Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260565 Година 24.02.2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХІІІ граждански състав
На двадесет и шести
януари две хиляди и двадесет
и първа година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ
ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 3051
по описа за 2020 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по иск с правно основание с
правно основание чл. 23 от СК за признаване на пълна трансформация на лично
имущество.
Ищецът Л.И.Т. ЕГН **********,***2, чрез а. П.Г.Х., съдебен
адрес: ***, офис , с исковата си молба против В.К.Т. ЕГН **********,***, чрез а.
Н.А., съдебен адрес:***, е поискал от съда, да приеме за установено, че е
собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор …, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД -
18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед
- няма издадена заповед за изменение в КККР с адрес на имота - гр. П., р-н Ю.,
п.к., ул.”Т. Ш.“ №.., бл…, вх., ет., ап., който самостоятелен обект се намира в
сграда 2/две/, разположена в поземлен имот с идентификатор … с предназначение
на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива -1, със застроена площ
59.74кв.м./петдесет и девет цяло и седемдесет и четири квадратни метра/, ведно
с прилежащо избено помещение №16 с площ 5.05 кв.м./пет цяло и пет стотни
квадратни метра/, както и 2.164%/две цяло сто шестдесет и четири хилядни
процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж .., под обекта - .., над обекта - .. на базата на пълна трансформация на
лично имущество, както и да осъди ответницата В.Т., да освободи собствеността и
върне владението и държането върху процесния имот, както и да му заплати
направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че с ответницата
били бивши съпрузи. Бракът им бил сключен на .. и прекратен с решение
№3220/30.07.2019 г., постановено по бр.д.№ 16915/2018г. на IV бр.с. на ПРС,
влязло в сила на 05.09.2019 г. Твърди, че закупил недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с
идентификатор …, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД - 18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед - няма издадена заповед за изменение в КККР с адрес на
имота гр. П., р-н Ю., п.к., ул.”Т. Ш.“ №.., бл…, вх., ет., ап.,, изцяло
с лични средства, с оглед на което и счита имота за негова индивидуална
собственост на базата на пълна трансформация на негово лично имущество.
Твърди, че продажната цена, за която закупил
имота била в размер на 35 000 лв. Сумата в размер на 35 000 лв.
заплатил от лични банкови сметки, съответно 6 000 лв. от сметка IBAN ***… и 29 000 лв. от сметка с IBAN ***.. Твърди, че сумите в размер на 6 000
лв. и 29 000 лв. били изцяло негови лични средства от неговия личен влог.
Сумата в размер на 6 000 лв. била част от дарените от м. му и преведени му
по същата сметка на 12.10.2015 г. 13 445 лв., а сумата в размер на
29 000 лв. била получена след продажба на имот негова индивидуална
собственост на публична продан по и.д. №…. Сумата първоначално е преведена от …
по негова сметка с IBAN ***., на която и дата я
прехвърлил по срочния си влог с IBAN ***.
Твърди, че в бракоразводното им дело с
ответницата съдът не изследвал имуществените им отношения и е постановил
съвместно ползване на описания по-горе имот, с оглед на което за тях е
възникнала хипотезата на ч.57 от СК.
Моли, настоящата искова молба да се счита за
уведомление за прекратяване на наемното правоотношение, считано от датата на
получаването й и покана за освобождаване на собствеността и връщане на
държането както и за заплащане на обещетение за неправомерно ползване на имота
в размер на месечния наем на такъв вид имот, а именно: 125,00 лв.
Поради обстоятелството, че въз основа на
всичко изложено по-горе счита процесния имот за индивидуална собственост, за
него възниквал правен интерес да потърси правата си по съдебен ред.
ОТВЕТНИКЪТ
В.К.Т., чрез пълномощника му а. Н.А., заявява, че предявеният иск е допустим
но неоснователен.
Твърди, че съгласно чл. 31 ЗС, всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и
по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им , а сочения имот е съсобствен. В тази насока счита за неоснователен искано за прекратяване на наемно правоотношение
и плащане на наем поради липса на такова отношение между страните.
Твърди, че действително е бивша с. на
ищеца. С него са били в брак от ... През 2016 г. по време на брака бил закупен
процесния имот с НА №,том , дело Сл.Вп. Бракът бил прекратен през .., като със
съдебното решение било определено семейното жилище, находящо се в гр. П.,, ул.”Т. Ш.“ №.., бл…, вх., ет., ап.,,
да се ползва от двамата съпрузи.
Твърди, че заедно с детето на бившите съпрузи
живеели в процесното жилище. Тези обстоятелства признава като безспорни.
От описаните в исковата молба обстоятелства,
на които претенциите на ищеца се базирали, счита, че следните не отговаряли на
действителното положение между страните, а именно - оспорва, че средствата за
закупуването на процесното жилище били лични средства на ищеца. Че средствата в
размер на 6 000 лв. са именно част от дарена на ищеца от м. му сума в размер на
13 445 лв., че сумата в размер на 29 000 лв. е сума от публична продан на имот
лична индивидуална собственост на ищеца по … , че именно с тази сума е платено
за покупката на процесния имот. Оспорва,че е налице хипотеза на възникнало
наемно отношение по чл.57 СК.
Възразява срещу твърденията „за възникнала
хипотеза на приложение на чл. 57 СК“ по отношение на процесния имот, същите
били неоснователни. Съдът по бракоразводното дело разгледал въпроса за
семейното жилище и постановил с решението си то да се ползва от двамата бивши
съпрузи, извън хипотезите за възникване на наемно правоотношение посочени в СК.
В това производство Съдът не приел твърденията на ищеца за по-голям принос в
закупуването на имота. Счел е, че те са неоснователни и недоказани.
Твърди, че е налице е презумпцията на чл. 21 СК. При липса на наемно правоотношение не може да се приеме, че с исковата
молба по настоящето производство може да се прави искане за прекратяването му,
връщане на държанието апартамента, заплащане на наем.
Възразява срещу твърдението в исковата молба,
че имота е закупен изцяло с лични средства на ищеца на базата на трансформация
на лично негово имущество.
Твърди, че е заплатена по-голяма сума от
посочената от ищеца и отразена в нотариалния акт – 35 000 лв., в действителност
е била заплатена 60 000 лв. Твърди, че средствата по сметките били генерирани
от съвместен принос на двамата съпрузи, които са били в режим на СИО.Те искали
да закупят семейно жилище и спестявали средства. Съпругата получавала по-малка
заплата, но активно участвала с приноса си в семейните работи. Тя не си
позволявала никакви излишни разходи и се ограничавала до най - необходимото,
грижила се е за домакинство, детето, чистила, готвила, перяла и по този начин
допринасяла за спестяване на средства. Подпомагала със средства образованието
на с. си, давала му е суми за лични нужди, както и средства за плащане на
наема, когато не са имали собствено жилище. Полагала труд за благото на
семейството с работа в домакинството.
Оспорва, че сума от 6 000 лв. платена по
сделката е част от дарение от м. на ищеца направено на 12.10.2015 г. в размер
на 13 445 лв. Дори да е имало такова дарение, то не е било свързано с покупка
на процесното жилище. В тази насока бил представен Договор за дарение, който
оспорва, като частен документ без достоверна дата и без материална
доказателствена сила, без да носи подпис на ответника. Оспорва твърдението, че
сумата в размер на 29 000 лв. платена по сделката е с изцяло
лични средства на ищеца в резултат от продажба на имот индивидуална собственост
.
Прави
възражение за нищожност на Решение №2805/21.07.2015 г., гр.д. 8351/2012г., ПРС.13-ти
гр. състав по дело за делба. Съображенията за това били, че в делбата не е
участвала ответницата по настоящето производство, а тя е съсобственик на
делбения имот. На базата на него се стигнало до публична продан на имот, като
се твърди, че само ищецът в настоящето производство е съсобственик и средствата
получени от проданта били единствено лични негови. Касае се за делба на имоти -
дворно място и сграда /къща/ в с. Т.
Твърди, че било заведено по искова молба от
ищеца в настоящето производство Л. Т., който се явявал съсобственик на този
имот. Собствеността му възникнала на база на 2 сделки - 1/дарение на 1/4
идеална част от дворното място и на 3/8 ид.части от сграда в него и
2/покупко-продажба на идеални части от дворното място и на 3/8 ид.ч. от
сградата. Тези 2 сделки били извършени по време, когато ищецът е бил в брак с
ответницата и в режим на СИО, т.е. ответницата е придобила заедно с него
идеалните части по втората възмездна сделка - покупко –продажба – 1/4 идеални
части от дворното място и на 3/8 ид.ч. от сградата и е станала съсобственик в
имотите предмет на делбата по гр.д. 8351/2012 г. при равни квоти. Същата не
била конституирана като страна в делбено
производство. Съсобствениците били задължителни другари и участието на всички в
делбата било задължително, за да може то
да постигне целеният ефект - прекратяване на съсобствеността и да не се наложи
това да стане в нов процес. След като в случая делбата била извършена без
участието на всички съсобственици, т.е. без участието на ответницата В.Т. като
съсобственик, то на основание чл.75 от ЗН тя била нищожна. Тълкувателно решение
3/2016 гр. ОСГК.
Алтернаривно, ако съдът не приеме направеното
възражение за нищожност твърди, че средствата получени при публичната продан на
делбения имот не са изцяло лични средства на ищеца Л.Т., тъй като с оглед
по-горе изложените аргументи, той е придобил части от него с възмездна сделка -
покупко -продажба на 1/4 идеални части от дворното място и на 3/8 ид.ч. от
сградата и ответницата е станала съсобственик в имотите предмет на делбата по
гр.д. 8351/2012 г. при равни квоти с ответника и следователно средствата, които
са получени от публичната продан не са изцяло лични негови средства.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и
съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
В исковата си молба ищецът твърди, че процесният
недвижим имот САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА,
с идентификатор …, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД - 18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед - няма издадена заповед за изменение в КККР с
адрес на имота - гр. П., р-н Ю., п.к., ул.”Т. Ш.“ №.., бл…, вх., ет.,
ап.,, който самостоятелен обект се
намира в сграда 2/две/, разположена в поземлен имот с идентификатор … с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива -1, със
застроена площ 59.74кв.м./петдесет и девет цяло и седемдесет и четири квадратни
метра/, ведно с прилежащо избено помещение №16 с площ 5.05 кв.м./пет цяло и пет
стотни квадратни метра/, както и 2.164%/две цяло сто шестдесет и четири хилядни
процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - .., под обекта - .., над обекта - .., е закупен за сумата от 35 000
лева, която била заплатена със средства от лични на ищеца банкови сметки, като
6000 лева заплатил от сметка IBAN ***.., като тази сума била част от дарените
от м. му и преведени му по същата сметка на 12.10.2015 г. 13 445 лв., а сумата
от 29 000 лв. от сметка с IBAN …., била получена след продажба на имот
негова индивидуална собственост на публична продан по и.д. №……
Ответникът оспорва твърдените обстоятелства
като заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че не оспорва обстоятелствата, че с ищеца са бивши съпрузи и заедно с общото
им дете живеят в процесното жилище. Но оспорва твърденията на ищеца, че средствата
за закупуването на същото са лични средства на ищеца.
При законовия режим на общност, съгласно
чл.21, ал.1 от СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са
придобити. Съвместният принос според ал.2, може да се изрази във влагане на
средства, на труд, в грижи за децата и в работа в
домакинството, а според ал.3 съвместният принос се предполага до доказване на
противното.
В
ал.1, ал.2 и ал.3 от чл.22 СК, законодателят е посочил, че лично имущество са
вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по
наследство и по дарение, придобитите от единия съпруг вещни права, когато
кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет
и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са
съпружеска имуществена общност. Лични са движимите вещи, придобити от единия
съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за
упражняване на професия или занаят. Лични са вещните права, придобити от съпруг
- едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му
дейност и включени в неговото предприятие.
Искът по чл.23 от СК е коректив на
съпружеската общност, като при режим на имуществени отношения по СК и
съвместният принос, като нейно основание и обяснение. Съпружеската имуществена
общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време
на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са
придобити – чл.21, ал.1 СК.
Съвместният принос на съпрузите се предполага
оборимо при възмездните придобивни основания - чл.21, ал.3 СК. Критерият за
преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло
обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. По
силата на чл.23 от СК едно имущество или право, което е лично запазва този си
характер, дори да се превърне в друг обект. Независимо от конкретния придобивен
способ, законът приема, че щом новата вещ е придобита с лично имущество т.е. с
изцяло личен принос на единия съпруг, тя е лично имущество на този съпруг.
Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на
вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на
единия съпруг, другият няма принос в придобиването – изцяло или за съответната
част.
Според
задължителната практика на ВКС - решение № 355
от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 430/2011 г., II г. о., ГК, постановено по
реда на чл.290 ГПК, всяко възражение за трансформация по чл. 23, ал.1 и ал.2 от СК,
по същество не е оспорване на "съвместния
принос", а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което
и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се
приложи разпоредбата на чл.21, ал.3 СК, а за този, който поддържайки влагането
на лични средства следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки
пълно и пряко влагането на извънсемейни - лични средства в придобиването на
конкретна вещ или вещно право. Само доказаното, при условията на пълно и главно доказване, влагане на суми, които имат личен характер могат да
обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да
намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на
придобивното основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката
съпруг.
По делото е представен в заверен препис
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот№., том .., рег. №.., дело №...,
от който се установява, че ищецът Л.И.Т. е придобил недвижим имот – Апартамент
с административен адрес: гр. П., р-н Ю.,
п.к., ул.”Т. Ш.“ №.., бл…, вх., ет., ап.,, за сумата от 35 000,00 лева.
Вещото лице е установило, че на 04.04.2016 г. от
банкова сметка *** Л.Т. … е преведена сумата от 6 000,00 лева по сметка на Н. В.
Н., продавач по сделката, с основание на превода „Капаро за апартамент ..,
ул.“Т. Ш.“ №.“. На 25.04.2016 г. от банкова сметка *** Л.Т. IBAN ***ата от 29 000,00 лева по сметка на Н. В. Н., продавач по
сделката, с основание на превода „Покупка
на апартамент .., ул.“Т. Ш.“ №.“. Вещото лице е записало, че и двете
сметки са лични сметки в лева с титуляр Л.И.Т..
Представени са Нотариален акт за покупко – продажба
на недвижим имот № .., том.., рег. №..,
нот. дело № …., Нотариален акт за дарение № .., том.., рег. №.., нот. дело № ...
и влязло в сила съдебно решение №2805/21.07.2015 г. на ПРС, ХІІІ гр. с., от
което се установява, че ищецът Л.И.Т. е бил собственик на идеални части от
недвижим имот в с. Т., който е изнесен на публична продан, като същия е
продаден за сума общо в размер на 50 337,50 лева.
Представен е Договор за дарение на парична
сума от 12.10.2015 г., с който м. на Л.Т.
му е подарила сума в размер на 13 445,00 лева.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 12.10.2015 г. по банкова
сметка *** Л.Т. .. е постъпила сума в размер на 13 445,36 лева, а
по банкова сметка *** Л.Т. IBAN ***.. е внесена сума от 29 700,00 лева с
наредител Л.Т..
По отношение на сумата
предоставена като дарение от м. на Л.Т., ответната страна е оспорила договор за
дарение от 12.10.2015 г. за сумата от
13 445,00 лева, като частен документ без достоверна дата.
На Пловдивския районен съд е
служебно известно, че по въпроса - когато родителите на единия съпруг дарят средства за закупуване на
жилище, дарението само в полза на собственото дете или е в полза и на двамата
съпрузи - има противоречиви произнасяния на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.
Оформени са две становища. Според едно
от становищата, поддържани в съдебната практика - до доказване на противното се
счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за
двамата съпрузи. За опровергаване на предположението са допустими всички
доказателствени средства ( В този изричен смисъл Решение № 156 ОТ 08.07.2013Г.
ПО ГР.Д. № 1073/2012г., III ГО, Решение № 125 от 31.03.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 945/2010 г., IV г. о, решение № 727 от 23.11.10 г. по гр. дело № 978/10 г. на
IV г. о, Решение № 81 от 15.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 172/2010 г., II г.
о., Решение № 638 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1832/2009 г., III г. о,
Според другото становище не може във всички случаи да се предполага, че
дареното от родителите на единия съпруг, е само в негова полза, а не за нуждите
на семейството и следва да бъде доказано с всички доказателствени
средства.(Решение № 355/2011 от 09.01.2012 г. по гр. д. № 430/2011 г. на ВКС,
Решение № 279 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 529/2009 г., I г. о., ГК )
При съобразяване на мотивите, изложени в задължителната практика на ВКС,
намира за правилно становището, което държи сметка за целите на института на
СИО и за същността, характера и особеностите на договора за Дарение.
Независимо от редакционните различия, законодателната идея и в трите
семейни кодекса от 1968, 1985 и 2009 г. е
да бъдат собственост и на двамата съпрузи, при равни квоти, имуществата,
придобити за нуждите на семейството при наличие на принос от страна и на
двамата съпрузи, като приносът се предполага до доказване на противното.
Безспорно е и в теорията, и в
съдебната практика, че Дарението е едностранен безвъзмезден договор, чиято
кауза е намерението да се облагодетелства едната страна по сделката (т.нар donandi causa). Съществена особеност на дарението като вид договор, която го
разграничава от всички други видове договори, е, че при него мотивът за
сключване на сделката се разграничава от основанието за сключването й - чл.
226, ал.3 ЗЗД.
С оглед гореизложените
особености, настоящият състав намира, че дарението на сума, използвана за
закупуване на апартамент, ще бъде в
полза само на собственото дете, когато мотивът, поради който то е извършено
изключва приноса на другия съпруг, обратно дарението ще е в полза и на двамата
съпрузи, ако мотивът, по който то е извършено включва приноса и на двамата
съпрузи или съдържа идеята дарението да е за нуждите на цялото семейство. Така
например дарението на сума пари, изразходвана за закупуване на жилище, ще е в
полза само на собственото дете при случаите на т.нар в доктрината
незаинтересовано дарение, (когато мотивът на практика съвпада с основанието на
договора и се изчерпва с простото желание да се облагодетелства насрещната
страна по сделката). В полза само на собственото дете ще бъде дарението на
парична сума и в случаите на обичайно дарение, (което обикновено се прави в
изпълнение на обществено приети традиции - подарък при рожден ден, завършване
на образователна степен и т.н.) или възнаградителното дарение (в случаите,
когато то е за гледане и издръжка за минал период, положени преди брака и
изключващи участието на другия съпруг). В други случаи, когато приносът на
съпруга не само не се изключва, но и с оглед житейската логика се предполага,
дарението на сумата, изразходвана за закупуване на жилище, ще бъде в полза на
двамата съпрузи. Такива са случаите на възнаградително дарение (за положени
грижи и издръжка по време на брака или в очакване на бъдещи грижи и издръжка,
полагани по време на брака) и на дарение, чийто мотив е да се подпомогне
развитието на семейството и отглеждането на децата, (доколкото грижите по
отглеждането и възпитанието на децата са сред основните неимуществени
задължения и на двамата съпрузи-чл. 17 СК).
С оглед изложеното по-горе и
събраните по делото гласни доказателства, съдът намира, че сумата от 13 445,00
лева е била дарена от м. на Л.Т. само в полза на собственото й д.
По отношение на сумата от 29 000,00 лева,
с която се твърди че е извършено плащането но жилището, от представените по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че същите са придобити от Л.Т.
в резултат на продажба на недвижим имот на публична продан.
По делото е представен Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №.., том .., рег.№.., нот. дело № …..., с
който р. на Л.Т. – П. и И. Т. са продали
на с.си 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор
№.., находящ се в с. Т., общ. М, на ул.“К.“ №.., с площ от 941 кв.м.
Следва да се отбележи, че тази сделка е била
извършена по време на брака на Л.Т. с В.Т., който брак е бил сключен на ... и
прекратен на .. По този начин В.Т. е придобила идеални части от този имот.
Представен е Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №.., том., рег.№.., нот. дело №…., с който р. на Л.Т. – П. и И.Т.
са подарили на с. си 1/4 ид.ч. 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор №.., находящ се в с. Т., общ. М.,
на ул.“К.“ №., с площ от 941 кв.м.
За този
имот са представени по делото като доказателства влязло в сила съдебно решение
№2805/21.07.2015 г. на ПРС, ХІІІ гр. с., от което се установява, че същия
посредством съдебна делба е поделен между Л.Т. и трети лица, като имота е изнесен
на публична продан/Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.01.2016
г./
Следва да се отбележи, че въпреки, че с. на Л.Т.
- В.Т., към онзи момент не е участвала в производството за съдебна делба е била
съсобственик в ПИ с идентификатор №., находящ се в с. Т., общ. М., на ул.“К.“ №.,
с площ от 941 кв.м., в резултат на възмездната сделка сключена по време на
брака за 1/4 ид.ч. от имота.
От друга страна, придобиването на средства
посредством продажба на имота на публична продан по време на брака на двамата
съпрузи, обуславя придобиването на тези средства в режим на СИО.
Ето защо, съдът намира, че В.Т. е собственик
на част от средствата, с които е придобито процесното жилище.
От събраните по делото гласни доказателства на
свидетелите Т. Х., м. на ответника и И. Т., с. на страните по делото, беше
установено, че съпрузите са живели заедно почти 25 години, като с. В.Т. е
работила, внасяла е средства в семейния бюджет, грижила се е за домакинството и
общото им дете.
От показанията на И.Т. се установява, че
сумата заплатена при закупуването на процесния апартамент е около
60 000,00 лева, което не се установява от наличните преводи по сметки.
Установява се от същите показания, че при покупката жилището е било в лошо
състояние, като след закупуването е направен ремонт на баня и тоалетна и подова
настилка. Заявява се от свидетеля И. Т., че средствата за покупката и ремонтите
са били предоставени от р. на б. му.
Съдът
намира, че следва да даде вяра на тези показания, тъй като покупката на жилище
през 2016 г. е по-логично да е била извършена на стойност от около 60 000
лева, а сделката да е била изповядана на цена близка до данъчната оценка –
33 402,80 лева.
Същевременно обаче, следва да се отбележи, че
съпрузите са живели в този период заедно, имали са едно домакинство и
независимо, че Л.Т. е осигурявал по-големия размер от средства за общия бюджет,
бившата му с. от своя страна дори и да не е работила през целия период на
съвместно съжителство, е полагала грижи за домакинството,
роденото от брака дете и е допринесла за закупаването на процесния имот.
С оглед на всичко изложено по-горе и при
невъзможност на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване влагане на суми, които имат изцяло личен характер, съдът намира, че не се доказа твърдението за пълна
трансформация, като в този случай следва
да намери приложение презумпцията на чл. 21, ал.3 СК, вр. чл. 28 СК и съдът да
остави без уважение иска на ищеца, с който е поискано от съда, да признае за
установено, че Л.Т. е едноличен собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с
идентификатор ., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД - 18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед - няма издадена заповед за изменение в КККР с адрес на
имота - гр. П., р-н Ю., п.к., ул.”Т. Ш.“ №.., бл…, вх., ет.,
ап., на базата на пълна трансформация на лично
имущество.
С оглед направеното искане в исковата молба от
ищеца да бъде осъден ответника да освободи собствеността и върне владението и държането върху процесния
имот, съдът намира искането за прекратяване правото на ползване върху имота
за допустимо но неосноватално, с оглед произнасянето си.
Само за пълнота, съдът намира, че следва да
отбележи, че основанията за прекратяване на ползването са различни с
оглед собствеността върху жилището и основанието, на което е предоставено
ползването му. Когато жилището е съсобствено на съпрузите, заинтересования
съпруг може да поиска промяна на ползването на жилището при изменение на
обстоятелствата, които са от значение за предоставянето му. Именно като на
съсобственици на вещното право на ползване върху семейното жилище е предоставено
правото на ползване на страните.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на
спора и предвид заявеното от ответника, че претендира разноски, съдът намира,
че следва да осъди ищеца да заплати на ответника направени по делото разноски в
общ размер на 1 525,00 лева, от които 1 400,00 лева за възнаграждение
на един а. и 125,00 лева за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 23
от СК, предявен Л.И.Т. ЕГН **********,***2,
чрез а. П.Г.Х., съдебен адрес: ***, офис., с против В.К.Т. ЕГН **********, чрез
а. Н.А., съдебен адрес:***, с който е поискал от съда, да признае за
установено, че е собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с
идентификатор .., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД - 18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед - няма издадена заповед за изменение в КККР с адрес на
имота - гр. П., р-н Ю., п.к., ул.”Т. Ш.“ №.., бл…, вх., ет.,
ап.,, който самостоятелен обект се
намира в сграда 2/две/, разположена в поземлен имот с идентификатор … с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива -1, със
застроена площ 59.74кв.м./петдесет и девет цяло и седемдесет и четири квадратни
метра/, ведно с прилежащо избено помещение №16 с площ 5.05 кв.м./пет цяло и пет
стотни квадратни метра/, както и 2.164%/две цяло сто шестдесет и четири хилядни
процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - .., под обекта - .. над обекта - ., на базата на пълна трансформация на
лично имущество, както и да осъди ответницата В.Т., да освободи собствеността и
върне владението и държането върху процесния имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Л.И.Т.
ЕГН **********, чрез а. П.Г.Х., съдебен адрес: ***, офис.., да заплати
на В.К.Т. ЕГН **********,**, чрез
а. Н.А., съдебен адрес:***, направени по делото разноски в размер на 1 525,00(хиляда петстотин двадесет и
пет)лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП