Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 25.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 в открито заседание на трети септември две хиляди и двадесета година
в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 2799 по описа за 2020 година, прецени:
Делото е образувано по предявен от Й.Д.Т.
чрез пълномощник адвокат К. Н. *** иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл.
45 от ЗЗД, за обезщетение в размер на 30 000 лева за непозволено
увреждане, изразяващо се в счупване на лява подбедрица при падане в
необезопасена шахта на ул. „Филиповско шосе“ в гр. София.
Ищецът Й.Д.Т. излага, че на 09.05.2015 г. около 23:30
ч. при преминаване по неосветен участък от ул. „Филиповско шосе“ пропаднал в
необезопасена шахта. В резултат на падането ищецът получил счупване на лява
подбедрица. Бил приет по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“, където била извършена
операция на сцчупения му крайник. Фрактурата била депонирана и фиксирана с
плака и винтове. Фрагментите, принадлежащи към изтръгнатата синдзезмоза, били
реисерирани с конци. През медиален достъп послойно се стигнало до лигаментум
делтоиде, който се намерил скъсан. Извършил се шев на лигамента с „О“ полиф
резорб конец. Бил поставен супрасидезмален винт. На 26.06.2015 г. ищецът бил
приет отново в болница, където му била извършена повторна операцияза
отстраняване на супрасидезмалния винт. В крака на ищеца останали неизвадена
метална плака и винтове, които задържали счупените кости на подбедрицата. За
претърпените неимуществени вреди ответникът С.о.бил осъден да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 20 000 лева по гр. дело № 11484/2015 г. на СГС
І-18.
На 16.01.2020 г. ищецът
отново постъпил в болницата, където било установено, че поставената плака и
винтове са изпълнили своето предназначение и тъй като предизвиквали болки в
областта на глезенната става и пречели на нормалния вървеж,, му била извършена
операция за изваждането на остеосинтезния материал. С тази операция ищецът
твърди, че претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болките и страданията
по време на операцията и следоперативния период. Ищецът твърди, че продължава
да търпи и ще търпи изключителни болки и страдания. Според ищеца, ответникът С.о.носи
отговорност за допълнително настъпилите неимуществени вреди от операцията за
изваждане на остеосинтезния материал на 16.01.2020 г.
На основание изложеното, ищецът Й.Д.Т. прави искане до
съда да осъди ответника С.о.да му заплати обезщетение в размер на 30 000
лева за претърпените от него допълнителни неимуществени вреди, заедно със
законната лихва от 16.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и за разноски.
Ответникът С.о.в отговора по чл. 131 от ГПК оспорва
исковата молба с възражение, че с присъденото по гр. дело № 11484/2005 г. на
СГС обезщетение от 20 000 лева били обезщетени и болките и страданията,
които ищецът сочи като допълнителни неимуществени вреди.
По делото е прието от съда за безспорно установено -
настъпилото с ищеца произшествие на 09.05.2015 г., изразяващо се в пропадане в
необезопасена шахта на улично платно на територията на Столична община,
претърпените от ищеца телесни увреждания – счупване на лява подбедрица, и
тяхното оперативно лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ през 2015 г. Прието е за
безспорно осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20 000 лева с решение от 12.10.2016 г. по гр. дело №
11484/2015 г. на СГС І-18 с-в.
Спорният въпрос по делото е дали с последващата
оперативна интервенция за изваждане на остеосинтезния материал ищецът е
претърпял допълнителни неимуществени вреди.
От изготвената съдебно-медицинска експертиза се
установява, че при постъпването си в УМБАЛСМ „Пирогов“ след произшествието, на
ищеца е било проведено лечение, изразяващо се в оперативно-открита репозиция и
метална фиксация на счупването на външния глезен с плака и винтове; реинсерция
на делтовидния лигомент и шев на фрагментите на синдесмозатас поставяне на
супрасиндесмален винт. През втория етап на лечението, проведен в МБАЛ „Св.
Пантелеймон“ на 26.06.2015 г. било проведено отстраняване на супрасиндесмалния
винт. Вещото лице установява, че при третия етап на болничното лечение в МБАЛ
„Вита“ на 16.01.2020 г., било предприето оперативно отстраняване на имплантите.
Отстраняването на имплантите се наложило поради подкожно проминиране на
винтовете на остеосинтезата и полезнена кожа при палпация. Това се установява и
от показанията на свидетелката Росица Михайлова Тасева.
Според отговора на задача № 6 на експертизата и показанията
на свидетелката Тасева, следоперативният период бил свързан първоначално със
силни болкови усещания и ограничения
при функционирането на левия крак. Според вещото лице, продължителността на
възстановителния период е била 40-45 дни, а според показанията на свидетелката
Тасева, ищецът два месеца не е могъл да ходи на работа. Вещото лице констатира
пълно функционално възстановяване на крайника понастоящем.
От тези доказателства безспорно се установява претърпени от ищеца Т.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, затруднение на
движението на левия крак и усещания за дискомфорт и физическа непълноценност.
Тъй като тези вреди произтичат непосредствено от оперативното изваждане на
поставени на увредения крак импланти. Това изваждане е било наложително, поради
усещанията за болка и дискомфорт у ищеца, които поставените импланти са
предизвикали – според заключението на вещото лице, части от имплантите дразнят
кожата и това създавало неприятни усещания при ходене (л. 43). Тъй като предходното поставяне е било наложено
от претърпяната травма, съдът приема, че причинените му от оперативното
отстраняване на имплантите болки и страдания са в причинна връзка с
травматичното увреждане. Причиненото непозволено увреждане чрез бездействие на служители
на ответника С.о.е безспорно установено с предходно решение от 12.10.2016 г. по
гр. дело № 11484/2015 г. Настъпилите
след влизане в сила на решението неимуществени вреди, които са в причинна
връзка със същото увреждане, са основание за ангажиране на отговорността на
ответника по чл. 49 от ЗЗД за обезщетяване на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съгласно правилото на
чл. 52 от ЗЗД, съдът следва да вземе предвид характера, интензивността и
продължителността на болките, страданията и физическия и психически дискомфорт,
които са настъпили вследствие операцията за премахване на имплантите. Установено
е от цитираните показания на св. Тасева и съдебно-медицинска експертиза, че
оперативната намеса е предизвикала силни усещания на болка в следоперативния
период – според св. Тасева около два месеца, а според вещото лице 40-45 дни. През
този период ищецът е трябвало да приема обезболяващи лекарства. Въпреки че
вещото лице не установява данни за следоперативни усложнения, препоръката за
следоперативния период е била крайникът да не се натоварванапълно до зарастване
на меките тъкани, което обуславя затруднения на ищеца при придвижването му.
Такива затруднения се установяват и от показанията на св. Тасева, според която
през възстановителния период се наложило ищецът да ползва чужда помощ при
обслужване. Понастоящем ищецът също се оплаквал от непостоянен оток в левия
глезен при ходене и болки при физическо натоварване. Следва да се отчете и
констатираното наличие на белези със значителен размер вследствие оперативната
интервенция (л. 42), които обективно водят до загрозяване външния вид на
увредения крайник. Тези безспорно установени по делото вреди, преценени в
своята съвкупност дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на
обезщетението, което ответникът дължи на ищеца, е 10 000 лева.
Пред съда пъномощникът на ответника е направил възражение за съпричиняване поради
бездействие на ищеца във връзка с отстраняване на поставените му импланти, изразяващо
се във факта, че не е поискал по-рано тяхното премахване. Възражението е
неоснователно и не съответства на обстоятелствата, на които се основава
исковата претенция. Ищецът претендира обезщетение не поради болки и страдания
от поставените му импланти, а поради болки и страдания вследствие операцията по
премахването на имплантите. Независимо от това кога е поискано и извършено това
премахване, то неизбежно би било съпроводено с операция, придружена и последвана
от физически болки и страдания.
Върху така определения размер на обезщетението ответникът дължи
заплащане на законна лихва от 16.01.2020 г. – датата на извършената операция,
при която са настъпили неимуществените вреди, до окончателното изплащане на сумата.
Искът с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД е
неоснователен над размера от 10 000 лева до пълния предявен размер от
30 000 лева. От заключението на вещото лице се установява, че в момента на
прегледа функцията на увредения крайник е била напълно възстановена, няма
ограничение в движенията на ставите на крайника, няма и нарушения в походката
на ищеца. Това дава основание на съда да приеме, че определяне на обезщетение в
по-висок размер от 10 000 лева не би съответствало на справедливостта.
Според уважената част от иска, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 100 лева, а на адвокат С. К. Н. възнаграждение по чл. 38
ал. 2 от ЗА в размер на 476,67 лева. Ответникът следва да заплати по сметка на
СГС държавна такса в размер на 400 лева. Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева – делото не е с фактическа или правна
сложност, разгледано е в едно заседание, което не е наложило извършване на
допълнителни процесуални действия. Според отхвърлената част от иска, ищецът
следва да заплати на ответника 133,33 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда С.о.гр. София, ЕИК *******,
адрес: гр. София ул. „******** да заплати на Й.Д.Т., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 10 000
(десет хиляди) лева допълнително обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, временни затруднения на движението на долен ляв крайник за срок от
40-45 дни, допълнително настъпили при оперативна интервенция на 16.01.2020 г.
за отстраняване последиците от травматично увреждане - счупване на лява
подбедрица при падане в необезопасена шахта на 09.05.2015 г. в гр. София, ведно
със законната лихва от 16.01.2020 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от Й.Д.Т. ***. София иск с
правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД над сумата от 10 000 лева
до пълния предявен размер от 30 000 лева.
Осъжда С.о.гр. София да заплати на Й.Д.Т. разноски
в размер на 100 лева, на адвокат С. К. Н. възнаграждение в размер на 476,67
лева, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 400 лева.
Осъжда Й.Д.Т. ***. София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 133,33 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: