№ 779
гр. Варна , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100500299 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. Рег. № 291818 от 29.12.2020
г., додадена от Р. С. И. срещу Решение № 261434 от 27.11.2020 г. срещу Решение № 261434
от 27.11.2020 г. постановено по гр.д. № 18955 по опис на ВРС за 2019 по опис на Варненски
районен съд, с което Р. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Игнатиево, ул. „Вихрен” № 9, е
осъдена да заплати на А. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Игнатиево, ул. „Панайот
Хитов” № 6, сумата 1097.45 лв. /хиляда деветдесет и седем лева и четиридесет и пет
стотинки/, представляваща спестени от ответницата разходи за консумирана и начислена
вода за обект с абонатен номер 1604874, находящ се в гр. Игнатиево, ул. „Панайот Хитов“
№ 6, за периода 20.09.2012 г. – 16.03.2018 г., които разходи са заплатени от ищцата А. М. Т.
на 12.06.2019 г. и 09.07.2019 г., предвид обстоятелството, че в този период ответницата е
ползвала еднолично имота, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и е отхвърлен иска на Р. С. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Игнатиево, ул. „Вихрен” № 9, срещу А. М. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Игнатиево, ул. „Панайот Хитов” № 6, иск с правно основание чл.
30, ал. 3 ЗС за осъждане на А. М. Т. да заплати на Р. С. И. сумата 1043.75 лв.,
представляваща 5/8 от стойността на потребената ел. енергия в имота, находящ се в гр.
Игнатиево, ул. „Панайот Хитов“ № 6, клиентски номер **********, за периода 01.01.2016 г.
– 01.07.2017г., заплатена от Р. С. И. в общ размер на 1670.01 лв. /общо за главница и лихви/
и която сума съответства на квотата на ответницата по иска А. М. Т. в собствеността върху
изградената в имота къща на два етажа.
В жалбата се излага, че решението е постановено при неправилно приложение на
1
материалния закон. Отправено е искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с
което предявения иск да бъде отхвърлен и насрещният изцяло уважен.
Въззиваемата страна А.М. Т. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Всяка от страните претендира за присъждане на разноски.
С определение № 493 от 05.02.2020 г. въззивнитя съд е приел жалбата.
Обжалваното решение е валидно, но недопустимо. За да достигне до този извод,
настоящият въззивен съд съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано възоснова на предявен от
А. М. Т. против Р. С. И. , главен осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД с
цена на иска 1680.68 лв., претендирани като сума, с която ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на ищцата, която е заплатила чуждо /на ответницата / задължение
към ВИК - цена за доставена, консумирана и отведена вода за обект с абонатен номер
1604874, находящ се в гр. Игнатиево, ул. „Панайот Хитов“ № 6 и евентуално съединен
осъдителен иск с правно основание чл. 30 ал.3 от ЗС с цена на иска 420 лева,
претендирана като част от разхода извършен за заплащане на доставена, консумирана и
отведена вода за същия обект, съответен на квотата в която участва в съсобствеността /1/4
ид. част/.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е изложила, твърдения, че е
погасила задължение за доставена, консумирана и отведена вода за обект с абонатен номер
1604874, находящ се в гр. Игнатиево, ул. „Панайот Хитов“ № 6 дължимо за периода
20.09.2012 г. – 16.03.2018 г., чрез плащане на две вноски - сумата 758.65 лв., платена на
12.06.2019 г., представляваща стойността на консумираната и начислена вода в имота за
периода 20.09.2012 г. – 13.06.2014 г. и втора вноска - сумата 922.03 лв., платена на
09.07.2019 г., представляваща стойността на консумираната и начислена вода в имота за
периода 13.06.2014 г. – 16.03.2018 г.
Главната претенцията е основава на твърдението, че в периода на консумиране на
заплатеното към ВИК задължение, в имота е живяла само ответницата, която го е ползвала
еднолично.
Ищцата е обосновала правен интерес с твърдението, че ответницата отказва да върне
претендирните суми.
Ответницата Р. С. И., в писмен отгово р е оспорила иска като неоснователен. Не
оспорва правното твърдение на ищцата, че притежава ид. част от дворното място и от втори
жилищен етаж на сградата. Не оспорва и правото на собственост на ищцата върху първи
жилищен етаж, като съобразно твърденията за наличието на съсобственост твърди, че А. М.
Т. притежава 5/8, а за останалите трима съсобственици, сред които е и тя – по 1/8 част.
2
Оспорва твърдението на ищцата, че е ползвала еднолично целия имот или целия втори етаж
от къщата в процесния период. Твърди, че от втори жилищен етаж е ползвала хол, спалня и
кухня, като в коридора си е направила баня с тоалетна. Едната стая е била заключена и не
се е ползвала от никой. Оспорва твърдението на ищцата за наличието на устна уговорка
между съсобствениците, да ползва еднолично целия имот, като съответно заплаща всички
разходи по него.Направила е твърдение, че през летните месеци първият етаж е ползван от
ищцата и от нейните деца, тъй като той е само нейна собственост.
Според ответницата, уговорката между страните е била ответницата да заплаща
стойността на потребената ел. енергия, а А.Т. да заплаща сумата за консумираната вода,
предвид обстоятелството, че тези разходи са по-малки и доколкото същата не живее
целогодишно в имота. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като обосновава
същото с периодичния характер на задълженията и счита, че те се погасяват с тригодишна
давност. Отправила е искане за отхвърляне на главния иск, а при уважаване на евентуалния
съдът да съобрази, че квотата в съсобствеността не е ¼ , а 1/8 ид. част.
В срока за отговор на исковата молба, ответницата е предявила и насрещен иск
срещу първоначалната ищца за заплащане на сумата от 1043.75 лв., представляваща 5/8
от стойността на потребената ел. енергия в имота, находящ се в гр. Игнатиево, ул. „Панайот
Хитов“ № 6, клиентски номер **********, за периода 01.01.2016 г. – 01.07.2017 г., заплатена
от Р. С. И. в общ размер на 1670.01 лв. /общо за главница и лихви/ и която сума съответства
на квотата на ответницата по иска А. М. Т. в собствеността върху изградената в имота къща
на два етажа, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по този иск, а именно А. М. Т. е оспорила иска
като неоснователен. Оспорила е фактическото твърдение, че е ползвала имота в процесния
период. Направила е фактическо твърдение, че живее и работи в чужбина, пребивава в
България два пъти годишно по една седмица и в този период не може да разходи
претендираната ел. енергия. Оспорва и квотата, с която участва в съсобствеността, посочена
от ищцата.
Първоинстанцинония съд е постановил съдебно решение, с което частично е
уважил предявеният от Р. С. И. против А. М. Т. главен иск с правно основание чл. 59 от
ЗЗД за сумата от 1097.45 лева и е отхвърлил същия иск за разликата над присъдените
1097.45 лв. до претендираните 1680.68 лв. Със същото решение, съдът е отхвърлил
насрещният иск на Р. С. И. против А. М. Т. за заплащане на сумата от 1043.75 лв., на
основание чл. 30, ал.3 от ЗС.
Настоящият въззиввен съд, след като се запозна със становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази приложимите материално правни норми към
процесните отношения, приема за установени следните факти:
3
В процесния период 20.09.2012 г. – 16.03.2018 г. , А. М. Т. притежава право на
собственост върху първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с ¼ ид. част от
дворното място. Р. С. И. притежава ¼ ид. част от втори жилищен етаж и ¼ ид. част от
дворното място, С. Д.а сестра на ищцата и племенница на ответницата /разпитана като
свидетел/ притежава ¼ от втори жилищен етаж и ¼ от дворното място, А. М. Т. ¼ от втори
жилищен етаж и ¼ от дворното място, а ИвА.М. К. – ¼ от втори жилищен етаж и ¼ от
дворното място.
По отношение на дворното място, което се явява обща част /хоризонтална
съсобственост/, която не подлежи на делба, поради естеството на вещта е била налице
съсобственост при квоти 1/4 за А. М. Т., ¼ за ответницата Р.И., ¼ за И. К. и 1/4 за С. Д.а.
Доставката на вода и ел. енергия се отчита с един общ водомер и един общ
електромер.
Следователно, ищцата Т., не разполага със самостоятелен измервателен уред
относно доставеното количество ел. енергия и вода за собствения самостоятелен обект –
първи етаж от жилищна сграда. Съсобствеността по отношение на дворното място и
наличието на обши електромер и водомер, определя съсобствениците в дворното място като
задължени за тежестите на общия имот на основание чл. 30, ал.3 от ЗС, каквито безспорно
се явяват разходите за консумирана ел. енергия и вода.
В случай, че един от носителите на право на собственост е погасил задължението на
останалите, той разполага с правото да претендира припадащата се част от това задължение
от останалите съсобственици. Това може да направи по изричната разпоредба на чл. 30, ал.3
от ЗЗД, която се явява специална спрямо общата по чл. 59 от ЗЗД. За да бъде уважен искът
по чл. 59 ЗЗД, следва да се докажат елементите от фактическия състав, които са: обогатяване
на едно лице за сметка на друго, обедняване на другото лице, липса на основание за
обогатяване и отсъствие на друга правна възможност да се защитят интересите на
обеднелия. Затова първоинстанционния съд е следвало да констатира недопустимо
съединяване на исковете – главен с правно основание чл. 59 от ЗЗД и евентуален с правно
основание чл. 30, ал.3 от ГПК и да укаже на страната, че този иск по чл. 59 от ЗЗД може да
бъде съединяван само като евентуален на специалния с правно основание чл. 30, ал.3 от
ГПК, /който макар и предявен с исковата молба не е намерил израз в доклада по делото/.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустимо съединен иск, поради
което решението в тази част следва да бъде обезсилено като недопустимо, без да се
изследват допуснатите от съда съществени процесуални нарушения разпит в качеството на
свидетел на съсобственик, който по неотречена със СПН презумпция е задължен да участва
в тежестите, на основание чл. 30, ал.3 от ЗС.
По отношение на насрещният иск, отхвърлен като неоснователен, въззивнитя съд
приема, че е недопустимо при установена съсобственост по отношение на имот, между едни
4
и същи страни, претенцията за заплащане на припадащата се част от заплатената ел. енергия
да се квалифицира като претенция по иск с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС, а същата по
естество претенция, но за заплатен разход за вода и от друг съсобственик да се
квалифицира като иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Доколкото насрещният иск е
предявен с оглед първоначалната искова претенция, а тя била недопустима, решението
следва да бъде обезсилено изцяло и върнато за ново разглеждане от друг състав, който да
констатира нередовност на исковата молба – липса на приложения описани като такива в
исковата молба – фактури за периода от 20.09.2012 г. – 13.06.2014 г. и за периода от
13.06.2014 г. – 16.03.2018 г. , наличието на противоречие между обстоятелствена част и
петитум – дали ищцата твърди, че е заплатила задълженията и ако твърди, че е заплатила
кога и с какви платежни документи; да посочи на чие име се води партидата в имота и кои
лица твърди че са собственици въз основа на какви придобивни основания. На ищцата Т.
следва да бъдат дадени указания, да уточни начина на съединяване на исковете, като има
предвид, че не може да претендира чужди права и ако твърди, че частта, която се припада
от нейната квота е заплатена неоснователно защото не е извършила разход, а такъв е
направен само от ответницата И., да има предвид, че от тази ответница може да претендира
само тази част, която се припада на ищцата на основание чл. 59 от ЗЗД а частта, която е
платила като задължение следващо от собствеността на ответницата да претендира по реда
на чл. 30, ал.3 от ЗС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 261434 от 27.11.2020 г. постановено по гр.д. №
18955 по опис на ВРС за 2019 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав за
преценка редовността на исковата молба, допустимостта на предявените искове и
допустимостта на тяхното съединяване, правният интерес на ищцата и пасивната
процесуална легитимация на ответницата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5