Решение по дело №6744/2014 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесети април, две хиляди и осемдесета година в състав:

 

                                                         Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Донка Шумева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 6 744 по описа за 2014 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати следните суми:

1. на С.П.Н. (законен наследник на П.М.Н.)  - 5 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение на П. Н. извършване на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК по пр. пр. 1 661/2010 г. на Районна прокуратура-Т. плюс законната лихва от 06.12.2013 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат М.Т. – 203,00 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на С.П.Н. срещу П.НА Р.Б.за разликата над 5 000,00 лева до пълния предявен размер от 50 000,00 лева.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[4] П.Н. заявява в искова молба от 16.05.2014 г., че през 2010 г. срещу него е било образувано наказателно производство, по което е била постановена осъдителна присъда, която е влязла в сила. Впоследствие ВКС е възобновил наказателното производство, отменил е осъдителната присъда и е оправдал ищеца. От това П.Н. е претърпял неимуществени вреди за 50 000,00 лева. П.не е изплатила обезщетение на ищеца за причинените вреди. Затова той моли съда да осъди П.да му заплати посоченото обезщетение (исковата молба, л. 2; уточнителната молба, л. 13; протокола от о. с. з. на 20.04.2018 г., л. 177-179).

 

[5] В хода на съдебното производство П.Н. е починал. Затова съдът е конституирал дъщеря му С.Н. като ищец по делото (справка, л. 161; протокол, л. 173).

 

2. На ответника

 

[6] П.е оспорила предявения иск. Тя твърди, че:

1. П.Н. не е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнато му обвинение;

2. той не е претърпял вреди от незаконно обвинение;

3. търсените обезщетения са прекомерни;

4. ищецът е допринесъл за настъпването на евентуалните вреди (писмения отговор, л. 29-30)

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.      Обстоятелства, които съдът установява

 

[7] Не се спори, че П.Н. е бил роден на *** г. В края на 2010 г. той е бил привличен като обвиняем за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК. На 17.01.2012 г. Районен съд-Т. е постановил присъда, с която П.Н. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Ищецът е обжалвал присъдата, но Окръжен съд-Ловеч я е потвърдил. Решението е влязло в сила, но впоследствие по искане на П.Н. ВКС е въобновил наказателното производство срещу него. Окръжен съд-Ловеч е оправдал П.Н. с присъда от 20.11.2013 г., която не е била обжалвана в 15-дневния срок за това (присъдата, л. 178-181[1]).

 

[8] Вследствие на наказателното производство, водено срещу П.Н., той се е чувствал онеправдан, променил се е, не е излизал от дома си и се е затворил се в себе си. Тъй като е бил чувствителен, П.Н. е страдал много от създалата се ситуацията (показанията на свидетелката Тодорова, л. 176).

 

[9] Не се спори, че П.не е заплащала на П.Н. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на наказателното производство, водено срещу него. Съдът е освободил ищеца от заплащането на държавна такса (определението, л. 11-гръб). С.Н. е била представлявана безплатно от адвокат (л. 176). П.не е направила разноски по делото.

 

2.      Спорни обстоятелства

 

[10] Спорно по делото е било дали спрямо П.Н. е била взета мярка за неотклонение домашен арест. По делото липсват каквито и да е доказателства за това. Ето защо съдът приема, че спрямо П.Н. не е била взета такава мярка за неотклонение.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

        

[11] П.Н. е предявил иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 

[12] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Тези органи отговорят и за вредите, претърпени от незаконно взета мярка за неотклонение „домашен арест“.

        

[13] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него и му е била наложена  мярка за неотклонение „домашен арест“;

2. ищецът да е бил оправдан;

3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство и взетата мярка за неотклонение „домашен арест“;

4. ответникът да не му е заплатил обезщетение.

 

[14] Съдът установи, че:

1.             в края на 2010 г. П.Н. е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК;

2.             на 06.12.2013 г. е влязла в сила присъда (след изтичането на 15-дневния срок за обжалване от 20.11.2013 г.), с която ищецът е бил признат за невиновен в извършването на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение;

3.             П.Н. е претърпял неимуществени вреди от наказателното производство, образувано срещу него;

4.             П.не е изплащала обезщетение на ищеца.

 

[15] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на обезщетението.

 

[16] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. продължителността на наказателното производство (като период от време);

4. видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на изпълнението ѝ.

 

[17] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1.             има ли разгласяване чрез медиите;

2.             има или влошаване на здравословното състояние на увредения;

3.             конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (Решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.).

 

[18] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а) е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б) не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в) спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко.

 

[19] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца[3]. Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната.

 

[20] Престъплението по чл. 286 от НК е от общ характер и за него се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и обществено порицание. Наказателното производство срещу П.Н. е приключило в съдебната фаза и е продължило около три години.

 

[21] Съдът установи, че П.Н. е бил на 49 години към момента на повдигането на обвинението спрямо него. Вследствие на наказателното производство, водено срещу него, П.Н. е станал затворен, чувствал се е онеправдан и много се е тормозел.

 

[22] Икономическата обстановка в страната се е променяла от 2010 г. до  20.11.2013 г., което се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 240,00 лева от 20.01.2009 г.^[4] до 01.11.2011 г.; 270,00 лева от 01.11.2011 г.^[5] до 01.05.2012 г.; 290,00 лева от 01.05.2012 г.^[6] до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[7] до 31.12.2013 г. Увеличението от 2010 г. до 20.11.2013 г. е 29,01 %.

[23] В правно-информационната програма „Сиела“ съдът откри едно решение на ВКС, чийто предмет е било обезщетяването на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, като наказателното производство е било приключило през 2013 г. – 192-2016-IV Г. О. по гр. д. 1 061/2016 г. С него ВКС е определил обезщетение от 5 000,00 лева[8].

 

[24] Като взема предвид всички установени обстоятелства и отчита факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът приема, че 5 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от П.Н.. Затова съдът осъжда П.да заплати на С.Н.  5 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, а отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[25] Ищецът търси разноски. Той не е направил такива, но е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[26] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи изцяло или частично иска, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат съразмерно на уважената част от иска. Затова съдът осъжда П.да заплати на адвокат Т. 203,00 лева адвокатско възнаграждение (50 000,00-10 000,00х0,03+830,00х5 000,00/50 000,00).

 

Съдия: