Р Е Ш
Е Н И Е
№ 8/18.01.2021 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Огнян Е.
Членове:
Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 532 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение
№260032 от 28.09.2020 г. постановено по АНД № 243 по описа за 2020г. на Районен
съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 37 от 03.01.2020год. издадено от Началника
Отдел "Рибарство и Контрол - Западна България" - София към Главна
дирекция "Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство
и аквакултури /ИАРА/, упълномощен със Заповед №РД 09-25/21.01.2014год издадена
от министъра на МЗХ в частта в която на А.Е.А. с ЕГН * ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00
лева /хиляда/, за извършено административно нарушение по чл.88 от Закона за
рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и е отменено в частта с която на основание
чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата – 2бр. хрилни мрежи с размери 100м./2.00м./45мм
и 2бр. хрилни мрежи с размери 50м./2.00м./50мм .
Касационният жалбоподател А.Е.А. потвърждава подадената касационна жалба от
процесуалния му представител адвокат Д.Б. от САК, като редовно призовани не се
явяват. В касационната жалба
навежда доводи за допуснато нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че съдът е кредитирал
показанията на трима от свидетелите които са противоречиви поради което е
стигнал до необоснован извод относно установената по делото фактическа
обстановка досежно авторството на извършеното деянието. Моли за отмяна на
въззивното решение и издаденото НП.
Ответника по касационната жалба Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
представлявана от изпълнителния директор, редовно призован, не се явява, от процесуалния му представител ст.
юрисконсулт И*** П*** в писмена защита се оспорва касационната жалба, като моли съда да остави в сила
обжалваното съдебно решение. Навежда доводи за установеност на
административното нарушение и законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност. Претендира сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 26.11.2019 г. в 19,40 часа на язовир О*** в района на
село Б*** , община Монтана касатора – А.Е.А. е наблюдаван от служители на ИАРА
– В*** К*** С*** и Р*** Й*** В*** които се били скрили в близката гора до
язовира. При появата на касатора А. същият извадил гумена лодка от носен от
него чувал, която напомпал, като поставил в нея и хрилни мрежи носени в другите
чували. През това време свидетеля В*** отишъл със служебния автомобил за да
поиска съдействие от служители на РУ-Монтана с които се върнал на язовира,
осветили с фаровете А.А. и му отправили предупреждение за спре, при което
същият скочил в лодката си и навлязъл във водния обект. Отправени били няколко
предупреждения към касатора да спре за извършване на проверката, но същият
продължил във вътрешността на язовира.
За извършената проверка били съставени Протокол №
446/26.11.2019 г. и Констативен протокол № 447/26.11.2019 г.
При предявяване на АУАН административно наказаното лице е
отказало да подпише същият, като отказа му е удостоверен с подписа на един
свидетел. На иззети вещи в АУАН и изписано изземването им по друг съставен АУАН
а именно два броя хрилни мрежи с размери 100м/2.00м/45мм и два броя хрилни
мрежи с размери 50м/2. 00м/50мм. В срока по чл. 44 от ЗАНН няма данни касатора да е депозирал възражения.
Въз основа на акта било издадено и оспореното Наказателно
постановление № 37 от
03.01.2020год. издадено
от Началника Отдел "Рибарство и Контрол - Западна България" - София
към ГД "Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/, упълномощен със Заповед №РД 09-25/21.01.2014год издадена от
министъра на МЗХ, с което на касатора било наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 1000,00 лева за извършено административно нарушение на чл.88 от ЗРА. Със същото на
основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата – два броя хрилни мрежи с размери 100м/2.00м/45мм и два броя хрилни мрежи с
размери 50м/2. 00м/50мм. описани в друг АУАН.
За да потвърди наказателното постановление, въззивния съд е
приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, както и че правилно е приложен материалния закон, тъй като в хода на
съдебното дирене от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства се установило по безспорен и категоричен начин, че касатора на
посочената в акта дата е извършил описаното в акта и в наказателното
постановление нарушение свързано с възпрепятстване извършването на проверка от
контролните органи на ИАРА при опит да бъде установен на брега на язовир О*** ,
бяга с гумена лодка във водата.
Съдът извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални
закон и констатира, че Районен съд - Монтана е постановил правилен, обоснован и
законосъобразен съдебен акт. Съгласно чл. 220 от АПК касационния съд преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
При формулировката на административното обвинение не е
допусната твърдяната от касатора неяснота относно деянието, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Правилно и законосъобразно извършеното от А.Е.А. е квалифицирано като нарушение по чл. 88 от ЗРА, за което му е съставен
АУАН на 02.12.2019 г. и му е издадено НП. Описаното в КП от 26.11.2019 г.
поведение на А.Е.А., целящо да препятства действията на проверяващите от
ИАРА не е инцидентно, което заявяват свид. Валери К*** С*** и Р*** Й*** В*** , тъй като и друг път той процедирал по същия начин.
Индиция за възприетото от него поведение да препятства действията на
служителите на ИАРА е и отразеното в Констативния протокол. С оглед събраните
доказателства и установените от тях факти и обстоятелства, РС - Монтана
правилно е формирал извода, че НП е законосъобразно в частта в която му е
наложено административното наказание глоба и незаконосъобразно в частта в която
са отнети мрежите, тъй като същите са предмет на друго административно
нарушение по което е постановено и съдебно решение.
Касационната инстанция намира за правилни изводите на
въззивния съд относно липсата на съществени процесуални нарушения при съставяне
на АУАН и издаване на НП. Последното е издадено съгласно изискванията на чл. 57
от ЗАНН и отговаря на фактическата обстановка по делото. Настоящата инстанция
споделя горните изводи и намира, че въззивният съд правилно е приложил
материалния закон, като е приел, че е осъществен от страна на касатора съставът
на процесното административно нарушение по ЗРА, както от обективна, така и от
субективна страна. В него
подробно е описано извършеното от обективна и субективна страна от А.Е.А., което правилно е квалифицирано като административно
нарушение по чл. 88 от ЗРА и за което му е наложена глоба в минималния размер
от 1000 лв. /хиляда/. Фактическата
обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода
на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Неоснователни са касационните
оплаквания за противното. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установил е действителната фактическа обстановка по
делото, въз основа на което е формулирал обосновани правни изводи за
установеност и доказаност на нарушението, като е дал отговор и на наведените от
страна на жалбоподателя възражения за противното. В това число въззивния съд
правилно не е кредитирал показанията на доведения от касатора свидетел – Ц*** Б***
, като е приел същите за изолирани и неподкрепени от останалите събрани по
делото гласни и писмени доказателствени средства.
В обобщение на изложеното касационата инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени
и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което
решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната
администрация - Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище и
адрес на управление град Б*** в чиято структура е Отдел "Рибарство и
Контрол - Западна България" - София, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва
да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в касационното
производство в минимален размер от 80.00лева /осемдесет/, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260032 от 28.09.2020 г. постановено по АНД №
243 по описа за 2020г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено
наказателно постановление № 37 от 03.01.2020год. издадено от Началника Отдел "Рибарство и
Контрол - Западна България" - София към Главна дирекция "Рибарство и
контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/,
упълномощен със Заповед №РД 09-25/21.01.2014год издадена от министъра на МЗХ в частта в която на А.Е.А. с ЕГН * ***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000.00 лева /хиляда/, за извършено административно
нарушение по чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и е ОТМЕНЕНО
в частта с която на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата
– 2бр. хрилни мрежи с размери
100м./2.00м./45мм и 2бр.
хрилни мрежи с размери
50м./2.00м./50мм .
ОСЪЖДА А.Е.А. с ЕГН * *** да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище и адрес на
управление: град Б*** , улица “К*** А*** Б*** “ № 1, представлявана от
изпълнителния директор, сумата от
80.00лева /осемдесет/, представляваща сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и 5,00лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: