РЕШЕНИЕ
№ 3401
гр. Пловдив, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330102507 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против А. А.
Р., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
4092 лева- главница доставена топлинна енергия в имот с адрес гр. ******, ж. к. ****** бл.
*** вх. ***, ап. ****. за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., ведно със
законната лихва от 13.10.2021 г. до изплащане на вземането; 641,01 лева. обезщетението за
забава за периода 15.09.2018 г. – 19.11.2020 г.; 17,98 лева- услугата дялово разпределение за
периода месец октомври 2017 г. - месец април 2019 г.; 4,30 лева -обезщетението за
забавеното и плащане за периода 01.12.2017 г. – 19.11.2020 г. Притендира разноски.
В исковата молба се твръди, че ответникът е клиент на ищеца за предоставена топлинна
енергия за битови нужди в имот с адрес гр. ******, ж. к. ****** бл. *** вх. ***, ап. ****. За
периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г. му е предоставена топлинна енергия на
стойност 4092 лева , която не е заплатена. За периода 15.09.2018 г. – 19.11.2020 г.
обезщетението за забава на плащането възлиза на 641,01 лева. За услуга услугата дялово
разпределение за периода месец октомври 2017 г. - месец април 2019 г. се дължи сумата от
17,98 лева. Обезщетението за забавеното и плащане за периода 01.12.2017 г. – 19.11.2020 г. е
4,30 лева. Вземанията са притендирани по чл. 410 от ГПК –чгд18213/2021 на ПРС. Срещу
заповедта е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер. Твърди, че между
страните по делото не е налице облигационно отношение по продажба на топлинна енергия
1
за процесния имот. Ответникът поддържа, че не собственик, нито титуляр на вещно право
на ползване, нито е ползвал имота на друго основание. Сочи, че до 22.10.2017 г. процесният
топлоснабден имот бил собственост на неговия баща А. И. Р., който го придобил по
наследство от починалите си родители. След смъртта на А. Р., единствен негов наследник
по закон е ответникът А. Р., който не е приел наследството на починалия си баща нито
изрично по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН, нито с конклудентни действия по реда на чл. 49, ал. 2
ЗН. Посочва, че баща му бил лишен от родителски права с влязло в сила решение по гр. д.
№ ****/2007 г. на ******* районен съд, в производството по което било установено
пълното дезинтересиране на бащата спрямо детето си. Поддържа, че до навършване на
пълнолетие ответникът е живял с неговата баба по майчина линия и не е имал никакви
контакти с баща си. Заявява, че не е знаел в какво се състои наследственото имущество.
Едва след получаването на издадената заповед за изпълнение ответникът разбрал, че
неговият баща е собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, като в тази връзка
предприел незабавни действия и направил отказ от наследството на наследодателя си със
заявление до ******* районен съд с вх. № *******/13.12.2021 г.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представената служебна бележка от 09.03.2007 г. на ******* община, удостоверения за
наследници от 04.01.2021 г. и 06.12.2021 г. на ******* община, съдебно удостоверение от
16.12.2021 г. на ****
От представената справка от 19.11.2020 г. е видно, че за процесния имот за периода м.
10.2017-09.2019 г. е начислена стойност на доставена ТЕ -4109.98 лв.
От приложеното гр. д. 18213/2021 г. на ПРС е видно, че за притендираното задължение
ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника и в срок е постъпило
възражение от него.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради постъпилото възражение срещу заповедта за изпълнение, съдът намира, че е налице
правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1
ГПК от страна на заявителя –ищец „Топлофикация София“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Ангажирането на отговорността на ответника за заплащане на притендираните вземания
налага установяване по отношение на същия на качеството на потребител, което произтича
от притежавано вещно право на собственост или ползване на имота. По делото не се
ангажират от ищеца безспорни доказателства установяващи това обстоятелство. С оглед
наведените от него индиции, че имота е закупен от починали възходящи на ответника, което
не е доказано по надлежен ред с документ удостоверяващ придобиване на право на
собственост в съответната предвидена в закона форма, при направено възражение за
извършен отказ от А. Р. от наследството на прекия му наследодател А. Р., съдът намира, че
2
неможе да се приеме, че ответника е бил собственик на имота в процесния период. По
изложените съображения съдът намира, че предявения иск следва да се отхвърли изцяло без
да се обсъждат обстоятелствата по формиране на неговия размер.
С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски, а на ответника не следва да се
присъждат поради липса на ангажирани доказателества за сторени такива.
Тъй като ответника е представляван от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на адвокат С. М.
следва да се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, съобразно вида на
предявения иск по чл. 422 от ГПК и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията и от 2016 г. в размер от
562,87 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против А. А. Р.,
ЕГН **********, иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
4092 (четири хиляди и деветдесет и два) лева- главница доставена топлинна енергия в имот
с адрес гр. ******, ж. к. ****** бл. *** вх. ***, ап. ****. за периода от месец май 2017 г. до
месец април 2019 г., ведно със законната лихва от 13.10.2021 г. до изплащане на вземането;
641,01 лева(шестстотин четиридесет и един лева и 01 ст.) обезщетението за забава за
периода 15.09.2018 г. – 19.11.2020 г.; 17,98 лева(седемнадсет лева и 98 ст.) - услугата дялово
разпределение за периода месец октомври 2017 г. - месец април 2019 г.; 4,30 лева (четири
лева и 30ст.)-обезщетението за забавеното и плащане за периода 01.12.2017 г. – 19.11.2020 г.
за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 18213/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК *********, представлявано от А. А.-
*********** със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Ястребец" № 23 Б, да
заплати на адвокат С. П. М. с личен № ********* с адрес на кантора гр. *****,,л. ********
№ ***, ет. ***, офис ***, сумата от 562,87 лв. (петстотин шестдесет и седем лева и 87 ст.)
възнаграждение за настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п./___________
3