Решение по дело №482/2019 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

                                Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  №  1022

                                    гр.Пловдив 19.08.2019г.

 

 

 

 

               В      И   М   Е   Т   О     Н   А     Н   А   Р   О   Д   А

 

 

 

               Пловдивският окръжен съд,гражданско отделение,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                     ИВАН АНАСТАСОВ

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№482/2019г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:

               Обжалвано е решение №4544/21.12.2018г. по гр.д.№9496/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХХI гр.с-в,с което са уважени обективно и субективно съединените искови претенции с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,вр. с чл.22 и чл.5 и чл.11 от ЗПК и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и е признато за установено по отношение на ответника,че сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22,вр. с чл.11,ал.1,т.9,т.11 от ЗПК,както и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата 780,65лв.,получена от него без правно основание.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли съда да отмени решението и да постанови ново,с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни.

               Постъпил е отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди.Претендира разноски.

               Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

               Между ищеца и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит №1740608/15.12.2012г.Ищецът сочи в исковата си молба,че към момента на сключване на договора същият е изцяло недействителен,тъй като в него липсва посочване на общата дължима сума и не е ясно какъв е процентът на годишния лихвен процент и размера на възнаградителната лихва и ГПР,както и че не е посочен размера на лихвата и разпределението й по вноски.Сочи също така,че липсва погасителен план и възможност за отказ от договора за потребителя.Видно от събраните по делото доказателства,става ясно,че не се спори между страните,че е сключен между тях договор за потребителски кредит,като са налице облигационни правоотношения и ищецът е усвоил сумата от 1000лв.,а е върнал на ответника сумата от 1780,65лв.Спорен е обаче въпросът дали договорът за кредит е действителен и на годно правно основание ответника е получил сумата от 780,65лв. горница върху сумата от 1000лв.,която е била предоставена като кредит или договорът е недействителен и ответникът е дължал само сумата 1000лв.,без да има основание за заплащане на останалите 780,65лв.

              При сключването на договора за кредит следва да се прилагат разпоредбите на ЗПК в неговата съответна редакция към момента на сключване на договора.При настоящия случай релевантна е била редакцията на закона от 2010г. и съгласно чл.22 от същия закон недействителен е договорът за кредит,когато не са спазени изискванията на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20 и чл.12,ал.1,т.7-9.Това е императивно изискване на закона и към момента на договарянето страните са били длъжни да се съобразяват с разпоредбите на закона,като неспазването им води до недействителност на самия договор за кредит.При този случай не са упоменати условията за прилаганве на лихвения процент,не е регламентиран и размера на възнаградителната лихва,а така също не е посочено,как се е формирал размера на сумата от 1780,65лв.,поради което правилно районния съд е приел,че исковата претенция в установителната част е правилна и следва да се уважи.

               Правилно е решението и в частта относно осъдителния иск,която е уважена също от районния съд,тъй като при недействителност на договора за кредит,получилият кредита дължи само чистата сума,която е получил,без да дължи лихви,неустойки и тем подобни,тъй като в противен случай получилият кредита би се обогатил неоснователно.Поради тази причина пък ответника дължи сумата от 780,65лв.,която е била получена от него без основание,поради което се е обогатил неоснователно с нея поради факта,че договорът за кредит е бил изначално недействителен.

               Настоящата съдебна инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди,тъй като от събраните по делото доказателства се установява,че е налице недействителност на договора за кредит и сумата от 780,65лв. е получена от него без основание,поради което дължи връщане на същата на ищеца.  

               Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива следва да се определят при условията на чл.38 от ЗА в размер на 400лв. за пълномощника на въззиваемата страна.

               Като взе предвид гореизложеното,съдът

                                                           Р    Е    Ш    И:

               ОСТАВЯ В СИЛА решение №4544/21.12.2018г. по гр.д.№9496/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХХI гр.с-в.

               ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:гр.**** да заплати на Т.Н.Д. с ЕГН-********** *** направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 400лв./четиристотин лв./за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

               РЕШЕНИЕТО е окончателно.

             Председател:                                                                      Членове: