№ 2539
гр. С., 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Йоана П. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20221100112602 по описа за 2022 година
Производство по реда на гл.ХХХІІ от ГПК с предмет пряк иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По изложените в исковата молба обстоятелства Г. И. Р. ЕГН **********, чрез
адв. С. Н. - САК, е предявила срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 70000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
ПТП настъпило на 21.06.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
31.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 21.06.2022 г. около 19:30 часа ищцата
пътувала в тролейбус „Шкода” с инв. № *******, управляван от А. И. С., който се
движел по бул. „Цариградско шосе” с посока на движение от пл. „Орлов мост” към пл.
„На Авиацията” и в района на СМГТ, поради управление на тролейбуса с несъобразена
скорост и не достатъчно внимание, водачът С. потеглил рязко, в резултат на което
ищцата паднала в салона на тролейбуса. Твърди се, че резултат на настъпилото
произшествие ищцата получила травматични увреждания изразяващи се във фрактура
на лява бедрена кост и ляво рамо. Приета е за лечение в УМБАЛ „Света Анна”, гр. С.,
където е проведено медикаментозно лечение. На 23.06.2022 г. е извършена операция -
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, оперативно лечение чрез
кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Поставена е имобилизация на ляв горен
крайник за срок от 35 дни. Ищцата поддържа, че все още не е възстановена и лечението
1
и продължава и към момента на предявяване на иска. Твърди, че към датата на ПТП за
процесния тролейбус е налице задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
при ответното застрахователно дружество. Съобразно изложеното моли исковата
претенция да бъде уважена.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответното ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. В него е изложено становище за недопустимост на исковата
претенция, в условията на евентуалност – неоснователност. Посочва, че във връзка с
процесното ПТП на 25.08.2022 г. в ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е постъпила
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, без да е предоставена
банкова сметка. С писмо от 31.08.2022 г., са изискани допълнителни документи, като
такива не са представени. На 25.11.2022 г. ответното дружество е постановило отказ за
изплащане на обезщетение. Ответното дружество твърди, че не е дало повод за
завеждане на делото, поради което счита, че разноските следва да се възложат върху
ищцата. Оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че налице е
договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между
ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД и собственика на тролейбус марка „Шкода“ с инв. № ТВ
1619, валидна към датата на ПТП. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва и причинно-
следствената връзка между твърдените вреди и процесното ПТП. Твърди, че водачът на
тролейбуса, не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на
пътнотранспортното произшествие, като не е нарушил виновно правилата за движение
и за него събитието е случайно. Оспорва твърдението, че в резултат на пътно-
транспортното произшествие, за пострадалата са възникнали всички описани в
исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорва твърденията за тяхната
продължителност и интензитет. Твърди, че претендираните увреждания не са
настъпили при процесното ПТП, а са резултат от предходни, придружаващи и
дегенеративни заболявания. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, като твърди, че тя не е пътувала седнала, а е
пътувала права, освен това не се е държала достатъчно добре, поради което при
движението на процесното МПС, тя е загубила равновесие и е паднала. Навежда
възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва акцесорната претенция,
както и началния момент, от който се претендира. Сочи, че претенция за лихви е
отправена за първи път с връчването на препис от исковата молба, като счита, че от
тази дата дължи лихва за забава.
В срока по чл.372 ГПК, ищцата, чрез адв. Н. е депозирала допълнителна искова
молба.
В срока и по реда на чл. 373 ГПК ответното дружество, чрез адв. Х. е
депозирало допълнителен отговор на исковата молба.
2
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. В. поддържа
предявения иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез пълномощника си адв. К. оспорва
предявените искове. Претендира разноски.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК,
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия Констативен протокол за ПТП № К-308 от 21.06.2022г. на ПТП-
О“ПП“-СДВР и приетото неоспорено заключението на САТЕ изготвена от вещо лице
инж. М. М., се установява, следния механизъм на произшествие:
На 21.06.2022 г. в гр. С., водачът А. С. управлявал тролейбус марка „Шкода
Соларис“, модел „26 ТР“ с инв. № *******, по установен маршрут на тролейбусна
линия № 4 (ж. к. „Хаджи Димитър“ - ж. к. *******“). Около 19:30 часа, тролейбусът се
е движил по бул. „Цариградско шосе“, в посока от бул. „Цар Освободител“ към бул.
„Г. М. Димитров“. При достигане до СМГТ „А. Жендов“, водачът спрял управлявания
от него тролейбус в уширението на спирката, където от средната врата са се качили
мъж и жена, след което затворил вратите и гледайки в лявото огледало предприел рязко
потегляне с отклоняване на тролейбуса наляво към Bus лентата. Тъй като нямало
свободни седящи места, качилата се в тролейбуса жена - Г. Р. останала права, хваната
за седалката, разположена срещу втора врата и при потегляне на тролейбуса загубила
равновесие, като политнала назад, в посока противоположна на посоката на движение
на тролейбуса и паднала на лявата си страна. Към момента на настъпване на инцидента
тролейбусът се е движил ускорително, като е бил изминал разстояние 2 м от
потеглянето си и скоростта му е била около 8 км/ч. В резултат на произшествието
пътничката Г. Р. е получила счупване на лявата раменна кост и счупване на горния
край на лявата бедрена кост /петрохантерно/. В заключението на САТЕ е обоснован
извод, че причина за настъпилото ПТП са действията на водача със системите за
управление на тролейбуса, който е реализирал ускорение, което от своя страна е
нарушило равновесието на намиращата в близост до втора врата права Г. Р..
Обосновано е още, че преди потегляне и по време на движение водачът на тролейбуса
трябва да осигури всички условия за безопасно превозване на пътниците. Според
заключението на съдебно автотехническата експертиза настъпването на процесното
ПТП би могло да се избегне, ако водачът е предприел плавно потегляне на
управлявания от него тролейбус, както и в случай, че пострадалата Р. е била здраво
захваната за определените за това места.
3
От приетата Епикриза по ИЗ № 12502/2022 на УМБАЛ „Света Анна“ АД,
клиника по ортопедия и травматология, се установява, че на 21.06.2022г. ищцата Р. е
приета в лечебното заведение с окончателна диагноза: фрактура пертрохантерика
феморис синистри. Фрактура коли хумери синистри. Пертрохантерно счупване,
закрито. На 23.06.2022г. е извършена оперативна интервенция - открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация. На 27.06.2022г. ищцата е изписана от болничното
заведение в добро общо състояние, с назначено лечение с медиикаменти и
имобилизация на ляв горен крайник за срок от 35 дни. /л.5-л.7 от делото/
Представена е писмена кореспонденция между страните, от която се установява,
че на 25.08.2022г. ищцата е предявила пред ответното дружество писмена претенция за
изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на
процесното ПТП, като с писмо от 31.08.2022г. ответното застрахователно дружество е
изискало допълнителни документи./л.8-л.9/
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК
е изслушана съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Т. Д. –
спец. ортопед травматолог, неоспорена от страните и чието заключение съдът
кредитира като обективно, компетентно и пълно. От заключението на СМЕ се
установява, че при Г. Р. в резултат на ПТП са били налице следните травматични
увреждания: счупване на горния край на лявата раменна кост; счупване на горния край
на лявата бедрена кост /пертрохантерно/. За периода от 21.06.2022г. до 27.06.2022г. е
проведено болнично лечение, а за периода от 27.06.2022г. до около 7-8 месеца е
проведено домашно лечение. Вещото лице д-р Д. сочи, че на 21.06.2022г. на ищцата е
извършено безкръвно наместване и имобилизация на левия горен крайник. На
23.06.2022г. е извършено открито наместване и фиксация на лявата бедрена кост с
метален пирон и винтове. Обосновано е, че оперативното лечение на лявата бедрена
кост е било необходимо поради счупване на същата в горния й край. Имобилизацията
на левия горен крайник е направена заради счупването на шийката на лявата раменна
става. Вещото лице д-р Д. установява, че при ищцата са налице остатъчни явления
изразяващи се в: бавна походка, трудна с бастун; лявата раменна става извършва
движения в обем 28 % от нормата; ляв долен крайник по-дълъг с 2,5 см.; лявата
тазобедрена става извършва движения в обем 80 % от нормата; белег от операция в
средна 1/3 - 3 см. на ляво бедро и лява в горна 1/3 - 5 см. и колянна става извършва
движения в обем 75 % от нормата.
Вещото лице травматолог формира извод, че с оглед характера, степента и
местоположението на травматичните увреди при ищцата, вида на проведеното
лечение, сегашното състояние и възрастта й, не се очаква пълно излекуване. Ищцата е
претърпяла болки с много голям интензитет за около 7-8 дни, болки с голям
интензитет за около 30 дни, болки с умерен интензитет за около 6 месеца, след което
4
интензитетът на болките е намалявал до 1 година от процесното събитие. Ищцата
изпитва болки и понастоящем - при влажно и студено време, при по-продължително
ходене и стоене права за крака, при по-продължително и по-голямо натоварване на
лявата ръка. Ищцата ще изпитва болки при същите обстоятелства до около 2-3 години
след произшествието.
В обясненията си в открито съдебно заседание, д-р Д. допълва, че по делото
няма медицинска документация за проведена физиотерапия, балнеолечение или
рехабилитация в лечебно заведение.
Относно механизма на ПТП в хода на съдебното дирене е допуснат до разпит
свидетеля А. И. С. - водач на тролейбуса. Свидетелят посочва, че лятото на 2022г.
работил като шофьор на тролей в градския транспорт. На спирка „А. Жендов“ жена и
мъж се качили в тролея. Свид. С. сочи, че потеглил от спирката и изведнъж чул, че
някой е паднал в салона. Погледнал в огледалото и видял, че жената е паднала. Спрял,
отишъл при нея и я попитал има ли нужда от нещо - да извикат линейка, полиция. Тя
казала, че се чувства добре. След няколко спирки на площада на „Авиацията“ трябвало
да слизат, но жената не можела да стане. Свид.С. сочи, че при потегляне скоростта е
ниска. Когато се качили от средната врата, мъжът седнал, а жената останала да стои.
По почин на ищцата са разпитани свидетелите К.Й.Т. – очевидец на процесния
инцидент и П.А.Н. за неимуществените вреди.
Свидетелят П.Н. /47 г., зет на ищцата/ сочи в показанията си, че след инцидента
с Г., се обадили по телефона на съпругата му от болница „Света Анна“, че майка и
пострадала при ПТП със счупен крак. Когато отишли в болницата, ищцата била на
легло, със счупен крак, претъпяла операция. Наложило се да плати здравни осигуровки
на пострадалата. Г. се оплаквала се от коремни болки и болки в лявата ръка. Направили
й снимка, при която се установило, че лявата ръка е счупена. На ръката на Г. била
поставена шина,и така ръката останала два месеца неподвижна. Свид.Н. сочи, че жена
му ходела на работа и практика той се грижил повече за Г., която била неподвижна.
Идвал рехабилитатор, който да раздвижва крака й. Налагало се ищцата да ползвала
памперси. На вторият месец я закарали в „Пирогов“, защото се оплаквала от болки в
ръката. Оказало се, че ръката е зараснала накриво. Свидетелят посочва, че през
времето, в което ищцата е била на легло силно се обездвижила. Преди инцидента Г.
работела на две места – чистела входове. Била активна, движела се. Сочи, че към
момента ищцата ходи с бастун, куца. Оказало се, че левият крак е 2,5 см. по-дълъг.
Ръката й се движи 30 % напред и назад и 40 % настрани. Ходи с допълнителни обувки.
Изплашена е. Излиза до входа със съседка, която я придържа. Пострадалия крак на
ищцата още я болял и куцала.
Свидетелят К.Т. – очевидец на ПТП сочи в показанията си, че на посочената в
исковата молба дата се качила в тролей № 4 на „Изток“. В момента, в който тролеят
5
тръгнал, шофьорът видял, че двама пътници и спрял отново. Шофьорът отворил
вратите, те се качили, но при рязкото тръгване жената паднала. Захванала се за
седалките, изплъзнала се и паднала. След като паднала, тялото й било между седалките
Свидетелят посочва, че в тролейбуса не е имало свободни места. Хората били
възрастни. Човекът, който придружавал жената също паднал. Пътниците се развикали.
Свид.Т. се притекла на помощ, защото седяла на първата седалка, зад стъклото.
Помогнала на падналата жена, шофьорът спрял и отишъл отзад, повикал линейка.
Падналата жена се оплаквала, че я боли от лявата страна. Свидетелката си спомня, че
ищцата и мъжът се качили от средната врата на тролея.
По почин на ответника е изслушана комплексна съдебно – медицинска и
автотехническа експертиза с вещи лица д-р Т. Д. и инж.М. М., неоспорена от страните,
чието заключение съдът възприема като обективно и пълно. Вещите лица обосновават
извод, че скоростта на тролейбуса към момента на настъпване на инцидента е било 8
км.ч. Описват, че към момента на настъпване на ПТП, пострадалата се е намирала
права в салона на тролейбуса, захваната за седалка, разположена в близост до втората
врата. Причината пострадалата Г. Р. да изгуби равновесие и да падне на пода на
пътническия салон на тролейбуса е ускоряването на последния при потеглянето му от
СМГТ „А. Жендов“. В случай, че пострадалата е била седнала в тролейбуса към
момента на настъпване на ПТП не би паднала на пода в салона на тролейбуса и
съответно не биха настъпили описаните в исковата молба травми.
Вещите лица сочат в заключението на КСМЕ, че в приложената медицинска
документация няма данни за придружаващи заболявания на ищцата, които да са
допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Вещото лице травматолог
установява, че към 01.12.2023 г. ищцата все още се движи с помощно средство -
бастун. Обобщено е, че към 01.12.2023 г. ищцата има бавна, трудна походка с бастун.
Лявата раменна става извършва движения в обем 28 % от нормата. Ляв долен крайник
по-дълъг 2,5 см, хипотрофия на лява бедрена мускулатура. Лявата тазобедрена става
извършва движения в обем 80 % от нормата. Ляво бедро - белег от операция в средна
1/3 - 3 см и в горна 1/3-5 см. Лява колянна става извършва движения в обем 75 % от
нормата. Счупването на лявата раменна кост е зараснало в неправилно положение -
раменната кост е изместена нагоре и назад, счупването на бедрената кост е зараснало, в
костта има метален пирон и в него метален винт. В открито съдебно заседание вещото
лице д-р Д. посочва, че дефицитът в движенията е възможно да настъпи поради
непровеждане на адекватна рехабилитация.
Страните не спорят, че към датата на ПТП – 21.06.2022 г. е било налице валидно
застрахователно правоотношение с ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за процесния тролейбус, управляван
от А. С.. Отделно от това, в приетия по делото КП за ПТП с пострадали лица от
21.06.2022г. е отразено, че за процесния тролейбус е налице застраховка „ГО“ в ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД.
6
Приета е претенция от 25.08.2022г., съгласно която ищцата Г. Р. е предявила
пред ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие процесното ПТП./л. 8 от делото/
С писмо от 31.08.2022г. ответното застрахователно дружество е изискало
допълнителни документи. /л. 9 от делото/
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно
нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице
– писмена претенция на л. 8 от дата 25.08.2022 г. и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса.
Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване
при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти:
1/настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния
водач, 3./претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка
между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответното дружество да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, са
установени елементите от фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по
делото настъпването на пътнотранспортно произшествие на 21.06.2022г. От
събраните и описани по-горе доказателства /констативен протокол за
ПТП,заключението на САТЕ, показанията на свид. Т./ се установи механизма на
настъпване на процесното ПТП, както и обстоятелството, че същото е причинено от
водача на тролейбуса. Установи се, че водачът А. С. на сочената дата е управлявал
тролейбус „Шкода“ с инв. № ******* В приетото неоспорено заключение на САТЕ е
обоснован извод, че причина за настъпилото ПТП са действията на водача със
системите за управление на тролейбуса, който е реализирал положително ускорение,
7
което от своя страна е нарушило равновесието на намиращата се права, в близост до
втора врата Г. Р..
Предвид на гореизложеното, съдът приема за безспорно установени в
производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната
отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради
изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на
тролейбус „Шкода“ А. С..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния
период на водача на тролейбуса, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени са поделото
(СМЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и неимуществените вредите,
както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера на обезщетението:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС
общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение
на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, броя,
характера и тежестта на травмите, възрастта на ищцата към момента на настъпване на
увреждането – 66г., тежестта на уврежданията - счупване на горния края на лявата
раменна става, както и счупване на горния край на лявата бедрена кост, извършените
две оперативни интервенции - безкръвно наместване и имобилизация на левия горен
крайник и открито наместване и фиксация на лявата бедрена кост с метален пирон и
винтове, продължителност на болки и страдания, които са били с много голям
интензитет за около 7-8 дни, болки с голям интензитет за около 30 дни, болки с умерен
интензитет за около 6 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал до една
година от процесното събитие, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства
от личен, битов и социален характер, необходимосттта от чужда помощ в
обслужването в периода на обездвижването, отражението на произшествието върху
психо-емоционалното състояние, обстоятелството, че при ищцата са налице трайни
остатъчни явления - бавна, трудна походка с бастун; лявата раменна става извършва
движения в обем 28 % от нормата; ляв долен крайник по-дълъг 2,5 см, хипотрофия на
лява бедрена мускулатура; лявата тазобедрена става извършва движения в обем 80 %
от нормата; ляво бедро - белег от операция в средна 1/3 - 3 см и в горна 1/3-5 см.; лява
колянна става извършва движения в обем 75 % от нормата, ходи с бастун; счупването
на лявата раменна кост е зараснало в неправилно положение - раменната кост е
изместена нагоре и назад, счупването на бедрената кост е зараснало, в костта има
метален пирон и в него метален винт, неблагоприятните прогнози на вещото лице д-р
Д., че при ищцата не се очаква пълно възстановяване, обществено икономическите
условия към 2022г., съдът намира, че сумата от 40 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за адекватно репариране на вредите.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
8
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили
за ищцата в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по
делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е
взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на
неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/
2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, както и
икономическата конюнктура в страната.
По възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения
законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който
с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не
съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на
вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане
на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението
си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, като твърди, че ищцата не е
пътувала седнала, а е пътувала права, освен това не се е държала достатъчно добре,
поради което при движението на процесното МПС, тя е загубила равновесие и е
паднала. В приетата по делото и неоспорена от страните КСМАТЕ с вещи лица инж. М.
и д-р Д., се прие, че пътник може да загуби равновесие и да падне на пода на
превозното средство при внезапното му потегляне и ускоряване и при ниски стойности
на ускорението даже и в случай, че се държи за облегалката или за вертикалните тръби
над седалката. Нещо повече, от показанията на свидетелката Т., които съдът цени, като
им дава вяра, доколкото свидетелят не е заинтересован от изхода на спора, се установи,
че в тролейбуса не е имало свободни места за сядане и единствено ищцата и мъжът се
9
нея останали прави.
Предвид изложеното възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, съдът намира за неоснователно.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и
доказан по основание е и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на законна лихва.
Неоснователно е обаче искането за присъждане на лихва за забава за
неимуществените вреди, считано от 31.08.2022г.
Ответникът оспорва тезата да е изпадал в забава, позовавайки се на ненадлежно
изпълнение на задълженията на ищеца за съдържание на писмената претенция за
изплащане на обезщетение. Поддържа, че е налице забава на кредитора. За да разреши
този спор, съдът съобрази следните принципни положения:
По аргумент от разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се
покрива от застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", се дължи
считано от застрахователното събитие, а не от някакъв по- ранен момент. Разпоредбата
на чл. 380, ал. 1 от КЗ определя изричното задължение на претендиращия
застрахователно обезщетение, да представи пред застрахователя доказателства за
настъпването на застрахователно събитие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" както и да посочи своя банкова сметка, за изплащане
на застрахователното обезщетение. На свой ред, разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ
определя краен тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по такава
претенция, който срок тече от момента на предявяването на писменото искане пред
застрахователя и на номера на банковата сметка на претендиращия. Внимателният
анализ и систематическото тълкуване на нормативната уредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ
мотивира извода, че считано от момента на изтичането на определения в чл. 496, ал. 1
от КЗ тримесечен срок за произнасяне - самият застраховател би изпаднал в забава на
собствено основание, ако не се произнесе по надлежно предявената пред него
претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ. По аргумент от чл. 380, ал. 3 от КЗ последиците на
забавата му обаче биха били преодолени в хипотеза на забава на кредитора т.е. ако не е
изпълнено надлежно задължението на претендиращото лице да посочи и представи
банкова сметка забавата на застрахователя да изплати дължимото застрахователно
обезщетение би настъпила в момента, в който самият застраховател обективно би
могъл да узнае за номера на банковата сметка на ползващото се лице, което е
легитимирано да получи застрахователното обезщетение.
В разглеждания случай, въз основа на представените в хода на съдебното дирене
доказателства, настоящият състав на съда приема извода, че ищецът не е изпълнил
надлежно задължението си по чл. 380, ал. 1 от КЗ, тъй като не е посочил своевременно
своя банкова сметка. Действително от представената и приета по делото писмена
претенция адресирана до ответното дружество, не се установява да е посочена банкова
сметка.
В хода на съдебното дирене, с нарочна молба от 21.08.2023г. /л. 50 от делото/
ищцата е посочила, вече съвсем надлежно своя банкова сметка, като за тази молба,
като считано от тази дата, ответникът дължи претендираната от ищеца лихва, върху
определеното застрахователно обезщетение, т.е. върху сумата от 40 000 лева за
неимуществени вреди. В останалата част, за периода от 31.08.2022г. до 20.08.2023 г.,
10
претенцията за присъждане на лихва за неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса,
ищецът съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената. Ищцата е
освободена от внасяне на държавна такса, съгласно определение от з.з. на 08.12.2022 г.
на основание чл. 83, ал.2 ГПК. /стр. 11 от делото/
С оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА , на
упълномощения от ищеца, адвокат С. Н. - САК, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 3 571.42 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи заплащане на държавна такса
за уважената част от исковете в размер на 1 600 лв., както и сумата от 457.14 лв.
представляваща разноски за АТЕ и СМЕ платени от бюджета на съда.
Направените от ответника разноски са в общ размер на 8 355 лв., от които: 800
лева - депозит по допуснатата комплексна съдебно- медицинска и авто – техническа
експертиза, 40 лева депозит свидетел, 10 лева държавна такса за издаване на три броя
удостоверения и 7 500 лева – заплатено адвокатско вэзнаграждение. С оглед изхода на
спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат
осъден да заплати на ответника сторените разноски съразмерно отхвърлената част от
исковете в размер на 3 580.71лева.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул.”*******, да заплати на Г. И. Р., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., бул. „******* чрез адв. С. Н. – САК, на основание чл. 432, ал.1
КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на
ПТП, реализирано на 24.11.2022 г. по вина на водача на тролейбус „Шкода“, с инв. №
******* чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2023г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за
разликата над 40000лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв., като неоснователен,
както и претенцията за лихва в периода от 31.08.2022 г. до 20.08.2023 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”*******, да заплати на адв. С. Н.-САК, на основание чл.38, ал.2
от ЗА, сумата от 3 571.42 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. И. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „*******–
чрез адв. С. Н. – САК, да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *******,
разноски в размер на 3580.71 лв.
11
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *******, да заплати на
Софийски градски съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на
1600 лв., както и сумата от 457.14 лв. представляваща съдебно- деловодни разноски
платени от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковете.
Присъдените на ищеца суми могат да се преведат по посочена на л. 50 банкова
сметка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12