№ 339
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000502581 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищцата К. Ж. Д., подадена
срещу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, 1-3 състав,
постановено на 16.04.2021 г. по гр. дело № 2837/2017 г. Решението се обжалва в частта,
с която искът на жалбоподателката, предявен на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е отхвърлен за разликата над
48 000 до 150 000 лева.
В жалбата се твърди, че в обжалваната част решението на градския съд е
неправилно и необосновано. Посочват се уврежданията, които жалбоподателката е
претърпяла в резултат от процесното ПТП и се излагат доводи, че определеният от
градския съд размер на обезщетението е несправедливо занижен и не съответства на
броя и тежестта на травмите, причинени на ищцата, на претърпените от нея болки и
страдания. Оспорват се и изводите на СГС относно приетото съпричиняване като се
развиват съображения, че жалбоподателката не е имало как да знае, че водачът на
автомобила не притежава правоспособност за управляване на лек автомобил и че е
употребил упойващо вещество.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска за
150 000 лева.
1
Въззиваемият ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД чрез своя процесуален представител
оспорва оплакванията на жалбоподателката ищца. В подадения отговор излага
съображения, че решението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Третото лице, помагач на ответното застрахователно дружество – К. Р. Р., срещу
когото е предявен и обратен иск, редовно призован пред въззивната инстанция, не се
явява и не изразява становище по въззивната жалба. Същият не е обжалвал и уважения
срещу него обратен осъдиителен иск.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Установено е по делото, че на 14.02.2016 г. ищцата К.Д., родена през **** г., е
пострадала при ПТП като пътник в лек автомобил „Фолкваген Пасат“ с рег. №
*******, управляван от водач К. Р. Р..
Виновното противоправно поведение на водача Р. е установено в наказателното
производство. Видно от представеното споразумение, постигнато на 03.08.2014 г. по
НОХД № 2089/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, по него подсъдимият
Р., роден през **** г., осъждан, се е признал за виновен за следното: За това, че на
14.02.2016 г. в землището на Община Стара Загора, е нарушил правилата за движение
по пътищата /чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП/ и управлявайки лекия автомобил със
скорост 110 км/ч. /при разрешена скорост извън населено място 90 км/ч./ и по
непредпазливост е причинил на К. Ж. Д. многостепенна средна телесна повреда. В
споразумението деецът е признал също, че е управлявал автомобила след употреба на
наркотично вещество – канабис /тетрахидроканабинол/, което е установено по
надлежния ред с токсикохимична експертиза, както и че към датата на ПТП не е
притежавал правоспособност за управление на автомобил.
Постановената присъда е ефективна – 1 година „лишаване от свобода“ при
първоначален „строг“ режим на изтърпяването й.
По силата на чл.383, ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение има
последиците на влязла в сила присъда , която е обвързваща за гражданския съд,
сезиран с последиците от престъпното деяние – чл.300 от ГПК.
По делото не се спори, че към датата на ПТП лекият автомобил, в който е
пътувала ищцата, е бил валидно застрахован за риска „гражданска отговорност“ в
ответното застрахователно дружество.
2
От заключението на вещото лице д-р Ю. Й., изготвил съдебно-медицинска
експертиза, се установява, че в резултат от ПТП ищцата К. Т. е получила следните
увреждания: контузия на главата със счупване на черепната основа; напълване с кръв
сфеноидалния синус; кръвоизлив в мозъчните стомахчета; кръвонасядане под твърдата
мозъчна обвивка; мозъчно сътресение и мозъчен оток; разкъсно-контузна рана на
главата челно и теменно вдясно; разкъсно-контузна рана слепоочно вляво с разкъсване
на слепоочния мускул – всички те довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота; счупване на напречните израстъци на три шийни прешлена, довели
до трайно затруднение в движенията на врата за повече от 30 дни; серийни фрактури на
5 ребра вдясно; двустранно контузионен бял дроб и проникване на въздух и кръв в
гръдната клетка вдясно, което е довелно до разстройство на здравето, временно опасно
за живота; други контузии и рани по главата и тялото, които са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
На 14.02.2016 г. ищцата е била оперирана – извършена е торакоцентеза и е
поставен гръден дрен за евакуация на проникналите кръв и въздух. Болничният
престой е продължил от 14.02. до 01.03.2016 г.
Д-р Й. е отбелязал в заключението си, че тъй като ищцата не се е явила на
преглед, не може да опише състоянието към датата на изготвяне на заключението.
Няма медицинска документация за настъпили усложнения. При установените
увреждания при нормално протекъл оздравителен период възстановяване настъпва за
около 6 месеца. През този период ищцата е търпяла болки и страдания, интензивни
през първите 2 месеца.
В заключението експертът е изразил становище, че с оглед на получените
травми и механизма на ПТП, ищцата е била без поставен предпазен колан. Ако е била с
поставен колан, травматичните увреди биха били в по-лека степен. Но с оглед високата
скорост и сложното движение на автомобила, включително и тежките му деформации
и при поставен колан травматичните увреди щяха да бъдат изразени.
С оглед на поставената му задача за влиянието на веществото
тетрахидроканабинол, д-р Й. е при кръвното изследване на К.Р. е установено наличие
на канабис в концентрация над 50 ng/ml, като чувствителността на теста е до 50 ng/ml.
Точен количествен анализ не може да бъде проведен поради липса на сертифицирани
стандартни образци от съответните активни съставки на веществата. По принцип, като
всяко упойващо вещество канабисът може да повлияе върху концентрацията и
способността за шофиране, като това зависи от дозата, колко време е изминало след
приемането му, както и от индивидуалната реакция и възможност за метаболизиране на
организма.
Д-р Й. е посочил в заключението си, че поради липса на точен количествен
анализ при изследването, не може да се даде точен отговор на въпроса, дали за
3
околните е било видимо влиянието на психоактивното вещество.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди пред СГС е
разпитана свидетелката К. Д. – майка на К.Д.. Тя е разказала, че дъщеря живеела при
нея в Нова Загора, но на 14.02.2016 г. решили с Г. да отидат на кино в Стара Загора.
След това видяла дъщеря си в спешното отделение. През първите 5 дни не се знаело
дали ще оживее, но на 19 февруари лекарите казали на майката да донесе пюрета, за да
започнат да захранват дъщеря . Знае, че главата е отваряна от две страни, имала
дупка на врата. Държали я в интензивно отделение, на 8 март я изписали. Започнала да
се движи с чужда подкрепа. Възстановяването продължило около месец, след което К.
била изпратена за долекуване в Швейцария при сестрата на майка , където лечението
продължило още два месеца.
Продължава да има болки в белия дроб и крака, зеницата на лявото око е
постоянно разширена.
По искане на застрахователното дружество градският съд е допуснал до разпит
свидетеля Г. Г., за когото се твърди, че също е пътувал в автомобила заедно с ищцата.
Това обстоятелство се установява и от показанията на свидетелката Д.. Съдът е
положил многократни усилия за призоваване на този свидетел, но след като по делото
са били събрани данни, че Г. Г. е бил освободен от затвора в Бургас на 29.05.2020 г. и
след това /по сведения на майка му/ е заминал извън страната на неизвестен адрес,
ответникът е оттеглил искането си за неговия разпит.
Градският съд е приел, че не е доказано възражението на ответника, изразяващо
се в твърдение, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан. В тази му част
решението не е обжалвано от застрахователното дружество, поради което въззивният
съд не дължи произнасяне по основателността на това възражение за съпричиняване.
Съдът е приел обаче, че ищцата е допринесла за уврежданията си в размер на 40 %
поради обстоятелството, че същата се е съгласила да пътува с водач, който е бил под
влияние на наркотично вещество и не се е убедила, че той притежава свидетелство за
правоспособност.
С оглед на обсъдените по-горе доказателства, по оплакванията на
жалбоподателката К.Д. въззивният съд намира следното:
Относно справедливия размер на обезщетението: Определеното от първата
съдебна инстанция обезщетение от 80 000 лева не е занижено. Съобразени са броят и
тежестта на животозастрашаващите травми, продължителността на възстановителния
4
период – 6 месеца. Ищцата не се е явила на преглед пред вещото лице, за да може да се
направи извод какво е състоянието й към датата на изготвяне на заключението; няма
данни за настъпили трайни усложнения или загрозяващи белези. В приетата и
неоспорена медицинска експертиза не е посочено извършване на друга хирургична
интервенция освен торакоцентезата. А и от показанията на майката на К.Д. не могат да
се извлекат данни за такива по обем и тежест вреди, които да обуславят определяне на
обезщетение, по-високо от 80 000 лева.
Като се отчете и социално-икономическата обстановка в страната към месец
февруари 2016 г., въззивният съд приема, че с оглед на доказаните неимуществени
вреди, обезщетение в размер на 80 000 лева е справедливо.
Относно съпричиняването на вредоносния резултат: Както е посочено в
първоинстанционното решение, ищцата е приела да пътува със свои познати /а не с
обществен транспорт/ и при полагане на дължимата грижа, тя би могла да прецени, че
за нея ще бъде опасно да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач,
който употребява упойващи вещества. Проявената от самата нея безотговорност към
собствената й безопасност е допринесла за настъпване на уврежданията. Обосновано
градският съд е приел, че приносът на ищцата за настъпване на вредоносния резултат е
40 %, с колкото е редуцирано обезщетението.
Тук следва да се посочи, че въпреки известната неяснота в мотивите на
решението, очевидно градският съд е приел, че съпричиняването на ищцата е в размер
на 40 %, а не на 60 % – както се твърди в жалбата, тъй като присъдените 48 000 лева не
са 40 % от 80 000 лева, а са 60 % от приетото за справедливо обезщетение.
С оглед на изложеното по-горе, въззивният съд намира, че жалбата на К.Д. е
неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: За настоящата инстанция жалбоподателката не е направила
разноски. Процесуалният й представител, осъществил защита при условията на чл.38
от ЗА, претендира заплащане на адвокатско възнаграждение. Поради
неоснователността на жалбата, разноски не се дължат.
Въззиваемият ответник е заплатил 5 000 лева адвокатско възнаграждение – в
брой. Няма данни, върху това възнаграждение да е бил начислен ДДС. Представителят
на жалбоподателката е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира, че възражението е основателно. При обжалван интерес
от 102 000 лева адвокатското възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, възлиза на 3 570
лева.
5
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262534, на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, 1-3 състав, постановено на 16.04.2021 г. по гр. дело № 2837/2017 г.
ОСЪЖДА К. Ж. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № **, със съдебен
адрес гр. София, бул. „Македония“ № 1, ет.18 /сграда на КНСБ/ - адв. К.Д. да заплати
на ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 разноски за производството пред Софийския
апелативен съд в размер на 3 570 /три хиляди, петстотин и седемдесет/ лева.
Решението е постановено при участието на третото лице, помагач на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД – К. Р. Р..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6