Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1176 17.09.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря К. Л.
с участието на прокурора Христо Колев
като разгледа докладваното от
съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 1400 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Бългериън уайт
шелс“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр.Пловдив,
ул.Сливница №6А, ет.6, чрез адвокат Н.Т. ***, срещу решение № 428 от 13.04.2020 г.,
постановено по НАХД № 368/2020 по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление № 02-0002768/14.01.2020 г., издадено от директора на
дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на дружеството, за нарушение на
чл.128, т.2, вр. с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с
чл.414, ал.1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.
В касационната жалба се съдържат
възраженията за допуснати процесуални нарушения, които са били изложени и в
жалбата пред районния съд. Твърди се, че било ограничено правото на
защита на санкционираното лице.
Сочат се пороци в съдържанието и реквизитите на АУАН и НП относно датата и
мястото на нарушението. Възразява се, че не били надлежно установени датата и
мястото на извършване на нарушението. Твърди се, че по делото не било установено въз основа на какъв юридически
факт било възникнало трудовото правоотношение, както и къде бил уреден размерът
на възнаграждението. Оспорва се изводът за доказаност на нарушението. Сочи се,
че на
дружеството недопустимо били наложени осем имуществени санкции за едно и също
деяние. Иска се
първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се постанови ново по
същество, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление. В
условията на евентуалност се иска приложение на чл.415в от КТ или изменение към
по-нисък размер имуществена санкция.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът дирекция „Инспекция
по труда“ – Бургас, се представлява от юрисконсулт С.Н.. Оспорва касационната
жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Иска
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на прокуратурата
поддържа становище за неоснователност на оспорването. Не сочи доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение на
Районен съд – Бургас е потвърдено наказателно
постановление № 02-0002768/14.01.2020 г., издадено от директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – Бургас, с което на „Бългериън уайт шелс“ ООД, за нарушение на чл.128, т.2, вр. с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лв. За да постанови решението съдът приел за
безспорно установена фактическата обстановка и преценил, че жалбоподателят не
оспорва установените факти, а единствено навежда възражения за несъставомерност
на деянието. Изложени са мотиви, според които АУАН и НП са съставени от
компетентни органи и не са налице съществени нарушения на процесуалния закон.
Нарушението било индивидуализирано и правилно квалифицирано и жалбоподателят
имал възможност да разбере срещу какво се защитава. Съдът приел, че не са
налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
В
обстоятелствената част на НП е посочено, че „Бългериън
уайт шелс“ ООД в качеството на работодател е начислил, но към 01.10.2019г. не е
изплатил трудовото възнаграждение за месец август 2019г. за положения труд на
работника А.С.Д.в размер на 608,26лв., който е работил на длъжност
„електромеханик“ в стопанисван от дружеството обект: цех за преработка на миди
– гр.Черноморец. Според вътрешните правила за работна заплата, трудовото
възнаграждение за месец август 2019г. следвало да бъде изплатена до 30.09.2019г.
Нарушението било установено по представени документи в Дирекция „Инспекция по
труда“ в хода на извършената проверка по спазване на трудовото законодателство
от „Бългериън уайт шелс“ ООД на 16.09.2019г. и 22.11.2019г..
Настоящият
касационен състав, счита, че решението на Районен съд – Бургас е правилно.
Възраженията, отправени с касационната жалба са идентични с тези, които са били
изложени пред първоинстанционния съд, който е обсъдил същите и е изложил
подробни мотиви, въз основа на които ги намира за неоснователни. Тези мотиви се
споделят напълно от касационния състав. Не се установяват сочените от касатора
съществени процесуални нарушения.
На първо място, не
е спорно по делото, че дружеството е имало качеството на работодател спрямо
посоченото в НП физическо лице, към месец август 2019г. Възражението за
неустановен юридически факт, въз основа на който било възникнало трудовото
правоотношение е неоснователно. Работодателят не твърди и не доказва по делото
към същия момент трудовото правоотношение да е било прекратено или изменено, за
да се приеме, че трудово възнаграждение не е било дължимо или е било дължимо в
различен от посочения в НП размер. Касационният състав приема, че начисляването
на трудово възнаграждение от самия работодател за процесния период доказва
наличието на валидно трудово правоотношение между работника и работодателя. По
делото е представена ведомост за заплати за месец август 2019 г. (л.20 по АХД № 368/2020 г. на РС –
Бургас), видно от която е начислено трудово възнаграждение за август 2019г. на
лицето Атанас Димитров, но липсва подпис, удостоверяващ получаване на сумата. Липсват
още и данни, които да сочат, че възнаграждението е било изплатено по някой от
начините установени с чл.270,
ал.3 от КТ. Такива доказателства не са представени нито при
първоначалното разглеждане на спора, нито в настоящото производство. В този смисъл за работодателя у
съществувала задължението за изплащане в срок на дължимото трудово
възнаграждение за отработения период – август 2019г..
Неоснователно е
възражението за липса на посочени дата и място на нарушението. В АУАН и НП
прецизно е описано мястото, където се извършва работата – цех за преработка на
миди, находящ се в гр.Черноморец, където именно, според чл.270, ал.1 от КТ, е
следвало да бъде изплатено начисленото трудово възнаграждение. Конкретно е
посочена и датата, на която най-късно е следвало да бъде изплатено
възнаграждението – 30.09.2019г., като към 30.09.2019г. все още не е осъществен
състава на нарушението. Посочена и датата 01.10.2019г. на която вече е изтекъл
определения срок за изплащане на възнаграждението и съответно е осъществен
състава на нарушението. В този смисъл касационният състав намира, че
административнонаказващият орган надлежно е изпълнил задължението по чл.57,
ал.1, т.5, предл. второ от ЗАНН и не е налице соченото от касатора процесуално
нарушение.
Неоснователно е възражението,
съгласно което в резултат на същата проверка от ДИТ Бургас били издадени общо осем
наказателни постановления за едно и също нарушение. Всяко отделно нарушение е
свързано с различни факти, обуславящи го от фактическа страна. В настоящия
случай нарушението е на чл.128, т.2 вр. с чл.270, ал.2 от КТ. ……………………
Нарушението е свързано с конкретно неизплащане на трудово възнаграждение за
определен месец, до определена дата, на определен работник. Всички тези елементи
са различни във всеки конкретен случай, поради което и го определят като
отделно нарушение. В този смисъл не може да се приеме, че се касае за едно и
също нарушение и е нарушен принципа „non bis in idem”.
Правилно районният
съд е приел още, че в случая се касае за неизпълнение на задължение произтичащо
от чл.128, т.2 от КТ, което неизпълнение представлява административно нарушение.
В този смисъл ангажирането на административнонаказателната отговорност на
работодателя не препятства пътя на всеки от работниците да търси удовлетворяване
на правата си по гражданско правен ред.
Нарушението не представлява
маловажен случай. Привилегированият състав на чл.415в от КТ
(специален по отношение на чл.28 от ЗАНН)
е неприложим доколкото същият предвижда, че за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс,
и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв.. В
настоящия случай, нарушението не е отстранено веднага след установяването му, а
едва след издаване на наказателното постановление, поради което правилно органът
е приложил основния състав на чл.415, ал.1 от КТ.
Правилно е
определен размерът на санкцията. Същият е съответен на тежестта на нарушението.
Като е достигнал до аналогични
изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено
в сила.
Процесуалният
представител на ответника е направил искане за присъждане на възнаграждение на
юрисконсулт. Искането е
основателно съобразно изхода на делото и възнаграждение се дължи на основание чл.143, ал.3
от АПК във връзка с чл.63, ал.3
от ЗАНН. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр.
с чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност
на делото, размерът на възнаграждението следва да бъде 80 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с
чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 428
от 13.04.2020 г., постановено по НАХД № 368/2020 по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА
„Бългериън уайт шелс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул. „Сливница“, № 6А, ет. 6, офис 12 да заплати на ИА „Главна
инспекция по труда“ – София, сумата от 80 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.