РЕШЕНИЕ №

                                    гр. Ловеч, 24.05.2019 година

                                        

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в  състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 399 по описа за 2018 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е на основание чл.284 и следващите от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и по реда на чл.203 от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

              Административното дело е образувано по искова молба, уточнена с молба вх.№ 3538/10.12.2018 г. на С.Б.Б., ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ Атлант Троян, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.*****, с искане да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева,  ведно със законната лихва, считано от 28.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, причинени от незаконосъобразно бездействие на административния ръководител на ЗО Атлант към ГДИН, в периода от 28.08.2018 г. до 15.11.2018 година. Ищецът твърди, че с проявеното от Налачника на ЗОЗТ Троян бездействие по подадените от него сигнали за наличие на дървеници и обезпаразитяване на спалните помещения на първия етаж на ЗОЗТ Атлант и към настоящият момент, дървеници в спалните помещения продължават да се намират, и в частност в спалното помещение в което е настанен – 101 на ЗО Атлант. Както и, че от незаконосъобразното бездействие на началника на ЗО Атлант е претърпял неимуществени вреди, които оенява на 10000 лева.

              В съдебно заседание ищеца поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена като основателна и доказана. Ангажира доказателства. В писмена защита излага подробни аргументи за основателност на предявената искова претенция, която счита за доказана и моли да му бъде присъдено справедливо по размер обезщетение. 

                Ответната страна Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.*****, чрез процесуалният си представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, като по същество заявява, че не претендира присъждане на разноски. В писменият отговор и по същество изтъква, че е задължение на администрацията на затвора да създаде условия за опазване физическото и психическото здраве на лишените от свобода - чл.2 т.3 от ЗИНЗС, което, видно от приложените към отговора доказателства, е изпълнено. Твърди, че оплакването на С.Б., че администрацията на 30 „Атлант“ гр. Троян не е извършила обезпаразитяване на спалните помещения на първия етаж на 30 „Атлант“ в периода от 28.08.2018г. до 15.11.2018г. е неоснователно. Тъй като в изпълнение на договор за възлагане на обществена поръчка peг. № 10811/08.11.2016г. в помещенията на ЗО „Атлант“ за процесния период е извършвана обработка с биоцидни препарати против хлабарки и дървеници на 13.07.2018г., 01.08.2018г., 20.09.2018г., 22.11.2018 г. Посочва, че според приложената медицинска справка в периода от 28.08.2018г. до 15.11.2018г. на С.Б. два пъти е посещавал здравната служба с оплакване за ухапване от насекоми, оказана му е медицинска помощ като му е дадено лекарство за мазане.     

             Представителят на прокуратурата ангажира становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Излага, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, дават основание да се приеме, че не е налице бездействие от страна на ръководството на затворническото общежитие, респективно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, от което да са настъпили неимуществени вреди за ищеца.   

               По делото са събрани писмени и гласни доказателства, като събраните в съдебното производство не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК писмените не са оспорени.  

               Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

               Не е спорно между страните по делото, че С.Б.Б. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие /ЗО/ „Атлант” гр.Троян /сектор ЗО Атлант към Затвора Ловеч/, като е настанен на първия етаж в спално помещение 101.

               Видно от представената по делото справка, на 01.08.2018г. от 13.30ч. до 14.20ч. е извършена извънредна дезинсекция с препарат Айкън 10 СК на трети коридор.

                На 28.08.2018г. л.св.С.Б.Б. е депозирал сигнал с вх. № 630 до началника на сектор ЗОЗТ “Атлант“, в който сочи наличие на дървеници, хлебарки и мравки в жил.помещения на затворническото общежитие /на лист 23 от делото/. Сигнала е резолиран към д-р П. за запознаване с описаните обстоятелства и евентуално предприемане на необходимите дезинсекционни мероприятия от фирма „*****“ ООД - гр.*****.

               На 10.09.2019г. л.св.С.Б.Б. е подал сигнал с вх.№ 647 до началника на сектор ЗО“Атлант“, с твърдения че се разраствал броят на дървениците, а л.св. не разполагат със средства за борба с тях /л.24/.

              На 20.09.2018г. от 08.45ч. до 15.00ч. от оператор на фирма „*****“ ООД - гр.***** е извършена планирана дезинсекция срещу дървеници и хлебарки на всички жил.помещения на затворническото общежитие с препарат Фикам.

             На 29.10.2018г. л.св.С.Б.Б. е подал сигнал с вх. №   735 до началника на сектор ЗО“Атлант“, в който излага, че продължава  присъствието на дървеници /л.25/ в жил.помещения на затворническото общежитие. Още на следващият ден - 30.10.2018 г. л.св.С.Б.Б. е подал нов сигнал, който поради факта, че съдържанието му е идентично с подаваните преди това сигнали, на основание чл.90 ал.5 от ЗИНЗС не е регистриран, а е изпратен в затворническото му досие в затвора - гр.Ловеч.

             Последващ мониторинг, дезинсекция и дератизация от оператор на фирма „*****“ ООД - гр.***** са извършени на 22.11.2018г.

             Според преложената по делото Справка за периода от 21.09. до 22.10.2018г. на помещение 101 и санитарния възел към него, където е настанен л.св.Б., е извършен планиран основен ремонт, който включва запълване на всички пукнатини и шпакловане на стените и тавана, боядисване с латекс, подмяна на плочките и клекалото в санитарния възел, пребоядисване на леглата и шкафовете на лишените от свобода, подмяна на контакти, ключове и др.

             От извършената справка в деловодството на ЗО“Атлант“ - гр.Троян е установено, че молби, жалби и сигнали във връзка с наличието на насекоми в жилищните помещения на затворническото общежитие, не е подал нито един лишен от свобода, освен описаните по-горе от л.св.С.Б.Б..  

             Видно от медицинската справка, подписана от завеждащия здравна служба на Медицинския център при ЗО Атлант гр.Троян   / на л. 26/, през процесния период /28.08.2018 г. до 15.11.2018 година/ ищецът Б. е посетил Центъра на 05.09.2018 година с оплаквания, че е ухапан от дървеници, като при прегледа се установило наличие на няколко точковидни кръвоизлива на двете предмишници, поставена е диагноза: ухапване от насекоми и е даден Псилобалсам, външно за мазане. Отразено е посещение и на 02.11.2018 година, когато е установено ухапване от насекоми на двете предмишници и даден Фенистил за мазане.

             Ответната страна е представила Договор с рег. № 10811 от 18.11.2016 година за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби, по обособени позиции: за изпълнение на обособена позиция № 5, включваща ЗО „Атлант“  /л. 31-37/, сключен между ГДИН – гр. ***** и „*****“ ООД – гр. *****, със срок на изпълнение на услугите 24 /двадесет и четири/ месеца. Според чл. 1 ал. 2 от договора дератизацията ще се извършва 2 /два/ пъти годишно, а дезинсекцията – 6 /шест/ пъти годишно, по предварителни заявки /чл. 2, ал. 3 и 4, чл. чл. 3, ал. 1 от договора/, като е предвидено и даването на извънредни заявки /чл. 3, ал. 2 от договора/.  

            По делото са представени четири протокола за извършена ДДД обработка за процесния период /л. 27-30/. Според които на 13.07.2018г. е обработвано планирано по договор  за хлебарки и дървеници с поименно описаните два биоцида; на 01.08.2018г. е извършена инсекция извънредно  за килии 301, 302, 303 за хлебарки и дървеници с посочения биоцид „Айкън“; на 20.09.2018г. планирано е  извършен мониторинг на насекоми и химична инсекция за хлебарки и дървеници с биоцид Фикам и на 22.11.2018г. планирано е извършен мониторинг на насекоми и химична инсекция за хлебарки и дървеници с посочения биоцид.

              За изясняване на спора от фактическа страна са събрани гласни доказателства.    

              По делото като свидетел, посочен от ищеца, е разпитан лишеният от свобода К.В.К., който сочи, че бил в спално помещение №101 след 20.08.2018 година, приблизително до 20.09.2018 година с Б. и други лишени от свобода.  Твърди, че Б. подал сигнал общо за цялото спално помещение, че имало много дървеници и самият той бил целият нахапан. Предписали му ампула Орбазон за алергична реакция, като инжекцията му поставили в Здравната служба в ЗО „Атлант“. Заявява, че искал да си го закупи с лични средства, но те му казали, че ще го уредят и го поставили мускулно в Здравната служба в ЗО „Атлант“. Излага, че запълвали дупките по стените и по ръждата на вишките и шкафовете със сапун, където се криели дървениците, които излизали вечер. Според свидетеля ищецът писал жалба и сигнал когато били много хора 7-8 в едно спално помещение и от тях 3-4 били нахапани, което зависило от кръвната група, някои ги хапели, а други не. След повече от седмица ги преместили в друго спално помещение, заради извършването на ремонт, а не заради дървениците. Някъде след една седмица дошла фирма да пръска и казали на него и на Б. щом се оплаквали, че те ще дигат дюшеците и на останалите лишени от свобода, за да се уверят, че е напръскано и всичко е наред. Според свидетеля и след това пръскане пак имало дървеници. Като отишли в спално помещение №102 пак имало дървеници, тъй като багажа бил един и същ. Сочи, че веднъж му били орбазон и след това си закупил фенистил гел, който успокоявал болката. След това бил преместен в Затвора Ловеч на работа, където нямало дървеници. Излага, че видял Б. да ходи на доктор, но не може да каже за какво, дали се е мазал и дали е взимал медикаменти. Само знае, че са ходили по график в Здравната служба, но не може да каже за какво. 

             По делото като свидетел, посочен от ответника, е разпитан началника на ЗО Атлант Троян - Х.А.П., според който през процесния период 28.08.2018 година – 15.11.2018 година по силата на сключен договор с фирма за дезинфекция, обезпаразитяване на помещенията, през месец се обезпаразитяват всички помещения в ЗО „Атлант“ - кухнята, затворническата столова и жилищните помещения, обитавани от лишените от свобода. Това ставало с различни препарати, като лишените от свобода се извеждат от помещенията и оператора на фирмата минава и пръска жилищните помещения по пода, леглата на лишените от свобода, шкафчетата от които предварително са извадени храните, коридорите и общите санитарни възли.  Според св. П. за 2018 година има регистрирани жалби от лишения от свобода С.Б.. От други лишени от свобода жалби не са регистрирани. За 2018 година е правил служебна справка във връзка с настоящото дело по която изготвил становище, че са регистрирани жалби само от Б.. Доколкото си спомня през 2018 година, август месец имали едно извънредно обезпаразитяване, което е в резултат на устни оплаквания от лишените от свобода пред медицинския център, който играе ролята на здравен контрол на ЗО „Атлант“ и си спомня, че извикали фирмата и обезпаразитявали две жилищни помещения за които имало оплаквания. Основно били на третия етаж - №301 и №302. В този период бил в отпуска. Нямал спомен да е правено извънредно обезпаразитяване в спално помещение №101, освен  извършваните през месец. Конкретизира, че през месец се прави обезпаразитяване в затворническото общежитие, т.е. шест пръскания в годината. Установява, че през миналото лято юли-август 2018 година бил извършен основен ремонт на спално помещение №101 и на спално помещение №102 и тогава се качили по етажите нагоре. От други лишени от свобода не е получавал оплаквания. Б. му изпращал често някакви жалби със съдържание за наличие на дървеници и лепял по тях някакви насекоми, може и да са били дървеници. Имало и още един друг лишен от свобода, който устно е заявил, че има дървеници на третия етаж, но сега, това което знае е, че е поръчал на хора да му събират дървеници. Това са лишените от свобода от общежитието и когато пътували с конвои, за да може да води дела и да търсят финансово обезщетение.

              Според свидетеля никой лишен от свобода не е проявявал интерес да получава лекарства за лечение от ухапвания, нито е имал запитване или молба да получава препарати, които да унищожават дървеници или други насекоми. Изтъква, че получаването на лекарства от близки на лишени от свобода може да се осъществява чрез издаването на рецепта от лекар или завеждащия Здравна служба в ЗО „Атлант“. Това ставало по преценка на доктора, а получаването става на свиждания, но заявява, че не е запознат да има такива случаи - някой лишен от свобода да е получавал лекарства за ухапвания. Завеждащият здравната служба доктор П. твърдял, че оплакванията при него за ухапвания от насекоми са минимален брой. Пояснява, че когато получавал жалба с налепени дървеници я резолирвал към д-р П. за извършване на проверка, който от своя страна би трябвало да посети всяко едно помещение, от което има жалба и да установи дали има наличие или не, след което докладва за проверката.

             Свидетелят установява, че ежемесечно д-р П. изготвял здравен доклад относно състоянието на помещенията в ЗО „Атлант“ – хигиенно и от битово естество, дали се обезпаризатяват помещенията редовно, да ли се почистват, дали тоалетната се третира с хлорна вар или други препарати. В тези доклади на д-р П. през 2018 година по спомен само в един месец и това е месецът с извънредното пръскане на третия етаж, било отразено наличието на хлебарки и дървеници, като Б. бил настанен на първия етаж, а извънредните пръскания били на третия етаж.

              За 2018 година не е имало констатация на д-р П. относно проблеми с хигиената на спалното помещение, което е обитавал Б. №101. Пояснява, че на всеки етаж има по 7-8 помещения. Б. е в спално помещение №101, като миналата година бил изместен по време на ремонта в спално помещение №102 или №103 в рамките на един месец и след това бил върнат пак в същото спално помещение.

              Според свидетеля П. имали подадени сигнали август месец 2018 година, че след пръскането не се унищожават хлебарките и дървениците и по тази причина били обърнали внимание на фирмата, която от своя страна третирала на извънредното пръскане и последващото с други препарати, и след това не е имало оплаквания. Доколкото си спомня за 2018 година, според твърденията на д-р П. били единични случаите на ухапвания от насекоми, конкретно при Б. са два случая, като д-р П. не можел да каже категорично от какво са тези ухапвания. От насекомо били, но не можел да се каже, какво е точно.

               Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като по релевантните факти са непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, още повече, че същите са поели наказателна отговорност по чл.290 от НК.

               Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

               Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност – незаконосъобразно бездействие на административния ръководител на Затворническо общежитие  /ЗО/ „Атлант“ гр.Троян към Затвора Ловеч срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ във връзка с условията в местата за лишаване от свобода, където ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, вкл. през исковия период  - 28.08.2018 г. до 15.11.2018 година. Искът е предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност.

               Съгласно чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, на което основание е предявен иска, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

                Разпоредбата на чл. 284 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

                Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

                Според чл. 285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284 ал. 1 от с.з. се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284 ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа /в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се явява пасивно легитимирана страна, т.к. упражнява общо ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище ***** съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, респ. затворническите общежития /ЗО/ към тях, каквото е и ЗО „Атлант“, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск. 

                Следователно исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 284 от ЗИНЗС. Твърдяното незаконосъобразно бездействие на служител от администрацията на ЗО Атлант гр.Троян представлява административна дейност по изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, която обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на лишените от свобода, съобразно правното им положение и статут.

                Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като отговорността се реализира по реда на чл.203 и сл. от АПК, а чл.284 ал.1 от ЗИНЗС урежда тази отговорност по отношение на лицата, лишени от свобода, при наличие на вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служител в ГДИН, следва да се приеме от формална страна, че са налице специфичните предпоставки по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” осъдителен иск с правно основание  чл.284 от ЗИНЗС, е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

                  С чл. 128 ал. 1 т. 5 от АПК исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, като вид искове за непозволено увреждане, са изключени от подведомствеността на гражданския съд и се разглеждат по реда на АПК като специален закон.

                По силата на чл. 203 ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според текста на чл.203 ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

                Относно  чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, следва да се има предвид, че нормата е с материално правен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата - вреди, причинени от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

               Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. 

               Съответно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3 ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3 ал.2/.

               Ако с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди.

               Дейността на администрацията на затвора е регламентирана в ЗИНЗС и Правилника за прилагането му. Целите на изпълнението на наказанията са посочени в чл. 2 от ЗИНЗС, като съобразно чл. 3 ал. 1 от закона осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Разпоредбата на чл. 128 ал. 1 от ЗИНЗС регламентира, че при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, а разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от закона визира задълженията на затворническата администрация и в частност медицинските специалисти в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода относно годността и чистотата на дрехите и спалните принадлежности, както и хигиената и чистотата на помещенията и на настанените в тях лишени от свобода.

               В процесния случай ответната страна е представила доказателства, че за посочения в исковата претенция период е налице действащ договор за дезинсекция и дератизация, включващ и сградите на ЗО „Атлант“ гр. Троян, където изтърпява наказание ищецът, както и 4 броя протоколи за извършена ДДД обработка, от които е видно, че обработките са извършвани регулярно, както по договор, така и по повод на еднократно подадени заявки. От събраните по делото доказателства не се установяват твърденията на ищеца от исковата молба, че ръководителят на ЗО Атлант е бездействал макар и да разполагал с данни от медицинската служба при ЗО за ухапвания от дървеници, който били продължавали, визирайки подаденият от него сигнал рег. № 735/29.10.2018г., нито това, че не е реагирал на оплакванията в тази връзка. Сам ищецът в исковата си молба излага, че е направен опит от страна на администрацията за овладяване на популацията на паразитите, като този факт се установява и от показанията на разпитания свидетел л.св. К.К.. Според представената медицинска справка ищецът е посетил два пъти Медицинския център с оплаквания за ухапвания от насекоми на 05.09.2018г. и на 02.11.2018г., като е бил прегледан и са му били отпуснати медикаменти - псилобалсам и фенистил за мазане.

              По делото не се сочат и не се установяват причини защо ищецът не е посетил здравната служба на или непосредствено след 28.08.2018 година, когато е подал първият сигнал. При извършения му преглед са били установени няколко точковидни кръвоизлива на двете предмишници, като липсва заключение, че са вследствие на ухапвания от дървеници, както и такива за сериозност на състоянието на ищеца. В тази връзка свидетелят К. в своите показания предимно говори за личните си преживявания и усещания, които не са предмет на делото и не могат да докажат за целите на настоящото производство нито факта на бездействие на затворническата администрация, нито на причинена вреда на ищеца, нито на причинна връзка между твърдяното бездействие и вреди.

             Наред с това от показанията на св.П. се установява, от една страна, че от други лишени от свобода не е получавал оплаквания, освен един който устно е заявил, че има дървеници на третия етаж, но сега това което се знаело за него е, че е поръчал на хора да му събират дървеници, с цел да се водят дела и да се търси  финансово обезщетение.

             От друга, че от ежемесечно изготвяният здравен доклад на завеждащият здравната служаба д-р П. относно състоянието на помещенията в ЗО „Атлант“ – хигиенни от битово естество, дали се обезпаризатяват помещенията редовно, дали се почистват, дали тоалетната се третира с хлорна вар или други препарати, през 2018 година само в един месец и това е месецът с извънредното пръскане на третия етаж, било отразено наличието на хлебарки и дървеници, на който етаж обаче не се намира спалното помещение на Б. и това което докторът е твърдял е, че са единични случаите на ухапвания от насекоми, като при Б. са специално два случая, при които не може да каже категорично от какво са тези ухапвания. Следва да се отбележи, че според показанията на св.П. през месец се прави обезпаразитяване, т.е. шест пръскания в годината, като за процесния период никой лишен от свобода не е проявявал интерес да получава лекарства за лечение от ухапвания, нито е имал запитване или молба да получава на свиждане препарати, които да унищожават дървеници или други насекоми или лекарства, чието получаване от близки на лишени от свобода е възможно да се осъществява чрез издаването на рецепта от лекар или завеждащия Здравна служба в ЗО „Атлант“ по негова преценка, като твърденията на Доктор П. са, че оплакванията при него за ухапвания от насекоми са минимален брой.  

                Настоящият съдебен състав намира, че в настоящото производство не се установява и намерение у затворническата администрация, в частност началника на ЗО Атлант за унижаване или принизяване на лишения от свобода чрез поставянето му в неблагоприятни условия. Налице са доказателства, че администрацията е направила необходимото, за да осигури нормални от гледна точка на заявената претенция условия за живот на лишения от свобода, като са извършвани действия по периодична дезинсекция и дератизация, при подадена информация за наличие на проблем, наред с обезпаразитяването по договор през месец. Според св. П. след като било обърнато внимание на фирмата, последната е сменила препаратите, като третирането с различни препарати се установява безспорно и от приложените по делото протоколи, вкл. за допълнителното пръскане. Същият е резолирал депозираните сигнали на Б. за наличие на дървеници за проверка на медицинският специалист, който изпълнява задълженията на здравен инспектор и следи в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода за годността и чистотата на дрехите и спалните принадлежности, както и хигиената и чистотата на помещенията и на настанените в тях лишени от свобода.

              В този смисъл, независимо от установените две нахапвания от вредители, в случая не е налице необходимата за ангажиране отговорността на ответника материално-правна предпоставка, а именно не е налице бездействие от страна на затворническата администрация в ЗО Атлант, респективно не е налице бездействие от страна на ГДИН.

             Според разпоредбата на чл.204 ал.4 от АПК незаконосъобразността на бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

             За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие.

               Както вече се посочи ЗО Атлант има сключен договор за дезинсекция и дератизация, като доказателства по спора са представени и протоколи за извършени услуги по дезинсекция и дератизация на спалните и складовите помещения – т. е. такава е извършвана. В тази връзка са и гласните доказателства. От друга страна ищецът не ангажира доказателства за изявена, или усложнена алергична реакция, не се установиха обстоятелства, които да насочват, че ищецът е бил лишен от медицински грижи, т. е. налични са били условия за опазване на неговото физическо здраве.

              От анализа на събраните по делото доказателства не се установи незаконосъобразно бездействие на началника на ЗО Атлант във връзка с изпълнение на задълженията му по чл.128 ал.1 предл.1 от ЗИНЗС за създаване условия за опадване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода, както и на посочените в исковата молба по чл.15 ал.1 т.1 и т.4 от ЗИНЗС и по чл.74 ал.1 от Наредба №2/22.03.2010г. на МП /ДВ, бр.31/23.04.2010г.

               Не се установи, че началника на затворническото общежитие не е изпълнил задълженията си по чл.15 ал.1 т.1 и т.4 от ЗИНЗС, както се твърди в исковата молба. Според чл.15 ал.1 т.1 ЗИНЗС, началника на затвора анализира и оценява резултатите от отделни направления на дейност в затвора и предприема мерки за подобряване и усъвършенстване на работата, което според доказателствата е направил със  своевременното   реагиране на сигналите и възлагане на проверка от завеждащият здравната служба,  с осигурената дезинсекция и дератизация, вкл. с извършения основен ремонт на спално помещение 101, в което е настанен ищеца, който  според данните е планиран и включвал запълване на всички пукнатини и шпакловане на стените и тавана, боядисване с латекс, подмяна на плочките и клекалото в санитарния възел, пребоядисване на леглата и шкафовете на лишените от свобода и др., осигурявана е адекватна медицинска помощ при заявените две ухапвания от насекоми, изписани са медикаменти. Съгласно чл.15 ал.1 т.4 от ЗИНЗС началника отговаря за спазването на законността в затвора, която в случая е спазена. Не се установи нарушение на чл.74 ал.1 от  Наредба №2/22.03.2010г. на МП /ДВ, бр.31/23.04.2010г., вменяваща задължение на началниците на местата за лишаване от свобода да отговарят за хигиенното състояние на комунално-битовите и производствените помещения, хранителните блокове, района, складовите помещения, транспорта и преработката на хранителните продукти, за изправността и работата на баните и пералните помещения, за осигуряването на питейна вода, отговаряща на изискванията, определени от министъра на здравеопазването.

               При съобразяване на установените факти и приложимата правна уредба настоящият съдебен състав намира, че не е доказано бездействие на администрацията на затвора по отношение на ищеца във връзка с изпълнение на задълженията й по ЗИНЗС, Правилника за прилагането му и Наредба №2/22.03.2010г. на МП /ДВ, бр.31/23.04.2010г. Съдът намира за недоказан и фактът на причинени на ищеца вреди по вид и размер, описани в исковата молба, подлежащи на компенсация. С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че дори и в процесния период ищецът да е изпитал дискомфорт, то той не надхвърля по характер и интензитет неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането в място за лишаване от свобода и изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода. Предпоставка за реализиране отговорността на държавата за вреди е и наличието на пряка и непосредствена връзка между твърдяните бездействие и причинени вреди, която връзка с оглед гореизложеното за недоказаност на другите елементи от фактическия състав също се явява недоказана. От събраните по делото доказателства не се установява доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, както и поставяне на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които да уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

             Доколкото в настоящото производство по реда на чл.204 ал.4 от АПК не бе установено незаконосъобразно бездействие на ответника, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице. При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН. Въпреки това, за пълнота съдът ще изложи мотиви в тази връзка.

               Отговорността на Държавата по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на Държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на Държавата по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК. В случая не се доказа по делото незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице, от което да е претърпяна вреда в кумулативна връзка, поради което не са налице предпоставките за обезвреда.

                Следва да се съобрази, че на обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразно бездействие на администрацията.

                Ефектът от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени   вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното.  

                Такова разрешение на въпроса дава разпоредбата на чл. 284 ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3 ал. 2 от с.закон съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

                Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за съществуването на нормални условия в местата за лишаване от свобода. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.

             На ищеца безспорно е осигурена такава среда, включително свързана и правото му на медицинско обслужване с оглед данните по делото за редовно осигуряване на такова. Констатираните два случая на ухапвания за посочения процесен период, наред с данните от медицинската справка за няколко точковидни кръвоизливи на двете предмишници, с поставена диагноза: ухапване от насекоми и липсата на констатирани от здравният специалист усложнения не може в никакъв случай да бъде квалифицирано като унизително и обидно отношение или нечовешко третиране, съответно не представлява нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, при което неприложима се явява и разпоредбата н ачл.284 ал.5 от ЗИНЗС. Горното от своя страна също сочи на неоснователност на предявения иск по чл.284 от ЗИНЗС.

               Не са налице и твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди, описани в исковата молба, буквално цитирано:  „жестоко третиране, физическо и ментално изтезание, пораждане чувство на незащитеност и поставяне в неблагоприятни, застрашаващи здравосровното му състояние среда на съжителстване с паразити, за което ответника носи отговорност по оргументите на чл.15 ол.1 т.1 и т.4 от ЗИНЗС, чл.74 ал.1 от Наредба №2/22.03.2010г. на МП /ДВ, бр.31/23.04.2010г.“. По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от бездействието на длъжностно лице от ОЗ Атлант по силата на безусловно необходимата връзка между тях.

             След като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл.284 от ЗИНЗС, то последица от това е отхвърляне на предявения иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв за присъждане на лихва. След като фактическият състав на чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС не е осъществен, за ответната страна не възниква задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорното задължение за заплащане на лихва върху главното задължение.

              По тези съображения,исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава.

              Водим от горното и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.203 от Административно процесуалния кодекс, Ловешкият административен съд, четвърти състав

               РЕШИ:

               ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Б.Б., ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие /ЗО/ „Атлант” гр. Троян, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ гр.***** иск за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на административния ръководител на ЗО Атлант към ГДИН, в периода от 28.08.2018 г. до 15.11.2018 година,  ведно със законната лихва, считано от 28.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователен.

              Решението подлежи на обжалване чрез Ловешки административен съд пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

              Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: