит е бил обезпечен с ипотека на имот, закупен от М. през 2002 година /договор за банков кредит т.5 л.98-112 и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека – т.5 л.112 от д.пр./.  Ипотекирането на вече наличен имот на практика е дал възможност на св.М. свободно да оперира с получената в заем сума.

На 06.07.2007 година С.М. получил втори заем от ПИБ в размер на сто хиляди лева /т.5 л.25-27 от д.пр./, като разполагал и с кредитна карта за 25000 лева издадена от същата банка.

От Банка “ДСК” свидетелят е  получил един ипотечен кредит на 12.06.2007 година в размер на 110 000 лева, обезпечен с ипотека на имот придобит 2002 година, както и втори кредит от 15.06.2007 година в размер на 100 000лв. /том 6, л.6 и сл. от д.пр./. За първият заем е относим направеният идзвод по отношение на заетата сума от ПИБ на 18.06.2007 година.

Извън описаните парични източници, на 31.07.2006 година С.М. продал недвижим имот с цена на сделката 85 000 евро /договор –л.36-40 от делото/. Парите са постъпили на 01.08.2006 година и на 29.08.2006 година по сметка на свидетеля в “Алианц България”АД /извлечение от сметката л.94 и сл. от делото/.

  Горните източници на доход са констатирани и описани в заключението на съдебно-икономическата експертиза /л.316 от делото/. Тази експертиза се поддържа от вещото лице, като пред съда заявява че са били установени допълнителни приходи в размер на 166254.55 лева, формирани от М.. Вещото лице сочи, че не е възможно да се установи с какви пари в брой е разполагал  свидетеля към дата 01.10.2008 година, защото е необходимо голямо количество информация /договори  за заеми с физически лица, разходи за ток, вода и пр./, каквато по делото няма, а е и невъзможно да бъде събрана. Вещото лице поддържа и заключението на ССчЕ от досъдебното производство – т.5 л.2 и сл. от д.пр. Между двете експертизи  няма колизия защото тази от досъдебното производство  касае наличността на пари по сметки на М. само за датата 01.10.2008 година, а изготвената в рамките на съдебно следствие – парични наличности за период от време.

При тези факти, съдът прие за достоверно твърдението на св.М., че към 01.10.2008 година е разполагал в брой със 140000 лева, които е дал в заем на свидетелката К.. То се подкрепя включително и от писмени доказателства по делото – договор за заем от 01.10.2008 година /л.47, т.2 от д.пр./, анекс от 18.04.2009 година /л.48, т.2 от д.пр./, запис на заповед /л.58, т.2 от д.пр./, нотариална покана /л.56, т.2 от д.пр./, изпълнителен лист /л.49, т.2 от д.пр./.  С така коментираните доказателствени средства кореспондират показанията на св.К., както и представената проектна документация за строителство /л.251-266 от делото/. Последната заедно с нотариален акт за покупко-продажба /л.248 от делото/ са били предадени от св.К. на св.М. като уверение за сериозността на бъдещата инвестиция. Логично те са обосновали решението на последния да извърши кредитирането, като съдът не може да пренебрегне големият ръст в търговията с недвижими имоти конкретно за 2008 година.

Горният извод води до втори съществен, а именно че намерената на 23.11.2008 година и иззета сума от дома на семейство Коларови в размер на 147 616.37 лева /по диспозитив на обвинителния акт/ няма престъпен произход.  Разликата между заетата сума и намерената в размер на 7616.37 лева намира обяснение в показанията на св.К. в съдебното следствие /л.46 от съдебния протокол/  “От г-н М. взех 140000лв. Даде ми ги в левове, а аз ги обърнах в различна валута. Тогава имаше добър валутен курс. Смених ги с цел печалба. Имах евро и долари.”.

Когато коментира произхода на намерената пари на 23.11.2008 година съдът изрично обсъди показанията на свидетелите А., Е.Ц. и Х. /л.47 и 48 от съдебния протокол/. Тримата са полицейски служители във ІІ РУП-Варна. На 23.11.2008 година са участвали в конвоирането на подс.К. по време на извръшването на претърсванията. Свидетелите  А. и Х. сочат, че подсъдимият е съдействал и доброволно предал намиращият се в жилището му наркотик /да се има предвид и протокол за претърсване и изземване л.30, т.1 от д.пр. потвърждаващ този факт/.   Тримата полицейски служители са обединени от твърдението, че подсъдимият имал притеснения за намерената голяма сума пари в дома му. Тази реакция е крайно надценена от страна на прокуратурата, като тя е сред основните доводи да се поддържа твърдението за престъпния произход на иззетите средства. Поведението на подсъдимия К. в деня на задържането му би следвало да се анализира изцяло, а не да се фрагментизира. Разпитаните полицейски служители сочат, че подсъдимият е съдействал като доброволно  е предал наркотични вещества, съхранявани в дома му. Ако се прочете внимателно съдържанието на протокол за претърсване и изземване – л.30 и сл., т.1 от д.пр., става ясно че П.К. е бил поканен да посочи “търсените предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни които могат да са от значение за дознание №834/2008 година по описа на Пето РУ”. Самото разследване по д.пр.№834/2008 година по описа на V РУ- Варна се е водило срещу известен извършител за престъпление по чл.354а ал.1 от НК /в тази насока карта за образувано разследване срещу известен извършител – л.1 т.1 от д.пр./. При това положение е съвсем ясно желанието на подсъдимия за съдействие на разследването, демонстрирано чрез доброволното предаване на метална кутия с четири специфично опаковани пакетчета, извадена от кухненския шкаф. Подсъдимият не е бил поканен да предаде доброволно вещи, различни от наркотични вещества. Самият той според обясненията си в съдебното следствие е знаел, че жена му държи голяма сума пари в дома им, предназначена за строеж на къщи, която обаче не е имала никаква връзка с причината за задържането му. Към този период от време отношенията между подсъдимия и съпругата му са били влошени, като изземването на такава парична сума съвсем логично би предизвикала притеснение не само у подсъдимия, а у всеки човек. В този смисъл доказателственият довод на представителя на публичното обвинение, черпен от конкретна реакция на подсъдимия К. е неоснователен.

Вторият задължителен момент за обсъждане е свързан с разликата между вписаната в протокол за претърсване и изземване сума – валута и копюри и в протокол за проверка на ВД – л.245 т.2 от д.пр. Касае се за разлика във валутата на 300 броя банкноти. В протокол от 23.11.2008 година те са вписани като 300 банкноти от сто евро,     а в цитирания опис – триста банкноти от 100 щатски долара. Това различие изисква отговор на въпроса дали не се касае до техническа грешка, допусната при изписването на намерените банкноти в протокол за претърсване и изземване. Единствено информация  относно вида и броя на иззетата валута биха могли да дадат поемните лица по протокол за претърсване и изземване от 23.11.2008 година, т.1, л.30 от д.пр.  В хода на съдебното следствие първо беше разпитана Ц. В.. Тя заяви, че видяла как полицаите описвали пари, но не е видяла какви.  Действията на полицията наблюдавала от вратата в кухнята.

С.Р.  видяла, че разследващите намерили доста пари. Направило й впечатление, че имало много сто и петдесет еврови банкноти, а щатските долари били по-малко. Банкнотите били описвани в протокола за претърсване от жена.

Дори след разпита на поемните лица, информацията относно вида и броя на иззетата валута от дома на подсъдимия К. е оскъдна. Тя се съдържа в коментирания протокол за претърсване, в извършения опис на валутата след изземването й и в показанията на поемното лице С.Р.. Не може да се отрече, че фактите сочени от последната кореспондират със съдържанието на писменото доказателство на л.30, т.1 от д.пр. Категорично съставеният протокол за претърсване и изземване отговаря и на изискванията за съдържание, визирани в чл.128 и чл.129 от НПК. Органът на досъдебното производство не  е ползвал възможността за поправка в него, предвидена от чл.130 от НПК, като настоящият състав на съда счита че промени в съдържанието на доказателственото средство не биха могли да се внасят посредством протокол за проверка на веществени доказателства. По изложените съображения и по аргумент на чл.131 от НПК настоящият състав прие, че протокол от 23.11.2008 година – т.1 л.30 от д.пр. е годно доказателствено средство за извършеното процесуално-следствено действие по чл.160 от НПК и за събраните доказателства.  Последното би променило левовата равностойност на иззетата валута, като ще я увеличи с още 12114.90 лева, но доколкото подсъдимият няма подобно обвинение съдът счита че не следва да се произнася по този въпрос.

Като неоснователни съдът прие възраженията на защитата относно компрометираната доказателствена стойност на протокол за претърсване и изземване от 23.11.2008 година – т.1 л.30 от д.пр. Претендира се съществено нарушение на разпоредбата на чл.137 ал.5  вр. ал.4 от НПК. От разпита на поемните лица стана ясно, че те са били уведомени каква е тяхната роля при извършеното претърсване и изземване. Двете поемни лица са възприели действията на разследващите и са поставили подписа си в протокола за съответното процесуално-следствено действие. Макар и да са минали повече от четири години, поемните лица възстановяват съществени подробности за възприетото от тях на 23.11.2008 година. Последното дава основание на съда да приеме възражението на защитата за неоснователно, т.к. то не почива нито на съдържанието на обсъждания протокол, нито на изявленията на самите поемни лица.   

Предмет на обвинението, повдигнато на подсъдимия К. е придобиването чрез тежко умишлено престъпление и държането на сума от 95971.87 лева. Касае се за установените в хода на досъдебното производство два срочни влога в Банка “ДСК” – единият от 47800 евро, а другият от 1600 щатски долара. Разследването по отношение на начина на придобиване на въпросната парична сума е било изключително повърхностно.

В хода на съдебното следствие са ангажирани писмени и гласни доказателствени средства, съдържащи факти относно доходите на подсъдимия К.. В това отношение на първо място приоритет следва да намерят обясненията на подсъдимия. За пръв път пред настоящата инстанция К. конкретизира източниците на доходите си за дълъг период от време. Невъзможно да бъдат доказани са доходите от трудовата му дейност, като това се дължи на упражнения труд не по правилата на Кодекса на труда. В обясненията си подсъдимият сочи два сериозни източника на парични доходи – предоставено капаро по договор за покупко – продажба на недвижим имот и възмездна сделка със св.Б.С..

Както бе посочено първият източник на паричен приход за К. е било изплатеното капаро в размер на сто хиляди лева от св.С.К.. Капарото е било дадено във връзка с изпълнението на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строителство от 28.12.2006 година /л.241-244 от делото/. Страни по цитирания договор са били подсъдимия и съпругата му Н.К. – като продавачи и св.К. – като купувач. Последният щял да придобие правото на собственост върху еднофамилна къща по одобрен архитектурен проект с площ 250 кв.м. РЗП, построена в с.К., община Аксаково.

По отношение на сключения предварителен договор сведения се съдържат в показанията на св.К. и обясненията на подс.К.. Св.К. сочи, че към 2006 година имал доходоносен бизнес, търгувал  недвижими имоти и подобна на направената инвестиция била напълно икономически разумна. Допълва, че имал доверие на подсъдимия и за това не се наложило нотариално заверяване на съдържанието на договора.  В т.2.1 изрично е фиксирано плащането в брой на капаро от сто хиляди лева, като е посочено че договорът представлява и разписка за получената сума. В идентична посока са обясненията на подсъдимия К.. За да провери достоверността на сочените от св.К. и подс.К. факти, съдът ги отнесе към писмените доказателства по делото. Касае се за нотариален акт №51/2006 година /л.248 от делото/ и цялата проектна документация за строежа на въпросните четири къщи в с.К..

Сделката по покупка на имота е била осъществена на 20.12.2006 година. Договорът за покупко-продажба на имот в строителство е осем  дни след тази дата, т.е. на практика той има възможен предмет. Първите действия – договори с ВиК и ЕОН са  от м.06.2007 година, а геоложките проучвания в имота от м.май 2008 година. Изложеното дава основание на съда да кредитира показанията на св.К., тъй като те кореспондират с писмените доказателства в хронологичен аспект. Факт е, че чл.9 от ЗЗД прокламира свободата на договаряне, като коментираният договор не противоречи на повелителни норми на закона и добрите нрави. Единствената неяснота по отношение на неговото съдържание е свързана с начина на определяне на РЗП на бъдещата еднофамилна къща от 250 кв.м., при положение че не е имало архитектурен проект? Това обаче не е съществено, защото от значение за предмета на доказване по настоящето дело е фактът на плащане на сумата от сто хиляди лева между страните по договора. Последният се установява от коментираните по-горе доказателствени източници, кредитирани от съда по изложените съображения.

Доход за подсъдимия е била и сумата от петдесет хиляди евро, изплащана от сестра му - св.С.. Тя сочи, че основание за подобно плащане е намерила в доворката с брат си да получи собствеността на наследствено жилище в централната част на гр.Варна. Според показанията на С., плащането на парите е станало на части. При неговото финализиране на 04.08.2008 година било съставено споразумение /л.245 от делото/. Показанията на св.С. кореспондират със съдържанието на нотариален акт №67 /л.246 от делото/, с който се установява че на 19.12.2008 година тя е станала собственик  на апартамент в гр.Варна, ул.”Ц.П.”. Съдът не намери основание да приеме изложените от свидетелката факти като недостоверни. Въпреки липсата на разписки, удостоверяващи плащането на отделни суми на подсъдимия, съдът прие че писменото споразумение от 04.08.2008 година кореспондира с транслативната сделка от 19.12.2008 година, т.е. удостоверява действителни факти.

В обясненията си пред съда, подсъдимият сочи че е имал различни източници на добри доходи с начало 1986 година. Последното наложи анализ на движението на паричните потоци по сметките на К.. Информация за това се съдържа в договорите за срочен влог – л.204- 212, т.2 от д.пр.; извлечение от движените по сметки в “Сосиете Женерал Експресбанк”АД – л.215-222, т.2 от д.пр.; заключение на ССчЕ –л.230, т.2 от д.пр. и заключение на СИЕ –л.301 и сл. от делото.

Какво сочат писмените доказателствени средства:

- в “СЖ Експресбанк”АД подсъдимият е имал открити две валутни спестовни сметки /писмо л.214, т.2 от д.пр./. Първата от тях е в щатски долари от 24.02.1990 година. От писмената справка – л.217, т.2 от д.пр. се установява че към 31.12.2000 година подсъдимият е имал наличност по тази сметка от 10785.28 щ.д., като впоследствие е довнасял и съответно теглил суми от тази сметка.

         На 09.01.2004 година К. е станал титуляр на спестовен влог в евро, по който също е внасял и теглил  относително големи суми /справка л.215, т.2 от д.пр./.

         Изложеното потвърждава обясненията на подсъдимия, че е имал добри доходи в значително по-ранен период от 2008 година, макар да не е работил по трудови правоотношения и да не е подавал данъчни декларации.

-                             в Банка “ДСК” подсъдимият е откривал седем пъти срочни влогове във валута според приложените договори от л.204 до л.212, т.2 от д.пр.

В тази банка К. е имал множество депозитни сметки, подробно описани в заключението на ССчЕ – л.230 и сл., т.2 от д.пр.

Подсъдимият е имал сметка в щатски долари №10472883, по която през 2005 година е имал наличност от 10600 щатски долара. На 29.08.2005 година съпругата му е превела още 10 000 щ.д. На 29.06.2006 година К. е наредил да постъпят по сметката още 9595.24 щ.д., които са били предмет на срочен влог – договор от 29.06.2005 година /л.204, т.2 от д.пр./. От тази сметка на 11.12.2007 година подсъдимият  е превел 35000 щ.д. по нова сметка – 14921936, а на 18.11.2008 година е превел остатъка по тази сметка от  1600 щ.д. по сметка 16433834.

В Банка “ДСК” К. е имал сметки и в евро.  Първата от тях е с номер 13583278 и за 2007 година подсъдимият е правил вноски по нея в размер на 14790 евро. На 14.11.2008 година той е превел по тази сметка сумата от 47800 евро, с която сума на 18.11.2008 година е открил  спестовен влог по сметка 16433755.

Към изложеното следва да се добави, че на 14.11.2008 година, подсъдимият е изтеглил от сметка 15443431 сумата от 67 908 евро като на същата дата е внесъл 47800Е по сметка 13583278, а след това е изтеглил сумата от 47800Е и я е внесъл на 18.11.2008 година по сметка 16433755 – предмет на обвинението по чл.253 от НК.

Съдът изрично отбелязва, че при съпоставка на движението по сметките на подсъдимия се установява че едни и същи парични суми след олихвяването са ставали предмет на нови срочни депозити. В този ред на мисли сумите от 1600 щ.д. и 47800 евро са били въведени в паричния оборот на легалната икономика много преди 18.11.2008 година, каквото е твърдението на публичното обвинение.

         Направеният доказателствен анализ даде основание на съда да приеме, че инкриминираните парични суми в размер на 243588.24 лева  нямат престъпен характер. Според фактическото обвинение същите би следвало да са генерирани в резултат на престъпна дейност най-общо в следното развитие:

- седемнадесет годишно разпространение на наркотици от подсъдимия;

- събиране на пари от сводници на територията на гр.Варна заедно с К. И. и С. И.;

-осъждане за престъпление по чл.354а ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 23.11.2008 година.

От така формулираните във фактическото обвинение предикатни дения единственото, което почива на достатъчна доказателствена основа е това за престъпление по чл.354а ал.2 вр. ал.1 от НК. Чрез свидетелството за съдимост на К. категорично се установява, че той е осъден за държане на големи количества наркотични вещества с цел разпространение, от които е разпространил 0.25 грама на С. М.. Стойността на държаното количество наркотик е в размер на 19 698.80лв.  Това е и предикатното престъпление, което е посочено в диспозитива на обвинението и от което подсъдимият би следвало да е генерирал престъпния капитал в размер на 243588.24 лева.

Останалите твърдения, свързани със седемнадесет годишно разпространение на наркотици и получаване на доходи от изнудването на определен контингент лица не почиват на доказателствата по делото. На първо място съдът взе предвид свидетелството за съдимост на К., където осъждане за подобна престъпна дейност не фигурира. То от своя страна кореспондира с представената характеристика за подсъдимия, приложена на л.16 от делото. Тя е изготвена от служител на ІІ РУП-Варна и според съдържанието й П.К. няма регистрирани криминалистични прояви. В справката е посочено осъждането на К. по НОХД №713/2009 година по описа на ВОС, както и подробни сведения за задгранични пътувания с лица от криминалния контингент. Посочените две писмени доказателства сочат, че по отношение на подсъдимия никога не е бил подаван заявителски материал за твърдяната от прокуратурата престъпна дейност. За такъв обем от факти, не са били ангажирани и гласни доказателства в настоящия процес, а всичко това дава основание на съда да направи извод че не е доказано фактическото обвинение в първата му част, респективно получаването на какъвто и да е престъпен капитал от подобна незаконна дейност.

При това положение предмет на процесното престъпление по чл.253 от НК е само имуществото, придобито от предикатното престъпление по чл.354а ал.2 от НК. Категорично не е необходимо да е налице идентичност между предмета на предикатното и вторичното престъпление. Възможно е да има дори значителна разлика, но само тогава когато предметът на първото престъпление – на източника на престъпен капитал надвишава предмета на вторичното престъпление по чл.253 от НК. Последното е така, защото законодателят  е предвидил изрично, че предметът на изпирането на пари следва да е усвоен в резултат на предикатното престъпление. В настоящия казус е налице обратната хипотеза – публичното обвинение претендира въвеждането в легалната икономика на страната на сума, която многократно надвишава престъпно генерираната в резултат на деянието по чл.354а ал.2 вр. ал.1 от НК. Подобно положение би било възможно ако се установи, че имуществото – предмет на предикатното престъпление е било увеличено с различни инвестниционни или финансови способи, но такива твърдения въобще не са изграждани, нито доказвани по настоящето дело.

Подобни на горните съждения се съдържат в Решение №34/10.03.2009 година по н.д.№577/2008 година на ВКС, І н.о. В него съставът на ВКС посочва  “Предмет на престъплението по чл.253 ал.1 НК е имущество, за което се знае или предполага, че е придобито чрез престъпление, а придобито чрез престъпление е всяко имущество, пряко или опосредено произтичащо от първоначалното престъпление - от неговото извършване или заради извършването му. То е форма на последваща престъпна дейност, защото е свързано с осъществено вече престъпление, от което е получено определено имущество... “. По-нататък в същото решение съставът на ВКС сочи “На плоскостта на казаното, следва да се подчертае, че престъпният състав на чл.253 ал.1 от НК в изследваната посока относно предмета на престъплението, изисква установяването по несъмнен и категоричен начин само на връзката между него – предмета, и първоначалното престъление. Тази връзка може да се основе и на обоснованото заключение на решаващия съд, че няма друг възможен източник на имуществото.”.

По аргумент от установените факти по делото и от цитираното решение на ВКС, настоящият съдебен състав прие, че по настоящето дело остана недоказана връзката между предмета на вторичното престъпление и първоначалното престъпление по чл.354а ал.2 от НК. Не е налице и липса на друг възможен доход за подсъдимия К., защото такъв е бил реализиран назад в годините. Доказателство за това е движението по банковите сметки на подсъдимия от 1990 година до 2008 година, както и ангажираните доказателства за паричен приход в семейството на подсъдимия в размер на близо двеста хиляди лева. Фактът, че подсъдимият и съпругата му не са декларирали подобни доходи, респективно не са регистрирали трудови правоотношения не следва да се абсолютизира. Съобразно коментираните по-горе доказателства, това обстоятелство би следвало да се приеме като евентуално административно нарушение, но в никой случай не като основно доказателство за престъпление против финансовата система на страната. Възоснова на тези доказателствени съждения съдът прие, че процесното обвинение срещу подсъдимия К. е обективно несъставомерно, което обоснова приложението на чл.304 от НПК.

С присъдата съдът се произнесе по част от веществените доказателства, които следва да се върната на подсъдимия К.. Направените по делото разноски по аргумент на чл.190 ал.1 от НК следва да останат за сметка на Държавата.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :