№ 47872
гр. София, 25.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110158949 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с вх. № 228836/11.07.2024 г., подадена чрез
юрисконсулт Красимир Василев, с която се иска да бъде постановено изменение на
постановеното по делото Решение № 12582/25.06.2024 г. в частта за разноските. Искането на
молителя е да не бъдат присъждани разноски на ищеца поради направеното от него в
качеството му на ответник признание на иска, както и довода, че не е дал повод за завеждане
на делото. Евентуално моли за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение в
полза на ищците с оглед направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 248 ГПК е постъпил отговор, наименуван молба становище с вх. №
263682/16.08.2024 г. от насрещната страна, в който се поддържа, че искането за изменение на
постановеното решение в частта за разноските е неоснователно. Поддържа се, че ответникът
е дал повод за завеждане на делото.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска
съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт в
частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до
искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По същество молбата неоснователна.
В постановеното Решение № 12582/25.06.2024 г. по гр.д. № 58949/2023 по описа на СРС,
88 с-в съдът е осъдил ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на ищците А. Р. М. и Е.
1
Александров Н. сумата от 1 815, 15 лв. съдебни разноски. В мотивите на решението е
посочено, че присъдената сума представлява сбор от държавна такса в размер на 515, 08 лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв. Съдът е посочил още, че не споделя
доводите на ответника за недължимост на съдебни разноски с оглед направеното от него
признание на иска.
В допълнение и с оглед изложените в сезиращата молба доводи следва да се посочи,
следното: съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая
ответникът в отговора по чл. 131 ГПК действително е признал иска. В исковата обаче молба
се твърди, а и са представени доказателства, че ищците са отправили извънсъдебно, преди
образуване на настоящото дело писмено искане до ответника процесните вземания да бъдат
счетоводно отписани като погасени по давност и да бъдат предприети постъпки за
заличаването им от Регистъра на БНБ.
В константната практика на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е възприето
разрешението, че за да се разпределят разноските според правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК,
следва да са осъществени две кумулативни предпоставки ответникът с поведението си да не
е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, като преценката за наличие на
първата предпоставка винаги е обусловена от фактите по конкретното дело. Съгласно
определение № 534/06.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4484/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., по повод спор за
приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск,
основан на твърдения за изтекла погасителна давност на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е прието, че отговорност за разноски би възникнала за кредитора -
ответник само в случай, че той предприеме действия за събиране на погасеното по давност
вземане или оспори иска; Кредиторът не следва да отговаря за разноските, ако признае
иска, а длъжникът не се е възползвал от възможността да поиска извънсъдебно от него
да зачете давността, за да бъде избегнат съдебният процес; Отговорност за разноски би
възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки срещу длъжника или ако
оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла
погасителна давност. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът държи изпълнителен лист, издаден спрямо ищците, поради което той във
всеки един момент може да образува ново изпълнително дело срещу ищците, в което те няма
да могат да се позоват извънсъдебно на давност по начин, обвързващ кредитора и съдебния
изпълнител по причина, че защита на длъжника с позоваване на изтекла погасителна
давност може да бъде реализирана само по съдебен ред. Самите ищци са отправили искане
до ответника за разрешаване на спора по отношение на изтеклата погасителна давност
извънсъдебно, но ответникът в писмен отговор не е изявил желание за съдействие. Ето защо
съдът намира, че направеното пред съда признание на иска от страна на ответник, който
разполага с изпълнителен лист спрямо ищците не го освобождава от отговорността за
разноски, в този смисъл е и практиката на ВКС – определение № 1220 от 05.12.2023 г. по
ч.т.д. № 1809/2023 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 3252/27.10.2023 г. по ч.гр.д. №
2
3618/2023 г. по описа на ВКС, III г.о. и др.
По отношение на искането за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение
поради прекомерност настоящият състав счита, че същото е неоснователно. Претендираното
възнаграждение е заплатено от ищците, за което са представени доказателства. Размерът му
е дори под минималния, определен с НМРАВ. Настоящият състав е запознат с практиката на
СЕС и съобразява, че размерите на адвокатските възнаграждения, определени в НМРАВ не
са задължителни за съда, а имат характер на ориентир, но взема предвид и че на адвоката за
извършваната от него професионална юридическа дейност се дължи достойно
възнаграждение. Ищците са отправили извънсъдебно искане до ответника за разрешаване на
спора, с оглед неговото несъгласие са били принудени да предявят искова молба.
Ангажирали са адвокат, който е участвал активно в процеса, независимо от направеното
признание на иска, включително и в спора по отношение на разноските, поради което и няма
основание за намаляване на уговореното и присъдено адвокатско възнаграждение.
Ето защо съдът намира, че няма основание за изменение на решението в частта за
разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 228836/11.07.2024 г., подадена от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД чрез юрисконсулт Красимир Василев, с която се иска да бъде изменено
постановеното Решение № 12582 от 25.06.2024 г. по гр.д. № 58949/2023 г. по описа на СРС,
88 с-в в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3