№ 84
гр. Плевен, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500008 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 135 от 22.10.2021 г., постановено по гр.д. № 225/2021 г.
Левчанският районен съд е осъдил ГД „Пожарна безопасност и защита
населението“, гр. София да заплати на Г. К. Х. с посочено ЕГН и адрес в гр.
Левски следните парични суми:
- сумата от 915,20 лв. - главница, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.04.2019 г. до 10.07.2020 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1,143 съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно
със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на
ИМ - 22.03.2021 г. до окончателното ѝ заплащане;
- сумата от 50 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.07.2019 г. до завеждане на исковата молба.
Със същото решение ПлРС е отхвърлил претенцията за главница за
периода от 11.07.2020 г. до 01.08.2020 г. като неоснователна и недоказана.
Със същото решение ПлРС е осъдил ГД „Пожарна безопасност и защита
населението“, гр. София да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по
сметка на съда държавна такса в размер на 38,61 лв. и разноски за
1
възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лв., както и да заплати на
основание чл. 38 ал. 2 от ЗА в полза на адвокат В. П. от ПлАК сумата от 600
лв. за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ.
С определение № 688 от 24.11.2021 г. постановено по гр.д. № 225/2021 г.
ЛРС е оставил без уважение молбата на ГД „Пожарна безопасност и защита
населението“, гр. София за изменение на основание чл. 248 от ГПК решение
№ 135 от 22.10.2021 г. по делото в частта относно присъдените разноски по
чл. 38 ал. 2 от ГПК за адвокатско възнаграждение.
Недоволна от така постановеното решение в осъдителната му част е
останала ГД „Пожарна безопасност и защита населението“ към МВР, гр.
София, която чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С.Н.
го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението. Твърди
се, че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че
положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата
на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/, която според въззивника е неприложима по отношение на
държавните служители в МВР видно от разпоредбатка на чл. 2 ал. 3 от
същата, за които се прилага чл. 107а от КТ и в този смисъл не е приложима за
държавните служители по ЗДСл и ЗМВР.
Според въззивника за процесния период, за който се претендира
заплащане на допълнителни суми за положен нощен труд са действали ЗМВР,
Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з – 36/07.01.2020 г., в
които липсва текст допускащ трансформация на положените часове нощен
труд в дневен с коефициент 1,143. Според въззивника неправилно РС е приел,
че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР и е приложил
разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл. 9 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като не е
съобразил, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от
ЗМВР, чието служебно правоотношение се урежда единствено със ЗМВР.
Според въззивника с нормата на чл. 187 ал. 3 изр. последно от ЗМВР
законодатателят изрично е определил 8 – часова продължителност на нощния
труд по ЗМВР, а не 7 часа както е за работещите по трудово правоотношение,
както и в разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нормална продължителност
2
на работното време 8 часа и 40 часа седмично при 5 –дневна работна
седмица, въз основа на което прави извод, че отчитането на труда, в това
число нощния труд по ЗМВР се различава от това по КТ и коефициентът на
дневния и нощния труд е 1. Според въззивника в чл. 178 ал. 1 и чл. 179 ал. 1
от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се
изплащат на тези държавни служители, вкл. за полагане на труд през нощта
от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал. 2 на чл. 179 от ЗМВР е посочено
изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се
определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техния размер с
негова заповед. Според въззивника поради спецификата на работата на
полицейските органи, законодателят е уредил техния статут в специален
закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители, като за
тях са неприложими нормите на общото законодателство, в това число на КТ.
Според въззивника в конкретният случай не е налице нито закон, нито акт на
Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на положения
нощен труд от ищеца с коефициент 1,143 като в въззивната жалба са
изложени подробни доводи относно полагането на нощен труд от
служителите в МВР, неговото времетраене, както и начините на неговото
заплащане и изчисляване, като се подчертава, че по делото липсват
доказателства за положен извънреден труд над установеното за него работно
време по график, респ. за заплащане на реално положен извънреден труд с 50
% увеличение. В жалбата се посочва, че израз на последователността на
законодателя по този въпрос е и последното изменение на ЗМВР, в сила от
11.07.2020 г., при което за да избегне нееднозначното тълкуване на чл. 187 от
ЗМВР, което обосновава разнопосочната съдебна практика изрично в ал. 1 е
добавено изречение трето, което гласи че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. В заключение
въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на
предявените искове и моли окръжния съд да постанови решение, с което да
отмени изцяло решението на ЛРС и вместо него постанови друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като
в полза на въззивника се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. С въззивната жалба не се правят
доказателствени искания, но е направено искане за спиране на
производството по делото на основание чл. 633 във вр. с чл. 631 ал. 1 изр. І от
3
ГПК, поради това, че от РС Луковит е отправено преюдициално запитване до
Съда на Еввропейския съюз, по което е било образувано преюдициално дело
№ С-262/20 г.. Въззивникът се позовава на практика на ВКС в тази насока. С
жалбата се представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемия Г. К. Х. чрез пълномощника му адвокат В. П. от ПАК, в който се
оспорва основателността на въззивната жалба и на направеното искане за
спиране на настоящото въззивно производство. Според въззиваемият адресат
на задължението по чл. 631 от ГПК е само съдът, който е отправил
запитването – в случая това е РС Луковит, но не и Плевенски окръжен съд,
който не е отправял такова запитване до СЕС. С отговора на въззивната жалба
не се правят доказателствени искания. Иска се присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по делото в полза на
адвокат В. П. по реда на чл. 38 от ЗА в минимален размер.
По делото е постъпила и частна жалба от ГД „Пожарна безопасоност и
защита населението“ към МВР, гр. София, която чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт С.Н. против определението на ЛРС по
реда на чл. 248 от ГПК и се иска неговата отмяна, като вместо него съдът
постанови друго, с което да измени разноските за адвокатско възнаграждение
присъдени в полза на адвокат В. П. от ПАК по чл. 38 от ЗА до размера
определен в чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, като съобрази, че искът по чл. 86 от ЗЗД е
акцесорен и цената му е 50 лв..
В срока за отговор по чл. 276 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от въззиваемия на частната жалба.
С определение № 43/12.01.2022 г. по делото въззивният съд е оставил
без уважение искането на въззивника ГД „ПБЗН“ - МВР, гр. София за
спиране на производството по делото на основание чл. 633 във вр. с чл. 631 от
ГПК.
В проведеното по делото о.с.з. въззивникът не се представлява, но чрез
процесуалния си представител ст. юрисконсулт Н. депозира писмено
становище, в които поддържа подадените въззивна и частна жалби. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение от въззиваемия
при условията на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Претендира направените по делото
разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение.
В о.с.з. въззиваемият не се явява, но чрез пълномощника си адвокат В. П.
от ПАК депозира становище за неоснователност на въззивната и частната
жалби. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
4
38 ал. 2 от ЗА.
Решението на ПлРС като необжалвано е влязло в законна сила в
частта, в която иска с правно основание чл. 179 ал. 1 вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 от
ЗМВР е отхвърлен за периода от 11.07.2020 г. до 01.08.2020 г..
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе
предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и
въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно
и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
ПлРС е сезиран от Г. К. Х. с два обективно съединени иска предявени
против ГД „Пожарна безопасност и защита населението“ към МВР, гр.
София, както следва:
иск с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР за
сумата от 915,20 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 01.04.2019 г. до 01.08.2020 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на ИМ -
22.03.2021 г. до окончателното ѝ заплащане;
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 50 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
падежа на всяко плащане до завеждане на исковата молба.
За да уважи предявеният иск за сумата от 915,20 лв. за периода от
01.04.2019 г. до 10.07.2020 г. , РС е приел, че поради празнота в ЗМВР и
нормативната уредба, касаеща лицата със служебно правоотношение в МВР
по отношение на положения от тях труд по служебно правоотношение по
аналогия следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, като се е
позовал на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд
и неговото заплащане и равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без
оглед на спецификите в правоотношението. При липсата на изрична
регламентация в специалната уредба, РС е приел, че положеният от
въззиваемия в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на
5
дневно работно време със съответния коефициент от 1,143, независимо от
обстоятелството, че нощният труд е заплатен на въззиваемия по 0,25лв./час
съгласно закона. РС е приел, че нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8 от НСОРЗ се
прилагат едновременно и при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези
нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд в размер на 0,25лв./час. РС е приел, че с внесеното изменение в
разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР, публ. в ДВ бр. 60/07.07.2020 г. е
установена нормална продължителност на работното време при подневно
отчитане на работното време на 8 часа, което изменение е относимо след
влизане в сила на въведената законодателна промяна. За да уважи изцяло
предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД ПлРС е приел, че
ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да
заплати дължимото се възнаграждение и искът е доказан по размер с оглед
заключението на приетата по делото СИЕ.
