№ 63
гр. гр.Велинград, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200395 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от СТ. СТ. СТ., ЕГН **********, с
адрес: гр. Габрово, ул. „**** I“ № 11, ет. 3, ап. 9, против Наказателно
постановление № 21-038/30.09.2021 г., издадено от Началник отдел
„Рибарство и контрол – Южна България“ към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв. (сто лева), на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за
рибарството и аквакултурите (ЗРА), за извършено нарушение по чл. 22, ал. 1
от ЗРА.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение. Изтъква, че не е извършвал риболов, както и че е
показал риболовния си билет на проверяващите, но тъй като същият бил
изтекъл, те не го зачели. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят СТ. СТ. СТ., редовно призован, не
1
се явява и не изпраща процесуален представител. Депозира писмено
становище, с което поддържа жалбата и моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законен или
процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по
жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становището на жалбоподателя и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 19.08.2021 г., в 09:15 часа, при рутинна проверка на язовир Доспат,
от десния бряг, в района на „VIP“ хотел, землището на гр. Сърница, свид. П.
ИВ. ДЖ. – главен инспектор в отдел „Рибарство и контрол – Южна България“
към ИАРА и колегата му - свид. Н. Ф. Б. - главен инспектор в отдел
„Рибарство и контрол – Южна България“ към ИАРА, установили, че
жалбоподателят СТ. СТ. СТ. извършва любителски риболов с 3 (три) броя
въдици в работно положение, без да e уловил и задържал риба.
Проверяващите попитали жалбоподателя дали има риболовен билет, но той
им отговорил, че няма такъв. Жалбоподателят започнал да отправя упреци
към проверяващите относно искането да представи валиден билет за
любителски риболов, тъй като от много години извършвал риболов на язовир
Доспат и никой не му е казвал, че му е необходим билет за това.
За констатираното обстоятелство – извършвания от жалбоподателя
риболов на язовир Доспат с 3 броя въдици, поставени в работно положение,
без да притежава билет за любителски риболов, свид. П.Д., в присъствието на
нарушителя С.С. и на свид. Н.Б., съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № В0017708/19.08.2021 г. На същата
дата АУАН бил връчен на жалбоподателя. Последният подписал АУАН с
възражение, че откакто лови риба на язовир никой не му е казвал, че му
трябва риболовен билет. Знаел, че билет му трябва само на река.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл. 64,
ал. 1 от ЗРА, за извършено нарушение по чл. 22, ал. 1 от ЗРА.
2
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
11.10.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната
преписка, както и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното
производство.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят П.Д.
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. При
проведения му разпит свид. Н.Б. сочи, че е участвал при извършването на
проверката и подробно описва констатираните на място обстоятелства.
Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателства, тъй като
същите са непротиворечиви и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. Свидетелите П.Д. и Н.Б. дават последователни и логични
сведения относно констатациите на проверката, които намират подкрепа в
приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът дава вяра
на показанията им.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
(подадена е на 15.11.2021 г., видно от клеймото, поставено върху пощенския
плик), изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Христомир Атанасов Копчев – Началник отдел „Рибарство и контрол
– Южна България“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, а
АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. П. ИВ. ДЖ., заемащ
3
длъжността „главен инспектор“ в отдел „Рибарство и контрол – Южна
България“ към ИАРА, видно от приобщените към материалите по делото
копие на Заповед № РД09-131 от 16.02.2021 г. на министъра на земеделието,
храните и горите и Заповед № РД09-797 от 10.08.2021 г. на министъра на
земеделието, храните и горите.
В процесния случай АУАН и НП са издадени при спазване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове
и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира с тази,
посочена в НП. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно
и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника
административно нарушение, така че да може да разбере срещу какви факти
да се защитава и правилно да организира защитата си. АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя, след което му е бил предявен, като нарушителят
е подписал лично акта и е получил екземпляр от него. В този ред на мисли
съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административнонаказателното производство.
На базата на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е приел, че
жалбоподателя С.С. е допуснал нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗРА.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗРА любителски риболов
извършват физически лица, които притежават валиден билет за любителски
риболов.
Съгласно § 1, т. 27 от ДР на ЗРА „риболов- любителски“ е риболов по
смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни
организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно-
състезателен характер, организиран по определени за това правила.
Съгласно § 1, т. 26 от ДР на ЗРА „риболов“ е поставянето на разрешени
уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми,
изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.
Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗРА язовирите са изкуствени
водни обекти, които са рибностопански обекти. Безспорно язовир Доспат
попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗРА. Според чл. 3, ал. 2, т. 3
4
от ЗРА обектите по ал. 1, т. 2 и 3 се ползват за аквакултури, като изрично е
регламентирано, че същите обекти могат да се ползват и за любителски
риболов.
В процесния случай от събраната по делото доказателствена съвкупност
по несъмнен начин се установява, че на процесната дата жалбоподателят е
извършил любителски риболов на язовир Доспат, тъй като е поставил три
броя въдици за улов на риба във водите на язовира. Въдиците са били в
работно положение – риболовната им линия е била във водите на язовира.
Следователно, след като жалбоподателят е хвърлил въдиците във водата,
които безспорно са уред, с който може да се осъществява улов, то той
обективно е осъществил действия по използване по предназначение на
средство за извършване на риболов. Не се установи и не се твърди от
админстративнонаказващия орган нарушителят да е осъществявал риболова с
цел стопанска дейност и реализиране на доход, което би квалифицирало
риболова му като „стопански“ по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗРА. Предвид
изложеното съдът счита, че деянието на жалбоподателя е осъществяване на
любителски риболов. Безспорно се установи и че жалбоподателят не е
притежавал валиден билет за любителски риболов към момента на
извършване на нарушението. Това обстоятелство се потвърждава, както от
показанията на разпитаните свидетели, така и от изявленията на
жалбоподателя във въззивната жалба. Същият изрично признава, че не е имал
валиден риболовен билет за извършване на риболов на процесната дата -
19.08.2021 г.
От субективна страна, налице е виновно осъществяване състава на
нарушението по чл. 22 от ЗРА. Жалбоподателят е съзнавал
общественоопасния характер на нарушението, че извършва риболов без да му
е издаден билет за това, предвиждал е, че по този начин ще наруши
охраняваните отношения и е искал да осъществи риболов без да има издаден
билет. Релевираното от жалбоподателя възражение при подписването на
АУАН, а именно, че откакто лови риба на язовир никой не му е казвал, че му
трябва риболовен билет и знае, че билет му трябва само на река, съдът намира
за защитна версия, която не е достоверно отражение на действителността.
Освен това следва да се отбележи, че незнанието на закона не оправдава
никого. От друга страна, във въззивната жалба жалбоподателят вече не
застъпва позиция, че не е знаел, че му е необходим риболовен билет при
5
риболов на язовир, а че е имал риболовен билет, който обаче бил изтекъл.
Всичко това навежда до логичния извод, че жалбоподателят е съзнавал, че
при извършване на риболов на язовир Доспат следва да притежава валиден
риболовен билет, какъвто безспорно в случая той не е имал.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят С.С. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 22, ал. 1 от ЗРА.
На следващо място, правилно административнонаказващият орган е
определил и наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 100 лв.,
на основание чл. 64, ал. 1 от ЗРА. Наложената санкция е в минимален размер,
поради което съдът не разполага с възможност да измени размера й. Съдът
счита, че наказанието е законосъобразно наложено, както и че със същото ще
бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Процесното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по
тълк. дело № 1/2007 г. на ВКС, ОСНК, преценката за маловажност на случая
по чл. 28 от ЗАНН е такава по законосъобразност. Изводът, че нарушителят
следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена опасност на
деянието ангажиране на административнонаказателна репресия спрямо дееца.
Настоящият състав споделя трайно утвърдените в практиката принципни
съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието
„маловажен случай“ в ЗАНН, то на основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно
приложение следва да намери НК, според чл. 93, т. 9 от който маловажен
случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Стъпвайки на тази
законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се приеме, че
случаят е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за
подобни нарушения. В конкретния случай не са установени обстоятелства
сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните такива. То е типично за деянията от този вид. В
6
настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Следва да се има предвид, че са засегнати
охраняваните обществени отношения, свързани със защитата и опазването на
рибите и водните организми, а самото нарушение е свързано и със засягане на
принципа за „отговорен риболов“, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗРА. Поради това
съдът счита, че случаят не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна, да бъде
оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
право на разноски има въззиваемата страна. В процесния случай същата
не е поискала своевременно присъждане на разноски в настоящото
съдебно производство и не е ангажирала доказателства за реалното
извършване на такива, поради което разноски не следва да бъдат
присъждани в нейна полза.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-038/30.09.2021г.,
издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ към
Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, с което на СТ. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес:
гр. Габрово, ул. „**** I“ № 11, ет. 3, ап. 9, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева), на основание чл. 64, ал. 1 от
Закона за рибарството и аквакултурите, за извършено нарушение по чл. 22,
ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7