№ 960
гр. П., 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220102469 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството се движи по реда на глава 25 от ГПК. Образувано е по иск, предявен от
непълнолетната АНТ. Р. М. със съгласието на нейната майка М. К. БЛ. срещу бащата на
ищцата Р. М. М. за увеличаване на издръжката, която той е осъден да заплаща на дъщеря си,
от 200 на 450 лв. месечно. Съдът изготви следния доклад на делото: В исковата молба се
твърди, че ответникът заплаща присъдената през 2020 г. издръжка от 200 лв. месечно, но не
участва по друг начин в отглеждането на детето, нито пък му купува допълнително някакви
вещи. В продължение на повече от година той го е взел само за няколко дни и го е завел в
дома на баба му и дядо му. Той не посещава детето и грижите му се свеждат до телефонни
разговори. Всички грижи за детето извън изплащаните 200 лв. месечно се поемат от
майката. Тя е работила във Великобритания, но се е прибрала в България окончателно, след
като дъщерята била приета в езикова гимназия, и тук получава минимална заплата. До
завръщането и от Великобритания през лятото на 2020 г. детето се е отглеждало от бащата,
но майката е заплащала издръжка в размер 200 лв. месечно, купувала е почти всичко
необходимо - облекла, учебни помагала, и е вземала детето при себе си, когато е била в
България. След завръщането и са и предоставени родителските права. Детето учи в езикова
гимназия, като е завършило осми клас с отличен успех, и тренира волейбол. Определеният
размер на издръжката е крайно недостатъчен според ищцовата страна. Те считат, че бащата
следва да поема значително по-голяма част от необходимата месечна издръжка, тъй като
неговото участие в отглеждането на детето е сведено само до това.
Постъпил е отговор от ответника. Той отрича твърденията на ищцата, че не се грижи за
1
детето, както и твърденията, че до 2020 г. майката е полагала грижи в повече от присъдената
издръжка и че се е върнала от Великобритания заради детето. Твърди, че майката е
напуснала семейството и е заживяла на съпружески начала с друг мъж, докато е била на
работа във Великобритания. За това време тя обещавала какви ли не грижи за детето,
включително да го вземе във Великобритания, но така и не изпълнила нищо от обещаното.
За детето се грижели изцяло бащата и неговите родители. той подкрепил желанието на
майката детето да учи в елитно училище в П. и доброволно се съгласил на промяна на
режима на родителските права само с цел да осигури добро развитие и образование на
детето. Твърди още, че телефонът, който ползва детето, е на името на бащата и сметката се
заплаща от него. Ответникът счита иска за основателен до размер 250 лв. месечно, като
счита, че следва да се вземе предвид и твърде краткият срок, изминал от определянето на
досегашната издръжка.
Искът е с правно основание чл. 150 от СК.
В хода на делото страните поддържат становищата си. Ответната страна изразява
становище, че размерът на издръжката е завишен и това се вижда от следното пресмятане:
ако се приеме, че освен 450 лв., които се иска да дава бащата, толкова дава и майката, би се
оказало, че необходимата издръжка на непълнолетна ученичка е 900 лв., с колкото не
разполагат и много възрастни.
От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
Непълнолетната ищца А.М. от 2020 г. живее с майка си в гр. П. и е ученичка в девети клас в
езиковата гимназия в града. Майката има нов съпруг и още едно родено дете на възраст
няколко месеца. Тя работи по трудово правоотношение в заведение за хранене с основно
месечно възнаграждение в размер минималната заплата за страната.
Бащата на А. работи в “Теклас България” ЕАД – гр. *** – ноторен факт е, че дружеството
произвежда пластмасови и гумени компоненти за автомобилната индустрия. Брутното му
трудово възнаграждение, получавано в края на 2020 г., е било в размер около 2000 лв., но в
течение на 2021 г. постепенно е спаднало до малко над 1500 лв. месечно. Той няма други
деца, на които да дължи издръжка.
През м. август 2020 г. родителите са сключили съдебна спогодба, по силата на която
родителските права върху А. ще се упражняват занапред от майката, а бащата ще заплаща
издръжка в размер 200 лв.
До 2020 г. родителските права са се упражнявали от бащата, който живее в гр. М., като по-
голяма част от времето А. е прекарвала в дома на баба сии дядо си по бащина линия в с.
Кирково.
При изслушването си по реда на чл. 15 от ЗЗДет. непълнолетната ищца заявява, че от лятото
на 2020 г. до деня на устните състезания е прекарала с баща си и неговите близки общо
няколко дни – през останалото време според нея бащата обяснявал, че няма време да отиде
да я вземе, тъй като е на работа. Твърдението на ответната страна е, че бащата взема дъщеря
си по-често и за по-големи периоди, през които полага допълнително физически и
2
финансови грижи за нея, но тези твърдения не се доказват за периода от лятото на 2020 г.
нататък.
Освен издръжката в размер 200 лв. месечно, която бащата заплаща, той поема и
абонаментните такси за мобилен телефон на дъщеря си в обичаен размер 18,58 лв. месечно
(титуляр на сметката е той).
Бащата притежава банков влог на свое име с натрупана в него сума в размер малко над 5000
лв., за която сума той зявява, че смята да я предостави на дъщеря си като помощ за
следването и в университета след време.
По данни на съпруга на майката, разпитан като свидетел, всички разходи по издръжката на
непълнолетната А. – облекло, храна, учебни помагала, джобни пари и пр., така че тя “да не
се чувства по-различна” от връстниците си, възлизат на около 600 лв. месечно.
При така установените факти съдът намира следното:
Макар доходът на бащата да е намалял в известна степен през последната една година и
макар сферата на дейност на дружеството, в което той работи, да търпи спад в световен
мащаб, той все още разполага с доход, достатъчен да покрие неговата издръжка и
съответната част от издръжката на дъщеря му, която част да бъде по-голяма от частта, с
която майката участва в издръжката, предвид това, че тя полага фактическите грижи
практически изцяло, от една страна, а от друга, има по-нисък доказан доход (над два пъти
по-нисък) и още едно дете, при това е в отпуск за отглеждане на дете под едногодишна
възраст и възможностите и да реализира по-висок доход би следвало да са ограничени. Ако
се приеме, че необходимата издръжка на А. е в размер дори не 600, а около 500 лв. месечно,
от тази сума около 320 лв. следва да поеме бащата, извън месечната сметка за телефона,
която заплаща. Банковият му влог не би следвало да се взема предвид нито в посока
увеличаване, нито в посока намаляване на издръжката – очевидно в момента този влог не
служи за издръжката на дъщеря му, така че да намали присъдения размер, а не би следвало
да се очаква и от влога да се вземат средствата, с които бащата да изплаща издръжката в
момента, за да повлияе в посока увеличаване на размера. Уважаване на иска в по-голям
размер според този състав не е оправдано не само от нуждите на детето и възможностите на
бащата, но и от степента на изменение на обстоятелствата спрямо м. август 2020 г., когато
страните са се съгласили за размер от 200 лв. месечно.
Без значение е и не е нужно да се обсъжда кой от родителите до каква степен е участвал в
грижите за дъщеря си в периода преди 2020 г.
Съдът не счита претендираното от ищцата като разноски адвокатско възнаграждение за
прекомерно, макар то да надвишава минималния размер от 300 лв. Като прекомерен би
следвало да се преценява не само онзи размер, който е над минималния, а този, които
значително го надвишава и не съответства на сложността на делото, какъвто не е случаят.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
3
Увеличава размера на издръжката, която ответникът Р. М. М., ЕГН **********, от гр. М.,
ул. “****” № 67, вх. В, ап. 40, да заплаща на дъщеря си АНТ. Р. М., ЕГН **********,
действаща със съгласието на майка си М. К. БЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
“К****” № 28, вх. Б, ап. 18, от размер 200 лв. месечно, определен по гр. дело 285/2020 г. на
М.ския районен съд, на 320 лв. месечно, считано от 16.07.2021 г., заедно със законната лихва
при просрочие, като отхвърля иска за разликата над 320 лв. до пълния предявен размер от
450 лв. месечно.
Осъжда Р. М. М. да заплати на М. К. БЛ. разноски по делото в размер 240 лв.
Осъжда М. К. БЛ. да заплати на Р. М. М. разноски по делото в размер 208 лв.
Осъжда Р. М. М. да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд държавна такса в
размер 172,80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия районен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4