Не се спори, а се установява и от представените по делото в първата
инстанция писмени доказателства, които не са оспорени от страните, че за
процесният период от 01.04.2019 г. до 10.07.2020 г. въззиваемият Г.Х. е
заемал длъжността „началник дежурна смяна“ в РС „ПБЗН“ гр. Левски при
ОД „ПБЗН“ гр. Плевен към ГД „ПБЗН“ МВР, гр. София по служебно
правоотношение, като е изпълнявал служебните си задължения по утвърдени
графици и протоколи при режим на труд - дневни и нощни смени при
сумарно изчисляване на работното време съгласно чл. 187 ал. 3 от ЗМВР.
Установява се от представените в първата инстанция заповеди, графици
за разпределение на дежурните смени в РС „ПБЗН“ гр. Левски протоколи за
положен труд от държавните служители, работещи на смени, платежни
бележки както и от заключението на вещото лице Т.И. по приетата в първата
инстанция СИЕ, което възззивният съд възприема изцяло, че с оглед
характера на заеманата длъжност, през процесния период въззиваемият е
полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се
е изчислявало сумарно. Установява се от заключението на вещото лице, че за
периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2020 г. вкл. въззиваемият е положил общо
744 часа нощен труд, които приравнени в дневен с коефициент 1.143 се
равняват на 850,40 часа труд, като разликата от 106,40 часа не е заплащана на
въззиваемия и при ставка за извънреден труд, определена на базата на
6
основните работни заплати на въззиваемия за периода и 50 % увеличение е на
стойност 900,08 лв.. Установява се, че лихвата за забава върху главницата в
размер на 900,08 лв. за периода на забава е в размер на 94,78 лв..
Изложените от РС изводи относно наличието на законово основание за
преизчисляване на положения нощен труд от въззиваемия към дневен с
прилагане на коефициент от 1,143 се споделят от въззивната инстанция
изцяло в частта за периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2020 г.. Правилно и
законосъобразно при преценка на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове по отношение на
значителната част от посочените по-горе периоди РС е приел, че при липса на
специално правило, което да определя методологията за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР нормативната празнота
следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Окръжният
съд не споделя възражението на въззивника, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е неприложима в конкретната
хипотеза за периодите, в които липсват разпоредби в ЗМВР, респ. в
издадените въз основа на закона подзаконови нормативни актове, уреждащи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни. При
съобразяване на разпоредбите на чл. 176, чл.178 ал. 1 т. 3, чл. 179 ал. 1 пр. 2,
чл. 179 ал. 2 и чл.187 ал. 9 от ЗМВР, може да се направи обоснован извод, че
брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за
извънреден труд, положен през нощта от 22,00 до 6,00 при работещите на 8,
12 или 24 - часови смени, работното време на които служители се изчислява
сумарно за тримесечен период за периода от 14.10.2016 г. и към момента.
Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР „нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.“, като с
изменението на разпоредбата, в сила от 11.07.2020 г. е добавени второ и трето
изречения, съгласно които „Нормалната продължителност на работното време
през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се
полага между 22,00 и 6,00 ч.“ Съгласно разпоредбите на чл. 187 ал. 6 и ал. 5
7
от ЗМВР извънредният труд на служителите, работещи на смени извън
редовното работно време до 280 часа годишно за отработени до 70 часа на
тримесечен период се заплаща с 50 на 100 увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Съдът съобрази, че през периода от 01.04.2019 г. до
10.07.2020 г. са действали следните Наредби по чл. 187 ал. 9 от ЗМВР за реда
за организацията и разпределянето на работното време в МВР, а именно: за
периода от 02.08.2016 г. до 10.01.2020 г. е действала Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., а за периода от 10.01.2020 г. до 11.07.2020 г. е действала
Наредба № 8121з – 1174/21.10.2020 г.. Съгласно разпоредбите на чл. 3 от
двете Наредби, които са аналогични, държавните служители в МВР е
възможно да полагат труд през нощта за периода от 22,00 часа до 06,00 часа.
В разпоредбата на чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., респ. чл. 33
от Наредба № 8121з – 36/07.01.2020 г. е предвидено, че отработеното време, в
това число времето между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане
на броя отработени часове. Съгласно разпоредбите на чл. 9 и чл. 12 от Раздел
ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., действала през част от процесния
период до 04.10.2019 г. и съответните разпоредби на Наредба № 8121з-
1059/26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в МВР на държавните служители
се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта,
като за всеки отработен нощен час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в
съответните финансови звена на протоколи -приложение № 6 към чл. 31, ал. 1
от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.. Съгласно чл. 67 ал. 3 от Закона за
държавния служител, който също намира субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7
т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В този
смисъл НСОРЗ като Наредба от общото трудово законодателство намира
приложение, след като в др. специални подзаконови нормативни актове
издадени по ЗДСл. или ЗМВР са налице празноти или са предвидени по -
неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им. Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
8
която установената нормална продължителност на работното време се спазва
средно за определен по - продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на
работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува
задължение през всеки календарен период /седмица, месец/ да осигурява
отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица до 11.07.2020 г. съгласно редакцията на разпоредбата
на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР до изменението й.
При липсата на специално правило за ставка на допълнителното
възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР до 11.07.2020 г., съдът намира, че е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на НСОРЗ. Съгласно
това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба доводи относно
приложимостта на установения в чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение за процесните периоди.
По отношение на периода от 01.07.2020 г. до 11.07.2020 г. с оглед
изменението на разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР въззивният съд приема,
че преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към
30.09.2020 г., когато вече действа новата редакция на разпоредбата, съгласно
която полагания нощен труд е с установена продължителност от 8 часа и
липсва основание за преизчисляването му.
9
С оглед на изложеното относно нормативната уредба, касаеща наличието
на положен извънреден труд за исковия период от 01.04.2019 г. до 10.07.2020
г. вкл., въззивният съдът приема, че с изключение на периода от 01.07.2020 г.
до 10.07.2020 г. вкл. за останалата част от процесния период нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1,143 следва да се вземат предвид при
решаването на въпроса за наличие на положен извънреден труд.
Искът с правно основание чл.178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР вр. чл.179 ал. 1 от
ЗМВР се явява частично основателен и доказан за сумата от 900,08 лв.,
дължима като допълнително възнаграждение за положен нощен труд за
периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2020 г. , до който размер следва да бъде
уважен, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на ИМ –
22.03.2021 г. до окончателното й заплащане, като за разликата над 900,08 лв.
до 915,20 лв., в размер на 15,12 лв. и за периода от 01.07.2020 г. до
10.07.2020 г. вкл. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен от съда.
Искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД се явява изцяло основателен и
доказан за сумата от 50 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на дължимата главница в размер на 900,08 лв. за периода на забава
до датата на подаване на ИМ.
Относно разноските:
Ищецът е поискал от РС да присъди в полза на адвокат В. П. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
производството.Ответникът е претендирал юрисконсулско възнаграждение в
размер на 200 лв.. ЛРС с оглед уважаване на предявените искове е присъдил в
полза на адвокат В. П. на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. за оказана безплатна правна помощ в
производството, като с обжалваното определение по чл. 248 от ГПК е отказал
да измени решението в частта относно разноските, като е приел, че е
присъдено минимално възнаграждение по двата обективно съединени иска
при съобразяване на разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Фактическата и
правна сложност на спора според въззивния съд не налага определяне на
възнаграждение на всеки от процесуалните представители на страните в
размер по - висок от минимално предвидения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респ. Наредбата за
10
правната помощ. Въззивният съд приема, че са налице основания за
намаляване определеното от районният съд на адвокат В. П. адвокатско
възнаграждение за оказана на въззиваемия безплатна правна помощ в първата
инстанция, като приема, че макар да се касае за обективно съединяване на
искове, то с оглед акцесорния характер на претенцията по чл. 86 от ЗЗД в
конкретната хипотеза адвокатското възнаграждение следва да се определи
върху защитавания интерес по двата иска в минимално предвидения размер в
чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС от 300 лв.. Не са налице и
основания за определяне на юрисконсултско възнаграждение над минимално
предвидения в закона размер от 100 лв.. С оглед частичното уважаване на
въззивната жалба, респ. на исковете съдът приема, че в полза на адвокат В. П.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 294 лв. за
първата инстанция, а въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
въззивника сумата от 2 лв. за направени разноски по делото в първата
инстанция.
С оглед уважената част от исковете на основание чл. 78 от ал. 6 ГПК
въззивникът, в качеството на ответник в първата инстанция следва да заплати
държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 38 лв. и
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 147 лв..
Във въззивната инстанция по съображенията направени по - горе
въззивният съд приема, че въззивникът е направил разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и разноски за държавни
такси в размер на 34,21 лв.. С оглед частичното уважаване на въззивната
жалба въззивният съд приема, че в полза на адвокат В. П. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 294 лв., а въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 2,68 лв. за
направени разноски по делото във въззивната инстанция.
По изложените съображения, въззивният съд приема, че решението на
ЛРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в частта, в
която искът за главницата е уважен за сумата 900,08 лв и за периода от
01.07.2018 г. до 30.06.2020 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, в
частта, в която искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД е уважен за сумата от
50 лв., в частта, в която в полза на адвокат В. П. са присъдени разноски в
11
размер на 294 лв., както и в частта, в която по сметка на съда е присъдена ДТ
в размер на 38 лв. и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 147
лв... Решението на ЛРС следва да се отмени на основание чл. 271 от ГПК в
останалата част, в която иска за главницата неправилно е уважен по
изложените по-горе в мотивите на решението правни изводи, като с оглед
изложените изводи относно разноските следва да се отмени и определението
на ЛРС по чл. 248 от ГПК и се присъдят разноски в полза на въззивника
съобразно отхвърлената част от исковете, респ. уважената част от въззивната
жалба.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решение № 135 от 22.10.2021
г., постановено по гр.д. № 225/2021 г. Левчанският районен съд В ЧАСТТА,
в която ГД „ПБЗН“ към МВР, гр. София е осъдена да заплати на Г. К. Х.
разликата над 900,08 лв. до 915,20 лв., в размер на 15,12 лв., представляваща
възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване на нощен
труд към дневен за периода от 01.07.2020 г. до 11.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ -
22.03.2020 г. до окончателното й изплащане и В ЧАСТТА, в която на
основание чл.78 ал. 6 от ГПК ГД „ПБЗН“ към МВР, гр. София е осъдена да
заплати по сметка ПлРС държавна такса върху цената на уважените искове за
разликата над сумата от 38 лв. и разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 147 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. Х. против ГД „ПБЗН“ към МВР, гр.
София иск за разликата над сумата от 900,08 лв. до 915,20 лв., в размер на
15,12 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване на нощен труд към дневен за периода от 01.07.2020 г. до
11.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на ИМ - 22.03.2020 г. до окончателното й изплащане КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решение № 135 от 22.10.2021
г. и определение № 688 от 24.11.2021 г., постановени по гр.д. № 225/2021 г.
Левчанският районен съд относно разноските, В ЧАСТТА, в която ГД
12
„ПБЗН“ към МВР, гр. София е осъдена да заплати на основание чл. 38 ал. 2 от
ЗА на адвокат В. П. адвокатско възнаграждение разликата над сумата от 236
лв. до 600 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК Г. К. Х., ЕГН ********** от
гр. Левски, ******* да ЗАПЛАТИ на ГД „ПБЗН“ към МВР, гр. София сумата
от 2 лв. за направени по делото в първата инстанция разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решението на
Левчанския Районен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, в която
ГД „ПБЗН“ към МВР, гр. София е осъдена да заплати:
в полза на Г. К. Х. сумата от 900,08 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.04.2019 г. до 30.06.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази главница, считано
от датата на подаване на ИМ - 22.03.2021 г. до окончателното заплащане;
сумата от 50 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
900,08 лв. за периода от падежа на всяко плащане до завеждане на исковата
молба – 22.03.2021 г.,
в полза на адвокат В. П. сумата от 236 лв. за направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
по сметка на ЛРС държавна такса в размер на 38 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК Г. К. Х., ЕГН ********** от гр.
Левски, ******* да ЗАПЛАТИ на ГД „ПБЗН“ към МВР, гр. София сумата от
2,68 лв. за направени за направени пред въззивната инстанция разноски
съобразно уважената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14