РЕШЕНИЕ
№ 2191
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ВЕРОНИКА Р. ЕВТИМОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20221110210373 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на С. А. К. срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332-
013820 от 20.07.2022г., издадено от началник сектор в Отдел пътна полиция към Столична
дирекция на вътрешните работи /ОПП-СДВР/, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 103 ЗДвП, са й наложени
административни наказания – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 месец.
С жалбата твърди, че жалбоподателят е управлявала автомобил в процесния ден между
12:00-12:30 ч., а не около 13:30ч. Сочи се, че е била спряна не от лица с полицейски
униформи, а от лица с черни екипи, които тя възприела като частни охранители. Поддържа
се, че не е бил подаден сигнал за спиране към жалбоподателя в устна или жестова форма и у
нея не е имало умисъл за нарушение. Сочи се, че дори да има нарушение, то не е в
посочения час. Излагат се доводи за малозначителност на случая и явна несправедливост на
наказанието. Моли НП да бъде отменено или изменено като наказанията заменени с глоба от
50 лева. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение .
Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата. Изтъква, че случаят е станал преди
12:30 ч., а не както се сочи в НП в 13:30 ч. и няма как нарушението да е тогава, като и
уведомлението за времето на протеста е за от 13:00 ч. до 16:00 ч. В писмен вид поддържа, че
не следва да се кредитират показанията на св. Х.. Сочи, че служителите на
1
специализираните полицейски сили не са контролен орган по смисъла на чл. 103 и чл. 175,
ал. 1, т. 4 ЗДвП. Твърди, че деянието не е извършено виновно. Поддържа, че случаят е
маловажен. Моли НП да бъде отменено или изменено като наказанията бъдат заменени с
глоба от 50 лева.
Жалбоподателят сочи, че не е разбрала.
Наказващият орган не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 16.05.2022 г. в гр. София имало организиран митинг-шествие с начален час 13:00 ч. и
сборен пункт за участниците в него – Лъвов мост. Поради това било ограничено
движението на МПС по бул. „Княгиня Мария Луиза”. В 12:30 ч. на същия ден
жалбоподателят управлявала л.а. „Киа Стоник” с рег. № в гр. София, по ул. „Поп Богомил”
с посока на движение от ул. „Георг Вашингтон” към ул. „Веслец”. На кръстовището с бул.
„Княгиня Мария Луиза” била пресрещната от св. Х. – младши автоконтрольор в ОПП-
СДВР, който й указал, че не може да пресече бул. „Княгиня Мария Луиза” и да продължи
движение направо по ул. „Поп Богомил”, а трябва да завие надясно по бул. „Княгиня Мария
Луиза”. Св. Х. бил униформен. Жалбоподателят, въпреки че възприела казаното й,
продължила движение с автомобила напред. Св. Х. настигнал автомобила и застанал пред
него, за да го спре. Въпреки това, жалбоподателят заобиколила св. Х., пресякла бул.
„Княгиня Мария Луиза” и продължила движение направо по ул. „Поп Богомил”, където
спряла пред адреса, на който бил домът й. Там била настигната от полицаи от ОСПС, които
установили самоличността й. Св. Х. съставил докладна записка за случая. Материалите по
преписката били предадени на св. Д. - младши автоконтрольор в ОПП-СДВР, който
призовал жалбоподателят, която на 08.07.2022г. попълнила декларация за случая. Св. Д.
приел, че жалбоподателят не е изпълнила разпореждане да не навлиза по ул. „Поп Богомил”
от бул. „Княгиня Мария Луиза” към ул. „Веслец”, с което извършила нарушение на чл. 103,
пр. 2 ЗДвП и съставил срещу нея акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 080424.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат
по признаци.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на свидетелите Д., Х. и Неделчев
и събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
2
възприет от съда.
От гласните доказателства и писмото от Столична община се установи, че на 16.05.2022 г. в
гр. София имало организиран митинг-шествие с начален час 13:00 ч. и сборен пункт за
участниците в него – Лъвов мост. От показанията на св. Х. се установяват всички факти във
връзка с процесния случай – ограничението на движението на МПС по бул. „Княгиня Мария
Луиза”; движението на жалбоподателя по ул. „Поп Богомил” към ул. „Веслец”; издаденото
от него към нея разпореждане да не пресича булеварда и да не продължава движение
направо по ул. „Поп Богомил”, а да завие надясно по бул. „Княгиня Мария Луиза”; това, че
тя не е завила надясно, а е продължила движение направо към ул. „Поп Богомил”; това, че
той я догонил и застанал пред автомобила й и последващото заобикаляне от нейна страна с
автомобила и продължаване на движението му направо по ул. „Поп Богомил”. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля, които намират опора и в твърденията на св. Д..
Видно от казаното от св. Х., той е бил с униформа, което е било възприето от
жалбоподателя. Това е видно и от показанията на св. Неделчев, който заяви, че от
жалбоподателя е научил, че „полицаите са я спрели и не искали да я пуснат в мястото,
където тя живее” т.е. при спирането й от св. Х. жалбоподателят е била наясно, че е била
спряна от полицай и полицай й е разпоредил да не продължава движение направо, а да завие
надясно. Следва да се отбележи, че св. Х., след като веднъж й е дал разпореждане, но тя
продължила движение направо, е догонил автомобила й и е застанал пред него. Това сочи
недвусмислено, че тези действия са били целенасочени и са имали за цел да спрат
движението й направо и предвид това, че са били извършени от униформен полицай, е било
пределно ясно, че са били задължителни за жалбоподателя, която дори отначало да не е
схванал даденото й разпореждане, то впоследствие няма как да не го е разбрала. Поради
това, съдът не възприема възраженията, че полицаите не са били униформени и е помислила
същите за охранители от охранителна фирма. Това евентуално би могло да се отнася за
полицаите от ОСПС, които впоследствие са я настигнали и са установили самоличността й,
за които се разбра от показанията на св. Д., че са били с черни дрехи, но не и за св. Х., който
е младши автоконтрольор в ОПП-СДВР. Освен това, от казаното от св. Д. се установи и, че
и служителите от ОСПС имат отличителни знаци на полицаи – пагони и надпис на гърдите и
гърба „полиция”. Поради това, съдът не възприема, че и тях жалбоподателят е помислила за
охранители, а не полицаи.
Показанията на св. Н също се кредитират изцяло от съда – от тях се установи, че времето на
процесния случай е около 12:30 ч.
Докладната записка не е доказателствено средство за съда, както поддържа защитника, но
фактическата обстановка се установява на базата на коментираните по – горе гласни и
писмени доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
3
издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими
реквизити.
АУАН и НП са издадени от компетентен орган - със заповед № 8121з–1632 от 02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи началникът на сектор в ОПП-СДВР е оправомощен да
издава НП, а младшите автоконтрольори - да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП.
Правната квалификация е адекватна на описанието на нарушението. Същото е описано ясно
и точно със всички съставомерни факти.
Правилно е възражението на защитника, че служителите на специализираните полицейски
сили не са контролен орган по смисъла на чл. 103 и чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП. Но в случая
разпореждането е било издадено от младши автоконтрольор в ОПП-СДВР, който е
контролен орган по реда на ЗДвП.
Установи се, че случаят е станал около 12:30 ч., а не както се сочи в НП в 13:30 ч. Това , че в
НП се сочи 13:30 ч, като час на нарушението не е съществено процесуално нарушение.
Часът е посочен като приблизителен и е близо до този, в който е извършено деянието.
Предвид това, същото е индивидуализирано достатъчно ясно, така че да няма съмнение за
какво е наказан жалбоподателят.
По същество:
Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП предвижда задължение за водач на ППС при подаден сигнал
за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. За отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението предвидените в чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП санкции са „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и „глоба” от 50 до 200 лева.
С поведението си на пътя, от обективна страна жалбоподателят е извършила нарушение на
разпоредбата на чл. 103 от закона. Тя е възприела подаването на сигнала от страна на
полицая да спре, спряла е и възприела неговите указания да не продължава движение
направо, а да завие надясно. Въпреки това, жалбоподателят не е сторила това, а е
продължила движението с автомобила направо. Въпреки че втори път е била спряна да се
движи направо, тя е заобиколила полицая, издал разпореждането и отново е продължила
движение направо. Сигналът е бил подаден от полицай, облечен с униформа, поради което
не може и да съществува съмнение, че жалбоподателят не е възприела, че изхожда от
съответния орган. Въпреки това, тя не е изпълнила дадените й указания и чрез бездействие е
реализирала състава на вмененото й нарушение.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от
жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл – съзнавала е общественоопасния характер
на деянието си, предвиждала е настъпването на обществено опасните последици и пряко е
целяла настъпването на същите, доколкото много добре е знаела, че сигналът е бил
предназначен за нея, разбирала е значението на дадените й указания, но въпреки това не ги е
4
изпълнила.
Институтът на маловажния случай по чл. 28, ал. 1 ЗАНН е неприложим за нарушения по
ЗДвП – чл. 189з ЗДвП вр. чл. 28, ал. 7 ЗАНН, поради което ненужен е коментар на доводите
на защитника в тази връзка.
Въпреки това, съдът намира, че случаят не би могъл да се квалифицира като маловажен
поради проявеното от жалбоподателя упорство при извършване на нарушението –
независимо от двукратните опити на св. Х. да спре движението й направо, тя не е
изпълнила разпореждането му.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Предвидените в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 наказания за отказ да се
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението са „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и „глоба” от 50 до
200 лева. И двете наказания са наложени в минимален размер, който съдът намира за
занижен, с оглед това, че два пъти е била спирана да се движи направо, но въпреки това,
жалбподателят не е изпълнила разпореждането.
С оглед изложеното, съдът намира НП за правилно и законосъобразно и, че следва да се
потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-4332-013820 от 20.07.2022г., издадено от началник сектор в
Отдел пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните работи.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5