Р Е Ш Е
Н И Е
№ 325
***, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин
Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Невена Орманджиева като разгледа докладваното
от съдия Калчев адм.
д. № 18/2021г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на *** Хр. К., като пълномощник на
„Ваниз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сухиндол, ул. „Росица“ № 129, против Ревизионен акт /РА/ №
Р-04000419000340-091-001/15.09.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Велико Търново, потвърден с Решение № 189/07.12.2020 г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ Велико Търново. Жалбоподателят излага доводи, че липсват
доказателства за твърденията на приходните органи, че В.Х.Х.
– бивш съпруг на управителя на дружеството-жалбоподател, е представлявал „Ваниз“ ЕООД. Според него липсват и доказателства за знание
от управителя *** Х.а за това, че данъкът няма да бъде внесен, а също така
данни, че данъкът не може да бъде събран от доставчика. По тези съображения, доразвити
в писмена защита, се иска отмяната на РА като незаконосъобразен, алтернативно –
обявяването му за нищожен. Претендират се направените по делото разноски.
Ответната
страна по жалбата,
директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –
Велико
Търново, чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна, като се позовава на мотивите на потвърдителното решение. Претендира за разноски, представляващи
***ско възнаграждение в размер на 5367,19 лв., съгласно
приложен списък.
Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид констатациите
в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
С
РА № Р-04000419000340-091-001/15.09.2020 г. са установени задължения за внасяне
от „Ваниз“ ЕООД в размер на 217 277,82 лв. и
лихви – 66 440,93 лв., представляващи отговорност по чл. 177 от ЗДДС за
задължения за ДДС на „Старс интернационал“ ЕООД с ЕИК
*********. Процесното ревизионно производство е второ
поред, след като на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК с Решение № 6/08.01.2019
г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново е отменен РА №
Р-04000418001431-091-001/20.09.2018 г., издаден от В.Г.П. – възложил ревизията
и Б.Б.Л., ръководител на ревизията, и преписката е
върната за възлагане на нова ревизия. Настоящата ревизия е възложена със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000419000340-020-001/16.01.2019 г.,
в съдържанието на която е посочено, че е издадена от В.Г.П. на длъжност главен
инспектор по приходите. С посочената ЗВР е определен обхват на ревизията –
установяване на отговорност за данък върху добавената стойност за данъчни периоди
01.07.2017 г. – 30.09.2017 г. по конкретно посочени фактури с издател „Старс интернационал“ ЕООД с ЕИК *********. Тази заповед е
изменена със ЗИЗВР № Р-04000419000340-020-002/12.04.2019 г. на същия орган по
приходите. Със Заповед № Р-04000419000340-023-001/03.05.2019 г. на В.Г.П., на
длъжност главен инспектор по приходите е спряно ревизионното производство до
приключване на друго ревизионно производство на „Ваниз“
ЕООД, възложено със ЗВР № Р-04000417008131-020-001/22.11.2017 г., като ревизията
е възобновена със Заповед № Р-04000419000340-143-001/02.06.2020г. на същото лице,
но в качеството на Началник сектор. С Решение №
Р-04000419000340-098-001/02.06.2020 г. на В. П. на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК е извършено изземване от ръководителя на ревизията и правомощията по
извършване на ревизията са възложени на друг орган по приходите. Със ЗИЗВР № Р-04000419000340-020-003/02.06.2020
г., издадена от В. П. е променен ръководителя на ревизията.
Съставен
е Ревизионен доклад № Р-04000419000340-092-001/29.07.2020г., срещу който
дружеството е подало възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-04000419000340-091-001/15.09.2020
г. от В.Г.П., на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и К.Ц.И.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който са установени
задължения за внасяне в размер на 217 277,82 лв. и лихви – 66 440,93
лв. Задълженото лице е обжалвало РА по административен ред, като същият е потвърден
с Решение № 189/07.12.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново. Решението на директора на
Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е връчено на жалбоподателя на 30.12.2020 г.
Жалбата срещу ревизионния акт пред
АСВТ е подадена чрез ответника на 06.01.2021 г.
Установява
се също така, че на „Ваниз“ ЕООД е била извършена
ревизия за установяване на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди
01.07.2016 г.-31.10.2017 г. и за корпоративен данък за данъчни периоди 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. Ревизията е била възложена със
ЗВР № Р-04000417008131-020-001/22.11.2017 г. и е приключила с РА №
Р-04000417008131-091-001/13.05.2019г. Този акт е бил частично обжалван и
отменен за нова ревизия по чл. 155, ал. 4 от ДОПК с Решение № 115/19.08.2019 г.
на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново. Новото ревизионно производство е
приключило с РА № Р-04000419005703-091-001/10.03.2020 г., потвърден с Решение №
77/22.05.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново.
Предвид горното съдът намира, че жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация, след изчерпване на фазата
на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл.
156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна
същата отговаря на изискванията на чл. 149 от
ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
Съдът намира, че жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея съображения, предвид следното:
В настоящото производство
и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
Производството по издаване на РА започва с
възлагане на ревизия, следователно актът, с който се задвижва това
производство, е заповед за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на
ревизия не се създават права или задължения и не се засягат законни интереси на
ревизираните субекти, а само се поставя началото на ревизионните действия, след
приключването на които се издава ревизионен акт. Въз основа на нея, обаче,
започват действия по ревизиране и издаване на ревизионен акт. Като начало на
производството, заповедта за възлагане на ревизията, следва да отговаря на
определени законови изисквания. Следва да бъде издадена от компетентен орган –
този по чл. 112, ал. 2 или чл. 134, ал. 1 от ДОПК и да има изрично посоченото в
чл. 113, ал. 1 от ДОПК съдържание. Органът, възлагащ ревизията, следва да
определи ревизирания субект, ревизиращите органи, срок за извършване на
ревизията, ревизираните данъчни периоди и вида на ревизираните задължения,
както и други обстоятелства, имащи значение за ревизията. Всяка промяна в тези
обстоятелства се извършва с нова заповед за възлагане на ревизия, при
съобразяване разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ДОПК. Неспазването на
изброените по-горе изисквания води до незаконосъобразност на извършените въз
основа на тях действия, съответно до незаконосъбразност
на развилото се на тази база производство по издаване на ревизионния акт. Когато
възлагането е извършено от некомпетентен орган, то това влече нищожност на
ревизионния акт.
В конкретния случай от фактическа страна е
безспорно, че процесното ревизионно производство е
започнало въз основа на ЗВР № Р-04000419000340-020-001/16.01.2019 г., в която е
посочено, че е издадена от В.Г.П. на длъжност главен инспектор по приходите /папка
1, л. 82-83 от адм. преписка/. Всички останали
заповеди и РА са издадени от същото лице /като РА е издаден съвместно с
ръководителя на ревизията/. За доказване компетентността на В. П. от ответника е
представена Заповед № 6/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП В. Търново /папка
1, л. 77-79 от адм. преписка/, в която като орган по
чл. 112 ал. 2, т. 1 от ДОПК фигурира В.Г.П. – и.д. началник сектор „Ревизии“,
както и Заповед № 17/08.01.2019 г. на директора на ТД на НАП В. Търново /папка
1, л. 80-81 от адм. преписка/, изменяща Заповед №
6/03.01.2017 г. От съдържанието на Заповед № 17/08.01.2019 г. е видно, че
вместо В.Г.П. като орган по приходите, компетентен по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да издава заповеди за възлагане на ревизии, е определен К.Т.Ч. – началник
сектор „Ревизии“. В четвъртата част на Заповед № 17/08.01.2019 г. е разпоредено В.Г.П. да приключи всички контролни производства,
възложени от него в качеството му на и.д. началник сектор „Ревизии“ при ТД на
НАП – В. Търново, като контролните производства са изброени в списъци с
Приложения № 1 и 2, които са неразделна част от заповедта.
От ответника са изискани и представени приложенията-списъци
към въпросната заповед /л. 127-128 от делото/. Видно от същите, единственото
неприключило контролно производство, по което „Ваниз“
ЕООД е страна, е възложеното със ЗВР № Р-04000417008131-020-001/22.11.2017 г., завършило
впоследствие с издаването на РА № Р-04000417008131-091-001/13.05.2019 г. И това
е съвсем логично, тъй като към 08.01.2019 г. /датата на издаване на Заповед №
17/08.01.2019 г. на териториалния директор/, производството по установяване на
отговорност по чл. 177 от ЗДДС на „Ваниз“ ЕООД вече е
било завършило с издаването на РА № Р-04000418001431-091-001/20.09.2018 г.,
който към този момент е бил в процес на обжалване по административен ред.
Във връзка с извършеното изземване с Решение №
Р-04000419000340-098-001/02.06.2020 г., от ответника е представена Заповед №
90/03.02.2017 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново /л. 58 от делото/, с
която е изменена и допълнена Заповед № 6/03.01.2017 г. като е разпоредено органите по приходите, както и техните заместници, определени със Заповед № 6/03.01.2017 г. да
извършват и действия съгласно чл. 7, ал. 3 от ДОПК.
С оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че обжалваният
РА е нищожен, като съображенията за това са следните:
По арг. от чл. 177, ал. 2
от ЗДДС и чл. 21, ал. 1 от ДОПК отговорността на данъчния субект за задължения
на трето лице за ДДС се реализира с ревизионен акт, което означава, че в случая
важат всички процесуални правила, регламентиращи процедурата по издаване на РА.
От изложените по-горе факти по безспорен начин се установява, че към датата на
издаване на ЗВР № Р-04000419000340-020-001/16.01.2019 г. В.П. не е сред
определените от териториалния директор органи по приходите по чл. 112, ал. 2,
т. 1 от ДОПК, оправомощени да издават заповеди за възлагане
на ревизия, нито пък производството по установяване на отговорност на „Ваниз“ ЕООД по чл. 177 от ЗДДС е било включено сред неприключилите
контролни производства, единствено по отношение които П. е запазил своите
правомощия на възлагащ орган по силата на р. IV от Заповед №
17/08.01.2019г. Изброяването на тези производства в приложените списъци е
изрично и изчерпателно, и не може да бъде тълкувано разширително.
Неправилно е да се счита, че отмяната на първоначалния РА № Р-04000418001431-091-001/20.09.2018
г. по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК с Решение № 6/08.01.2019 г. на директора
на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново и възстановяването висящността
на ревизионното производство обуславя компетентността на П., тъй като същият е
бил органът, възложил първоначалната ревизия. Съдебната практика е константна,
че се касае за едно ревизионно производство, но за две ревизии, поради което
компетентността на възложилия съответната ревизия следва да се преценява
самостоятелно към всяка от датите на издаване на ЗВР и РА. В случая
компетентността на В. П. като орган, възлагащ ревизии, е отпаднала към датата
на възлагане на повторната ревизия и лицето неправомерно е действало като такъв
орган.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав
приема, че процесната ревизия е възложена и оспореният ревизионен акт е издаден
от лице, което не е имало материална и персонална компетентност за това. След
изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в сила от 01.01.2013
г., ревизионният акт се издава съвместно от два органа – единият е органът,
възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията. Тоест
компетентността за издаването на ревизионния акт е нормативно установена и
персонално определена /така и Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. на ВАС
по т.д. № 4/2014 г./, а в Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. по т. д. №
10/2016 г. на ВАС изрично е посочено, че за да е налице валидно издаден
ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва
да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на
ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ
качеството на „възложил ревизията“, определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция.
В случая от доказателствата по делото следва
категоричния извод, че първата ЗВР № Р-04000419000340-020-001/16.01.2019 г. е
издадена от В.П. при липсата на правомощия да възложи процесното
ревизионно производство. Липсата на компетентност на възложилия ревизията орган
винаги е приемана в съдебната практика като съществен порок, водещ до нищожност
на издадения впоследствие РА. В случая се касае за порок, който не може да бъде
отстранен. За наличието му съдът следи служебно, независимо от това дали
жалбоподателят се е позовал на него.
Ето защо при
извършване на такава проверка и констатиране на порок, водещ до нищожност на
обжалвания акт, то нищожността следва да бъде обявена с решението на съда, тъй
като преценката за това е част от предметните предели на съдебната проверка.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че Решение
№ Р-04000419000340-098-001/02.06.2020 г. за изземване разглеждането и
решаването на конкретен въпрос/преписка, издадено от В. П., също е издадено от
некомпетентен орган. В случая е налице изземване на компетентност по отношение
на ръководителя на ревизията на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Съгласно чл. 7,
ал. 3 от ДОПК определен в закона горестоящ орган може
да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от
компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите
когато са налице основания за отвод или самоотвод,
както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните
задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг
орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е
иззета преписката или въпросът. По въпроса кой следва да е горестоящият
орган в ДОПК е регламентирано единствено, че в случаите на отвод и самоотвод отвеждането се извършва от органа, възложил
производството, а в случаите, когато производството не се възлага с изричен
акт, отвеждането се извършва от териториалния директор, съответно от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /чл. 76, ал. 2,
изр. последно от ДОПК/. Видно е, че в ДОПК не е уредено кой е компетентният
орган, който следва да извърши изземването на въпрос/преписка в случаите на
трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, каквото основание
се твърди в случая. С оглед тази законодателна празнота в ДОПК следва да се
вземе предвид общото разрешение на въпроса, дадено в чл. 7, ал. 3 от Закона за
Националната агенция за приходите, според което изпълнителният директор и
териториалният директор упражняват правомощията по чл. 7, ал. 3 от ДОПК и могат
да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други служители от агенцията да
упражняват техни правомощия.
В случая от ответника бе изискано да представи всички
заповеди на директора на ТД на НАП – В. Търново, издадени на основание чл. 7,
ал. 3 от Закона за НАП, с които същият предоставя свои правомощия по чл. 7, ал.
3 от ДОПК на В.Г.П. към 02.06.2020 г. В отговор единствената относима заповед, представена от ответника, бе посочената Заповед
№ 90/03.02.2017 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново. Същата обаче касае
органите по приходите и техните заместници,
определени със Заповед № 6/03.01.2017 г., а както вече се каза, с последващата Заповед № 17/08.01.2019 г. на териториалния
директор тази заповед е изменена, като В. П. е заменен от Кр.
Ч.. Следователно към 02.06.2020 г. – датата на издаване на решението за
изземване, правомощията на В. П. да издава актове по чл. 7, ал. 3 от ДОПК вече
са били отпаднали. Тъй като в случая е безспорно, че не се касае за отвод или самоотвод, а се претендира трайна невъзможност за
изпълнение на служебните задължения от страна на първоначално определения
ръководител на ревизията, горното мотивира настоящия състав да приеме, че Решение
№ Р-04000419000340-098-001/02.06.2020 г. за изземване разглеждането и
решаването на конкретен въпрос/ преписка е издадено от некомпетентен орган,
което също води до нищожност на издадения впоследствие РА.
На основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК вр. чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната
на ТД на НАП – Велико Търново за възлагане на ревизията на „Ваниз“
ЕООД, ЕИК ********* от компетентен орган по приходите и издаването на РА също
от компетентни органи по приходите.
При този
изход на делото НАП следва
да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя претендираните от разноски по производството, представляващи
внесена държавна такса в размер на 50 лв. и депозит за СТЕ в размер на 500 лв. Не
са представени доказателства за заплащане на претендираното
***ско възнаграждение в размер на 6000 лв., поради
което такова не следва да се присъжда.
По изложените съображения
и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен
акт № Р-04000419000340-091-001/15.09.2020 г. на органи по приходите при ТД на
НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 189/07.12.2020 г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Велико Търново при
ЦУ на НАП, с който на „Ваниз“ ЕООД, ЕИК ********* е
установена отговорност по чл. 177 от ДОПК за задълженията на дружеството „Старс интернационал“ ЕООД с ЕИК ********* и са установени
задължения за внасяне в размер на 217 277,82 лв. и лихви – 66 440,93
лв.
ИЗПРАЩА преписката на компетентен орган по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново за възлагане на ново ревизионно
производство на „Ваниз“ ЕООД с ЕИК *********.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите – гр. София да заплати на „Ваниз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сухиндол, ул. „Росица“ № 129, разноски по делото в размер на 550
лв. (петстотин и петдесет лева).
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: