Р Е Ш Е Н И Е
№357/30.08.2019г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на двадесет и втори
юли, две хиляди и деветнадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Сребрена Русева
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №600 по описа за 2019 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са два иска: с правно
основание чл.124 от ГПК и с правно основание чл.109 от ЗС.
Ищците, настояват съдът да постанови решение с което да признае за
установено по отношение на ответниците,
че те са собственици на описания в исковата молба недвижим имот, както и на
построените в него сгради, включително и на селскостопанската сграда със
застроена площ от 15 кв.метра с идентификатор №18589.501.1728.1 и да ги осъди
да прекратят неоснователното ползване на завзетата част от дворното им място
като преместят за своя сметка оградата между имотите им по кадастралната
граница, както и да предадат владението на завзетите реални части от мястото и
на цялата селскостопанска сграда. Претендират присъждане на разноски по делото.
Ответниците оспорват и двата иска
и настояват за отхвърлянето им. В дадения едномесечен срок писмен отговор
депозира само първата от тях. Заявява, че не оспорва, че ищците са собственици
на ПИ с идентификатор №18589.501.1728, заедно с построените в него сгради, така
както са го придобили с посочения от тях нотариален акт и съответната скица.
Оспорва, че е завзела и оградила част от мястото на ищците с площ от около 131
кв.м. в източната част на имота, където според тях се разминават имотната и
кадастралната граници, както и че е завзела и неоснователно ползва селскостопанската
им сграда. Твърди, че границата между имотите им е била такава, каквато е в
предходните 50 години и е абсурдно твърдението им, че има завладяване на част
от имота им и на селскостопанската сграда №1 с площ от 15 кв.метра. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на претенцията им, ако чрез СТЕ се
констатира, че границата между двамата имота не следва да е в този вид/на това
именно място/. Претендира разноски по делото.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: Съгласно представения с исковата молба нотариален акт №**
т.* рег.№740 дело №**г. на нотариус Н. С., ищците, които са съпрузи, са
закупили на 23.01.2019г. следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
№18589.501.1728, находящ се в с.Г*** с площ от 519 кв.метра, стар идентификатор
№18589.501.888, номер по предходен план парцел № I-731 в
кв.58, заедно с построените в него три сгради: 1.сграда с идентификатор
№18589.501.1728.1 от 15 кв.метра с предназначение-селскостопанска сграда;
2.сграда с идентификатор №18589.501.1728.2 със застроена площ от 46 кв.метра с
предназначение-едноетажна жилищна сграда и 3. сграда с идентификатор
№18589.501.1728.3 със застроена площ от 16.00 кв.метра с предназначение-едноетажна
жилищна сграда. Ответниците са съсобственици
по наследство от родителите си на
съседния от изток поземлен имот с идентификатор №18589.501.731 на ул.Янтра №3.
Видно от представения-л.27 от делото, нотариален акт №** т.* дело №194/1971г.
на РРС родителите им са закупили имота на 25.02.1971г., тогава представляващ:
дворно място от 818 кв.метра, съставляващо парцел № II-731 в
кв.58 по плана на с.Гецово, заедно с построената в него паянтова къща.
Съгласно показанията на разпитаната по делото свидетелка
М. Н.-л.88 и л.89 от делото, някога сегашните два имота са били едно цяло,
собственост на свекър й И. Н. П., продал е половината на родителите на
ответниците „както е границата“, а в другата половина „си е направил стаи за
него“, а „оградата между двата имота съществува още от разделянето им“.
По делото е назначена съдбно-техническа експертиза,
вещото лице по която дава заключение-л.50 от делото, представя и комбинирана
скица –л.76 от делото и обяснява в съдебно заседание, че съгласно кадастралния
и регулационен план на с.Гецово от 1965г. процесните два имота са били един
имот с пл.№731 с площ от 1647 кв.метра, за които са били отредени два парцела:
парцел №I-731 и
II-731, дворищно регулационната линия между тях се явява първа
граница и помежду им не е имало неуредени регулационни отношения. В сега
действащата кадастрална карта кадастралната граница между двата имота съвпада с
регулационната линия между двата парцела, която не е променяна от 1965г.
Съществуващата ограда между двата имота не съвпада с кадастралната граница и
навлиза в имота на ищците с 126 кв.метра, а селскостопанската сграда под №1 от
15 кв.метра попада в имот с идентификатор №18589.501.731. Видно от обясненията
на вещото лице в съдебно заседание-л.86 от делото, тази сграда е един вид
складово помещение, допира се в паянтовата жилищна сграда на ответниците, а
границата между двата имота и кадастралната и регулационната минава по зида
между двете сгради.
Пред вид изложеното съдът намира от правна страна
следното: Пред вид заключението на вещото лице, което като неоспорено, съдът
възприема изцяло, явно е, че ответниците владеят 126 кв.метра от собствения на
ищците имот, в която част попада и построената сграда под №1 от 15 кв.метра., без да имат основание за това. Упражняваната
от ответниците, респективно от техния наследодател, повече от 10 години
фактическа власт върху тази част от имота на ищците няма за последица
придобиването й по давност. В този смисъл възражението на ответниците, че са
придобили тази част от имота по давност е неоснователно. Това е така, от една
страна пред вид разпоредбата на чл.59 от ЗТСУ/отм/, която установява изрична
забрана реално определени части от поземлени имоти в границите на населени
места да се придобиват чрез правни сделки или по давност, и от друга, в случай
не са налице, изключенията предвидени в чл.200 ал.1 и ал.2 от ЗУТ.
Регулационната линия между двата имота не е била предмет на промени от 1965
година, която линия е станала и вътрешна граница между двата имота по
кадастралния план и кадастрална карта на селото.
Представената комбинирана скица следва да се счита
неразделна част от настоящото решение-л.76.
Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответниците
дължат на ищците направените по делото разноски, които съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК-л.79 от делото, са в размер на 1 060 лева.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.В. с ЕГН-**********
*** и В.И.В. с ЕГН-********** *** , че поземлен имот с идентификатор
№18589.501.1728 по КККР на село Г**, целия с площ от 519 кв.метра, както и
построената в него сграда с идентификатор №18589.501.1728.1 от 15 кв.метра с
предназначение –селскостопанска сграда е собственост на Л.З.М. с ЕГН-**********
и Т.М.М. с ЕГН-**********,***.
ОСЪЖДА В.И.В. с ЕГН-********** *** и В.И.В. с ЕГН-**********
*** да прекратят ползването на 126
кв.метра, съставляваща част от поземлен имот №18589.501.1728, находящи се в
източната част на имота, заключени между вътрешната регулационна и кадастрална
линия със съседния от изток поземлен имот №18589.501.731, означени в син цвят
на комбинираната скица, както и на построената в тях селскостопанска сграда с
идентификатор №18589.501.1728.1 и да предадат владението им на Л.З.М. с ЕГН-**********
и Т.М.М. с ЕГН-**********,***, като преместят за своя сметка оградата между
двата имота по кадастралната граница.
Комбинираната
скица към заключението на вещото лице да се счита неразделна част от настоящото
решение.
ОСЪЖДА В.И.В. с ЕГН-********** *** и В.И.В. с ЕГН-**********
*** да заплатят общо на Л.З.М. с ЕГН-********** и Т.М.М. с ЕГН-**********,*** сумата
от 1060 лева/хиляда и шестдесет лева/ разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :