Р Е Ш Е Н И Е
№ 260014
гр.Габрово,
21.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, въззивен
състав, в публично съдебно заседание на втори септември, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА
Т.А
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
при участието на секретаря Б.Михова и прокурора Ж.Шикова
, разгледа докладваното от съдия Костова ВАНД № 55 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид:
С Решение № 6 от
15.06.2020г., постановено по АНД № 38 по описа за 2020г. на Дряновски районен
съд, обвиняемия Г.С. *** е признат за
виновен в това ,че на 28.09.2018 г., около 19,20 ч., в гр. Дряново /на детска
площадка в ЖК “Успех”/, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите, в джоб на дрехата си държал високорисково
наркотично вещество – суха растителна листна маса коноп /марихуана/ с нетно
тегло от 2,25 гр. и съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол
13,9 % тегловни, като случаят е маловажен- престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал.
3, т. 1 от НК, като съдът е освободил обвиняемия С. от наказателна
отговорност, на осн. чл.78а ал.1 от НК и
му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
На обвиняемия са
възложени направените по делото разноски.
Решението е обжалвана от
адв.Р.И. от ГАК в качеството му на защитник на обвиняемия С., като неправилно в
частта в която съдът е отказал да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и да
приеме ,че случаят е малозначителен. Прави се искане обжалваната присъда да
бъде отменена и обвиняемия С. да бъде оправдан на основание чл.9, ал.2 от НК.
В съдебно заседание адв.Р.И.
излага доводи в подкрепа на становището си, че в конкретния случай са налице
предпоставките на чл.9, ал.2 от НК и прави искане обвиняемия да бъде оправдан.
Обвиняемият С. не се
явява пред настоящата инстанция, за да изрази лично становище по жалбата.
Представителят на
ОП-Габрово намира обжалвания съдебен акт за законосъобразен, оспорва жалбата и
споделя мотивите на РС-Дряново .
Габровски
окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в
съдебно заседание от прокурора‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт констатира следното:
Първоинстанционния
съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, която по
категоричен начин се установява от
показанията на разпитаните свидетели – Р.Ц., П.Т. и Р. И., от заключението на
съдебнохимическата експертиза и от писмените доказателства по делото, както и
от обясненията на обвиняемия в които същия признава вината си.
Всички
доказателства са обстойно обсъдени в
мотивите на първоинстанционния съдебен акт и при преценката на същите
доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата
обстановка по делото. Настоящият съдебен състав изцяло споделя установената от
РС-Дряново фактическа обстановка и извършения доказателствен анализ. Както пред
първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция фактическата
обстановка не се оспорва както от обвиняемия, така и от неговия защитник.
Предмет на
оспорване пред въззивната инстанция е единствено факта дали деянието на
обвиняемия С. представлява маловажен или малозначителен случай. Адв.И. счита,
че се касае за малозначителен случай, поради това ,че обвиняемия е с чисто
съдебно минало, трудово ангажиран в чужбина, деянието е инцидентно и се
характеризира с ниска степен на обществена опасност.
Тези
възражения са наведени и пред първоинстанционният съд, който в мотивите си е
приел ,че количеството марихуана предмет на обвинението -2,25 грама и високото
съдържание на тетрадидроканабинол в него от 13,9% не могат да определят
конкретното деяние като такова с по-ниска степен на обществена опасност и
малозначителност на случая.
Настоящия въззивен състав не споделя мотивите на
РС-Дряново, но споделя крайния извод на съда, че не се касае за малозначителен
случай по следните съображения:
Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в разпоредбата
на чл. 93, т. 9 НК, а именно: случай, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Съгласно задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 23 от 21.04.1981 г. по н. д. №
12/1981 г., ОСНК на ВС,
"маловажността на случая се определя в зависимост не само от
размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства. Така че за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди
всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите
смекчаващи обстоятелства." В този смисъл е и константната съдебна
практика. Всичко казано дотук следва да се подведе под конкретиката на
настоящия случай, а именно - да се направят и формулират правни изводи относно
обществената опасност на деянието, за което е повдигнато обвинение на Г.С.. На първо място се касае за наркотично
вещество от 2,25гр. грама от рода на
конопеното растение, което обаче е с
високо съдържание на
тетрохидроканабинол- 13,9 %, което определя деянието като такова с по-ниска
степен на обществена спрямо други
престъпления от същия вид с оглед на количеството марихуана държана от
обвиняемия. Касае се за наркотично вещество, което съгласно чл. 3, ал. 2,
т. 1 от ЗКНВП и Приложение № 1 към Списък I " Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" на чл.
3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, както амфетаминът, така и марихуаната (коноп, канабис)
представляват високорискови наркотични вещества. Деецът е млад човек, който не
е осъждан и още на досъдебното производство признава вината си и съдейства на
разследващите органи.
Всички тези обстоятелства определят конкретното
деяние като такова с по-ниска степен на обществена опасност от други от
съответния вид. Въззивния съд счита, че в настоящия случай се касае за
престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3 пр.второ т.1 от НК.
Настоящият съдебен
състав обаче приема ,че деянието на обвиняемия на фона на други
престъпления от този вид, не се отличава с изключително ниска степен на укоримост. Касае се деец, който видно от
показанията на св.Р. С. и св.П.Т. и друг път е употребявал марихуана. При
извършената проверка от полицейските органи се установява ,че непосредствено
преди тяхното идване обвиняемия и свидетелите С. и Т. са пушили марихуана,
която им е предоставена именно от обвиняемия. Съдът намира за особено укоримо
мястото на което обвиняемия и приятелите му са употребявали марихуана, а
именно градинка с люлки в ж.к.Успех на
гр.Дряново. Това е площадка на която се събират деца и деянието на подсъдимия
влияе негативно върху техните възприятия за социално приемливо поведение.
Поради изложеното, съдът счита, че не е налице явна
незначителност на обществената опасност на деянието предмет на настоящото дело.
Настоящото деяние не съставлява изолиран, изключителен случай в поведението на обвиняемия
С. и въззивния съд намира, че не са налице законовите предпоставки за приложение на чл.9 ал.2 от НК.
При така
установената фактическа обстановка
въззивният съд намира ,че РС-Габрово правилно е приел ,че обвиняемият С.,
както от обективна така и от субективна страна при пряк умисъл е осъществил
състава на престъплението по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК, като на
28.09.2018 г., около 19,20 ч., в гр. Дряново /на детска площадка в ЖК “Успех”/,
без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите, в джоб на дрехата си държал високорисково наркотично вещество –
суха растителна листна маса коноп /марихуана/ с нетно тегло от 2,25 гр. и
съдържание на активен наркотично действащ компонент – терахидроканабинол 13,9 %
тегловни, като случаят е маловажен.
Правилно
първоинстанционният съд е преценил, че
по отношение на обвиняемия С. са налице предпоставките на чл.78А, ал.1 НК за
освобождаване от наказателна
отговорност. За престъплението за което С.
е предадена на съд законът предвижда наказаниеглоба в размер до 1000.00
лева, обвиняемия не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност и от деянието не са нанесени
съставомерни вредни последици, които следва да бъдат възстановени.
Въззивният съд счита ,че при определяне размера на наложеното административното наказание
"глоба", първоинстанционният
съд правилно е отчел като смекчаващо вината обстоятелство ниската степен на
обществена опасност на обвиняемия и размера на трудовото му възнаграждение,
като е приел, че глоба в размер на 1000.00 лева ще постигне целите на
генералната и лична превенция.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение , на основание
чл.314 от НПК, въззивният съд не установи при постановяването му да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
неговото отменяване.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.337 ал.1 т.1 от НПК съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло РЕШЕНИЕ № 6 от
15.06.2020г., постановено по АНД № 38 по описа за 2020г. на Районен съд-Дряново.
Решението
не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.