Р Е Ш Е Н И Е
18.06.2020 г.
Номер 130 2 0 2 0 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на двадесeт и шести май 2 0 2 0 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Антоанета Масларска
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 575 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 204 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 6 от ЗМВР, във вр. с чл. 194 ал. 2 т. 1 пр. 1 от Закона за МВР и чл. 203 ал. 1 т. 3 пр. 1 и чл. 226 ал. 1 т. 8 от Закона за МВР.
К.Й.Й. – полицейски инспектор, ІV степен в група “Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали”, сектор “Пътна полиция”, отдел ”Охранителна полиция” при ОД на МВР гр. София, ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. Й., обжалва Заповед № 8121К - 13760/13.11.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното правоотношение в МВР. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и на материалния закон, не съответства на целта на закона, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си в жалбата. Моли да бъде отменена обжалваната заповед, като претендира направени по делото разноски, по приложен списък.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния
си представител гл. юк. Б., оспорва жалбата. Подробни съображения са изложени в
писмена защита. Претендира разноски по делото.
По делото са разпитани и свидетелите В.Х.И. и И.Е.А..
Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
Жалбоподателят – К.Й.Й. е заемал длъжността полицейски инспектор - държавен служител, IV степен, група “Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали”, сектор “Пътна полиция”, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР гр. София. Наложено му е дисциплинарно наказание ”уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение за неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР /нарушение на чл. 153 ал. 6, във вр. с ал. 3 т. 4 пр. 2 - неподаване на декларацията по чл. 153 ал. 6 от ЗМВР/.
На 24.11.2017 г. К.Й. е подал жалба в РУ – Панагюрище, затова че товарен автомобил марка „Волво“ с рег. № СВ 6632 ВМ, негова собственост, е откраднат от територията на база на фирма „С.“ ЕООД, изпълняваща строително – монтажни работи на язовир „Луда Яна“, гр. Панагюрище. ДНО е приел, че от средата на м. октомври до 17.11.2017 г. инспектор Й. е работил, управлявайки товарния автомобил по силата на сключен с фирмата на 16.10.2017 г. договор за наем. На 17.11.2017 г., около 17.30 ч., след като приключил работа на строително – монтажната площадка, служителят паркирал автомобила си извън оградата на строителния обект. На 24.11.2017 г., пристигайки в района на обекта е установил, че товарния автомобил го няма. За времето от 20.10.2017 г. до до 23.11.2017 г. инспектор Й. се намирал в платен годишен отпуск. Тази фактическа обстановка се потвърждавала от сведенията на К. Т., Г. Д., Я. З., Н. Б., П.К. и С. С., както и от обясненията на самия Й. дадени по ДП № 348/2017 г. по описа на РУ – Панагюрище, които са подробно описани в заповедта за уволнение. От същите става ясно, че инспектор Й. е разпознат като водач на открадния товарен автомобил от Н.Б., а П.К. и К. Т. не са категорични кой е бил водач на товарния автомобил. От снето на 24.11.2017 г. обяснение от инспектор Й. по преписка № 310-ЗМ-384/2017 г. по описа на РУ – Панагюрище се установява, че същият притежава товарен автомобил марка „Волво ФМ“, с рег. № СВ 6632 ВМ, с който от средата на м. октомври 2017 г. работи на строително – монтажна площадка на язовир „Луда Яна“ в гр. Панагюрище, с договор за наем на товарния автомобил към фирма „С.“ ЕООД. От писмо рег. № 517000-4102/28.03.2019 г. от фирма „С.“ ЕООД е видно, че за периода от 15.10.2017 г. до 17.11.2017 г. Й. не е работил по трудово правотношение при тях. Фирма „С.“ ЕООД има сключен на 16.10.2017 г. договр за наем на камион марка „Волво“ с рег. № СВ 6632 ВМ с физическото лице К.Й.Й. и няма сключени други граждански договори, свързани с ползването на камиона От предоставени платежни документи, подробно описани, е видно, че по разплащателната сметка на К.Й. са извършени прпеводи по договора за наем на товарния автомобил за месец октомври – 1890 лв. и за месец ноември – 2 191 лв. В писмо рег. № 517000-5512/30.04.2019 г. на фирмата се твърди, че в периода от 15.10.2017 г. до 17.11.2017 г., наетият въз основа на договор за наем от 16.10.2017 г. товарен камион „Волво“ с рег. № СВ 6632 ВМ, собственост на К.Й., е извършвал транспорт на материали на обекта, като нямат информация кой го е управлявал.
В декларация за имущество и интереси по чл. 35 ал. 1 т. 2 от ЗПКОНПИ за 2017 г. – част І, т. V.І, инспектор Й. е декларирал трудови доходи за 14 306 лв. и в т. V.5 – сумата от 4 500 лв. доходи от наем В писмо УРИ 517000-4398/04.04.2019 г. по описа на ОДМВР – София от НАП потвърждават, че има данни за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за обявени доходи от лицето за периода 15.10.2017 г. – 17.11.2017 г.
От приобщените заявления за отпуск е видно, че в периода от 20.10.2017 г. до 23.11.2017 г., инспектор Й. е бил в платен годишен отпуск.
ДНО е приел за безспорно доказано и установено, че за периода от 15.10.2017 г. до 17.11.2017 г., по време на ползван платен годишен отпуск, инспектор Й. е работил на строителен обект „Язовир Луда Яна“ в гр. Панагюрище, извършвайки транспорт на материали на обекта, като лично е управлявал товарен автомобил марка „Волво“ с рег. № СВ 6632 ВМ, негова собственост. Служителят не е работил по трудово правоотношение и не е имал сключен граждански договор с фирма „С.“ ЕООД, но реално е престирал труд, срещу което е получавал възнаграждение – осъществена е прикрита престация на труд, изразяваща се в транспортиране на материали на строителен обект „Язовир Луда Яна“ гр. Панагюрище. На практика, сключеният на 16.10.2017 г. договор е прикрит граждански договор, по който страните устно са се договорили да се извършват в определен срок фактически действия, срещу заплащане на предварително уговорена сума. Действителната воля на страните била да се изпълни възложената задача по гражданския договор, а не да настъпят правните последици на договора за наем. Договорът за наем е послужил за прикриване на действителните правотношения по гражданския договор – престиране на труд от страна на Й. срещу възнаграждение, състоящ се в управление на предоставения от него товарен автомобил. По този начин, Й. се е намирал в състояние на несъвместимост по смисъла на чл. 153 ал. 3 т. 4 от ЗМВР – „Несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители: работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на научна, преподавателска дейност или упражняване на авторски права, по ред, определен от министъра на вътрешните работи“ и за него е възникнало задължението по чл. 153 ал. 6 от ЗМВР, в 7 – дневен срок от 16.10.2017 г., когато е сключен договора за наем на товарния автомобил и Й. е следвало да подаде декларация за това обстоятелство, което той не е сторил.
С деянието си Й. е извършил нарушение по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 1 пр. 1 от ЗМВР – „…неизпълнение на … разпоредбите на този закон“ – нарушен е чл. 153 ал. 6, във вр. с ал. 3 т. 4 пр. второ от ЗМВР /в 7 – дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1 и ал. 3, държавните служители са длъжни да подадат декларация/, съставомерно е от обективна и субективна страна по чл. 203 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗМВР – „неподаване на декларацията по чл. 153 ал. 6..“, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.
Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяването на служебното правоотношение се основава на чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР, във връзка с чл. 204 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 6, чл. 194 ал. 2 т. 1 пр. 1 и чл. 203 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗМВР.
Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но съдът констатира нарушения на административно - производствените правила и материалния закон.
Заповедта е подписана от министъра на вътрешните работи, по силата на правомощията му дадени с разпоредбата на чл. 204 т. 1, във връзка с чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР /в релевантната редакция/. Извършеното от Й. дисциплинарно нарушение е квалифицирано от дисциплинарно - наказващия орган, като такова по чл. 194 ал. 2 т. 1 пр. 1, вр. с чл. 203 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗМВР – тежко нарушение на служебната дисциплина за деяния, касаещи неизпълнение на разпоредбите на този закон – неподаване на декларация по чл. 153 ал. 6 от ЗМВР.
Дисциплинарното наказание формално е наложено в двумесечния срок по чл. 195 ал. 2 от ЗМВР от откриване на нарушението, но този 2 – месечен срок не следва да се счита че изтича на 14.11.2019 г., както е посочил ДНО в издадената заповед. Първоначалният срок за приключване на дисциплинарното производство /ДП/ е заложен в Заповед рег. № 8121к – 3485/04.02.2019 г и е до 15.02.2019 г. /лист 152 – 154 по делото/. Със Заповед за удължаване на срока на ДП рег. № 8121к - 10268/18.06.2019 г. /лист 164 - 165 по делото/, срокът е удължен до 15.08.2019 г. Със Заповед рег. № 8121к – 11876/30.08.2019 г. /лист 422 по делото/ за удължаване на срока на ДП, СРОКЪТ Е УДЪЛЖЕН ОТ 15.02.2019 г. до 18.09.2019 г. Следователно, между 15.08.2019 г. и 30.08.2019 г., процедурите, които са извършвани, ако има такива са незаконосъобразни и извън заложените срокове за удължаване. Променяйки, с обратно действие, крайната дата за приключване на ДП, ДНО се е опитал да облече в законова рамка неприключването в срок на ДП от дисциплинарно – разследващия орган. Това се потвърждава и от докладна записка с искане за удължаване на срока за разследване рег. № 517р – 14818/22.08.2019 г. /лист 425 по делото/, която също е извън срока по чл. 47 от Инструкция № 8121з-470 за организацията и дейността по установяване на дисциплинарни нарушения на МВР /ДВ, бр. 34/12 май 2015 г./ .
Дисциплинарно - наказващия орган /ДНО/ е узнал за извършеното нарушение при получаване на преписката по извършеното производство от дисциплинарно - разследващия орган преди 18.09.2019 г. /датата на последното удължаване, може би на 05.08.2019 г., 15.08.2019 г. или пък в краен случай на 30.08.2019 г. и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, която е постановена на 13.11.2019 г., се явява издадена извън преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението. Последната заповед, с която законосъобразно е удължен срокът на ДП е № 8121К-10268/18.06.2019 г., с крайна дата 15.08.2019 г. Дори и удължен този срок с 10 календарни дни /отпуск поради временна нетрудоспособност на Й./, двумесечният срок от откриване на нарушението към 13.11.2019 г. е изтекъл. Настоящият състав на съда ще изложи по – долу съображения, защо не може да се определи точната дата на запознаването на ДНО с материалите по ДП, което не дава възможност на съда да извърши пълна проверка за преклузивност по чл. 195 и чл. 196 от ЗМВР.
Повод за образуване на дисциплинарното производство по чл. 207 ал. 1 от ЗМВР са постъпили данни от предложение за образуване на производство за извършване на тежко нарушение на служебната дисциплина от Директора на ОД на МВР София /рег. № 517р-20811/31.12.2018 г./ по описа на ОД на МВР София. Дисциплинарното производство срещу Й. е образувано със Заповед рег. № 8121К - 3485/04.02.2019 г. на министъра на вътрешните работи, като е определена комисия – дисциплинарно -разследващ орган /ДРО/. Служителят е запознат срещу подпис с тази заповед на 27.02.2019 г., в която е отбелязъл, че му у еотказана адвокатска помощ. Със заповеди посочени по – горе, министърът е удължавал срока за провеждане на дисциплинарното производство, като Й. е запознаван срещу подпис с цитираните заповеди.
Комисията е извършила дисциплинарното разследване в съответствие с изискванията на чл. 207 от ЗМВР. Събрани са сведения и обяснения от лица – свидетели на нарушението за изясняване на спорните обстоятелства около извършеното дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното разследване е приключило с изготвяне на обобщена справка, като в същата са обсъдени събраните в хода на разследването доказателства, вкл. дадените от Й. обяснения.
В дисциплинарното производство /ДП/ има множество противоречия относно датата на запознаването на ДНО с материалите по същата. В покана до Й. /рег. № 8121р – 18165/16.10.2019 г. – лист 135 по делото/, министърът сочи, че е запознат с обобщена справка рег. № 517р – 16038/13.09.2019 г. /лист 419 по делото/ и становище рег. № 517р – 16134/16.09.2019 г. /лист № 428 по делото/, а на самата посочена справка и становище под подписа на министъра „Запознах се“ е добавена дата с печат 13.11.2019 г.! Е, на коя дата се е запознал министъра с представените доказателства – на 13.09, на 16.09 или на 13.11.2019 г., остава загадка. Със Заповед рег. № 8121к - 11876/30.08.2019 г. министърът заповядва изготвяне на „нова, обобщена справка“. Към тази дата е налице справка рег. № 517р – 13568 от 05.08.2019 г. /лист 147 по делото/, което е ясно доказателство, че ДНО е бил запознат с нея на 30.08.2019 г.! На същата обаче отново има печат под „Запознах се“ от министъра от 13.11.2019 г.. Коя дата е вярната, може само да се гадае и прави невъзможен съдебният контрол на преклузивните срокове по чл. 195 и чл. 196 от ЗМВР. С горното е нарушено правото на защита на жалбоподателя Й. и е самостоятелно и напълно достатъчно основание за отмяна на процесната заповед, без да се изследват останалите мотиви изложени в жалбата.
Друго процесуално нарушение е и участието на разследващ полицай Стамболийска в ДРО, в нарушение на чл. 15 ал. 2 от ЗМВР, забраняващ на разследващите полицаи да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления. Отделно от това по делото са налице приложени доказателства за наложени наказания на комисар Николов и комисар А. – членове на ДРО, по подадени сигнали от жалбоподателя, което прави техните изводи по ДП силно субективни.
Отделно от горното, след като на 13.09.2019 г. Й. е бил запознат с материалите по ДП, е изготвено ново становище от ДРО с рег. № 517р – 16134/16.09.2019 г. /лист 428 по делото/, за което не се представят доказателства жалбоподателят да е бил запознат. ДРО е приел, че служителят не е декларирал обстоятелства по чл. 153 ал. 3 т. 3 от ЗМВР – извършване на търговска дейност. Съгласно чл. 206 ал. 1 от ЗМВР, ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша дъържавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по независещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
В съответствие с изискванията на чл. 206 ал. 1 от ЗМВР, Й. е бил поканен от министъра на вътрешните работи /покана рег. № 8121р-18165/16.10.2019 г./ за даване на писмени обяснения или възражения по дисциплинарното производство образувано по реда на чл. 207 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, с която е бил запознат на 25.10.2019 г., видно от положения от него подпис. Същият не е дал писмено обяснение /протокол с рег. № 717р- 19169/28.10.2019 г. на ДРО/. Жалбоподателят Й. обаче е бил поставен в невъзможност да даде обяснение в посочения срок, поради това че е бил изпратен на специализирана полицейска акция. Горното бе потвърдено и от двамата свидетели И. и А. в о.с.з., като вторият се явява и ръководител на жалбоподателя. В този смисъл жалбоподателят е бил лишен от правото да бъде изслушан и да даде писмени обяснения в пълнота, още повече, че ДНО е изменил квалификацията на дисциплинарното обвинение дадена от ДРО.
След запознаване с всички приложени по преписката доказателства в съответствие с чл. 206 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е издал и оспорената Заповед рег. № 8121К-13760/13.11.2019 г., връчена на 20.11.2019 г. на Й. видно от положения от него подпис.
Извършвайки проверката по чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът установи основания за отменяемост на административния акт, като счита че същата е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон.
При гореустановените обстоятелства за проведена административна процедура при налагане на дисциплинарната отговорност на служителя, настоящата инстанция приема, че доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на заповедта са основателни, поради което възраженията в жалбата му в тази насока са потвърждават и съдът ще ги уважи. Мотиви в тази насока бяха изложени по – горе, което е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед.
С оглед на пълнота на изложението и събрания по делото доказателствен материал, съдът ще изложи съображения и за нарушение на материалния закон.
Посочената в заповедта фактическа обстановка не се установява по безспорен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства.
Доказателствата приобщени по дисциплинарното производство, на основание чл. 171 ал. 1 от АПК се ползват с доказателствена сила пред съда. В хода на съдебното производство, твърдяните за извършените от Й. нарушения не са доказани, по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна, в хода на проведеното дисциплинарно производство по реда на чл. 207 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, подробно изложени в изготвената обобщена справка и становище от страна на дисциплинарно - наказващия орган. Дори и да бе доказано, а то не е, наложеното наказание “уволнение”, не съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение, което се определя като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203 ал. 1 т. 3 от ЗМВР.
Съгласно нормата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 194 ал. 2 т. 1 и представлява неизпълнение на закона и на издадените въз основа на него подзаконови актове, на заповеди и разпореждания. Нормата е императивна. Непосочването на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението и особено доказателствата, въз основа на които е установено, които следва да бъдат безпротиворечиви и не оставящи съмнение в извършеното, не дават възможност да се квалифицира извършеното нарушение, съответно да се упражни реален съдебен контрол върху него.
При излагането на фактическата обстановка в заповедта са допуснати явни противоречия. ДНО е приел, че в периода от 15.10.2017 г. до 20.10.2017 г., Й. се е намирал едновременно и на работното си място в гр. София, така и на обект „Язовир Луда Яна“ /лист 127 по делото/. Изрично се сочи, че същият е в отпуск от 20.10.2017 г., малко по – долу пък се сочи, че е доказано, че за периода „от 15.10.2017 г. до 17.11.2017 г. инсп. Й.е работил на строителен обект“. Пак там е посочено, че Й. е сключил договор за наем със „С.“ ЕООД на 16.10.2017 г. Абсолютно неясно остава кога и на коя дата Й. е бил на работа в София и кога евентуално е работил на строителния обект и въобще дали е работил. Дава се вяра на едни свидетели, които разпознали Й. като водач на товарния автомобил, а не се дава вяра на други свидетели, които твърдят обратното. Това противоречие води до невъзможност да се разбере от кога ДНО приема, че започва да тече 7 – дневният срок за подаване на декларация по чл. 153 ал. 6 от ЗМВР, като същевременно пречи за изясняване на преклузивните срокове, както за подаване на декларацията, така и за сроковете относно давността за вземане на дисциплинарно отношение по чл. 195 и чл. 196 от ЗМВР. В заповедта не са посочени нито мястото, нито датата, нито часа на извършеното нарушение, което е посочено, а именно – „неподаване на декларация по чл. 153 ал. 6 от ЗМВР“. Няма посочени абсолютно никакви обстоятелства къде и пред кого е следвало да бъде подадена декларацията. ДНО е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, което в случая не се явява доказано по безспорен начин. Самият ДНО сочи в мотивите на заповедта си , че Й. е декларирал в декларация за имущество и интереси по чл. 35 ал. 1 т. 2 от ЗПКОНПИ, доходи от наем в размер на 4500 лв., които съвпадат с посочените суми от договора със „С.“ ЕООД. НАП потвърждава, че тези данни отговарят на посочените от Й. и в същото време ДНО прави извод, че договорът за наем е послужил за прикриване на действителните правоотношения по граждански договор за престиране на труд между Й. и цитираното дружество. Този извод на ДНО обаче се явява недоказан, а се презумира от административния орган, в чиято тежест е да докаже твърдяните факти по безспорен начин.
Не на последно място, съгласно чл. 206 ал. 2, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. От приложените по делото доказателства и допълнително приложени от жалбоподателя /лист 55 – 61 по делото/, е видно, че същият е многократно награждаван за отлична служба – над 15 пъти и му е налагано само едно наказание. Горното сочи, че цялостното поведение на Й. като служител на МВР, а това потвърди и св. А. в о.с.з. е много добро, дори отлично. Налагането на най – тежкото наказание „уволнение“ дори и да беше доказано твърдяното нарушение, а то не е, в никакъв случай не отговаря на тежестта на нарушението.
Налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ съставлява предпоставка за прекратяване и на служебното правоотношение в МВР по смисъла на чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР.
Водим от горното, съдът счита, че предвид
всички изложени съображения по - горе, взети в тяхната съвкупност, процесната
заповед е издадена от надлежен административен орган в рамките на неговата
компетентност, при спазване на установената форма, но при нарушение на административно
- производствените правила и неправилно приложение на материално - правните
разпоредби, поради което същата се явява незаконосъобразен административен акт
и жалбата срещу нея се явява основателна.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК, съдът ще присъди на жалбоподателя направените разноски по делото, съгласно приложен списък за това.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Й.Й., полицейски инспектор IV степен, група “Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” на сектор “Пътна полиция”, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР гр. София, Заповед рег. № 8121К - 13760/13.11.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното правоотношение в МВР.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи със съдебен адрес:***, да заплати на К.Й. ***, сумата от 1000 /хиляда/ лева адвокатски хонорар, съгласно представен списък на разноските и доказателства за това.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен
съдия: