РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 154869
гр. София, 08.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20231110159740 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.410 и сл. ГПК
Постъпило е заявление по чл.410 ГПК от кредитора с вх. №
2305621/30.10.2023 г. от „А.“ ЕАД, ЕИК .........., гл. София, ул. ........ № 1,
........., срещу длъжник М. П. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ..... да
следните суми:
1476.33 лева – предоставени електронни съобщитетлни услуги по
договор № ********* със системен партиден номер № M5589275 за
отчетен период от 02.03.2022 г. до 18.09.2022 г.
495.84 лева - неплатени лизингови вноски за закупено устройство на
изплащане по същия договор
339.28 лева, представляващи неустойки, поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната
302.79 лева – мораторна лихва върху цялата сума, от датата на първия
ден на забавата по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата
на депозиране на заявлението, а именно 22.10.2023 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
23.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането
заедно с разноски – 52.28 лева държавна такса и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение
1
С разпореждане съдът е дал указания на заявителя да отстрани следните
недостатъци: 1.посочи по какъв начин е прекратен договорът и представи
доказателства за това 2.да посочи как е сформирана сумата за неустойки, да
посочи размера и въз основа на кои документи, фактури, дати, размера на
отделните суми 3.да посочи на какво се дължи различието между написаното
в т.12 от Заявлението и приложеното в таблицата. 4.Да посочи защо
неустойките, посочените в таблицата се различават по стойност, какво се
дължи разликата и факта, че не се повтарят сумите по 3 броя, а само по два
пъти. 5.Да посочи защо посочените суми за неустойки не се делят на 3, 6.Да
посочи дали сумата за неустойки се претендира с ДДС или без ДДС 7.да
посочи стандартната цена при сключване на договора на мобилното
устройство и на договора за съобщителни услуги, както и преференциалната
цена при сключване на договорите, ако е имало промоция 8.да посочи кои две
неустойки претендира – неустойка за прекратяване на договора за
съобщителни услуги и на договора за лизинг. 9.да посочи какви неустойки
претендира – за кой договор – за договора за мобилни услуги или за договора
за лизинг, като посочи цената по двата договора и преференциалната цена за
двата договора 10.да посочи, на какво основание претендира тази сума от
100.00 лева, какво представлява и дали същата е включена в претендираните
суми по заявлението и в кое перо е включено. 11.Да посочи на какво
основание се претендират сумата от 2.00 лева, за кои задължения се
начислява и дали тази сума е включена в претендираните суми по заявлението
и в кое перо. 12.да посочи какъв е размерът на мораторната лихва за всяко
едно вземанията от таблица, като посочи началната дата на падежа до датата,
предхождаща дата на депозиране на заявлението, а именно 01.10.2023 г.
Същото следва да е в табличен вид.
В указания срок заявителят е депозирал молба, с която уточнява, че
прекратяването на договора става едностранно със спиране на услугата.
Посочва, че неустойките са дължат на основание прекратяване на договора
Посочва, как се сформират неустойките и че се начислява обезщетение за
обработка на просрочени задължения в размер на 2.00 лева. Посочва сумите
на неустойките без ДДС, а ги претендира с ДДС. В молбата е посочено, че
разликите в неустойките, тъй като нито едно от сумите не се дели на три, се
дължи на факта, че са предоставяни различни услуги с различни месечни
абонаментни такси, съответно с различни отстъпки от месечни абонаментни
2
такси и отстъпки от цени на устройства.
В табличен вариант уточнява как е сформирана сумата и какви суми
иска, разбити по пера, произход.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по
делото, установи следното от фактическа и правна страна:
Материалният интерес по заявлението е в размер на 2614.24 лева,
поради което таксата по чл.12, т.1 ТДТССГПК е в размер на 52,28 лева.
Същата е платена към съда, съгласно представено платежно от 02.10.2023
(л.38 от делото).
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Касае се за сключен договор за договор за
мобилни услуги при действието на ЗЗПотр, поради което съдът служебно
следва да го съобрази при произнасянето си.
Съгласно разпоредбите на чл.411, ал.2, т.2 и чл.7, ал.3 ГПК, задължават
съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона
или на добрите нрави. В този смисъл съдът може да приложи служебно
императивна правна норма.
По отношение на неустойката – чл.92 ЗЗД
За да се издаде заявлението за претендираните неустойки по следва да
са налице следните предпоставки: 1) наличие на клауза за уговорена
неустойка (договорна); 2) договорът е прекратен едностранно от доставчика
на електронни/мобилни услуги.
Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за
обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява
размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това
се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. Понастоящем
между страните е уговорена неустоечна клауза- т. 14 от Договора за
продажба на изплащане и т. 7. 1 от Приложение № 1 към този договор, както
и т.5-6 от Приложение № 1 към договора за ползване на мобилни услуги. Там
3
е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на абоната или по
негова инициатива преди изтичане срока на ползване, абонатът дължи на
оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане
срока за ползване, като за физическите лица това е ограничено до размер на
трикратния размер на месечните абонаментни такси по стандартен абонамент.
Допълнително се сочи, че абоната дължи на оператора и стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния
абонамент. За да обоснове правото си на неустойка, заявителят се позовава на
клауза от ОУ (чл. 54.12), даваща му право едностранно да прекрати
процесния договор за мобилни услуги. Надлежното прекратяване на
процесната договорна връзка е елемент от правопораждащия фактически
състав на вземането за неустойка, недоказването на който е достатъчно за
отхвърляне на заявлението по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Това прекратяване се
подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Клаузите
от общите условия не предвиждат особена форма, в която изявлението на
кредитора да бъде отправено към длъжника, поради което съдът приема, че
следва да се приложи чл.87, ал.1 ЗЗД - волеизявлението да бъде в писмена
форма. В този смисъл може да се изведе и от правилото, че писмените
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената
форма за доказване произтича както от изричната регламентация в чл. 87,
ал.2 ЗЗД, така и по аргумент от чл.164, ал.1, т.5 ГПК, предвиждаща забрана за
установяване прекратяването на писмени съглашения с гласни
доказателства.Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която
отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения
през предварително определен срок в договора, е основание за развалянето му
според разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесните
договори са сключени в писмена форма, изявлението за прекратяването им
също следва да са в такава форма и с тях следва да се даде подходящ срок за
изпълнение.
В заявлението изрично е посочено, че доставчикът е спрял достъпа на
мобилни услуги на потребителя, тъй като не е платил задълженията си
договора. Спирането на мобилните услуги не е равнозначно да прекратяване
на договора по смисъла на чл.87 ЗЗД, а представлява едностранно субективно
право на кредитора да откаже да изпълни задълженията си към облигация,
4
докато другата страна не погаси насрещното си задължение, доколкото по
договора за мобилни услуги е двустранен – всяка от страните и кредитор и
длъжник (отказ на изпълнение чл.90 ЗЗД). Следователно след като е налице
наличен договор за мобилни услуги, то не е налице предпоставката да се
претендира неустойка, поради прекратяване на договора.
В текстовете на договорите за мобилни услуги, допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер е посочено, че
потребителя дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок,
като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, а в б.“б е посочено, че в
случаите на предоставено устройство и разликата между цената на
устройството без абонамент по последна актуализирана ценова листа на
оператора и заплатената от потребителя цена на устройство в брой или
общата лизингова цена по договора за лизинг. В чл. 19б ,19в и чл. 75 от
Общите условия е предвидено, че жалбоподателят има право да прекрати
едностранно индивидуалния договор на потребителя при забава на плащането
на дължимите суми от абоната, в уговорените по индивидуалния договор
срокове. Липсва в текста на договора между страните, а и в Общите условия,
определяне на начина на уведомяване на абоната при прекратяване на
договора. Заявителят се е позовал на едностранно прекратяване на договора
за електронни съобщителни услуги поради неизпълнение на абоната да
заплати дължимите месечни абонаменти за горепосочените договори
посредством деактивиране на услугите по договорите и чрез издаване на
крайна фактура, която е представена
Съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД договорите могат да бъдат
изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона. Не са изложени твърдения
както в заявлението, че абонатът уведомен за прекратяването на договорните
отношения съгласно разпоредбата на чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД, тъй като се
касае за писмени договори и изявлението за прекратяването им следва да е в
писмена форма, което да е достигнало до другата страна. Деактивирането на
мобилните услуги, не може да се възприемат като уведомяване на длъжника
за едностранно прекратяване на договорите. Това е така, защото в ОУ са
предвидени и други хипотези на спиране ползването на услугите от страна на
5
оператора, без договора да бъде предсрочно прекратен, например чл.36 при
превишаване на кредитния лимит, но това не означава прекратяване
автоматично и едностранно на договора. Освен това в договорите е посочена
неустойка в размер на сумата по стандартните месечни абонаменти за
съответния абонаментен план до края на срока на договора, но в договорите
липсва посочената от заявителя чл.9 б.“а“, защото клаузите в процесните
договор не са номерирани.
По делото не се установява заявителят да е отправил до абоната
писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на
задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и
доказателство, че длъжникът е уведомен за прекратяването на договора.
Липсата на надлежно прекратяване на договорите препятства пораждането на
вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на
договорите за мобилни услуги и договора за лизинг на мобилното устройство
преди изтичане на уговорения срок. Ето защо претенцията да дължимата
неустойка следва да се отхвърли.
Съдът приема, че с оглед липсата на данни относно връчване на
съобщение до абоната за предсрочното прекратяване на договора от
заявителя при условията на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК, заявлението в тази част е
неоснователно и следва да се отхвърли. След като не се дължи неустойка, то
и мораторна лихва върху тази сума не се дължи.
По отношение на лизинговите вноски и неустойката към тях
Заявителят се позовава на договор за лизинг с потребител. Лизингът
представя особена форма на договор – за кредитира и предоставяне на наем
на вещ. Съотнесено към факта, че длъжникът има качеството на потребител,
то договора за лизинг важат правилата на ЗПК и ЗЗПотр. В заявлението и в
молбата не е ясно на какво основание се претендират лизинговите вноски
предсрочна изискуемост или настъпил падеж.
По силата на договора за лизинг лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване на лизингополучателя вещ. В рамките на
срока на действие на договорната връзка лизингополучателят има право да
ползва веща. Задължение за връщането й за него възниква с прекратяването
на договора. Отново в рамките на срока на действие на договора
лизингодателят е задължен да предостави възможност безпрепятствено
6
служене с вещта. Ако приемем, че в рамките на срока на действие на договора
лизингодателят може да обяви вземанията по него за предсрочно изискуеми
/това е отречено като възможност в решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. №
3310/2015 г. на II ТО на ВКС/, след получаване на изявлението му от
длъжника той може да продаде вещта и не дължи прехвърляне на
собствеността й, като такива уговорки, както и предприетите действия въз
основа на нея, следва да се третират като прекратяване /разваляне/ на
договорната връзка. По развалена договорна връзка с периодично изпълнение
кредиторът не може да търси цената за остатъка от срока на договора, а само
връщане на даденото по нея /връщане на вещта/.
В заявлението заявителят се е позовал на действие на две взаимно
изключващи се хипотези от договорите за лизинг, а именно на чл.11 ал.2 и
чл.12 ал.2, защото първата хипотеза предполага разваляне на договора по
вина на лизингополучателя и оставащите неплатени месечни вноски имат
характер на неустойка, а втората хипотеза касае предсрочна изискуемост при
прекратяване на договора. Следователно не е допустимо да се претендира
дължимост на сумите за неустойка едновременно и на двете основания.
Съдът не би могъл да направи извод дали договорът е прекратен предсрочно
или развален поради неизпълнение, тъй като липсва писмено уведомление до
абоната в тази насока.
От една страна се претендира неустойка за невърнато мобилни
устройство, а от друга изплащане на оставащите месечни погасителни вноски.
Основанията са взаимно изключващи се, тъй като неустойката се претендира
при прекратен договор, а изпълнението на лизингови вноски при действащ.
Доколкото съдът прие, че няма прекратен договор, то не следва да се
присъждат тези неустойки за невърното оборудване. Заявителят има право на
обезщетение за ползване на вещта или връщане на вещта. След като
договорът е действащ не е прекратен, то длъжникът дължи само вноските по
договора за лизинг. Така посоченото вземане не е индивидуализирано
След като не се дължи неустойка и сумите по мобилното устройство,
поради липса на прекратяване, то не се дължи и лихва върху тях.
По размера на уважена и отхвърлена част
След тяхното изключване следва, че следва да се издаде Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК в полза на „А.“ ЕАД, ЕИК .........., гл. София, ул.
7
........ № 1, p........, срещу М. П. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ..... да
следните суми:
1476.33 лева – предоставени електронни съобщителни услуги по
договор № ********* със системен партиден номер № M5589275 за
отчетен период от 02.03.2022 г. до 18.09.2022 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 23.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането
195.13 лева – мораторна лихва върху сумата от 1476.33, от датата на
първия ден на забавата по всеки отделен документ до датата,
предхождаща дата на депозиране на заявлението, а именно 22.10.2023 г.
Заявлението следва да се отхвърли в следните части за сумите:
495.84 лева - неплатени лизингови вноски за закупено устройство на
изплащане по същия договор ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 23.10.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането
339.28 лева, представляващи неустойки, поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението 23.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането
за горницата от 195.13 лева до пълния претендиран размер на 302.79 лева
– мораторна лихва върху цялата сума, от датата на първия ден на
забавата по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на
депозиране на заявлението, а именно 22.10.2023 г.
По разноските
С оглед изхода на делото, а именно, че заявлението е частично
основателно, но заявителят има право на разноски пропорционално на
уважената част, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Заявителят претендира държавна такса в размер на 52,25 лева ( л. 38 от
делото) и юриконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева, Така
общите разходи, които следва да бъдат признати на заявителя са в размер на
202,25 лева. Заявлението е за размер на 2614.24 лева, а уважената част е в
8
размер на 1671.46 лева.
По правилото на чл.78, ал.1 ГПК заявителят има право на 129,31 лева
(202,25 х 1671,46/2614,24), представляващи разноски в заповедното
производство, което да бъдат присъдени в тежест на длъжника.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на „А.“
ЕАД, ЕИК .........., гл. София, ул. ........ № 1, ........... срещу М. П. М., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. ..... да следните суми:
1476.33 лева – предоставени електронни съобщителни услуги по
договор № ********* със системен партиден номер № M5589275 за
отчетен период от 02.03.2022 г. до 18.09.2022 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 23.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането
195.13 лева – мораторна лихва върху сумата от 1476.33, от датата на
първия ден на забавата по всеки отделен документ до датата,
предхождаща дата на депозиране на заявлението, а именно 22.10.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ заявление по чл.410 ГПК от кредитора с вх. №
305621/30.10.2023 г. г. в частта за сумите:
495.84 лева - неплатени лизингови вноски за закупено устройство на
изплащане по същия договор ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 23.10.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането
339.28 лева, представляващи неустойки, поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението 23.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането
за горницата от 195.13 лева до пълния претендиран размер на 302.79 лева
– мораторна лихва върху цялата сума, от датата на първия ден на
забавата по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на
депозиране на заявлението, а именно 22.10.2023 г.
9
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ..... да заплати
на „А.“ ЕАД, ЕИК .........., гл. София, ул. ........ № 1, ............ сумата от 129,31
лева (сто двадесет и девет лева и тридесет и една стотинки), представляващи
разноски в заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО в частта, с която е отхвърлено заявлението
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД по реда на Глава XXI ГПК, в едноседмичен срок от
получаването му, на основание чл.413, ал.2 ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на писма и при изтичане на
срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10