РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Р., 12.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Р., трети касационен състав,
в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при
секретаря ГАЛИНА КУНЧЕВА и с участието
на прокурора Д.Н. като разгледа
докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 65 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
касационно по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от „ДЖЕВНЕР“ ЕООД против решение № 765/23.12.2022 г.,
постановено по АНД № 1938/2022 г. по описа на Районен съд – Р., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 18-002040/23.09.2022 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Р.. С наказателното постановление, за нарушение
по чл. 62, ал.1, вр.с чл.61, ал.1, вр.с чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.
414, ал. 3, вр.с чл.415в, ал.2 от същия кодекс, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
Навеждат се доводи за
неправилно приложение на материален закон, както и допуснати съществени
процесуални нарушения.
Иска се отмяната на
въззивното решение и постановяване вместо него на друго, с което наказателното
постановление да бъде отменено или алтернативно да бъде извършена преценка за
малозначителност и липса на вредни последици по см.на чл.9, ал.2 от НК вр.с
чл.11 ЗАНН.
Претендират разноски.
Ответникът
по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ – Р., чрез юрк.Стоилова-Й.,
оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Р. дава заключение за неоснователност на жалбата като
счита, че решението на Районен съд – Р. е правилно по отношение на установеното
нарушение, както и наложеното наказание.
След като обсъди
оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
съдът прие за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е извършил анализ на
събраните по надлежния ред допустими и относими доказателства, установяващи
правнорелевантните за случая факти и обстоятелства. Правилно е ценил събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
Въз основа на тях съдът е формирал
правилен и обоснован извод, че е извършено от страна на жалбоподателя вмененото
му нарушение. По делото е безспорно установено, че санкционираното дружество, в
качествата на работодател, е допуснало посоченото в НП лице да полага труд като
гладачка в обекта на контрол – шивашки цех, находящ се в с.С., обл.Р., без да
има сключен писмен трудов договор с работодателя.
Правилно и напълно обосновани са
изводите на въззивния съд относно съставомерността на деянието, поради което и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН
настоящата инстанция се мотивира по този въпрос, като препраща към мотивите на
първоинстанционния съд. Анализът на всички събрани по делото доказателства води
на единствения категоричен и законосъобразен извод, че дружеството-работодател
с деянието си е нарушило нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр.с чл.61, ал.1 КТ,
вр.с чл.1, ал.2 КТ, за което правилно е ангажирана отговорността му на
основание приложимата санкционна норма на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Касационното възражение за наличието
на признаците на малозначително деяние по смисъла на чл.
9, ал. 2 от НК във вр.с чл. 11 от ЗАНН
е неоснователно, като в тази връзка също се споделят мотивите на Районния съд.
Изискванията за сключване на трудов договор в писмена форма, преди започване на
работа, са правно регламентирани в полза на работника и гарантират правото му
на труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки, респективно
нарушаването на тази разпоредба пряко засяга тези права и категорично изключва
извода, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност или притежаващо
явно незначителна такава.
Касационната инстанция намира също
така, че наложеното наказание е правилно индивидуализирано, като е определено в
установения от закона минимален размер на 1500 лв.
Жалбоподателят
нито в административната, нито в съдебните фази на производството не сочи
доказателства, които да оборят установеното административно
нарушение.Касационните възражения са идентични с тези, направени пред районния
съд. По тях отговор е дала въззивната инстанция и след като се споделят от
настоящия състав, съдът не дължи отговор на касатора, освен че ги счита за
неоснователни.
При
извършена, извън наведените в касационната жалба оплаквания, служебна проверка
на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се
установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие
с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С
оглед на това и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН искането на касационния
ответник за присъждане на разноски в настоящото производство е основателно.
Съгласно
чл.65, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ съдът, предвид фактическата и правна сложност на делото, определя размера
на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 100 лв., за заплащането на които,
следва да бъде осъден касаторът.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Р.
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 765/23.12.2022 г., постановено по АНД № 1938/2022 г. по
описа на Районен съд – Р..
ОСЪЖДА
„ДЖЕВНЕР“ ЕООД, със
седалище с.С., област Р., с адрес на управление: ул.“В.“ № 1, с ЕИК *********, да
заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА
ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ – София, сумата от 100 /сто/ лева, представляващи
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.