РЕШЕНИЕ

гр. София, 13.03.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично заседание, проведено на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА                                             

           ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                ВАНЯ И.А

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия И.а гр.д. № 576 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

С решение № 70 от 01.04.2019 г., постановено по гр.д. № 956/2018 г. на Районен съд – гр. К., е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Р. И. И. на неговата майка Я. П. П., и е постановено детето да живее при нея; определен е режим на лични отношения между детето и неговия баща И. В. И., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч.в неделя с преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, коледните празници детето да прекарва с баща си, а новогодишните празници – с майка си; бащата И. В. И. е осъден да заплаща на детето Р. И. И., чрез нейната майка и законен представител Я. П. П., ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, считано от месец април 2019 г. до настъпване на законова причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като е отхвърлено искането за издръжка до пълния му предявен размер от 230 лева месечно. С решението са изменени привременните мерки, определени с определение от 31.01.2019 г., като упражняването на родителските права е предоставено на майката и е постановено детето да живее при нея, определен е режим на лични контакти на детето с неговия баща съобразно решението. Ответникът И. И. е осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 288 лева.

Решението е обжалвано от ответника И. В. И. във всичките му части, с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи предявения насрещен иск, като се предостави упражняването на родителските права върху детето Р. И. И. на бащата, ведно с произтичащите от това последици. В жалбата се излагат възражения срещу извода на първоинстанционния съд за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на неговата майка. Сочи се, че този извод не е обоснован от събраните по делото доказателства. Според жалбоподателя, предоставянето на родителските права на майката поставя детето в риск, във връзка с което се акцентира на обстоятелството, че майката няма изградени трудови навици, както и че същата е диагностицирана със заболяване „параноидна шизофрения”, което, поради липсата на гаранция за благоприятното й повлияване за в бъдеще от провежданото медикаментозно лечение, създава риск за детето.

В писмения си отговор ответницата по въззивната жалба оспорва същата и настоява първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните му части. В отговора са изложени подробни съображения за правилност и обоснованост на всеки от изводите на съда, обусловили постановяване на обжалваното решение.

Решението не е обжалвано в частта му, с която е отхвърлено искането та ищцата Я. П. П. за осъждане на И. В. И. да заплаща издръжка на детето Р. И. И. за разликата над сумата от 200 лева месечно до пълния предявен размер от 230 лева месечно.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Я. П. П. е предявила срещу И. В. И. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК - за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните Р. И. И., определяне на режим на лични отношения на детето с неговия баща, и за определянето на дължима от бащата издръжка в размер на 230 лева месечно,  считано от подаване на исковата молба до настъпване на основания за прекратяване или изменение на издръжката.

            В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са живели на съпружески начала от 2012 г. в дома на родителите й в гр. К., като от съвместното им съжителство на 27.10.2012 г. се родило детето Р. И. И.. Твърди, че в началото отношенията й с ответника били нормални, а след раждането на детето ищцата изпаднала в следродилна депесия, чувствала се неспокойна и имала нужда от подкрепа. С течение на времето отношенията й с ответника се влошили. Ответникът започнал да упреква ищцата, че е неспособна да се грижи за детето, престанал да дава пари за семейството, имал проблеми с полицията. На 07.05.2017 г. ответникът напуснал семейното жилище, като след молби от негова страна, ищцата отишла да живее заедно с детето при него в дома му в с. П., но отношенията им не се подобрили. На 04.07.2017 г. по настояване на ответника ищцата се върнала в дома на родителите си, а детето останало при баща си в с. П..  Впоследствие ответникът отказвал да даде детето на ищцата и възпрепятствал контактите й с него.  Ищцата твърди, че от раждането на детето до принудителната й раздяла с него на 04.07.2017 г., тя полагала непрекъснати грижи за детето и между тях съществувала силна емоционална връзка. Ищцата не работела и била изяло отдадена на фактическите грижи за детето, като била подпомагана финансово от нейните родители. В жилището в гр. К., в което живее заедно с родителите й, разполагала с необходимите условия за отглеждане на детето. Твърди, че ответникът живее в къща в с. П. заедно с брат си и баща си, като в къщата няма необходимите условия за детето. Ответникът работел от 6 ч. сутринта до след обяд и през по-голямата част от времето за детето се грижели двама мъже – братът и бащата на ответника, които нямали опит в отглеждането на малко момиче и до този момент са имали краткотрайни контакти с него. Въз основа на тези обстоятелства ищцата счита, че условията и средата, в която живее детето в дома на баща си, не са подходящи за нормалното му отглеждане и израстване, въпреки желанието на бащата.

            С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Не оспорва, че с ищцата са във фактическа раздяла от лятото на 2017 г., но твърди, че причината за влошаването на отношенията им и за раздялата им било поведението на ищцата и характеровите й особености, повлияни от психичното й заболяване, за което ответникът разбрал преди около шест месеца след проведен преглед при психиатър. Твърди, че по време на съвместното им съжителство ищцата постоянно била нервна и сприхава, изпитвала необясним гняв, получавала кризи, държала се неадекватно и агресивно, включително и към детето. Същата не участвала в общите задължения по отглеждане на детето и в разходите за домакинството. Напрегнатите отношения с ищцата били допълнително утежнени от поведението на родителите на ищцата, които предизвиквали постоянни кавги, с което стресирали детето. Ответникът твърди, че през пролетта на 2017 г. е напуснал семейното жилище в гр. К., тъй като е бил изгонен от бащата на ищцата, а след като ищцата дошла да живее при него в с. П., проблемите с поведението й прогресирали и отношенията им не се подобрили. В средата на лятото ищцата напуснала и се преместила в бащината й къща в гр. К. и се съгласила детето да остане да живее при баща си. Ответникът твърди, че в жилището на родителите му в с. П. има отлични условия за отглеждане на детето, същият има изградена емоционална връзка с детето, което се чувства сигурно и защитено в присъствието на баща си и неговите родители в жилището в с. П.. Ответникът счита, че е по-пригоден да осъществява занапред по-добро отглеждане и възпитание на детето, така както го е правил повече от половин година. Ищцата през последните месеци не е общувала пълноценно с детето, въпреки че не е била ограничавана от ответника, не е полагала никакви грижи и не е осигурявала средства за издръжката му, детето било отчуждено от майка си в следствие на нейното враждебно отношение към него.

            В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск  за предоставяне на него упражняването на родителските права по отношение на детето Р. И. И.; за определяне на режим на лични отношения на майката с детето, посочен в насрещната искова молба; за осъждане на майката да заплаща издръжка не детето в размер на 120 лева месечно. В насрещната искова молба са изложени идентични твърдения с тези, изложени в отговора на първоначалната искова молба.

            Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

            Фактическата страна по делото, основана на събраните пред първата инстанция доказателства, е детайлно и коректно установена в мотивите на обжалваното решение. Първоинстанионният съд в концентриран вид е описал доказателствения материал, въз основа на който е определил относимите към предмета на делото факти, като въз основа на тези факти е установил фактическа обстановка, която се възприема изцяло от настоящия въззивен състав и препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.

            Според назначения във въззивното производство социален доклад, изготвен на 15.10.2019 г. от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. К., след постановяване на съдебното решение на РС- К., с което са изменени постановените привременни мерки, основни грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното дете Р. И. И. полага майката Я. П.. Майката получава помощ и подкрепа от своите родители и баба и дядо. На детето е осигурено задоволяването на основни потребности от пълноценна храна и облекло, подходящи за сезона, пола и възрастта. Жилището, в което детето живее с майка си в гр. К., представлява двуетажна къща, като майката и детето ползват втория етаж, състоящ се от три спални помещения и санитарен възел. Детето ползва обща стая с майка си, обзаведена подходящо за потребностите му и при добри битово- хигиенни условия. Майката живее в едно домакинство с нейните родители и баба и дядо. Р. е обгрижвана и обичана. Контактува с баба си и дядо си, прабаба си и прадядо си по майчина линия, както и с дядо си и чичо си по бащина линия. Детето е в добро здравословно състояние, развива се според нормите за възрастта, водено е редовно на профилактични прегледи при личния си лекар в гр. К.. Майката не възпрепятства осъществяването на определение режим на лични контакти с бащата. Бащата живее в с. П. в двуетажна къща, като използва втория етаж от къщата, състоящ се от стая, хол и кухня, ползва санитарен възел на първия етаж. В жилището има подсигурени условия за отглеждане на дете. Майката Я. П. е безработна, получава финансова помощ от родителите си - бащата на Я. отглежда животни, а майка й работи във фирма „Д.” – гр. К.. Бащата И. И. работи във фирма „А.” – гр. К. с месечно трудово възнаграждение от около 700 лева и при работно време от 07.00 ч. до 16.00 ч. През учебната 2018/2019 г. детето е посещавало Детска градина „Виолина” в с. П., като до м. април 2019 г. детето е било придружавано от баща си, след което майката е водила детето в детското заведение. Детето не е имало проблемно поведение, не е споделяло пред учителката си за проблеми между родителите. През учебната 2019/2020 г. детето Р. е ученичка в І-ви клас в ОУ „Васил Левски” в гр. К., като по данни на класния ръководител, детето посещава редовно учебни занятия, няма проблемно поведение. Майката води детето на училище и проявява загриженост към детето, което е винаги подготвено за учебния процес. Р. е привързана към двата си родители.

            Според приетото във въззивното производство заключение на съдебно-психиатричната експертиза на в.л. д-р Е. В., изготвено на 02.12.2019 г. след личен преглед на ищцата и наличната по делото медицинска документация, ищцата страда от заболяване „параноидна шизофрения”, като понастоящем заболяването й е в ремисия, с епизодични резидуални слухови халюцинации, които не повлияват на поведението й. Няма данни за мисловни разстройства, налудности, възбудни състояния, агресивни или автоагресивни прояви. Ищцата е критична към заболяването си, с готовност приема поддържащата терапия и се явява редовно на контролни прегледи при психиатър. При заболяването на ищцата се налага постоянна доживотна поддържаща терапия, като при стриктното й спазване, наблюдение и контрол от специалист и близките й, същата би могла за продължителен период от време да функционира пълноценно в семейна, битова и социална среда. При евентуално спиране на терапията е възможно да се развие нов пристъп на заболяването със загуба на критичност, психопатологична симптоматика, дезоранизирано поведение и невъзможност да се грижи за себе си и за детето. В обстоятелствената част на заключението подробно е описана историята на заболяването на ищцата. Ищцата е диагностицирана с това заболяване при хоспитализацията й в психиатрична клиника в периода от 15.11.2012 г. до 23.11.2012 г.- непосредствено след раждането на детето й, във връзка с хормонален дисбаланс. От тогава до настоящия момент ищцата провежда стриктно назначеното й поддържащо лечение при редовни ежемесечни прегледи при психиатър. Същата се намира в медикаментозна ремисия, не е имала психопатологична симптоматика, която да повлиява на поведението й. Няма данни да е имала възбудни състояния с агресивни или автоагресивни прояви. Понастоящем ищцата провежда адекватно съвременно лечение с депо препарат с дълготрайно действие /Тревикта 525 мг., 1 ампула на 3 месеца/ с допълващи медикаменти, което дава по-голяма сигурност, невъзможност за самоволно прекъсване на лечението, и е предпоставка за добра профилактика на рецидив. Заболяването на ищцата протича благоприятно, не се е наложила хоспитализация след 2012 г. При проведения на 06.11.2019 г. преглед на ищцата от вещото лице д-р В. е констатирано, че ищцата спокойна, контактна, ориентирана всестранно, емоционално-съответна, с правилен мисловен процес, без данни за налудности и суицидни мисли, критична към заболяването си, с готовност да продължи поддържащото лечение. Установените при прегледа резидуални слухови халюцинации са епизодични, свързани с минали преживявания, и не повлияват на поведението й. Налице е лека забавеност, хипобулия, поради което по-скоро тя се нуждае от подпомагане в домакинството, което получава от близките си, но не й пречат за пълноценното обгрижване на детето. От данните по делото и извършения психиатричен преглед на ищцата, вещото лице е направило извод, че същата полага адекватни грижи за детето си и провежда стриктно назначеното й поддържащо лечение при контрол от психиатър, поради което въпреки заболяването си, тя не представлява опасност за възпитанието и здравето на детето.

            При разпита му в съдебно заседание вещото лице д-р В. сочи, че и след извършен на 03.12.2019 г. повторен преглед на ищцата, няма съмнения или колебания в представеното заключение. Ищцата се чувства добре, спазва стриктно поддържащата терапия, грижи се за детето. Провежда най-съвременното поддържащо лечение с депо препарат с три месечно действие. Разяснява, че при това лечение се поставя мускулно ампула, която има постепенно освобождаване на веществото в продължение на три месеца, като при най-малкото напрежение се добавят таблетки и състоянието на пациента се подобрява, а ако се проявят симптоми на влошаване, те са с по-малка интензивност, по-кратка продължителност и се копират в домашни условия. Сочи, че при такова поддържащо лечение не може да има пристъп след два дни, а е възможно след 20 години да има пристъп. Разяснява, че хипобулията представлява забавеност в движенията и действията, а нуждата от подпомагане в домакинството означава по-лесна умора, по-бавно свършване на работата. Сочи, че слуховите халюцинации на ищцата са свързани с минали преживявания в резултат на изживЯ. психотравма през 2009  г., но те не се отразяват на настоящото й състояние, поведение и отношение към детето и бившия й съпруг, а при повторния преглед тези халюцинации вече ги нямало.

                При така установената фактическа обстановка, въззивният съд направи следните правни изводи:

            Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

    При определяне на родителя, който еднолично ще упражнява в бъдеще родителските права, водещ за съда критерий е интересът на децата, основан на обстоятелствата, установени в чл. 59, ал. 4 от СК и в ППВС №1/1974 г. Такива обстоятелства са: възпитателските качества на родителите и техния морален облик, социално обкръжение на всеки от родителите, социално-битовите условия, полаганите до този момент грижи и отношение на всеки от родителите, изразеното желанието на родителя да поема за в бъдеще грижата и отглеждането на децата, привързаност на децата към всеки един от родителите, полът и възрастта на децата, възможността на трети лица, близки до родителя, да подпомагат грижите за децата. Основната цел на регламентацията на тези отношения е да се гарантират интересите на децата, за преодоляване на липсата на нормални отношения между родителите или неутрализиране на негативното им влияние в отношенията родители – деца, за запазване на духовната и емоционална връзка между родителя, който не упражнява родителските права. Гореизброените критерии са примерно посочени и абстрактни,  не се подредени по тежест, а преценката им относно това кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права се прави въз основа на конкретно установените обстоятелства.

В случая по делото е безспорно установено, че в периода от раждането на детето Р. през 2012 г до фактическата раздяла на страните на 04.07.2017 г. те са живеели и са отглеждали детето в дома на родителите на ищцата в гр. К.. След раздялата на родителите до постановяването на първоинстанционното решение, с което са изменени привременните мерки на 01.04.2019 г., детето е живяло заедно с баща си в дома му в с. П., в общо домакинство с брата и бащата на ответника. След тази дата и до настоящия момент детето живее при майка си в дома й в гр. К. и майката полага непосредствени грижи за неговото отглеждане, подкрепена за това финансово и фактически от родителите си, както и от нейните баба и дядо, с които живее в общо домакинство. От изслушаните в двете инстанции социални доклади се установява, че в дома на всеки от родителите са налице подходящи битови условия за отглеждане на детето. При всеки от родителите детето получава адекватни грижи. В социалните доклади не са констатирани рискови фактори за развитието на детето в средата на всеки от родителите. Детето е привързано и към двамата си родители, няма данни за родителско отчуждение. Майката понастоящем не работи, а бащата работи по трудов договор в „А.” ООД, гр. К. с основно трудово възнаграждение от 636 лева. Установено е, че през 2012 г. майката е била диагностицирана със заболяване „параноидна шизофрения”. От приетите в първоинстанционното производство и в настоящото производство заключения на съдебно-психиатрична експертиза, както и от разпита на експертите пред съда, еднозначно и категорично се установява, че в резултат на провеждано адекватно лечение при стриктно спазване от майката на назначената й терапия, заболяването й е в състояние на ремисия. Не са установени никакви неблагоприятни поведенчески прояви на майката в резултат на заболяването й в периода след диагностицирането й през 2012 г. до настоящия момент. Експертите са категорични, че настоящото здравословно състояние на майката позволява същата да полага адекватни грижи за детето си и не създава опасност за отглеждането, възпитанието и здравето на детето. Установено е, че бащата е осъждан за извършено от него през 2012 г. престъпление против собствеността.

При така установените безспорни обстоятелства и след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, ръководейки се от горепосочените законоустановени критерии, въззивният съд намира, че в интерес на детето Р. е упражняването на родителските да бъде предоставено на майката, по следните съображения:

Детето Р. е момиченце в предпубертетна възраст /на 8 г./, която възраст е свързана с физическо, психическо и емоционално съзряване, поради което постоянният и пълноценен контакт с майката е изключително важен за неговото нормално развитие и възпитание. Вярно е, че полът и възрастта на детето не са критерии с първостепенна тежест при определяне на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права, а те са само част от комплекса от обстоятелства, които се преценяват в съвкупност във всеки конкретен случай. Всички останали установени по делото обстоятелства, свързани с родителските и морални качества на майката, семейната й среда и битовите условия, полаганите от майката към настоящия момент грижи за детето, емоционалната близост между детето и майката, подкрепящата среда, в съвкупност с пола и възрастта на детето, обосновават извод, че понастоящем майката е по-пригодният родител да упражнява непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Майката е полагала грижи за детето си в периода от раждането му до раздялата с бащата, като от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за негативно родителско поведение спрямо детето в този период. Данни за неизпълнение или за несъответно на нуждите на детето изпълнение от страна на майката на родителските й задължения, за наличие на вредни за детето навици или рисково социално поведение, не се съдържат в приетите доклади на органа по закрила на детето. Изложените в показанията на св. В. И. /баща на ответника/ твърдения, че майката от раждането изпадала в нервни кризи, била избухлива към детето и не можела да се справи сама с детето, както и възпроизведената от него конкретна случка, на която той е бил свидетел /хвърляне на закуска в лицето на детето/, не могат самостоятелно да бъдат източник на негативни изводи относно родителския капацитет на майката. Показанията на св. И. И. /вуйна на ответника/ съдържат основно изводи на свидетелката относно причината за раздялата между родителите, която причина, според свидетелката, било изпадането на Я. в агресивни състояния, и че тя викала, бутала детето и не му обръщала достатъчно внимание. В показанията на св. И. се акцентира на психичното заболяване на ищцата. Тези показания обаче са общи и неконкретни, и не съдържат непосредствено възприети от свидетелката факти, които да бъдат източник на изводи относно трайното отношение на майката към детето. Показанията на и на двамата горепосочени свидетели съдът преценява при условията на чл. 172 от ГПК – с оглед всички останали данни по делото. В приетите социални доклади не се съдържат констатации за агресивно или незаинтересовано отношение на майката към детето, няма данни за поведение на майката, което да е поставило детето в риск. Детето е привързано към майка си, не са налице данни за проблемно поведение на детето, което да е резултат от отношението на майката към него. Следва да се посочи, че в показанията на водения от ищцата свидетел В. Г. се излагат възприети от свидетеля факти, сочещи за агресивно отношение на бащата към детето – свидетелят разказва за случай, при който бащата взел колелото на детето и го хвърлил и наругал детето. Дори и да се приемат за достоверни всички свидетелски показания в частите им относно възпроизведените от свидетелите факти относно отношенията на всеки от родителите към детето, те не могат да обусловят извод за трайно негативно родителско поведение на който и да било от двамата родители, а оттам и за липса на родителски капацитет. В частност по отношение на майката, дори и да се кредитират  показанията на водените от ответника свидетели, то твърдЯ.та от тях нервност и раздразнителност в контекста на всички останали доказателства, не може да се приеме за основание на извод за липса на подходящи родителски качества да отглежда детето си. Състоянията на нервност, лесна избухливост и раздразнителност, независимо дали се дължат на психичното заболяване на майката, на нейни характерови особености, или на следродилна депресия, която е нормална за млади майки на първо дете, или на комбинация от тези причини, в случая доколкото не се установява да са довели до трайно негативно отношение към детето и поставянето му в риск за правилното му развитие, не са от естество да компроментират родителския потенциал на майката. Установено е от приетия във въззивното производство социален доклад, че понастоящем /в изпълнение на постановеното с първоинстанционното решение изменение на привременните мерки от 01.04.2019 г./ детето се отглежда от майката в дома й в гр. К., като майката е заинтересувана от детето и с помощта на близките си полага адекватни за нуждите на детето грижи. Не са установени рискови фактори за детето при отглеждането му от майката.

Що се отнася до  психичното заболяване на майката,  което е основен акцент на доводите на ответника в отговора на исковата молба, насрещния иск и въззивната жалба, в подкрепа на твърдението му за негодност на майката да упражнява родителските права, от приетите в двете съдебни инстанции съдебно-психиатрични експертизи еднозначно и категорично се установява, че заболяването на майката не се отразява на възможността й да полага адекватни грижи за детето. Установено е, че майката от 2012 г., когато е диагностицирана със заболяване „параноидна шизофрения”, провежда стриктно адекватно медикаментозно лечение, при което заболяването й е в ремисия, и състоянието й позволява да води напълно нормален и пълноценен живот. Въз основа на задълбочено и компетентно експертно изследване вещите лица са направили обоснован и категоричен извод, че към настоящия момент при спазване на назначената й най-съвременна и благоприятна за развитието на болестта поддържаща терапия, майката е в състояние да полага пълноценни грижи за себе си и за детето си. Експертите са установили, че майката от момента на диагностицирането й през 2012 г. стриктно спазва назначеното й поддържащо лечение, редовно се явява на прегледи при специалист, поради което от тогава до настоящия момент заболяването й протича благоприятно, поради което не се е наложило хоспитализиране след това. Не е установена психопатологична симптоматика, която да повлиява на поведението й, няма данни да е имала възбудни състояния с агресивни или автоагресивни прояви. При последния извършен преглед на ищцата от в.л. д-р В. на 03.12.2019 г. ищцата е била в напълно стабилно психично състояние, а установените преди това слухови халюцинации са били отшумели. При тези експертни изводи следва да се приеме, че заболяването на майката към настоящия момент не се отразява на възможностите й да полага пълноценни и адекватни за правилното физическото, психическо и емоционално развитие на детето грижи.  Хипотетичната възможност за влошаване на състоянието на майката при евентуално спиране на поддържащата терапия не може да бъде основание за извод за поставяне на детето в риск с предоставянето на родителските права на майката, какъвто аргумент е поддържан от жалбоподателя. При преценката на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права  съдът изгражда изводите си въз основа на конкретно установените фактически обстоятелства и ги преценява с оглед конкретния предмет на спора, с който е сезиран, при съблюдаване на интереса на децата в конкретната фактическа обстановка, а не въз основа на необосновани хипотетични предположения относно евентуално настъпване на бъдещи факти. Настъпването на такива нови обстоятелства би могло да бъде основание за изменение на установения режим относно упражняването на родителските права в производство по чл. 59, ал. 9 от СК.

Установено е по делото, че майката разполага със стабилна подкрепяща среда в отглеждането на детето в лицето на своите родители и баба и дядо, които, както в периода след раждането на детето до раздялата на родителите, така и към настоящия момент, полагат адекватна финансова и фактическа помощ в отглеждането на детето. Възможността за помощ от трети лица – близки на родителя, е един от критериите, изброени примерно в чл. 59, ал. 4 от СК.  Вярно е, че основната грижа за отглеждането и възпитанието на детето е на родителя, а съществуващата подкрепяща грижа на близки роднини е само допълнителен фактор при преценката на средата, в която детето се отглежда. В случая обстоятелството, че към настоящия момент за отглеждането на детето майката разчита преимуществено на помощта на своите възходящи, с които живее в едно домакинство, не може да бъде преценявано в нейна вреда с оглед родителския й капацитет. Обстоятелството, че при отглеждането на детето майката използва помощта на близки от семейния кръг, не означава, че тя е неспособна да полага обичайните грижи за детето, нито пък че се е дезинтересирала от детето си и избягва от родителските си отговорности. Участието на близки роднини в грижите за едно дете като израз на семейната привързаност и взаимопомощ е естествено и обичайно в едно семейство. В този смисъл и при липсата на данни майката да е отказала за полага грижи за детето, поверявайки ги изцяло на близките на семейството, то използването на подкрепата на тези близки не е укоримо родителско поведение и не може да бъде преценявано във вреда на майката с оглед нейния родителски капацитет. Що се отнася до обстоятелството, че майката понастоящем не работи /респ. няма собствени доходи/, на което е акцентирано от жалбоподателя в подкрепа на довода му, че същата „няма изградени трудови навици”, то това обстоятелство в настоящия случай не може да се отрази на преценката за родителските качества на майката. Полагането на труд е гарантирано от закона право на лицата, което е свързано основно с получаване на материални средства, но не е задължение. В контекста на спора за упражняването на родителските права, получаването на доходи от труд е от значение за преценката на материалните възможности на родителя, но тези възможности не са основен критерий за това на кого да се предоставят родителските права. Трудовата заетост не е единствен източник на финансови средства за едно лице, и след като няма данни майката да получава доходи от неустановени, респ. неморални източници, а е установено, че средствата за отглеждане на детето са предоставяни от нейни близки родственици като израз на семейната подкрепа и взаимопомощ, то липсата на собствени доходи на майката не може да бъде критерий за преценката на нейния родителски облик. В тази връзка следва да се отбележи, че липсата на трудова ангажираност на майката към настоящия момент, при което тя може да разчита на финансовата подкрепа на други лица, обективно създава за нея възможност да отделя максимално време за обгрижване и контрол на малолетното си дете, което безспорно е в интерес на детето. Освен това, независимо от финансовите възможности на упражняващия родителския права, за осигуряването на материални средства за отглеждането на непълнолетното дете следва да участва и другия родител въз основа на законно установеното му в чл. 143 от СК задължение за предоставяне на издръжка.

Следва да се отчете и установеното обстоятелство, че в период от около 8 месеца до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция детето Р. живее при майка си и последната полага напълно адекватни за нуждите му грижи. Детето е привързано към майка си, чувства се добре в средата, в която живее заедно с майка си и нейните възходящи, които оказват благоприятна подкрепяща грижа, детето се развива нормално, и не са установени никакви рискови за него фактори при отглеждането му от майката в дома й в гр.К.. Детето е ученик в 1-ви клас в училището в гр. К.. Няма обосновани от доказателствата причини за промЯ. на настоящото фактическо положение. П ри отглеждането му от майката, детето получава непосредствени грижи и пълноценен контакт не само с нея, но и със своите баба и прабаба, което е благоприятно за него с оглед пола и деликатната му възраст. Същевременно в дома на бащата възможностите за подкрепяща грижа по отглеждането на детето са от страна на брата и бащата на ответника. С оглед на това семейната среда на майката понастоящем е по-подходяща за физическото, психическо и емоцинално израстване и развитие на Р..

Въззивният съд намира, че определеният от първоинстанционния съд режим на лични контакти на бащата с детето Р. осигурява възможност за пълноценен контакт между тях, поради което напълно съответства на интересите на детето. Във въззивната жалба не са изложени възражения срещу така определения с обжалваното решение режим на лични контакти между детето и неговия баща.

Определеният от районния съд размер на дължимата издръжка на детето Р. от 200 лева месечно съответства на критериите, установени в чл. 142 от СК,  а и въззивникът не е изложил оплаквания относно така определения размер на дължимата от него издръжка.

            Поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния  съд, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща и към мотивите на районния съд, на основание чл. 272 от ГПК.

            Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответницата по жалба искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати сторените от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 1000 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

 

            Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 70 от 01.04.2019 г., постановено по гр. д. № 956/2018 г. на Районен съд – гр. К., с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Р. И. И. на неговата майка Я. П. П. и е постановено детето да живее при нея; определен е режим на лични отношения между детето и неговия баща И. В. И., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч.в неделя с преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, коледните празници детето да прекарва с баща си, а новогодишните празници – с майка си; бащата И. В. И. е осъден да заплаща на детето Р. И. И., чрез нейната майка и законен представител Я. П. П., ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, считано от месец април 2019 г. до настъпване на законова причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

В останалата му част, с която е отхвърлено искането на Я. П. П. за осъждане на И. В. И. да заплаща издръжка на детето Р. И. И. за разликата над сумата от 200 лева месечно до пълния предявен размер от 230 лева месечно, решението е влязло в сила като необжалвано.

 

ОСЪЖДА И. В. И., с адрес с. П., обл. Софийска, ул. „Бреза” № 10, ЕГН **********,  да заплати на Я. П. П. с адрес гр. К., ул. „Филип Тотю” № 17, ЕГН **********,  сумата 1000 лв. /хиляда лева/ за разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.