№ 34704
гр. София, 20.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110149402 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С Решение № 2630/15.02.2024 г. по гр. д. 49402/2023 г. по описа на СРС, 127 състав,
по предявен от П. Г. Н. против „БЕДК“ ООД иск сключеният между страните по спора
Договор за кредит МАХ_500062618 от 31.03.2023 г. е прогласен за нищожен на основание
чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед изхода от спора в тежест на ответника са
възложени сторените по делото съдебни разноски в размер на 575,42 лева, както и
дружеството е осъдено да заплати на адвокат А. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл.
38, ал. 1 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 150 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца П. Г. Н..
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на
ищеца за изменение на постановеното решение в частта относно разноските, в която са
изложени съображения, че съдът не е извършил преценка относно разумния характер на
разноските за адвокатско възнаграждение и по-конкретно не е преценил положения от
адвоката труд, който обхваща не само правните и фактическите действия, извършвани в хода
на производството, но и чисто административно-техническата дейност по организиране на
делото. Молителят поддържа, че в адвокатската професия адвокатът е длъжен да осигури
толкова приходи, които да покрият всичките му разходи, но и да формира печалба,
позволяваща му да води достоен начин на живот. В молбата са изложени доводи за
несъразмерност и непропорционалност на определеното адвокатско възнаграждение за
безплатна правна помощ.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в
частта за разноските поддържа становище за неоснователност на молбата.
По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските,
съдът намира следното:
По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението
липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за
1
присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто
е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248,
ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е
представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено
от страна, в чиято тежест са възложени разноските.
В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта
относно разноските е депозирана в срок от страна, която не дължи представяне на списък по
чл. 80 ГПК за разноските за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и поддържа искане за изменение на размера на присъдените в нейна полза съдебни
разноски, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Както е посочено в съдебното решение при безплатно предоставяне на правна помощ
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се
съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на
страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му
се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи се от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на
преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от
процесуалния представител действия. Правната сложност е предпоставена от броя и
основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства
от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора,
относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и
обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за
относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на
противната страна процесуални действия и продължителността на производството. В случая
делото не се характеризира с правна или фактическа сложност, по спорният по делото
въпрос е налице богата и непротиворечива съдебна практика, исковата молба е бланкетна, а
извършените от процесуалния представител на ищеца действия са типови за подобни на
2
настоящото дела.
Възнаграждението за адвокатски труд следва да бъде освен достойно и справедливо,
така и адекватно спрямо положените от адвоката усилия по запознаване с дадения казус,
проучване на относимата съдебна практика, изготвяне на искова молба и пр. Във връзка с
изложеното следва да бъде отбелязано, че от служебна справка в ЕИСС се установява, че
адвокат А. Д. е представлявал пред Софийски районен съд ищцата П. Н. по осемнадесет
броя дела с по същество идентичен на настоящото предмет – искове за прогласяване на
договори за кредит, респ. договорни клаузи за недействителни и искове за връщане на
даденото по недействителните сделки. Видно от съдържанието на исковите молби, по които
са образувани гр. д. № 49364/2023 г. на СРС, 161 състав, гр. д. № 49399/2023 г. на СРС, 38
състав, гр. д. № 49403/2023 г. на СРС, 48 състав, гр. д. № 49406/2023 г. на СРС, 35 състав, гр.
д. № 49405/2023 г. на СРС, 33 състав, гр. д. № 50309/2023 г. на СРС, 26 състав, гр. д. №
50310/2023 г. на СРС, 151 състав, гр. д. № 49407/2023 г. на СРС, 166 състав, гр. д. №
50310/2023 г. на СРС, 151 състав, гр. д. № 49408/2023 г. на СРС, 34 състав и др.,
поддържаните доводи за недействителност на сключени от ищцата множество договори за
кредит, респ. отделни клаузи, са по същество идентични. Изложеното налага извод, че
процесуалният представител на ищеца е положил минимални усилия както за запознаване с
отделните случаи, така и за организиране на защитата на процесуалните права на ищцата,
поради което определеното от съда адвокатско възнаграждение се явява адекватно, както
спрямо фактическата и правна сложност на спора, така и спрямо отделеното време и
разходите сторени от адвоката във връзка с водене на делото.
Предвид изложеното искането за изменение на решението в частта относно
разноските се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на процесуалния представител на ищеца адвокат
А. Д. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 2630/15.02.2024 г. постановено по гр.
д. № 49402/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127
състав, в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба
срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се
изпрати на Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3