№ 875
гр. София, 29.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500754 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, във вр. с чл.436 и сл. от с.к. и е
образувано по частна жалба на В. И. И., чрез адв.И. Г. от САК, насочена против
Определение № 2693/28.09.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 10951/2021 г. по описа на СГС,
с което е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател, в качеството му на
длъжник по изп.дело № 20201110401664 насочена против Постановление за възлагане на
недвижим имот от 22.06.2018 г.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт,
поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, установени от
ГПК, за които се излагат конкретни доводи.
Като правен резултат във връзка с тях се иска отмяна на атакуваното определени.
В отговора по жалбата насрещната страна оспорва наведените в нея доводи и
поддържа правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за настоящето
производство по представен списък.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния
жалбоподател, присъединен взискател по изп.дело, както и данните по
първоинстанционното дело, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване на
първоинстанционното определение - адресатът на последното, подлежащо на последващ
съдебен контрол по арг. от чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Решаващият състав изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд, наведени в
подкрепа на крайния му извод за недопустимост на депозираната пред него частна жалба от
настоящите жалбоподател и поради споделянето им препраща към тях по реда на чл.279
ГПК, във вр. с чл.272 ГПК.
Във връзка с развитите оплаквания в депозираната пред настоящата инстанция частна
жалба относно нищожността и незаконосъобразността на обжалваното определение, излага
и следното:
Нормата на чл.435, ал.1 –ал. 5 ГПК урежда по императивен и лимитивен начин както
кръга действия на съдебния изпълнител, които могат да бъдат оспорени с оглед тяхната
законосъобразност, така и кръга лица, които притежават съответно активна процесуална
1
легитимация да предявят частна жалба срещу тези действия. Нормата няма изчерпателен
характер, доколкото ГПК съдържа и други текстове /напр. чл.463, чл.503/ сочещи и други
подлежащи на съдебно оспорване актове на СИ, вкл. даващи право на жалба и на други,
непосочени в чл.435 ГПК лица.
В казуса няма спор по въпроса за процесуалното положение на частния жалбоподател
– същият е длъжник по изпълнителното дело и при това му процесуално качество жалбата
му срещу постановлението за възлагане на недвижим имот може да бъде разгледана по
същество, според установеното от чл.435, ал.2, пр.последно ГПК, единствено ако са налице
оплаквания, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или че
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
В случая, противно на поддържаното в частната жалба, такива оплаквания напрактика
не са формулирани.
Тези формулирани от жалбопадателя се изчерпват с възражения срещу приетата от СИ
оценка на имота, предмет на постановлението, но тези оплаквания са били предмет на
разглеждане на друго съдебно производство – това по гр.д. № 7052/2021 г. по описа на СГС,
IV-Б състав, в рамките на което са били приети за неоснователни, а жалбата на И. – оставена
без уважение.
Влязлото в сила съдебно решение по посоченото дело е задължително за настоящия
съдебен състав, по арг. от чл.297 ГПК и разрешените с него въпроси не могат да се
пререшават повторно /чл.299, ал.1 ГПК/.
Отделно от това и във връзка с оплакванията в частната жалба следва да се посочи, че в
тълкувателните мотиви на т.8 от ТР № 2 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
които имат задължителен характер за съдилищата, е възприето, че връчването на поканата за
доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят,
но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при
обжалване на постановлението за възлагане.
Затова и правилно първоинстанционният съд е посочил, че всички оплаквания на
частните жалбоподатели, които касаят подготвянето на проданта – неизвършени от страна
на СИ повторни или нови оценки и т.н.
В цитираното тълкувателно решение изрично е упоменато, кои да действията на
участниците в публичната продан, които са част от наддаването - действията на съда и
наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на
пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на
съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни
предложения с фиксирана стъпка. Изрично е посочено и че обявяването на купувач, което
действие следва наддаването, подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не
по най-високата предложена цена.
Предвид че частният жалбоподател не е изложил оплаквания за незаконосъобразност
на обжалваното от него постановление за възлагане от СИ, които да включват нарушения на
съда и наддавачите от изброените по-горе, както и че имотът не е възложен по най-високата
предложена цена, правилно СГС е приел, че макар същия да е активно процесуално
легитимиран да обжалва постановлението от нормата на чл.435, ал.2, пр.последно ГПК, тази
легитимация им е призната само за лимитивно изброените действия, предхождащи
издаването на постановлението за възлагане, посочени в същата норма. Оплакванията в
жалбата му обаче не визират тези действия, поради което е и същата следва да се остави без
разглеждане, като процесуално недопустима.
Изложеното предпоставя извод за неоснователност на частната жалба, поради което и
същата следва да се остави без уважение.
Съобразно изходът от спора пред настоящата инстанция в полза на насрещната страна
следва да се присъдят сторените от нея по делото разноски за адвокатско възнаграждение на
процесуалния й представител в размер на 400 лв., съобразно изрично направеното искане в
тази насока в отговора по частната жалба и представените доказателства към него – договор
за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че сумата е платена в брой в
полза на адв.Юл. Н. за изготвяне на отговор по частната жалба, инициирала настоящето
2
производство.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба В. И. И., чрез адв.И. Г. от САК, насочена против
Определение № 2693/28.09.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 10951/2021 г. по описа на СГС,
с което е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател, в качеството му на
длъжник по изп.дело № 20201110401664 насочена против Постановление за възлагане на
недвижим имот от 22.06.2018 г.
ОСЪЖДА В. И. И. – ЕГН ********** да заплати на И. М. К. от с.***, ЕГН **********
сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски по настоящето производство за адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3