№ 13675
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. П.
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П. Гражданско дело №
20211110171074 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на М. П. С., с ЕГН: **********, с която твърди,
че на 11.01.2017 г. е сключила с „ФИРМА“ ЕООД договор за кредит № ....., по силата на
който й е предоставен кредит в размер на 800 лв. Общата сума, подлежаща на връщане
възлизала на 950,73 лева, платима 30 дни след сключване на договора. Размерът на ГЛП
възлизал на 40,99 %, а на ГПР – 49,60 %. Било уговорено и че се дължи такса за експресно
разглеждане в размер на 123,78 лева. На 12.01.2017 г. страните сключили нов договор за
кредит № ....., с който била отпусната допълнително сумата от 70 лева. В договора било
посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 870 лева, а общата сума която следва
да се върне – 1078,80 лева, платима 30 дни след сключване на договора. Уговореният ГЛП
възлизал на 49,99 %, а ГПР – 49,70 %. Било уговорено и че се дължи такса за експресно
разглеждане в размер на 179,49 лева. Сочи се, че общият размер на отпуснатите суми по
двата договора възлиза на 870 лева, както и че ищцата е заплатила на ответното дружество
сума в размер на 1239,97 лева. Ищцата твърди, че договорите за кредит са нищожни на
следните основания:
1. на осн. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК – поради неспазена форма;
2) на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК – поради непосочване на общия размер на
кредита;
3) на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради непосочване на основните данни,
послужили за изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР);
4) на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – поради недействителност на клаузата за
възнаградителна лихва;
5) на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – поради непосочване на съществен елемент
от съдържанието, а именно условията за издължаване на кредита;
6) на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК - информация за наличие или липса на право
на отказ от договора;
Сочи, че клаузите не са формулирани по недвусмислен начин, съгласно изискванията
1
на чл. 147, ал. 1 ЗЗП и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора. Твърди се и че договорът бил и унищожаем като сключен
поради крайна нужда и при явно неизгодни условия. В случай, че договорите се приемат за
действителни и валидни, евентуално счита, че нищожни са отделните им клаузи поради
противоречие с добрите нрави и закона. Предвид това, съобразно чл. 23 вр. чл. 22 ЗПК
ищцата смята, че е следвало да върне единствено чистата стойност по двата договора за
кредит – 870 лв., а сумата от 436,68 лв. (с изменен размер по реда на чл.214 от ГПК от
първоначално предявения от 369,97 лв.), представляваща разликата над чистата остатъчна
стойност по кредита, до пълния размер на погашенията – 1239,97 лв., се явявала платена без
основание. При тези твърдения ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати
посочената сума от 436,68 лв. като неоснователно платена над чистата стойност по
нищожни или унищожаеми договори или такива с недействителни клаузи, ведно със
законната лихва от дата на депозиране на исковата молба /10.12.2021 г./ до окончателното ѝ
заплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения едномесечен срок. Признава, че между страните е сключен договор за
кредит № ..... при условията, посочени в исковата молба. В допълнение обаче сочи, че
съгласно чл. 8 от ОУ към посочения договор, кредитополучателят е имал право да
кандидатства за отпускане на суми в рамките на кредитния си лимит, който представлявал
максималната сума, която може да бъде изтеглена, а при отпускане на допълнителна сума,
съдържанието на договора оставало непроменено освен промяната на сумата, като за всяка
изтеглена допълнителна сума се дължали съответно уговорени лихви и такси. В тази връзка
поддържа, че ищцата е упражнила правото си да изтегли допълнителна сума по договор за
кредит № ....., която била на стойност 200 лева. Посочената сума била изтеглена на
11.01.2017 г., поради което и дължимите суми по договор за кредит № ..... възлизали на
1000 лева – главница, 33,68 лева – договорна лихва, 165,03 лева – такса експресно
разглеждане. Твърди, че общият размер на задължението по договор за кредит № ..... е
1198,71 лева, като промяната на стойността на кредита била отразена в допълнително
споразумение, сключено също на 11.01.2017 г. С оглед описаното, ответникът заявява, че
договор за кредит с № ..... не е свързан с договор за кредит № ...... Сочи, че това е отделен
договор, сключен между страните, след като ищцата е погасила задължението си по договор
за кредит № ..... на 12.01.2017 г., като е внесла сумата от 1198,71 лева. Развива подробни
съображения в насока, че договорите за кредит, респ. техните отделни клаузи, са
действителни и сключени при спазване на действащата нормативна уредба. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и изложените твърдения на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск на основание чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр.
с чл. 26 от ЗЗД в тежест на ответника е да докаже, че са спазени изискванията на чл.10,ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК. Така също и да докаже, че чистата
стойност по двата договора за кредит до пълния размер на погашенията (1239,97 лв.) е
получена въз основа на валидни и равноправни клаузи от договорите.
По делото са приети като писмени доказателства договор за кредит № ..... от
11.01.2017г., с който ответникът се е задължил да предаде в собственост на потребителя
сумата от 800 лева, с размер на ГПР 49,6 %, срок на кредита от 30 дни, при фиксиран
годишен процент от 40.99 % и такса за експресно разглеждане от 123,78 лв. Общата
дължима сума е 950,73 лева, в която се включва и такса за експресно разглеждане на
кредита. Приет е и договор за кредит № ..... от 12.01.2017г., с който ответникът се е
2
задължил да предаде в собственост на потребителя сумата от 870 лева, с размер на ГПР 49,6
%, срок на кредита от 30 дни, при фиксиран годишен процент от 40.99 % и такса за
експресно разглеждане от 179,49 лв. Общата дължима сума е 1078,80 лева, в която се
включва и такса за експресно разглеждане на кредита. Като писмено доказателство е приет и
договор за кредит № ..... от 12.01.2017г., с който ответникът се е задължил да предаде в
собственост на потребителя сумата от 1000 лева, с размер на ГПР 49,9 %, срок на кредита от
30 дни, при фиксиран годишен процент от 49. 5% и такса за експресно разглеждане от 206,29
лв. Общата дължима сума е 1239,97 лева, в която се включва и такса за експресно
разглеждане на кредита.
По делото е била изслушана ССчЕ, според която цялата платена сума от ищцата
възлиза на 1239,97лв, от която сумата 1000 лева – главница, 33,68 лв. – възнаградителна
лихва и 206,29 лева по договор № ..... от 12.01.2017г и 1196,71 лв. по договор № ......
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл. 18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието
на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за
електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В настоящия случай по делото и към трите процесни договора са приложни общи
условия, в които е посочено – чл.3.1, че договорът влиза в сила и се счита за сключен от
потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършване на паричния превод,
след като предварително кредитополучателят го е приел на страницата или подписал на
хартиен носител. В случая по делото не са ангажирани доказателства за извършване на
посочените в цитираните разпоредби фактически действия по създаване на ел. профил на
кредитополучателя, както и изразено от него съгласие да бъде обвързан от заемно
правоотношение, както и обективно поето от същия задължение да върне исковата сума.
Съгласно чл. 18, ал.2 ЗПФУР за доказване на електронни изявления е приложим
ЗЕДЕП. В него е предвидено, че документът, подписан с електронен подпис, се приравнява
на подписан с материален такъв. В случая, обаче, ищецът не е доказал, че върху
представените от него договори е положен електронен подпис от страна на ответника.
Според чл. 2 ЗЕДЕП "електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се
добавят към или са логически свързани с други електронни данни, и които се използват като
метод за удостоверяване. В самите ОУ на договора е предвидено, че кредитополучателят
следва за да приеме заема, да изрази волята си чрез приемане на страницата на ответника
или подписването му на хартиен носител. Доказателства, че ищцата – кредитополучател,
като страна по договора, е изразила ясно и недвусмислено съгласието си, по някой от
посочените начини, да встъпи в договорни отношения по договорите за заем с ответната
страна не са ангажирани, а ищцовата страна е следвало да докаже в условията на пълно и
главно доказване, сключването на процесните договори за предоставяне на кредит от
разстояние. При тези мотиви следва да се приеме, като се съобрази принципът на
диспозитивното начало, че претенцията на ищцата с правно основание чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД, да бъде осъден ответникът да й заплати сумата от 436,68 лева, като платена му от
3
ищцата без основание по процесните договори, се явява основателна.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД
в тежест на ответника е да докаже, че има основание за получаване на сумата. От обсъдената
ССчЕ категорично се установи, че ищцата е платила в полза на ответника процесните суми,
а като се вземе предвид, че той ги е получил въз основа на недействителен договор, при
начална липсва на основание, то се налага изводът за основателността на ищцовата
претенция.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК има
ищцата. Тя е доказала извършване на разноски в размер на 50 лева – за платена държавна
такса и 450 лева – депозит за ССчЕ.
По делото е представен и договор за адвокатски услуги по чл.38 от ЗАдв., по силата
на който на адв.В. Н. следва да се присъди сумата от 300 лева за оказана безплатна
адвокатска помощ и представителство на ищцата по делото.
Мотивиран от горното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: .... да
заплати на М. П. С., с ЕГН: ********** сумата от 436,68 лева, платени при начална липса на
основание, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК – сумата от 500 лева – съдебно
деловодни разноски в процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.38,ал.1, т.2 от ЗАдв на „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: .... да
заплати на адв. В. Н. – САК сумата от 300 лева за оказана безплатна правна помощ по
делото на ищцата по него - М. С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4