№ 248
гр. Пловдив, 26.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Ранчев
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600530 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
Обвиняемият Л.. Г. П. се явява лично и с адв З. и адв. В..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. З.: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Обв. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и нови доказателства.
Адв.З.: Нямам искания за отводи и писмени доказателства.
1
Адв.В.: Нямам искания за отводи и нови доказателства.
Обв. П.: Също.
ДОКЛАДВА се делото с прочитане на въззивната жалба от съдията-
докладчик Иван Ранчев.
Адв. З.: Поддържам жалбата.
Адв. В.: Поддържам жалбата.
Обв. П.: Също поддържам жалбата.
Съдът, с оглед изявленията на страните, намира, че делото е изяснено от
фактическа страна и следва да се даде ход по същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. З.: Уважаеми апелативни съдии, депозирали сме въззивна жалба
срещу определението на Окръжен съд Пловдив, въз основа на което е
потвърдена мярката за неотклонение на нашия подзащитен Л.П., като считаме
същото за неоснователно и необосновано. Имам предвид следното:
продължителността на задържането към настоящия момент е близо година и
два месец. Събрани са множество доказателства, като считаме по-голямата си
част от тях за категорично непотвърждаващи обвинението, което е предявено
на нашия подзащитен. В основата си по делото има назначени няколко
експертизи, които считаме, че са важни, с оглед именно обвинението. Ние в
качеството на защитници обаче считаме, че именно тези експертизи не
подкрепят това обвинение, което е предявено на нашия подзащитен и оттам
правим извода, че липсва обоснованото предположение за авторството на
деянието, което е една от предпоставките, визирани в нормата на чл. 63 НПК.
Най-важните експертизи са съдебномедицинските, допълнителна такава
комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза, също така и ДНК
експертиза. В последната експертиза, която е депозирана по делото
експертите са извършили и следствен експеримент, участвали в него като
балистика е провел няколко експеримента относно изстрелването на пушката,
2
с която се твърди, че е извършено деянието, като също както и Софийската
експертиза стигнаха до извода, че не може да кажат на 100 % вероятно какво
е разстоянието от цевта до тялото на пострадалата. Правят възможни няколко
извода, единия от които е за самопрострелване, като казва, че е малко
вероятно и другия възможен вариант е пострадалата сама да е изтеглила цевта
на пушката към себе си. Внимателно преглеждайки експертизите обаче, аз
считам, че вторият вариант, който експертите са обсъждали, е с изтегляне на
цевта от страна на пострадалата, е в противоречие с предходните техни
изводи, касателно стойката на самата пушка, което те потвърждават, че е била
във вертикално състояние, т.е. била е перпендикулярно на пода. Пред Вас е и
следствен експеримент със снимки и статист, който показва различните
варианти и считам, че по- близко, тъй като експертите не дават с точност, а
разсъждават върху различни варианти, е именно това, че пушката е била
перпендикулярно, че пострадалата е била в право състояние и е налично
самонаряването. Този извод се подкрепя и от ДНК експертизата, която е
направена в началото на разследването и която казва, че единствено по
сачмите в кутийката, където се съхранявани същите, има единствено и само
ДНК материал от пострадалата. Което говори, че тя единствена е пипала
въпросните сачми, с които, според нас, е самопрострелването.
Считаме, че това са най-важните доказателства, с оглед чисто
юридически разсъждаване върху това дали нашият подзащитен е автор на
деянието, за което е обвинен и считаме, че не се подкрепя от нито едно
доказателство. По делото има множество разпити на свидетели, които са
косвени и по никакъв начин от разпитаните свидетели не може да се направи
също и обоснованото предположение за авторството. Що се касае до това
дали същият би извършил друго престъпление, считам че и предходните
съдебни състави още от началото са се произнесли в насока, че при
първоначалното гледане на мярката за неотклонение и към настоящия момент
такава вероятност липсва, още повече че ние сме пред приключване на
разследването, предстои ни предявяване на същото.
Считаме, че не би се укрил, тъй като има освен постоянен адрес, две
малолетни деца. Подзащитният ни не е криминално проявен и не е осъждан.
Има семейство и той страда за това, на което се е натъкнал, а именно това е
майката на неговите две деца и болката в момента е двойна от задържането и
3
от липсата на майката на децата му.
Ще коментирам единствено това, което ми направи впечатление в
разпита на единия от свидетелите - Н. Г., с който майката е имала любовни
отношения, интимни, казвам любовни, интимни и който в своя си разпит
казва, че тя е търсила начин да простреля Л., искала да го убие именно с тази
пушка, като му е задавала въпроса може ли да убие Л. с тази пушка, която е
била у тях и която е и нейна. Това са косвени доказателства, видно от които
отново липса умисъл за извършване на това тежко престъпление.
Ще помоля да измените определението на Окръжен съд Пловдив в
частта, с която е продължена мярката за процесуална принуда, като
определите по-лека от „Задържане под стража“, с оглед всички съображения,
които изтъкнах пред Вас и най-вече бащата да се грижи за двете си малолетни
деца. Считам, че тази мярка за неотклонение, която продължава една година и
два месеца, се превръща в репресия и считам, че не тежестта на обвинението
би следвало да бъде ръководещо във вашето решение. В тази насока има и
практика на съдилищата, че не само тежестта на обвинението е достатъчна
същият да понася най-тежката мярка за неотклонение. Ето защо моля да
промените мярката в по-лека. Благодаря!
Адв. В.: Уважаеми апелативни съдии, аз се придържам изцяло към
казаното от колегата З. и молбата ми е да уважите частната жалба на нашия
подзащитен, като отмените атакуваното определение на Окръжен съд
Пловдив и измените най-тежката мярка за неотклонение Задържане под
стража, с която е нашият подзащитен.
Настоящото производство е по реда на чл.65 НПК и ноторен е фактът,
че настоящият състав следва да направи анализ както на всички
обстоятелства, свързани със законността на задържането, така и с
новонастъпилите такива. Колегата З. се спря доста подробно на тези
обстоятелства. Това са най-вече комплексната съдебномедицинска и
балистична експертиза и тази, която е техническа експертиза на мобилните
устройства, иззети от нашия подзащитен. Важен факт е, че в тази експертиза
по никакъв начин не се променя становището на експертите, извършили
първоначалната съдебномедицинска експертиза, която дава заключение по
4
отношение на ъгъла на нараняването, което е довело до настъпването на
смъртта – 25-30 градуса отдолу нагоре и 10-20 градуса отдясно наляво. Тези
стойности в тази допълнителна експертиза, комплексна, отново потвърждават
принципното положение съвсем категорично, което казва колегата З., какво е
било положението на пушката и тялото в момента на изстрелването, а именно
пушката е била в почти вертикално положение, а пострадалата е била в
изправен стоеж. На базата на тези заключения експертите обсъждат
възможните варианти за настъпването на смъртта, обсъждат вариант за
самонараняване в изправено положение, в седнало положение, като там в тези
две позиции те казват, че почти е невъзможно да се постигне такова
самонараняване, но дават хипотетична възможност това да стане в изправено
положение с крак. Което за нас е основание да твърдим, че тази възможност
съществува. Според тези експерти възможен и логичен начин, като
механизъм за настъпване на смъртта, е опит за изтегляне на цевта от
пострадалата и изстрел от тази поза. Да, това е възможен вариант, но изцяло
споделям казаното от адв. З., че този вариант е в относително противоречие с
така приетото положение на пушката и анатомичното положение на тялото.
Повторих тези неща, защото виждаме, че са възможни варианти, както и за
самонараняване, така и на това дърпане между пострадалата и нашия
подзащитен, което за мен води до извода, че обоснованото предположение
нашият подзащитен да е извършил престъплението убийство в квалифициран
случай е сериозно разколебано или не съществува в този му вид. Няма да
тълкувам другите възможни хипотези на квалификация, за нас е важно да
коментираме това обвинение, което е в момента, и на базата на тези
доказателства считаме, че то не е налице в настоящия момент.
Съвсем накратко - не са налице и другите две предпоставки, реалната
опасност да извърши друго престъпление, на което основно наблегна
съставът на окръжния съд в мотивите си. В тази насока бяха изведени
ноторните обстоятелства, безспорно установени, както от доказателствата по
делото, така и от обясненията на подзащитния ни във връзка с показанията на
свидетелите, които сочели за евентуален страх от саморазправа. Тези неща,
позовавайки се на изключително дългия период, през който трае задържането,
аз считам, че тази опасност не може да твърдим, че съществува. Има
европейска практика, в която се казва, че с напредването на времето на
5
задържането тази опасност отшумява, намалява. Година и два месеца е било
задържането. Да, не е неразумно дълъг срокът на задържане, но в крайна
сметка действително не виждаме какво повече може да се направи на това
производство. В този смисъл тази мярка, ако продължи в тази насока, би
имала формата на една репресия. Изложили сме съображения подробни за
това, че не съществува реална опасност от укриване не е компетентен от
предходния състав. В тази връзка моля да уважите частната жалба и да
измените мярката за неотклонение.
Адв. З. /допълнение/: Експертите в експертизата казват, че приемат за
възможен механизъм при опит за изтегляне на цевта на пушката от
пострадалата и произвеждане на изстрел в тази поза, и това са го извели по
имперично в търсене на възможности за варианти. Дори и да приемете това
като основен механизъм за извършване на деянието, то не говори на чл. 116
категорично. Да, може да говори на чл. 122, каквото е първоначалното
обвинение, но категорично не говори на чл. 116, за да търпи нашият
подзащитен такава тежка мярка.
ОБВ. Л.П. /за лична защита/: Нямам какво да добавя, освен да кажа, че
аз обичах жена си много и много съжалявам за това, което се случи. Искам да
се прибера при децата ми, тъй като само те ми останаха.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без
уважение частната жалба и да потвърдите определението на Пловдивския
окръжен съд, с което е отказано изменение на мярката за неотклонение
„задържане под стража“ на обвиняемия П. в по-лека.
Както пред първата, така и пред настоящата инстанция, от защитата се
оспорваше наличието на обосновано предположение за авторство на
деянието. В тази насока в обжалваното определение се изложени подробни
съображения защо категорично не се касае за самоубийство или за
самопрострелване по невнимание. Също с подробни съображения съдът е
обосновал защо на този етап от разследването следва да се приеме, че се
касае за умишлено убийство, включително и поради събраните обилни
доказателства за силно влошените отношения между обвиняемия и
пострадалата. Споделям тези съображения и моля да бъдат възприети от вас,
6
като синтезирано, в едно изречение, те са следните.
Към гърдите на пострадалата е била насочена пушка, чийто спусък е
дръпнат от обвиняемия поради липсата на каквато и да е била възможност
това да е сторено от друго лице, вкл. и от самата пострадала. В пледоариите
пред първата инстанция защитата като че ли леко отстъпва от тезата за
самоубийство и се връща към предишната теза за непредпазливо
умъртвяване, което беше направено и в днешното съдебно заседание. Прави
впечатление, че в настоящото досъдебно производство защитната теза се
сменя според повдигнатото обвинение. Все пак искам да отбележа, че когато
обвинението е било по чл. 122 от НК обвиняемият и защитата напълно са се
съгласили с това обвинение и са възразявали единствено срещу задържането
му. Това го казвам, за да наблегна, че на обясненията на обвиняемия за това
как точно е настъпила смъртта на фактическата му съпруга трудно може да се
повярва, а останалите доказателства, посочени в обжалваното определение,
сочат на убийство по чл. 116 от НК. Действително обвиняемият е задържан
вече повече от една година, но моля да отчетете, че се касае за разследване с
твърде усложнена фактическа обстановка, поради което този срок не е
неразумен и все още е далече от законовия предел от 1 година и 6 месеца в
рамките на ДП.
В предходното пред вас произнасяне по реда на чл. 65 от НПК друг
състав на ПАС е посочил, че въпросът за мярката за неотклонение на
обвиняемия П. може да бъде разгледан отново и по друг начин в зависимост
от резултатите от следствения експеримент и от комплексната СМЕ и
балистична експертиза, които към момента на произнасяне през месец август,
не са били налични по делото. Считам, че резултатите от тях по никакъв
начин не опровергават повдигнатото обвинение и поради това не са е налице
основания за изменение на мярката за неотклонение в по- лека и моля да се
произнесете в този смисъл.
Адв. З. /реплика/: Тактиката и стратегията на защитата не е толкова
важна, но защитата е абсолютно обективна и никога не сме отстъпвали от
тезата за самонараняване, но защитата поглежда, гледа и разсъждава
обективно над експертните знания, а те не са за подценяване, защото ние
всичките ги нямаме тези специални знания. Затова именно се доверяваме на
7
експертите и аз коментирам различните варианти на експертите, а не
отстъпвам от защитната теза за самонараняване, защото в първоначалните
обяснения на моя подзащитен и в последващия му разпит на 04.11.2020 г.
пред прокурор е ясно отразено защо, по какви причини и как той е дал тези
обяснения. Натискът, който му е осъществяван 24 часа в районното, без
достъп на адвокат към онзи момент и заплахите, които е получавал от
полицаите в съответното РПУ, това е казано по делото и го има налично по
делото, но вижте - прокурорът пред вас твърди, че към гърдите на
пострадалата е насочена пушка, но експертите какво казват? –пушката е била
почти във вертикално положение с дулото, но това не е обективно гледане на
експертизата. Това са някакви версии, които са във въздуха. Те не са
подкрепени от доказателства, а ние гледаме обективно именно на тези
доказателства. Затова ще ви моля от тази гледна точка да ги анализирате вие
и да се произнесете с вашия съдебен акт, с оглед отмяна на тази мярка за
неотклонение.
Даде се последна дума на обвиняемия.
ОБВИНЯЕМИЯТ Л.. Г. П.: Моля съда за по-лека мярка, за да съм при
децата си.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК.
С протоколно определение № 832 от 18.10.2021 г. по ЧНД № 2135/2021
г. Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение молбата на защитниците
на обвиняемия Л.. Г. П. по ДП № ***/**** г. по описа на РУ - Х. при ОД на
МВР - П. за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под
стража” в по-лека.
Недоволни от така постановеното определение са останали
защитниците на обвиняемото лице – адв. С. З. от АК - Х. и адв. В. В. от АК –
П., които са подали частна жалба в законоустановения срок пред въззивната
инстанция.
8
Защитата е изложила доводи за несъгласието си с тезата на съда, че от
момента на вземане на първоначалната мярка „Задържане под стража“ спрямо
обвиняемия П. липсват нововъзникнали обстоятелства, налагащи промяната й
в по-лека такава. Според тях, неправилно е прието, че от събраните по делото
допълнителни доказателства не е разколебано наличието на обосновано
предположение, че обвиняемият П. е съпричастен към повдигнатото му
обвинение по чл. 116, ал.1, т.6, вр. чл. 115 от НК. Намират за необоснована и
преценката на първостепенния съд, че продължава да съществува реална
опасност обвиняемият да извърши друго престъпление, само поради това, че
по делото съществуват данни за направен опит от негова страна да заличи
следи по въздушната пушка и е имало изнасяне от дома на записващите
дигитални устройства. В тази връзка същият според тях е дал логични
обяснения за това си поведение. Не би следвало и защитните версии на
обвиняемия да бъдат считани като основание за осуетяване на наказателното
производство и опасност от извършване на престъпление против
правосъдието. На последно място, според тях няма опасност и от укриването
на обвиняемия, който е с постоянен адрес по местоживеене, до момента не е
осъждан, няма криминалистична регистрация и заведени дела. Обадил се е на
телефон 112, за да съобщи за инцидента, както и няколко дни по-късно, преди
да бъде задържан е бил на свобода и не е показал подобни намерения. Затова
считат, че с вземане на по-лека мярка за неотклонение обвиняемият не би
могъл да се укрие и затрудни воденото разследване, като препятства
събирането на доказателства.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив заявява, че
подадената жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй
като по делото не е разколебавано обоснованото предположение за извършено
от обвиняемия престъпление, като продължава да съществува реална
опасност от извършване на друго престъпление и следва да остане взетата
първоначална мярка за неотклонение.
Обвиняемият П. и неговите защитници - адв. З. и адв. В. заявяват, че
поддържат подадената частна жалба по изложените в нея съображения, като
молят въззивния съд да отмени атакуваното определение и да измени взетата
мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.
9
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства и с направените оплаквания в частната жалба, като и
със становищата на страните, приема за установено следното:
Частната жалба е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд в своето определение обосновано е
преценил, че в хода на досъдебното производство няма нововъзникнали
обстоятелства, които водят до различни изводи от тези, при които е била
взета първоначалната мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на
обвиняемия Л.П..
Съдът е счел при събраните по делото допълнителни доказателства, че
все още не е разколебано обоснованото подозрение за съпричастността на
обвиняемия Л.П. към вменената му престъпна дейност за престъпление по чл.
116, ал. 1, т. 6а във вр. с чл.115 от НК.
В тази връзка са изготвените допълнителна, комплексна съдебно-
медицинска и балистична експертиза, компютърно-техническа и техническа
експертизи, показанията на разпитаните свидетели.
С основание е поставен акцент върху заключението на ДКСМБЕ, чиито
изводи са базирани на събраните до момента гласни, писмени веществени
доказателства, както и на предходни експертни заключения, което е
позволило на вещите лица да обсъдят изложените в обясненията на
обвиняемия няколко версии и тяхната достоверност, очертавайки и
възможния механизъм на извършеното прострелване на пострадалата.
По този повод, първостепенният съд с разсъжденията си в мотивите на
атакуваното определение е навлязъл твърде подробно в обсъждането на
доказателствената съвкупност по делото, като ненужно е отправил укор и към
поведението на обвиняемото лице по повод на изложените от него версии за
случилото се, което е свързано с реализиране на неговото лично право на
защита. Въпреки тази забележка, в крайна сметка следва да се сподели
виждането на окръжния съдия, че събраните до този момент доказателства
подкрепят извода за наличието на обосновано подозрение за съпричастността
на обвиняемия Л.П. към повдигнатото му обвинение за това тежко умишлено
10
престъпление с висока степен на обществена опасност, за което е относима и
презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, с оглед на предвиденото в закона
наказание.
До момента, въпреки изминалия немалък период от образуването на
досъдебното производство, все още не е отпаднало съобразеното от
предходните съдебни състави, наличие на реална опасност от извършване на
друго престъпление, с оглед поведението на обвиняемия по време и след
извършване на деянието с предприетите действия по проникване в дома на
жертвата, въпреки ясното й нежелание да контактува с него и стремеж да
ограничи достъпа до имота й, последвалото заличаване на следите по
пневматичното оръжие, с което е причинена смъртта на пострадалата К.,
както и упражненото въздействие върху охранителната система. Не без
значение е и обстоятелството, че част от преразпитаните по делото свидетели
в показанията си все още сочат за наличието на страх от евентуална
саморазправа спрямо тях от страна на обвиняемия.
На настоящия етап от досъдебното производство, безспорно периодът
на задържането под стража на обвиняемия е близо 1 година и 2 месеца, но с
оглед на повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление, както и
фактическата и правна сложност на случая, правилно е преценен от окръжния
съдия като такъв с разумна продължителност по смисъла на чл. 22 от НПК.
Неслучайно, в тази връзка, в чл. 63, ал. 4 от НПК е поставена и максималната
рамка от 1 година и 6 месеца, която все още не е достигната.
Няма пречка впоследствие, с оглед на събраните по делото
допълнителни доказателства и преценката на относимата правна
квалификация на деянието, отново да бъде преразгледан въпросът за
адекватността на взетата мярка за неотклонение спрямо обв. П..
Поради тези причини, на настоящия напреднал етап от досъдебното
разследване, следва да се остави без уважение жалбата на защитата с искане
да се измени мярката за неотклонение на обвиняемия Л.Г. П. от „Задържане
под стража“ в по-лека такава, тъй като няма настъпили съществени промени в
обстоятелствата, при условията на които първоначално е била взета.
Предвид гореизложеното, Пловдивският апелативен съд на основание
11
чл. 65, ал. 8 и ал. 9 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 832 от 18.10.2021 г. по
ЧНД № 2135/2021 г., с което Пловдивският окръжен съд е оставил без
уважение молбата на защитниците на обвиняемия Л.. Г. П. по досъдебно
производство № ***/**** г. по описа на РУ - Х. при ОД на МВР - П. за
изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража” в по-
лека такава.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12