Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер .....                                                  Година 29.05.2015                          Град Стара Загора  

 

            В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд,                                                       Петнадесети  граждански състав

На двадесет и първи януари                                                      Година две хиляди и петнадесета

В публичното заседание в следния състав :

                                                                                                             Председател : Олга Златева

при секретаря Е.Д.

като изслуша докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВА

гр.д.№ 5346/2013г. по описа на РС- Ст.Загора, прецени следното :

                                                                                             

Предявен е иск по чл.135 от ЗЗД от пълнолетната българска гражданка М.П.М. ***, против 2 бр. ответнички- също пълнолетните български гражданки И.П.В. *** и Р.П. ***, по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД – за обявяване за недействителен по отношение на ищцата на сключения между първата ответница/като продавачка/, и втората ответница/като купувачка/, по договор за продажба на недвижим имот недвижим имот, извършена с нотариален акт за продажба на недвижим имот ….. на нотариус Христо Спасов, рег.№ 121 на НК и район на действие - района на Старозагорски районен съд, вписан в Служба по вписванията под вх.рег.№ 4077 от 18.04.2013г., акт № 48, том XII, дело № 2307/13г., а именно- ……. Ищцата твърди, че извършената сделка между двете ответници- сестри увреждала интересите на ищцата. По съдебната спогодба, тъй като И.П.В. не заплатила на ищцата дължимите 13 800лв. в предвиденият срок - до 23.03.2013г., ищцата се снабдила с изпълнителен лист, по който било образувано изпълнително дело № 20137660401770 на ЧСИ Кръстьо Ангелов, рег.№ 766 на КЧСИ, с взискател - ищцата и длъжник – ответницата И.П.В.. По делото било установено, че длъжникът не притежава недвижимо имущество и други вещи, върху които да се насочи изпълнението, с цел удовлетворяване на вземането. Вземането възникнало с постигането на спогодбата - на 23.01.2013г. и срокът за доброволното му заплащане изтекъл на 23.03.2013г., като от тази дата възниквало и правото на ищцата за принудителното му събиране- т.е. преди датата на оспорваната сделка. Същата била извършена на 18.04.2013г. Увреждането на кредитора било безспорно, тъй като чрез извършеното правно действие/продажба на единствения си недвижим имот/, длъжникът/първата ответница/ на практика се разпореждал с цялото си имущество, като по този начин правел невъзможно принудително изпълнение върху конкретни имоти, което представлявало невъзможност за удовлетворението на кредитора. Намаляването на имуществото на длъжника или затрудняване на удовлетворяване на кредитора след възникване на вземането му, увреждало кредитора, доколкото същият в съответствие с генералното правило на чл.133 от ЗЗД разчитал на общото обезпечение, което имуществото на длъжника представлява, след възникване на кредиторовото вземане. В конкретния случай оспорваната сделка напълно лишавала ищцата от възможността за удовлетворяване на вземането в качеството й на кредитор, тъй като след извършеното разпореждане с имота, първата ответница И.П.В. не притежавала никакво имущество, от което кредиторът й да се удовлетвори. Фактът, че след извършване на описаните по-горе разпоредителни действия, И.П.В. не разполагала с други недвижими имоти, достатъчни за удовлетворяване на взискателя кредитор, се установявал от удостоверение изх.№ 47007/24.10.2013г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов и към 18.10.2013г. размерът на вземането бил 16 262,33лв., видно от сметка за размера на дълга, издадена от ЧСИ Кръстьо Ангелов.          

 

            В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори и от двете ответници, както следва :

Първата ответница И.П.В. заявява, че искът, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че имотът, който ответницата прехвърлила, бил нейно единствено жилище, където живяла и живее от десетилетия. Тя не разполагала с друго имущество. Покупко-продажбата бил извършена за събиране на средства, които били крайно необходими на И.П. за съществуването и, за лечение на заболявания при болничен режим, с опасност за живота и. След приключването на производството за делба, образувано по искова молба на същата ищца - М.М., ответницата И.В. била доведена до тежко здравословно състояние и два пъти била приемана на болнично лечение, като с получаваната от нея пенсия не било възможно покр...ето на най-елементарните месечни и ежедневни разходи и се наложило  ежедневното обгрижване на възрастната жена, осъществявано от нейната сестра и втора ответница и племенниците и. Била осъдена да заплати и непосилната за нея сума от 13 800 лева на М. в срок от 2 месеца, което било невъзможно и непосилно. Потънала в дългове и в невъзможност да заплаща дори и най-належащите разходи, ответницата И.В. била принудена да продаде единственото си имущество на близък човек от семейството, който да се грижи за нея, нещо повече, и по-важно- да се смили да я остави да живее в собствената й къща поне за известен период от време. Ищцата М.М. довела ответницата П. до състояние на пълна неплатежоспособност и до принудата да продаде селската си къща- единственото останало от покойния й съпруг, за да се разплати с нея. Към датата на разпореждането с имота вземането не било станало изискуемо по реда на съдебното изпълнение. Моли съдът да приеме, че извършената сделка за покупко-продажба не цели увреждане на кредитора и намаляване на имуществото на длъжника и страните са били добросъвестни по отношение интересите на кредитора на първата ответница, като отхвърли предявения иск и осъди ищцата да заплати направените от ответницата разноски.

 

Втората ответница Р.П.Т. заявява, че предявеният иск се счита за процесуално допустим до размера на 4/6 ид.части от предмета на сделката, докъдето се простирал правният интерес на ищцата да претендира насочване на изпълнение спрямо имота. По същество, счита исковата претенция за неоснователна. Сочи, че между първата и втората ответница действително била сключена сделка за покупко-продажба на недвижим имот, който преди това бил поставен в дял на ответницата И.В., сделката за покупко-продажба била възмездна, срещу цена, уговорена между страните по нея, които били сестри. В останалата част твърденията, наведени в исковата молба, били несъстоятелни и почивали на предположения на ищцата. Твърди се, че искът по чл.135 от ЗЗД по своята същност не бил конститутивен, както било прието в старата съдебна практика, а установителен. При уважаването му не се постигало връщане на прехвърленото с „увреждащата" сделка в патримониума на прехвърлителя-длъжник, а се обявявала недействителност на сделката само спрямо ищеца - кредитор, като за последния възниквала възможността да насочи пряко принудително изпълнение спрямо прехвърлената вещ. Цитира се съдебна практика. За да бъде основателен искът, прехвърлянето на конкретен имот следвало да уврежда интереса на кредитора, да осуетява възможността да се удовлетвори от стойността й. Вещта, прехвърлена с атакуваната сделка, следвало да бъде секвестируема - да бъде годен обект за принудително изпълнение, а в конкретния случай, жилищната сграда- обект на съдебната делба и впоследствие — на прехвърлителната сделка била несеквестируема, тъй като представлявала единствено жилище за прехвърлителката И.В.. Срещу този имот съдебният изпълнител не можел да предприеме принудително изпълнение, нито взискателят- ищец можел да се удовлетвори от стойността му. Ето защо, сделката не била „увреждаща" и в тази част и за този жилищен имот искът бил неоснователен само на това основание. Претенцията на ищцата била неоснователна, тъй като ответницата била добросъвестен купувач по сделката. Същата не знаела за увреждането, тъй като първата ответница И.В. сама предложила да й продаде семейния имот, като и обяснила, че има нужда от пари, за да погаси свои задължения, а не желаела да прехвърля собствеността на непознати хора извън семейството. Ответницата заплатила продажната цена на сестра си и първа ответница, с намерението да бъде собственик на имота и да упражнява правото си на собственост занапред, като не съзнавала за други намерения на продавача за сключване на сделката, освен нуждата на прехвърлителката В. от парични средства. Към датата на изслушване на сделката за покупко-продажба ответницата Т. не била осведомена за резултата от проведения делбен процес между ищцата и първата ответница, нито за размера на паричното задължение на В. за уравнение на дялове спрямо ищцата М., а още по-малко - за обстоятелството дали задължението за уравнение е било частично или изцяло погасено, нито дали е било образувано изпълнително производство против сестра и. Обстоятелството, свързано с местоживеенето на първата ответница В. към настоящия момент и дали същата продължава да обитава имота, придобит от нея по силата на атакуваната сделка, било ирелевантно за спора, а и от такъв факт не можело да се извличат аргументи за увреждащия характер па сделката. Дали след предаване на владението от купувача на продавача прехвърлителят имал достъп до продадения имот, нямало никакво отношение към действителността на сделката. И.В. била сестра на ответницата, намирала се в тежко здравословно състояние, често с опасност за живота, като била подложена често на болнично лечение. Вътрешните и лични отношения между страните по сделката нямали отношение към действителността на същата, предаването на владението от купувача на продавача не предполагало изхвърляне на продавача от имота. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск и да осъди ищцата да заплати направените разноски.

            С отговорите се моли искът по чл. 135 от ЗЗД да се отхвърли, като неоснователен. Твърди, че ищецът не е увреден от договора за дарение. Ищецът се бил дезинтересирал от придоб...ето на имота и се съгласил с последиците на дарението.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковете и моли да бъдат уважени, както и в представената писмена защина.

            В съдебно заседание ответниците чрез процесуалните им представители оспорват исковете и молят да се отхвърлят, както и в представената писмена защита.

 

Съдът, като взе предвид събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

 

Видно от събраните по делото писмени доказателства- договор за делба на земеделски земи от 09.12.1998г., анекс към договор за наем на земеделска земя от 10.10.2008г., удостоверение № 43400/18.09.2014г. на сектор ПП при ОД на МВР- Ст.Загора, протокол от 23.01.2013г. по гр.д.№ 3333/2011г. на РС- Стара Загора, нотариален акт за продажба на недвижим имот № 42, том ІІ, рег.№ 1649, дело № 82/2013г. на нотариус Христо Спасов, удостоверение на ЧСИ- Кръстьо Ангелов с изх. № 47007/24.10.2013г., сметка за размера на дълга по изп.д. № 20137660401770, скица № 3409/25.11.2013г., удостоверение за данъчна оценка от 19.11.2013г., удостоверение за наследници изх.№ 7/28.01.2014г., удостоверение изх.№ 10-11-1835/12.02.2014г., удостоверение за постоянен адрес изх.№ 27/12.02.2014г. на М.Г., удостоверение за настоящ адрес изх.№ 28/12.02.2014г. на М.Г., удостоверение за постоянен адрес изх.№ 25/12.02.2014г. на Д.Т., удостоверение за настоящ адрес изх.№ 26/12.02.2014г. на Д.Т., първата ответница/като продавачка/, и втората ответница/като купувачка/, сключват помежду си нотариален договор за продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт за продажба на недвижим имот …. на нотариус Христо Спасов, рег.№ 121 на НК и район на действие - района на Старозагорски районен съд, вписан в Служба по вписванията под вх.рег.№ 4077 от 18.04.2013г., акт № 48, том XII, дело № 2307/13г., а именно- …...

По сключената съдебна спогодба между ищцата и първата ответница, тъй като първата ответница И.П.В. не заплатила на ищцата дължимите 13 800 лв. в предвиденият срок до 23.03.2013г., ищцата М.М. се снабдила с изпълнителен лист, по който било образувано изпълнително дело № 20137660401770 на ЧСИ- Кръстьо Ангелов, рег.№ 766 на КЧСИ, с взискател - ищцата и длъжник – ответницата И.П.В.. По делото било установено, че длъжницата- първата ответница не притежава налично недвижимо имущество и други скъпи вещи, върху които да се насочи изпълнението, с цел удовлетворяване на вземането. Вземането възникнало с постигането на спогодбата - на 23.01.2013г. и срокът за доброволното му заплащане изтекъл на 23.03.2013г., като от тази дата възниквало и правото на ищцата за принудителното му събиране- т.е. преди датата на оспорваната сделка. Същата била извършена на 18.04.2013г. Увреждането на кредитора било безспорно, тъй като чрез извършеното правно действие/продажба на единственият си недвижим имот/, длъжникът/първата ответница/ на практика се разпореждал с цялото си имущество, като по този начин е станало невъзможно принудително изпълнение върху конкретните имоти, което представлявало невъзможност за удовлетворението на кредитора- ищцата. Намаляването на имуществото на длъжницата или затрудняване на удовлетворяване на кредиторката- ищца след възникване на вземането му, увреждало кредиторката, доколкото същата в съответствие с общото правило на чл.133 от ЗЗД разчитала на общото обезпечение, което имуществото на длъжника представлява, след възникване на нейнто кредиторово вземане. В конкретния случай оспорваната нотариална сделка между двете ответнички- сестри напълно лишила ищцата от възможността за удовлетворяване на вземането си в качеството й на кредитор, тъй като след извършеното разпореждане с имота, първата ответница И.П.В. вече не притежавала никакво имущество, от което кредиторката й- ищца да се удовлетвори. Фактът, че след извършване на описаните по-горе разпоредителни действия, И.П.В. не разполагала с други недвижими имоти, достатъчни за удовлетворяване на взискателя кредитор, се установява от Удостоверение изх.№ 47007/24.10.2013г. на ЧСИ- Кръстьо Ангелов и към 18.10.2013г. размерът на вземането бил точно 16 262, 33лв.- видно от Сметка за размера на дълга, издадена от ЧСИ- Кръстьо Ангелов, Стара Загора.

            Видно от събраните по делото гласни доказателства- показанията на разпитаните по делото общо 4 бр. свидетели, се установи следното :

           Съгласно показанията на разпитания по делото свидетел М.И.Г./син на втората ответница Р.Т. и племенник на първата ответница И.В./, продавачката И.В. е живеела и продължава да живее в процесния недвижим имот в с...., той знае за извършената първоначално делба, както и за последвалата покупко- продажба между двете сестри- ответничка, като от получената цена И.В. се разплатила с Р.Т. за грижите, лечението, операцията, поставената й става на крака, като всичко им е платила, за да няма задължения към тях. В момента тя била на 83 годишна възраст, имала някои оплаквания, но се справяла вече сама и се движела сама, като уговорката при купуването е била, че докато И.В. е жива, тя ще остане да си живее в този имот, като ползва една стая в приземния етаж на къщата, като нормалния жилищен етеж е дала да го ползват други, трети лица, но без да плащат наем, само да я наглеждат и да й пазарят. Тези хора били пуснати с тяхното съгласие и на майка му. Заявява, че към момента на продажбата И.В. не е имала налични пари, тъй като спестяванията й свако му ги дал на ищцата М.М., и първата ответница И.В. живеела само с пенсията си. На него лично пълномощно не му е било давано, тя не била имала и пари в банка.

 

Видно от показанията на свидетеля Д.И.Т./син на втората ответница Р.Т. и племенник на първата ответница И.В./, първата ответница И.В. много се притеснявала, че след операциите и грижите към нея, нямала как да се отблагодари, защото нямала лични нейни пари. Дала им едни пари, след като разбрали, че е продала къщата си в с.... на майка им, и им е дала тези пари, за да е чиста на оня свят. Когато им дала парите, им казала, че направо е продала къщата на майка му, за да не отива у чужди хора, да остане на сестра й. И.В. ***, в една стая. Двете ответници били сестри са и се разбрали тя да остане да живее там, да пази имота, тъй като целият й живот е минал там. Майка им се е съгласна да живее там И.. Други хора също се разбрали с майка му, да не плащат нищо, да са покрай нея там, да не ходят те често при нея. Ответницата И.В. живеела долу в един килер, а пък наемателите не знае къде живеят. Много по-късно И.В. разбрала за изпълнителното дело, след като продала къщата. Удържал й от пенсията съдия- изпълнителят. След като е продала къщата, им е дала парите и те тогава разбрали, че я е продала- казала им, че не може да си прости и продала къщата на майка им и им дала парите, като ги дала общо на двамата. Нивите били на М., а И.В. нямала пари и не му е давала на него специално пълномощно да тегли пари от сметката й. Правена е онкологично операция и гърдата е отстранена, мисли че било преди делбата, не е имал интерес да ги помни и не си спомня. По време на делбата майка му не е участвала, лелята си е била напълно адекватна и тя си е вземала сама решенията.

От друга страна показанията на другите 2 бр. свидетели сочат на следното :

          Свидетелката .../без родство със страните/ заявява,  че познава И.В., живее 5-6 къщи след нейната в с...., тя живее там и не знае да е продала къщата. От известно време имала наематели в къщата, които обитават напълно самостоятелно някакви стаи, но не живеят в едно домакинство с нея. Според нея на тази възраст ответницата И.В. е в доста добро здравословно състояние, макар, че е пострадала преди известно време през 2012г., била е със счупен крак, била е за няколко месеца при сестра си и може би лятото на 2014г. вече си е била със специална количка в къщата си. Тя идвала да си пазари в магазина й, тя се гледала абсолютно самостоятелно, всеки ден пазаряла при нея, тя не познавала сестра й и племенниците й- не е виждала никога сестра й и племенниците й да идват, виждала ги е само на първото и второто заседание по делото. Когато била пострадала със счупен крак, през м. юни 2012г. вече е била в къщата си в с..... Доколкото знае, през периода когато не е била в къщата си, тя е била при сестра си. Къщата има двор, има голяма стая на партерния етаж, която тя обитава, и на втория етаж са наемателите й. В двора има една къща, няма друга постройка като къща, но има и гараж.

               Свидетелят .../без родство със страните/ заявява, че познава И.В. *** от 2000-2001г., бързо били създадени контакти с нея, тъй като през две къщи от тях живеела, съседи са. В момента вече знае, че къщата е продадена, но допреди месец не е знаел и мислел, че къщата е нейна собственост. Откакто я познава, тя е живяла винаги там. Свидетелят не познава сестра й или племенниците й. Когато той купил къщата си в с...., малко преди или след тях, починал мъжа й и тя останала самичка, и винаги е живяла самичка. В момента има наематели от няколко години в къщата, те живеели самостоятелно, нямал представа за грижи към нея, но знае, че са наематели, че живеят в съседни помещения, познава и тях. Нейни роднини никога не е забелязвал да живеят при нея или да й се оказва помощ. Тя даже преди две-три години имала проблеми с покриви на някое от помещенията на постройките и лично идвала да иска той да ги ремонтира, но той нямал възможност и съседът до тях ги ремонтирал, дори тогава никой не дошъл да помогне. Впоследствие разбрал, че си е чупила крака и не знае да я е гледал някой друг. Много често е виждал И.В., защото имат родствена връзка с комшиите до тях и тя всеки ден, през ден е в тях, често я виждал, общували и не му е направило впечатление да е зле. В последно време куцукала, ходела с едно бастунче и  разбрал, че кракът й е бил счупен, затова куцука. Не знае някой да ходи вместо нея да пазарува- тя била много оправна, упорита и самичка. По негова преценка е над 75 годишна, но била енергична жена, постоянно била в движение – при роднините, в квартала, грижела се за градинки, за работи. Тя живеела в двуетажната къща, но вътре не е влизал, само отвън е гледал, когато е искала ремонти, защото ставало въпрос за покриви.

Съдът не кредитира в достатъчна степен показанията на първите 2 свидетели/ М.И.Г. и  Д.И.Т./, тъй като те са синове и съответно племенници на всяка една от двете отвенички- сестри помежду си, тъй като те имат преки родствени отношения със страните по делото, тези 2 бр. свидетели са бивши страни/ответници/ по настоящото дело и се явяват пряко и непосредствено заинтересовани от изхода на спора.

Наред с това съдът кредитира в пълна степен показанията на другите 2 бр. свидетели, коио са вътрешно непротиворечиви, не противоречат едни с други, съществено се различават от показанята на първите 2 бр. свидетели/близки родственици на страните/, те са в съответствие едно с друго, в унисон са със събраните по делото писмени доказателства, както и с писменото заключение и отговорите на вещото лице от съдебномедицинската експертиза по делото.

            В тази връзка съдът счита, че от събраните гласни доказателства се е установило и доказало по несъмнен и безспорен начин, че поради счупване на крака на ответницата И.В. се е наложило за нея да полагат грижи за лечението и възстановяването й, както и за лечение на други съпътстващи заболявания, нейните близки- сестра й Р.Т./втората ответница/, нейния син и племенника й/свидетели по делото/, които са направили известни разходи на средства във връзка с това, за които първата ответница И.В. е останала задължена към втората ответница Р.Т./нейна сестра/.

            Видно от текста на заключението на съдебномедицинската експертиза по делото, както и от дадените от вещото лице допълнителни устни пояснени в откритото съдебно заседание, става ясно, че при пълната липса на представени от страните писмени доказателства за конкретни направени раазходи по лечението на първата ответница, средните такива за тези видове лечения, извън плащанията от здравната каса, са в границите на 500- 1000 лв.

Тоест задълженията в рамките на тези 500-1000 лв. по никакъв начин не кореспондират с показанията на част от свидетелите/роднини на ответниците/ за направени от тях разходи за отв.И.В. от порядъка на няколко хиляди лева, които да оправдават извършената между двете сестри продажба на недвижим имот с данъчна оценка 5 728, 50 лв. на цена от 6 000 лв., за погасяване на евентуално максимално парично задължения в размер на 6 пъти по- ниска сума- 1000 лв.

            Наред с това вземането на ищцата към първата ответница възникнало веднага- с постигането на подписване на спогодбата/23.01.2013г./,  2-месечният срок за доброволното му заплащане изтекъл на 23.03.2013г., като от тази дата възниквало и правото на ищцата за принудителното му събиране- т.е. преди датата на оспорваната сделка/18.04.2013г./. Увреждането на кредиторката- ищца е практически безспорно, тъй като чрез извършеното правно действие- възмездната сделка/покупко- продажба на единствения си ценен недвижим имот/, длъжникът/първата ответница/ на практика се е разпоредила веднъж и изцяло с цялото си ценно недвижимо имущество/къщата с двор в с..../, като по този начин е направила невъзможно принудително изпълнение върху този конкретен неин имот, което представлява невъзможност за удовлетворението на кредитора й по споразумението - ищцата. Намаляването на имуществото на длъжника/първата ответница/ или затрудняване на удовлетворяване на кредитора/ищцата/ след възникване на вземането му, уврежда кредиторката - ищца, доколкото тя в съответствие с общото законово правило на чл.133 от ЗЗД до този момент е разчитала на общото обезпечение на пъричното си вземане, което имуществото на длъжницата/първа ответница/ представлява, след възникване на кредиторовото вземане. В конкретния случай по настоящото дело оспорваната сделка напълно лишава ищцата от възможността за удовлетворяване на вземането в качеството й на кредитор, тъй като след извършеното разпореждането си срещу длъжницата си с недвижимия имот, първата ответница И.П.В. очевидно не притежава никакво друго достатъчно ценно имущество/извън малкото наследствени земеделски земи/, от което кредиторката й би могла да се удовлетвори изцяло в дължими размер от 13 800 лв. главница на паричното задължение към крайната дата за плащането му- 23.03.2013г.

Безспорно доказаният по делото факт, че след извършване на описаните по-горе разпоредителни действия/покупко-продажбата/, длъжницата/първата ответница/ И.П.В. не разполагала с други недвижими имоти, достатъчни за удовлетворяване на взискателя кредитор, се установява по несъмнен и безспорен начин и от приетото по делото и неоспорено от ответниците писмено Удостоверение изх.№ 47007/24.10.2013г. на ЧСИ- Кръстьо Ангелов/Ст.Загора/ и към 18.10.2013г. размерът на вземането бил вече в размер на общо 16 262, 33 лв./главница и лихви/- видно от приетата Сметка за размера на дълга, издадена от ЧСИ- Кръстьо Ангелов/Ст.Загора/.          

            В тази връзка предвид гореизложените мотиви, и тъй като купувачката/втората ответница/, е сестра на продавачката/първата ответница/, е налице оборимата законова хипотеза на чл.135, ал.2, пр.2 от ЗЗД, при което знанието за увреждане се предполага до доказване на противното, което представлява оборима законова презумпция, която обаче законова презумпция не е оборена по делото от никоя от двете заинтересовани от това ответнички/съответно продавачка и купувачка/ - сестри помежду си. Предвид на което искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан, поради което процесната сделката покупко- продажба на недвижим имот, като увреждаща кредиторката–ищца възмездна правна сделка, следва да бъде обявена за изцяло недействителна по отношение на ищцата, ведно с всички законни последици от това.

            Относно твърдяната несеквестируемост на процесния недвижимия имот като единствено жилище на съответната първа ответна страна, предмет на атакуваната сделка- такава несеквестируемост има осигурена по закон само като форма на правна защита от принудително изпълнение, насочено срещу този единснтвен жилищен имот, но тя не се отнася до доброволно сключена от страната правни сделки за съответното възмездно разпореждане със собствения й недвижим имот/какъвто е процесният случай/. 

            Поради което искът по чл.135 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, ведно с всички законни последици от това.

            С оглед изхода на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него по делото разноски в размер на общо 923, 50 лв., съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК.

 

            Воден от горното, съдът

 

       Р   Е   Ш   И  :

 

            ОБЯВЯВА за недействителна по отношение на ищцата М.П.М.- ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис № 6 - адв.Е.Д.М.-Милушева от АК- Ст.Загора, сключената между първата ответница И.П.В. - ЕГН ********** ***/в качеството на продавач/ и втората ответница Р.П.Т. - ЕГН ********** ***, обл.Старозагорска/в качеството на купувач/, сделка, обективирана в нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот, извършена с нотариален акт за продажба на недвижим имот ….. на нотариус Христо Спасов, рег.№ 121 на НК и район на действие - района на Старозагорски районен съд, вписан в Служба по вписванията под вх.рег.№ 4077 от 18.04.2013г., акт № 48, том XII, дело № 2307/13г., по силата на който в собственост на купувачката-втората ответница Р.П.Т.- ЕГН ********** ***, обл.Старозагорска е бил прехвърлена собствеността върху недвижимия имот…….

            ОСЪЖДА ответниците И.П.В.- ЕГН ********** *** и Р.П.Т. - ЕГН ********** ***, обл.Старозагорска да заплатят на ищцата М.П.М. - ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис № 6- адв.Е.Д.М.-Милушева от АК- Ст.Загора сумата от общо 923, 50 лв./деветстотин двадесет и три лева и петдесет стотинки/ - направени по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.

 

                                                     

                                                                                                  Районен съдия: