Решение по дело №300/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодес (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 89/12.06.2024 г. по АНД № 108/2024 г. Районен съд – Габрово е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 23-0892-001129 от 05.01.2024 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР Габрово, сектор Пътна полиция, с което на М. М. С. от гр. Габрово, ул. „Добри Чинтулов“ № 11 с [ЕГН] са наложени административни наказания, както следва - глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Недоволен от така постановеното решение останал М. М. С., който в законния срок, чрез адвокат С. Т., АК - гр. Габрово го обжалва. В жалбата се излага, че така постановеното Решение е незаконосъобразно, тъй като липсвали безспорни по делото доказателства С. да е разбрал да е участник в ПТП и съответно умишлено да е нарушил задълженията си като такъв. Отправя се искане Решението на РС да бъде отменено като бъде отменено и самото наказателно постановление. Разноски не се претендират.

Ответникът по делото не изпраща представител, становище по жалбата не заема.

Представителя на ОП Габрово изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и приети нови доказателства.

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт и прецени изложените в съдебно заседание пред касационната инстанция доводи, намира касационната жалба за неоснователна.

М. М. С. от гр. Габрово е санкциониран затова, че на 24.11.2023 г., около в 17,00 часа като водач на лек автомобил в гр. Габрово, на ул. „Брянска“ № 29А (бензиностанция „ШЕЛ“) в посока ул. „Доктор Василияди“ управлява собствения си лек автомобил „Опел Антара“ с регистрационен № [рег. номер], като при излизане от бензиностанция „ШЕЛ“ и предприемайки маневра за завиване надясно и включване в движението по ул. „Брянска“ в посока ул. „Доктор Василияди“ не се съобразява с пресичащия ул. „Брянска“ от ляво на дясно пешеходец И. Т. Т., [ЕГН] от гр. Габрово, като го удря със предна дясна част на управляваното от него МПС, след което продължава движението си в посока ул. „Доктор Василияди“ и не спира и не установява последиците от ПТП, като напуска мястото на ПТП. Двамата участници са изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство А. Д. с фабричен № ARDN – 0045, отчел 0.00 промила и за двамата, с което е извършил:

Не спрял и не установил последиците от ПТП – нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и

Не е внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението (пешеходци и водачи на двуколесни ППС) – нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

За да потвърди обжалваното пред него НП Районен съд – гр. Габрово е приел за доказано, че жалбоподателят е извършил вменените нарушение, като са налице обективните и субективни елементи от състава на всяко едно от тях.

Съдът намира следното:

Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДВП:

Съгласно § 6, т. 30 от ЗДвП пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

По делото е безспорно установено, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място е възникнало съприкосновение между лек автомобил „Опел Антара“ с регистрационен № [рег. номер], управляван от жалбоподателя и пресичащия пешеходец И. Т. Т. от гр. Габрово, т.е реализирано е ПТП предизвикало нараняване на човек.

Като участник в транспортното произшествие С. не е изпълнил задължението си да спре и да установи последиците от него, с което е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Същото е установено по несъмнен начин като се потвърждава от свидетелските показания на разпитаните пред въззивния съд свидетели В., С. и Х.. Последните двама свидетели са служители на РУ, които са посетили мястото на произшествието и са установили, че жалбоподателят го е напуснал. Отново те са възприели и изявлението му, че всъщност е чул шум и усетил удар, но помислил че той е с „клон или животно“ – изявление, което е в пряко противоречие с развитата позиция, че С. не е усетил удара с пешеходеца, което води до липса на субективния елемент от състава на нарушението.

Показанията на цитираните свидетели – на полицейските служители за изявлението и на св. В., че пострадалият е извикал сочат, че този удар не е дотолкова слаб, че да не бъде усетен от водача. Поради изложеното тезата се цени като защитна такава и не подлежи на кредитиране.

Извън изложеното, С., освен задължението да се убеди, че излизайки от бензиностанцията няма да предизвика ПТП с идващите отзад и отляво, но и да се убеди, че в посоката му на движение, отпред няма автомобили и/или както е в случая пешеходци, независимо от това дали пресичат или се движат правилно или неправилно.

Въз основа на коментираните показания и обстоятелства съдът намира нарушението за доказано и изцяло възприема становището, изразено в атакуваното решението.

По горните съображения издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Налице са, както обективните, така и субективните признаци от състава на нарушението. Словесното описание е пълно, ясно и разбираемо и съответства на посочената правна квалификация, както и на приложената санкционна норма.

Правилно е определен размерът на наложеното наказание „глоба“, както и на наказанието „лишаване от правоуправление“ към минимума.

Относно нарушението по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДВП:

ЗДвП определя за пешеходец всеки участник в движението, който се намира на пътя, извън пътното превозно средство и не извършва работа по пътя. По силата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, а съгласно чл. 25 от същия закон преди предприемане на каквато и да е маневра следва да се увери, че няма да създаде опасност за участниците в движението, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При условие, че водачът не е видял, както твърди, пострадалия пешеходец, той не е изпълнил задължението си, установено в посочените разпоредби, което обосновава осъществяване на процесното деяние при форма на вина несъзнавана непредпазливост. Съгласно чл. 11, ал. 3 от НК, деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, а според чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи (като за настоящето нарушение не е предвидено такова изключение). Нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква да е налице някакъв съставомерен резултат, който в случая е и налице. В тази връзка ирелевантно се явява обстоятелството налице ли е виновно поведение от страна на пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.

За така констатираното нарушение е наложено административно наказание на основание чл. 185 от ЗДвП, според която разпоредба „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.“ Изпълнителното деяние, правно квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП отговаря на съдържащото се в избраната административно наказателната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП.

От изложеното може да се заключи, че извършеният от Районен съд - Габрово анализ на събрания доказателствен материал и приложимите материално правни разпоредби се споделят изцяло от настоящия състав. Като е потвърдил изцяло обжалваното пред него наказателно постановление, Районен съд - Габрово е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Разноски не са поискани, поради което и не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 89/12.06.2024 г. по АНД № 108/2024 г. Районен съд – Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0892-001129 от 05.01.2024 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР Габрово, сектор Пътна полиция, с което на М. М. С. от гр. Габрово, ул. „Добри Чинтулов“ № 11 с [ЕГН] са наложени административни наказания, както следва - глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.