№ 56
гр. Бургас, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20252001000108 по описа за 2025 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 157/ 19.05.2025 г., постановено по т.д. № 162/ 2024 г. по
описа на Окръжен съд Бургас, е прието за установено по претенцията на
„Обединена Българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1463, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано от Св. Ат. Г., Т. В. М., Т. В. Ив., Д. Сл. Д., Н. В. М., А. Г. Ат.-Д.,
Фр. Ян., Кр. Д. М., от всеки двама изпълнителни директори, действащи заедно
или от всеки изпълнителен директор, действащ заедно с прокурист, против Т.
С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл.57, вх.2, ет.3, ап.9,
че Т. С. П. дължи на „Обединена Българска банка“ АД сумата от общо 81 981,
90 лв. по Договор за банков кредит № 182345 от 15.10.2021 г., от които: 73 190
лв. главница /от които 28 160 лв. редовна изискуема главница и 45 030 лв.
предсрочно изискуема/, изискуема редовна лихва в размер на 2634,38 лв., за
периода 15.08.2022 г. - 26.06.2023 г., обезщетение за забава върху редовно
падежирали главници в размер на 4161,03 лв., за периода 15.09.2022 г. -
26.06.2023 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
предсрочно изискуемата главница в размер на 1936,49 лв., за периода
27.06.2023 г.- 22.10.2023 г. и разноски за уведомление в размер на 60 лв.
1
Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
Т. С. П., с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 102, ет.1, ат.1 –
адв. Д. В., в която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, и
се въвежда искане за неговата отмяна и отхвърляне изцяло на предявените
искове.
Противопоставят се доводи, че не е установено по безспорен начин,
че въззивникът се е задължил по договора за срочен банков кредит, на базата
на който претендира вземанията си дружеството – въззиваем, и неправилно е
прието от съда от първа инстанция, че въззивникът е подписал договора с
електронен подпис, при липсата на доказателства за това. По мнение на
въззивника, задължение на съда е да установи дали подписът отговаря на
кумулативните изисквания на Регламент 910/ 2014, при неговото оспорване.
Лансира се тезата, че договорът не е породил действие за Т. С. П.,
както и липсват доказателства, че е налице решение на едноличния собственик
на капитала на „Б. Пл. к.“ ЕООД за встъпване в договорни отношения с
банката, по повод процесния договор за кредит, поради което договорът не е
породил последици спрямо кредитополучателя и спрямо солидарните
длъжници.
Инвокират се доводи, че неправилно е прието от съда за доказано
усвояването на кредита на 18.10.2021 г. Подчертава се, че в съдебното
заседание вещото лице по изпълнената съдебна счетоводна експертиза е
заявило, че е изследвало една единствена банкова сметка на дружеството „Б.
Пл. к.“ ЕООД, по която се твърди да е постъпила и впоследствие разходвана
цялата сума по кредита. Сочи се, че отговорите на вещото лице са шаблонни,
без конкретика и без обосновка. В допълнение, не са представени
доказателства, че сумата по кредита е постъпила по конкретно посочената в
договора с IBAN банкова сметка и в този аспект не доказано, че въззиваемата
страна е изпълнила задълженията си по договора респективно, че е предала
заемната сума.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Обединена Българска
банка“ АД, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 2 – ю.к. Т.
Ч. . В него се изразява позиция за неоснователност на въззивната жалба,
респективно – за валидност, допустимост и правилност на обжалваното с нея
2
решение. Претендира се потвърждаването му.
Въззиваемият релевира доводи, че договорът е сключен между
търговски дружества, по занятие, както и целевото предназначение на кредита
е изцяло за търговски цели – предоставена е сума за оборотни средства за
дейността на дружеството. Въззивникът - физическото лице П., е участвал в
договора в качеството си на съдлъжник, като това физическо лице, към
момента на сключването на кредитния договор, е било управител и едноличен
собственик на капитала на двете дружества съдлъжници и именно в това
качество е задължило представляваните от него дружества.
Изразява се позиция, че не е изяснено в хода на производството
въведеното от ответника твърдение за неправомерно използване на КЕП,
както и липсват представени доказателства относно твърдяната злоупотреба.
Твърди се, че дружеството – въззиваем е доказало наличието на
валидно възникнало и обвързващо страните облигационно правоотношение,
предвид установените последователни действия от страна на Т. П., насочени
към кандидатстване, отпускане и усвояване на целевия кредит. Изтъква се, че
използването на КЕП се осъществява чрез притежавания от държателя
персонален ПИН, който е известен единствено и само на него.
По отношение от оспорванията, че липсва решение на едноличния
собственик на капитала относно сключването на договор за банков кредит, се
сочи, че именно едноличният собственик на капитала на дружеството
кредитополучател е подписал договора, от името и за сметка на дружеството.
В отговора се съдържат доводи, че особеният представител на
въззивника не е поискал представянето на оспорения документ на електронен
носител, нито извършването на съдебна експертиза за установяване
валидността на подписите, поради което представените писмени
доказателства са достатъчни за установяване авторството на изявлението и
неговото съдържание.
Твърденията на въззивника в първоинстанционното производство за
наличието на други сметки, по които са се правили плащания по кредита,
удържани са били суми или банката самостоятелно се удовлетворявала, са
останали неподкрепени от доказателства и са нелогични, настоява се от
въззиваемия. Излага се тезата, че от приетата експертиза е установено
усвояването и отпускането на сумата по кредита, която е била преведена по
3
банковата сметка, посочена от кредитополучателя, с която дружеството
оперира. Установен е и началният момент на изпадането в забава, във връзка с
просрочените месечни вноски. Акцентира се на обстоятелството, че до
15.09.2022 г. кредитополучателят е изпълнявал задълженията си по сключения
договор.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е спорът по
предявени в обективно съединение положителни установителни искове, с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, за
установяване съществуването на вземания в полза на банката – въззиваем
против въззивника, произтичащи от Договор за срочен банков кредит №
182345, сключен на 15.10.2021 г., за които задължения е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3359
на 8.11.2023 г. по ч.гр.д. № 6323/2023 г. на Районен съд Бургас, приложено към
настоящото дело.
Със заповедта за изпълнение е разпоредено длъжниците „Б. Пл. к.“
ЕООД, ЕИК ********, „Драйви – Бг“ ЕООД, ЕИК **********, и Т. С. П. да
заплатят на кредитора „Обединена Българска банка“ АД сумата от 73 190 лв.
главница по горепосочения договор за кредит, изискуема редовна
възнаградителна лихва в размер на 2634,38 лв., за периода 15.08.2022 г. -
26.06.2023 г., обезщетение за забава върху редовно падежирала главница в
размер на 4161,03 лв., за периода 15.09.2022 г. - 26.06.2023 г., обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница в
размер на 1936,49 лв., за периода 27.06.2023 г. - 22.10.2023 г. и разноски за
уведомление, в размер на 60 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.10.2023 г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодни
разноски.
4
Поради връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК и събрани данни, че същият не живее на адреса,
кредиторът е предявил установителния иск по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК в
срок.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Представен е Договор за срочен банков кредит № 182345, датиращ
към 15.10.2021 г., по силата на който праводателят на банката – въззивник е
предоставил на въззивника, като съдлъжник на кредитополучателя „“Б. Пл. к.“
ЕООД, дружество, чийто едноличен собственик на капитала и управител е
въззивника Т. С. П., банков кредит в размер на 101 350 лв., с предназначение
за оборотни средства за дейността.
Договорът е подписан от кредитополучателя и съдлъжниците с
квалифициран електронен подпис на лицето Т. С. П., който се е легитимирал
като представляващ дружествата към момента на сключване на съглашението.
Постигнато е съгласие относно краен срок за погасяване на кредита
15.10.2024 г., като страните са се споразумели усвояването на средства от
кредита да се извърши по сметка, разкрита на името на кредитополучателя –
чл.1.5. Уговорено е в чл.3 от съглашението, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена на базата на
краткосрочен лихвен процент (КЛП) по статистиката на БНБ плюс 5 пункта
надбавка годишна, но не по-малко от 5 % съвкупна годишна лихва, която
лихва ще се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита, на база
360 дни годишно, за реалния брой дни на ползване на суми по кредита. Прието
е, че лихвата по кредита и наказателната лихва, в частта на КЛП, ще се
преизчисляват и променят от банката на 15-то число всеки месец, като
подробно начинът на въвеждане на тази промяна е фиксиран в чл.3.1.4. от
договора.
Уговорена е наказателна лихва за забава – чл.3.4, в размер на
приложимия КЛП плюс 20 пункта надбавка годишно, но не по-малко от 20 %
съвкупна годишна лихва.
5
Разпоредбата на чл.4 от съглашението регламентира уговорката за
издължаване на кредита на 35 равни последователни месечни погасителните
вноски, в размер на 2816 лв., считано от 15.11.2021 г. до 15.09.2024 г.
При допускане на просрочие в плащането на вноска или част от
вноска по главницата по кредита или на лихва или комисионна на банката е
прието в чл.8.2.1 от договора дължимост на наказателна лихва върху
забавената вноска, за времето на забавата до окончателното издължаване
В хипотеза на непокриване на падеж на парично задължение,
произтичащо от договора или приложимите към него общи условия, към
банката от кредитополучателя или съдлъжник – чл.7.1 е предвидена в чл.8.4.
възможност за обявяване на предсрочна изискуемост на всички усвоени по
договора суми, начислената лихва, включително и наказателна такава, като в
чл.8.5 е посочено, че банката може да предприеме всички предвидени в закона
способи за събиране на вземанията, без да е длъжни да спазва поредност на
способите и/или имуществото, срещу което насочва изпълнението.
Основното възражение на въззивника в производството, поддържано
и пред настоящата инстанция, е че договорът не е подписан от посоченото
като страна в него, респективно представляващ дружествата – контрагенти,
лице – Т. С. П., което, според въззивника, опровергава правното твърдение на
дружеството – въззиваем за възникнала договорна обвързаност по договора за
кредит.
Видно от текста на процесното съглашение – чл.9.13, същото
представлява електронен документ, подписан с квалифициран подпис от всяка
от страните.
Съгласно препратката на чл.13 ЗЕДЕУУ към Регламент (ЕС) №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО „квалифициран електронен подпис“ означава усъвършенстван
електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на
квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано
удостоверение за електронни подписи. В хипотеза, когато използването на
електронен подпис е уговорено между страните при договарянето, както е в
настоящия случай, правната сила на електронния подпис е равностойна на
6
тази на саморъчния подпис – чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ.
Без основание се твърди в жалбата, че положеният електронен
подпис не отговаря на кумулативните изисквания на Регламент 910/2014 г.,
като се изтъква, че същият не е усъвършенстван електронен подпис по
смисъла на Регламента. Нормата на чл.26 от Регламента регламентира
условията, на които усъвършенстваният електронен подпис трябва да
отговаря, и в настоящия случай използваният от длъжника електронен подпис
отговаря на тези изисквания - отбелязаното върху хартиения носител
удостоверяване „Compliant with eIDAS“ означава именно съвместим с
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги, по съкращението на английски език, използвано за рефериране към
цитирания Регламент eIDAS - electronic Identification, Authentication and Trust
Services, като това удостоверяване, видно от положения печат, изхожда от
„Евротръст технолъджис“ АД, един от вписаните от Комисията за регулиране
на съобщенията в националния доверителен списък доставчик на
квалифицирани удостоверителни услуги.
Следва да се изтъкне, че и подаденото от кредитополучателя искане
за предоставяне на кредит и нареждане за усвояване са подписани от Т. С. П.
със същия електронен подпис.
Ето защо, следва да се приеме, че кредитното съглашение е скрепено
с валиден подпис от страна на длъжника физическо лице и следователно
обективира негово волеизявление, в лично качество и като законен
представител на дружествата – съдлъжници да встъпят в договорната връзка.
Отправените по валидността на договора оплаквания са неоснователни.
За формиране на горния извод апелативната инстанция преценява и
установеното от заключението на изпълнената в първоинстанционното
производство съдебно – счетоводна експертиза пълно усвояване на сумата по
кредита на 18.10.2021 г., в разрез с твърденията, поддържани в жалбата, като в
съдебно заседание експертът е пояснил, че усвояването е станало с банков
превод по кредитната сметка на кредитополучателя „Б. Пл. к.“ ЕООД, по която
впоследствие са извършвани погасителните плащания. Извършените частични
погасителни плащания са допълнителен аргумент, че длъжниците са се
считали обвързани от съглашението.
7
По отношение доводите в жалбата за отсъствие на решение на
едноличния собственик на капитала на „Б. Пл. к.“ ЕООД за встъпване в
договорни отношения с банката, следва да се посочи, че това представлява
недопустимо предявяване на чужди права пред съд, което не рефлектира
върху обвързаността на въззивника – чл.122, ал.3 ЗЗД.
Извършеният от експерта анализ на постъпилите плащания срещу
дължимите по договора суми сочи, че към датата на получаване от длъжника
П. на изявлението за предсрочна изискуемост – 27.06.2023 г., е била
неиздължена просрочена главница в размер на 28 160 лв., поради което следва
да се приеме, че неизпълнението на задължението на длъжника за покриване
на месечните анюитетни плащания е довело до възникване в полза на
кредитора на вторичното преобразуващо право да превърне кредита в
предсрочно изискуем. Дружеството - въззиваем е упражнило това право, с
нарочно изявление, обективирано в писмо, получено от длъжника на
27.06.2023 г. Предсрочната изискуемост е настъпила на тази дата, съобразно
разбирането, изложено в мотивите към Тълкувателно решение № 3/2017 от
27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС и в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Относно определяне размера на дължимото, следва да се изтъкне:
Съгласно тълкувателната воля, изложена в цитираното Тълкувателно
решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за
прилагане от настоящата инстанция, при предсрочна изискуемост, размерът
на вземането на кредитора по договора за кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост,
до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочната
изискуемост, размерът на вземането се определя по действалия към този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му. Ето защо и при съобразяване на данните по съдебно –
счетоводната експертиза и извлечението от счетоводните книги на банката,
основателна е претенцията за признаване дължимост на редовната изискуема
главница – 28 160 лв., предсрочно изискуемата главница – 45 030 лв.,
редовната възнаградителна лихва до настъпване на предсрочната изискуемост
– 2634,38 лв., наказателната лихва от първата падежна дата на неизпълнението
8
до предсрочната изискуемост – 4161,03 лв. и законната лихва върху
предсрочно изискуемата главница от предсрочната изискуемост до подаване
на заявлението – 1936,49 лв.
Съвпадането на изводите на настоящия апелативен състав с тези на
съда от първа инстанция обосновава потвърждаване на атакувания съдебен
акт.
При този изход от делото, отправеното искане и ангажирани
доказателства, върху въззивника следва да бъдат възложени сторените от
въззиваемата страна съдебно – деловодни разноски пред настоящата
инстанция в размер на внесения депозит за възнаграждение на особения
представител – 2400 лв. и възнаграждение на юрисконсулт, определено
съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37, ал.1 Закона за правната помощ, вр.чл.25,
ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 450 лв.
На основание чл.71, ал.1 ГПК въззивникът следва да заплати
дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1639,64 лв. по
сметката на Апелативен съд Бургас.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 157 от 19.05.2025 г., постановено по
т.д. № 162/ 2024 г. на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА Т. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к.
„Лазур“, бл.57, вх.2, ет.3, ап.9, да заплати на „Обединена Българска банка“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463,
район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Св. Ат. Г., Т. В. М.,
Т. В. Ив., Д. Сл. Д., Н. В. М., А. Г. Ат.-Д., Фр. Ян., Кр. Д. М., от всеки двама
изпълнителни директори, действащи заедно или от всеки изпълнителен
директор, действащ заедно с прокурист, сумата от 2850 лв., представляваща
съдебно – деловодни разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Т. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к.
„Лазур“, бл.57, вх.2, ет.3, ап.9, да заплати, по сметката на Апелативен съд
Бургас, дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1639,64
лв.
9
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10