№ 1868
гр. Варна, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20213100501748 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №
288684/27.05.2021 г. на „Мордовия“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, кв.
„Галата“, ул. „Крайбрежна“ № 20, представлявано от В.О., чрез адв. К.Г.,
срещу Решение № 261459/26.04.2021 г., постановено по гр. д. № 6386/2020 г.
на ВРС, с което е прието за установено, в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че
„Мордовия“ ООД ДЪЛЖИ на „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД сумата от 9
000 лева, представляваща частичен иск от общ размер от 176 533.71 лева,
дължима за извършени СМР /вложени материали и труд/ извън предмета на
сключените между страните Договори за строителство от 21.10.2012 г. и
01.07.2014 г., подробно описани в Съдебно-техническа и оценителна
експертиза - предмет на гр.д. № 16953/2018 г. по описа на ВРС, приета в
производство по реда на чл. 207 и сл. ГПК, касаещи жилищна сграда „Дом
Галатея”, находяща с в гр. Варна кв. „Галата“, ул. “Дядо Д. Македонеца” № 5,
с площ от 712 кв.м. РЗП и 205 кв.м. ЗП, УПИ VI-128, кв. 2, с идентификатор
10135.5510.342, за които е издадена Фактура № *********/08.02.2019 г. и
връчена Нотариална покана № 91 т. III, р. № 5830/09.08.2019 г. на 22.08.2019
г. от Нотариус И.М. № 195 на НК на РБ, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 20.12.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 1 000 лева, представляваща частичен иск от общия
дължим размер от 5 789.36 лева за обезщетение за забава, за периода от
25.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението - 19.12.2019 г., за които е
1
издадена Заповед № 497/04.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20964/2019 г. по описа на Районен съд – Варна,
25 състав и с което е отхвърлено направеното от ответника „Мордовия“ ООД
евентуално процесуално възражение за прихващане, както следва: за сумата
от 9 000 лева с претендираната от ищеца „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД,
представляваща пропуснати от ответника ползи, изразяващи се в част от
разликата между уговорената продажна цена за недвижим имот - Апартамент
№ 4 с площ от 78,35 кв.м., находящ се в процесната жилищна сграда „Дом
Галатея“, по развален Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 15.09.2016 г. /67 000 евро/ и придобивната стойност на
апартамента /11 800 евро/, тоест в размер на 55 200 евро или 107 962 лева и за
сумата от 1 000 лева с претендираната от ищеца „Делта Инвестмънт Груп“
ЕООД, представляваща претърпени от ответника загуби, настъпили в
резултат от неизпълнение на задълженията на ищеца по Договор за
строителство от 01.07.2014 г., като сумата е част от заплатените от ответника
неустойки, въз основа на влязло в сила Решение № 487/21.06.2018 г. по т.д. №
231/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в общ размер на 9 480 евро, от
която сума: 6 700 евро – по чл. 10 от Предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 15.09.2016 г. с предмет Апартамент № 4 с
площ от 78,35 кв.м., находящ се в процесната жилищна сграда „Дом Галатея“
и 2 780 евро - по чл. 11 от Предварителен договор за покупко - продажба на
недвижим имот от 15.09.2016 г.
Във въззивната жалба се излага становище, че обжалваното решение е
неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Въззивникът не оспорва наличието на сключени между страните договори за
строителство от 21.10.2012 г. и 01.07.2014 г., като единствено е оспорил
експертното заключение по ч.гр.д. № 16953/2018 г. по описа на ВРС, с което
се установявало извършените от „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД СМР в
претендирания размер от 176 533,71 лв. Твърди, че експертизата била
изготвена изцяло въз основа на представени от ищеца документи, като
установените с нея цени не били договорени между страните. Въззивникът
твърди, че с договора за строителство от 01.07.2014 г. страните са уговорили
извършването на всички необходими за изпълнението на сградата СМР,
съгласно одобрения проект. Единичните цени за видове и количество СМР не
били обсъждани между страните и това обстоятелство било отразено в
заключението на вещото лице. Сочи, че не се установил обемът на извършени
извън договореното между страните СМР, поради което и за тях, доколкото
страните не са уговорили цена такава се дължи по средна пазарна цена за
съответния вид СМР.
Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел за неоспорено
от страните приетото по ч.гр.д. № 16953/2018 г. по описа на ВРС заключение
в производството по обезпечение на доказателствата, както и
обстоятелството, че оспорването на експертизата пред първоинстанционния
съд било преклудирано. Твърди, че оценката на доказателствения материал по
2
делото била неправилна и необоснована, като представения Акт – образец №
15 не отговарял на редица изисквания, поради което и въз основа на него не
могат да се установят обстоятелства свързани с изпълнението на строежа,
както и приемането на извършената работа от представител на възложителя.
Сочи още, че неправилно съдът е приел направените възражения за
прихващане като неоснователни, предвид наличието на изискуемите
предпоставки. Излага, че и до момента не е съставен констативен акт Образец
№ 15 за установяване годността за приемане на строежа, поради
обстоятелството, че не са извършени всички предвидени в утвърдената
техническа документация СМР, като срокът за изпълнението им е изтекъл на
01.01.2016 г.
Излага се, че въззивникът е сключил предварителен договор за покупко
– продажба на недвижим имот с предмет апартамент № 4 в процесната сграда,
като по договора получил от купувача суми в общ размер на 63 800 евро.
Поради забавеното изпълнение от страна на „Делта Инвестмънт груп“ ЕООД,
въззивникът изпаднал в забава спрямо купувача по предварителния договор.
Сочи се, че така дружеството „Мордовия“ ООД претърпяло загуби и
пропуснало да реализира ползи, които са пряка и непросредствена последица
от неизпълненето на „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение в цялост и за постановяване на друго такова, с
което предявените от „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД искове бъдат
отхвърлени, а в условията на евентуалност моли за разглеждане на
релевираните възражения за прихващане. Претендират се и разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от насрещната
страна „Инвестмънт Груп“ ЕООД, чрез адв. Т.Т., с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна и се претендира потвърждаване на
първоинстанционното решение, като правилно, обосновано и постановено в
съответствие с материалния закон и процесуалните правила. На първо място
въззиваемият изразява становище, че от събрания доказателствен материал се
е установила действителната фактическа обстановка между страните, която не
съответства на твърденията на жалбоподателя. Твърди, че е изпълнено изцяло
и в срок възложеното с Договор за строителство от 21.10.2012 г. и от
01.07.2014 г., като сочи, че в хода на изпълнението на поетите задължения се
наложило извършването на множество допълнителни СМР, свързани с
вертикалната планировка и ограждането на имота, оформлението на фасадата,
отводнителна система и облицовки по фасада и ограда, топлоизолация,
хидроизолация на сградата, шумоизолация и други СМР. Излага, че често се
налагало извършването на допълнителни СМР със знанието на възложителя,
извън договореното между страните, с оглед точното изпълнение на
обичайните етапи на жилищното строителство и непрекъснатост на
строителния процес. Твърди, че многократно е канил въззивника да заплати
дължимите суми чрез устни и писмени покани, като изпълнение от негова
3
страна не било предприето. По направеното възражение за прихващане от
страна на ответника, излага, че последният не успял да докаже наличието на
свое ликвидно и изискуемо вземане, представляващо претърпяна загуба и
пропусната полза в релевирания размер. Претендират се и направените по
делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си, поддържа
въззивната жалба и моли за уважаването й, както и за присъждане на
разноски.
Въззиваемият, чрез пълномощник, оспорва жалбата. Моли за
потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 415, вр. с чл. 422, ал. 1
от ГПК и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
дължимостта от „Мордовия“ ООД, ЕИК *********, в полза на „Делта
Инвестмънт Груп“ ЕООД, ЕИК *********, на следните суми: сумата от 9 000
лева, представляваща частичен иск от общ размер от 176 533.71 лева,
дължима за извършени СМР /вложени материали и труд/ извън предмета на
сключените между страните Договори за строителство от 21.10.2012 г. и
01.07.2014 г., подробно описани в Съдебно-техническа и оценителна
експертиза - предмет на гр.д. № 16953/2018 г. по описа на Районен съд -
Варна, 43 състав, приета в производство по реда на чл. 207 и сл. ГПК,
касаещи жилищна сграда „Дом Галатея", находяща с в гр.Варна кв. „Галата“,
ул. "Дядо Д. Македонеца" № 5, с площ 712 кв.м. РЗП и 205 кв.м. ЗП, УПИ VI-
128, кв. 2, с идентификатор 10135.5510.342, за които е издадена Фактура №
*********/08.02.2019 г. и връчена Нотариална покана № 91 т. III, р.№
5830/09.08.2019 г. на 22.08.2019 г. от Нотариус И.М. № 195 на НК на РБ;
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.12.2019
г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1 000 лева,
представляваща частичен иск от общия дължим размер от 5 789,36 лева за
обезщетение за забава, за периода от 25.08.2019 г. до датата на подаване на
заявлението - 19.12.2019 г., за които е издадена Заповед № 497/04.02.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20964/2019 г.
по описа на Районен съд – Варна, 25 състав.
Прието за съвместно разглеждане в производството е направено от
ответника „Мордовия“ ООД ЕООД, ЕИК *********, евентуално
процесуално възражение за прихващане, както следва: 1. за сумата от 9 000
лева с претендираната от ищеца сума от 9 000 лева, представляваща
пропуснати от ответника ползи, изразяващи се в част от разликата между
уговорената продажна цена за недвижим имот - Апартамент № 4 с площ от
78,35 кв.м., находящ се в процесната жилищна сграда „Дом Галатея“, по
развален Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
15.09.2016 г. /67 000 евро/ и придобивната стойност на апартамента /11 800
евро/, тоест в размер на 55 200 евро или 107 962 лева; 2. за сумата от 1 000
лева с претендираната от ищеца сума от 1 000 лева, представляваща
4
претърпени от ответника загуби, настъпили в резултат от неизпълнение на
задълженията на ищеца по Договор за строителство от 01.07.2014 г., като
сумата е част от заплатените от ответника неустойки, въз основа на влязло в
сила Решение № 487/21.06.2018 г. по т.д. № 231/2018 г. по описа на Окръжен
съд – Варна, в общ размер на 9 480 евро, от която сума: 6 700 евро – по чл. 10
от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
15.09.2016 г. с предмет Апартамент № 4 с площ от 78,35 кв.м., находящ се в
процесната жилищна сграда „Дом Галатея“ и 2 780 евро - по чл. 11 от
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.09.2016
г.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
строителство от 21.10.2012 г., по силата на който ответника е възложил на
ищеца извършване на СМР в обект, находящ се в град Варна, кв. „Галата“, ул.
„Дядо Д. Македонеца“ № 5, с площ от 712 кв.м. РЗП и 205 кв.м. ЗП, УПИ VI-
128, кв. 2, с идентификатор 10135.5510.342 до окончателното изпълнение на
всички негови задължения в съответствие с изготвения проект за изграждане
на укрепителни стени по регулационните линии. Твърди се, че между
страните сключен и Договор за строителство от 01.07.2014 г., с предмет
изграждане на жилищна сграда „Дом Галатея“, находяща се в град Варна, кв.
„Галата“, ул. „Дядо Д. Македонеца“ № 5, с площ от 712 кв.м. РЗП и 205 кв.м.
ЗП, УПИ VI-128, кв. 2, с идентификатор 10135.5510.342, до окончателното
изпълнение на всички негови задължения, в съответствие с изготвения проект
за изграждане на жилищна сграда.
Заявява се, че в хода на изпълнение на двата договора ищецът е
извършил множество допълнителни СМР, касаещи вертикалната планировка
и ограждането на имота, оформление на фасадата, отводнителната система и
облицовки по фасада и ограда, топлоизолация, хидроизолация и
шумоизолация на сградата и други. Твърди се, че всички посочени дейности
са извършвани със знанието и съгласието на представляващия ответното
дружество, като всички тези СМР били наложителни с оглед точното и
цялостно изпълнение на обичайните етапи на жилищното строителство.
Посочено е, че реализираните и извършени СМР, вложени материали и труд
са описани подробно от вещото лице в производството по обезпечение на
доказателствата в Съдебно - техническа и оценителна експертиза и в
Приложение № 3 към нея и са на обща стойност 176 533,71 лв. Ищецът
твърди, че ответникът не е заплатил дължимите и фактурирани суми, като на
22.08.2019 г. му била връчена нотариална покана за същото с предоставен
тридневен срок за изпълнение. Поддържа се, че поради липса на плащане в
дадения срок, ответникът е изпаднал в забава, считано от 25.08.2019 г. и
дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ответникът не оспорва сключването на двата процесни договора за
строителство от 21.10.2012 г. и от 01.07.2014 г., но оспорва заключението по
проведената Съдебно - техническа и оценителна експертиза - предмет на гр.д.
№ 16953/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, 43 състав. Посочено е, че
заключението е изготвено единствено на база на съставени и подписани
5
едностранно от ищеца документи, които не съдържат дата на съставяне и на
извършване на СМР, без извършен обстоен оглед на място и задълбочен
анализ от страна на вещото лице.
Заявява се, че Договор за строителство от 01.07.2014 г. не е бил с точно
определен предмет, както твърди ищецът, а със същият са възложени на
последния всички СМР, необходими за изпълнение на сградата, съгласно
одобрения инвестиционен проект. Твърди се, че единичните цени за
претендираните видове и количества СМР са били едностранно определени
от ищеца, че сочените като допълнителни СМР всъщност са били включени в
предмета на процесния договор за строителство. Ответникът сочи, че
Констативен протокол – Образец № 15 за окончателното приемане на обекта
не е съставен до момента на подаване на отговора на искова молба, тъй като
ищецът не е изпълнил всички свои задължения по договора, предвидени в
утвърдената техническа документация на обекта. Посочено е, че актът за
откриване на строителна площадка е съставен на 01.07.2014 г., като
уговореният срок за изпълнение на СМР е изтекъл на 01.01.2016 г.
Твърди се, че на 15.09.2016 г. ответникът като продавач е сключил с
трето лице като купувач предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот с предмет Апартамент № 4 с площ от 78,35 кв.м., находящ се
в процесната жилищна сграда „Дом Галатея“, като към този момент сградата
е била завършена в „груб строеж“. Съгласно т. 4 от предварителния договор,
ответното дружество се е задължило да изгради окончателно недвижимия
имот не по-късно от 01.02.2017 г., да получи разрешение за ползване на
сградата в срок до 30.04.2017 г. и да прехвърли правото на собственост върху
апартамента. Сочи се, че поради забава на ищеца да изпълни задълженията си
по процесния договор за строителство, ответникът от своя страна изпаднал в
забава спрямо купувача по посочения предварителен договор, като с Решение
№ 487/21.06.2018 г. по т.д. № 231/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна
ответното дружество било осъдено да заплати на третото лице купувач суми
във връзка с разваляне на предварителния договор. Ответникът заявява, че по
повод на посоченото решение е издаден Изпълнителен лист № 281 от
25.06.2018 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20188930400551 по описа на ЧСИ Дарина Сербезова – Славова, като с
Разпореждане от 09.11.2018 г. същото е прекратено, на основание чл. 433
ГПК.
В тази връзка е посочено, че ответникът е претърпял загуби и е
пропуснал ползи, пряка и непосредствена последица от неизпълнение от
ищцовото дружество на задълженията му по Договор за строителство от
01.07.2014 г. Твърди се, че размерът на пропуснатата полза се равнява на
печалбата, която търговецът е пропуснал да реализира от продажбата на
собствения му недвижим имот Апартамент № 4 с площ от 78,35 кв.м.,
находящ се в процесната жилищна сграда „Дом Галатея“, като същата
представлява разликата между договорената продажна цена по разваления
предварителен договор /67 000 евро/ и придобивната стойност на апартамента
6
/11 800 евро/, тоест в размер на 55 200 евро или 107 962 лева.
Излага се също, че ответникът е претърпял и загуби, равняващи се на
заплатени от него неустойки по разваления предварителен договор в общ
размер на 9 480 евро или 18 541 лева.
С оглед на посоченото и в условията на евентуалност, в случай на
уважаване на исковите претенции, ответникът прави възражение за
прихващане на сумата от 9 000 лева с претендираната от ищеца сума от 9 000
лева, представляваща частичен иск от общо дължимия размер от 176 533.71
лева за извършени СМР, както и за прихващане на сумата от 1 000 лева,
представляваща частичен иск от общия дължим размер от 5 789.36 лева за
обезщетение за забава.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за
неправилно формираните от съда изводи.
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните по делото е че същите са сключили процесните Договори за
строителство от 21.10.2012 г. и от 01.07.2014 г.
По делото са приети Договори за строителство от 21.10.2012 г. и от
01.07.2014 г., с предмет извършване на СМР в обект, находящ се в град
Варна, кв. „Галата“, ул. „Дядо Д. Македонеца“ № 5, с площ от 712 кв.м., РЗП
и 205 кв.м. ЗП, УПИ VI-128, кв. 2, с идентификатор 10135.5510.342 до
окончателното изпълнение на всички негови задължения в съответствие с
изготвения проект за изграждане на укрепителни стени по регулационните
линии по първия договор, в срок от 60 дни от откриване на строителната
площадка за извършване и предаване на обекта. В договора от 01.07.2014 г. е
уговорен като предмет изграждане на жилищна сграда „Дом Галатея“,
находяща се в град Варна, кв. „Галата“, ул. „Дядо Д. Македонеца“ № 5, с
площ от 712 кв.м. РЗП и 205 кв.м. ЗП, УПИ VI-128, кв. 2, с идентификатор
10135.5510.342, до окончателното изпълнение на всички негови задължения,
в съответствие с изготвения проект за изграждане на жилищна сграда в срок
до 18 месеца след откриване на строителната площадка с акт Образец № 2.
7
От заключението по проведената съдебно - техническа и оценителна
експертиза - предмет на гр.д. № 16953/2018 г. по описа на Районен съд -
Варна, 43 състав, неоспорено от страните, се установява, че извършените
СМР – изпълнението на оградата и облицовката й с клинкер и андезит,
вертикалната планировка в двора, изливането на бетон в двора с облицовка от
клинкерни плочи, отводняването на двора, хващането на водите от
водосточните тръби, изпълнението на цветарници, зона за отдих и барбекю,
не са включени като предмет на сключените между страните договори, като
стойността им възлиза на 176 533.71 лв. с ДДС. Установява се, че
строителството е извършено при спазване на изискванията на Наредба №
3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство.
По отношение на възражението на въззивника относно проведената
съдебно - техническа и оценителна експертиза - предмет на гр.д. №
16953/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, 43 състав, съдът намира, че
възражението е преклудирано. В производството по обезпечаване на
доказателствата дружеството не е оспорило заключението като необективно и
некомпетентно дадено, а е поискало допълнително заключение. Разпоредбата
на чл. 201 от ГПК предвижда, че допълнително заключение се възлага, когато
заключението не е достатъчно пълно и ясно, какъвто въззивният състав
намира, че настоящият случай не е, доколкото вещото лице е отговорило
изчерпателно на всеки поставен въпрос, като за целта е посетило обекта на
място, съобразени са редица документи, съставени в хода на строителството,
поради което и заключението е и освен пълно, всестранно, ясно и
компетентно дадено.
От приетото по делото заключение на съдебно - техническа експертиза,
което не е оспорено от страните, се установява, че всички описани в
Приложение № 3 от приетата по ч.гр.д. № 16953/2018 г. по описа на ВРС,
СМР са изпълнени на обекта, като предвид общото описание на договорните
отношения, са били необходими за цялостното изпълнение на строежа за
въвеждането му в експлоатация. Установява се още, че част от СМР са
предвидени в одобрения инвестиционен проект, а останалите са били
необходими с оглед завършването на строежа. Установява се, че описаните в
исковата молба СМР и в приложение № 3 от приетата по делото СТОЕ,
предмет на ч.гр.д. № 16953/2018 г. на ВРС са изпълнени на обекта като вид и
количество, с изключение на описаните в т. 21 – PVC врати за бани. Вещото
лице сочи, че посочените СМР са били необходими за цялостното изпълнение
на строежа с цел въвеждането му в експлоатация, като част от тях са
направени с оглед по – добро оформяне на прилежащия терен и неговото
облагородяване. Сочи се още, че представения по делото Акт Образец № 15
от 02.08.2016 г. е съставен и подписан от възложител, чрез представител с
пълномощно, строител, чрез представител с пълномощно и от проектантите
по части Архитектура, Конструкции, Електро и ВиК, като не отговоря на
изискванията на Наредба № 3/31.07.2003 г., предвид липсата на подписи на
технически ръководител, проектанти по части Енергийна ефективност,
8
Пожарна безопасност, Озеленяване, Геодезия и Геология. Вещото лице е
определило и стойност на апартамент № 4, находящ се в процесната жилищна
сграда.
По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, заключението
по която не е оспорено от страните, с която се установява, че издадената
Фактура № 204/08.02.2019 г. на стойност 176 533,72 лв. с ДДС във връзка с
изпълнените СМР, е надлежно осчетоводена от ищцовото дружество.
Описаната фактура не носи подпис на възложителя – получател.
По делото са приети преписи от Протокол № 19, етап III към договор за
строителство от 01.07.2014 г. и Фактура № 204/08.02.2019 г. на стойност
176 533,72 лв. с ДДС, които са изготвени от ищеца във връзка с изпълнени
СМР на обект, находящ се в град Варна, кв. „Галата“, ул. „Дядо Д.
Македонеца“ № 5, с площ от 712 кв.м. РЗП и 205 кв.м. ЗП, УПИ VI-128, кв. 2,
с идентификатор 10135.5510.342.
Видно е от приетия по делото препис от Нотариална покана във връзка
с изпълнение на извършените СМР, в качеството на изпълнител ищецът е
поканил ответника, в качеството на възложител, да заплати в тридневен срок
дължимото възнаграждение, считано от получаването на поканата. Видно от
нотариалното отразяване, поканата е получена на 22.08.2021 г. от
представител на ответника.
По делото е представен и констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа от 02.08.2016 г. Същият е подписан за възложителя от Д.
Д., в качеството си на пълномощник на В.О. – управител на „Мордовия“
ООД, легитимиращ се с пълномощно с рег. № 3617/2015 от 11.05.2015 г. на
нотариус с рег. № 214 при НК. За строител в протокола се е подписал К.К.,
изпълняващ длъжността технически ръководител към ищцовото дружество. В
протокола са положени и подписите на проектанти. С протокола е прието, че
строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти,
изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и че наличната
строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото
строителство.
По делото е представен заверен за вярност препис от пълномощното, с
което Д. Д. се е легитимирал в качеството на пълномощник на управителя на
„Мордовия“ ООД, при приемането на строежа.
В първоинстанционното производство по делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетели в полза на всяка от страните.
Показанията на двете групи свидетели съдът възприема в частта, която е
базирана на непосредствени впечатления и съдържа данни за наведените от
страните факти, имащи значение за спора, кредитирани при условията на чл.
172 от ГПК.
При разпита на свидетеля К.К., се установява, че е работил в ищцовото
9
дружество на длъжност технически ръководител, като е участвал в
изграждането на обекта от самото начало на строителството през 2012 г. до
прекъсване на дейността. Установява се, че поземленият имот има голяма
денивелация, поради което е била изградена подпорна стена от трите страни
на имота, съгласно разрешение за строеж. След това е започнало
изграждането на жилищната сграда на четири етажа, съгласно проект.
Установява се, че извън проектната документация са изградени отводняване
на сградата, изграждането на сауна и парна баня на приземен етаж, корекции
на тухлена зидария за обособяване освен на избените помещения, а и на
фитнес зала, сауна и парна баня, което обуславя и ВиК и Ел инсталации,
облицовки с фаянс, теракот по пода и стените. Изградени са били и
орнаменти по ъглите на сградата, около монтирана дограма за по-добра визия
на сградата. Изградени били още облицовка на сградата с клинкер.
Изградената сграда е била измазана и надстроена с блокчета, монтирани са
били и метални решетки по нея и др. В двора е изградено барбекю, снабдено с
ток и вода, цветарници на няколко нива, преградна стена за паркинг.
Свидетелят сочи, че извършените СМР са били по поръчка на ответното
дружество, като на място на обекта било монтирано постоянно
видеонаблюдение, чрез което управителят на дружеството е имал възможност
да наблюдава строежа. От свидетелят се установява и обстоятелството, че
обектът е бил посещаван на известни периоди от време от управителя на
ответното дружество. Свидетелят е присъствал при извършването на оглед от
назначеното по ч.гр.д. № 16953/2018 на ВРС, вещо лице.
При разпитът на свидетеля К.К., се установява, че е разполагал с
ключове за строителния обект, поради което е присъствал на извършването на
оглед от вещото лице по ч.гр.д. № 16953/2018 г. на ВРС, за да отключи
обекта, а след това за да прибере ключовете.
Въз основа на горното, въззивният съд намира следното:
По делото не е спорно обстоятелството, че между страните са сключени
два договора за строителство от 21.10.2012 г. и 01.07.2014 г, с предмет
възлагане от ответника на извършването от ищеца на СМР, които се
подчиняват на правилата на чл. 258 и сл. от ЗЗД.
Според съдържанието на договорите ищецът има качеството на
изпълнител, а ответникът на възложител, поръчващ извършването на
определени СМР, срещу задължението за заплащане на възнаграждение.
Първият и основен спорен момент по делото, е дали извършените
допълнителни СМР са част от предмета на процесните договори за
строителство или са извършени с оглед точното и цялостно изпълнение на
обичайните етапи на жилищното строителство. По делото се установи, че
извършените допълнителни СМР не са част от предмета на двата договора за
строителство, както и че същите са изпълнени с цел по – добра визия,
енергийна ефективност на сградата, като част от тях са предвидени в
одобрения инвестиционен проект, а останалите са били необходими с оглед
10
завършването на строежа и въвеждането му в експлоатация.
За установяване на дължимостта на възнаграждението за свършената
работа, следва да се установи изправността на изпълнителя по договора.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД създава законово задължение за
възложителя да приеме извършената работа по договора, като при
приемането, той следва да я прегледа и при констатирани недостатъци,
законът му предоставя правата по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, а имено да иска
поправяне на работата, без заплащане, да иска заплащане на разходите за
поправката или намаляване на възнаграждението. В случай, че възложителят
не направи такива възражения, съгласно чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, работата се
счита приета, т. е. посочената разпоредбата установява необорима
презумпция, че при липса на възражения за неправилно изпълнение, работата
се счита за приета. Пропускът на възложителя да направи своевременно
възражения за недостатъци, преклудира и възможността му да реализира
отговорността на изпълнителя по реда на чл. 265 от ЗЗД, с изключение на
възраженията за неточно изпълнение в количествено отношение. Последните
възражения могат да бъдат противопоставени на изпълнителя, както чрез иск
по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД за намаление на възнаграждението, или с иск по чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на платеното без основание възнаграждение,
така и като защитно средство при предявен срещу него иск с възражение с
правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
На следващо място при решаване на спора, следва да се има предвид, че
приемането на извършената работа, обхваща едновременно фактическо
действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез
реалното му получаване от възложителя, и правно действие - признание, че то
напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на
одобряването му. Ето защо, за да е налице приемане на работата по смисъла
на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД е необходимо изявление на възложителя,
придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита
същия за съобразен с договора, или конклудентни действия, придружаващи
фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че
е налице мълчаливо изразено съгласие за такова одобрение.
Несъответствието на представения по делото Акт Образец № 15
(Констативен акт) с изискванията на чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3 от
31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството
не води до извод, че не е налице приемане от страна на възложителя на
изпълнената работа, съобразно изискванията на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД,
доколкото поръчващият е длъжен да приеме извършената работа. По делото
се установи, че подписът в представения по делото Акт Образец № 15 за
възложител (от името на ответника) е положен от Д. Д., в качеството си на
представляващ управителя на „Мордовия“ ООД, съгласно описаното в
констативния акт пълномощно, представено по делото (л. 241), по силата на
което Д. Д. е изрично упълномощен да подпише Акт образец № 15 за
установяване годността за приемане на строежа от името на възложителя.
11
Поради това, не може да се приеме, че е налице липса на приемане на
извършената работа.
Релевантният за настоящия спор въпрос е свързан с правното значение
на изразената от въззивника воля в горекоментирания документ. Доколкото
няма данни да е опорочено волеизявлението на възложителя в коментирания
акт, няма причина да не се счита, че същото го обвързва в двустранните
отношения с другата страна по договора.
Неспазването на нормативнопредвидената форма, в която следва да
бъде облечен актът, съответно осигуряването на подписите на проектантите
по всички части на проекта, като част от неговите задължителни реквизити, в
случая се отразява върху качеството на документа като официален такъв, но
не променя характера му на частен свидетелстващ документ, в частта,
касаеща приемането на работата. Преценката на доказателствената стойност
на акта следва да се извърши в съответствие с всички обстоятелства по
делото.
Възраженията относно липсата на правомощия на на лицето,
подписало Акта обр. 15 от името на строителя – въззиваем са неоснователни,
поради следното : Доколкото въззиваемият - ответник е търговец и по
отношение на него е приложима презумпцията, предвидена в чл. 301 от ТЗ,
според който когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването. Данни за такова
противопоставяне няма, а в конкретния случай строителят е позивавал
недвусмислано на отразеното в акта, следователно го пришема. По отношение
на възложителя е налице представителна власт за подписване на Акт Образец
№ 15, съгласно представеното пълномощно. Неоснователни са твърденията на
ответника, че пълномощното е било оттеглено, доколкото не са представени
доказателства за това, от една страна, а от друга по твърдения на ответното
дружеството пълномощното е оттеглено едва през 2018 г., а констативния акт
е от 02.08.2016 г.
От свидетелските показания се установи наличието на
видеонаблюдение, чрез което изпълнението по обекта е било системно
контролирано от управителя на ответното дружество, а също се установиха и
личните му посещения на обекта.
За възложителя е възникнало едновременно задължението по чл. 264,
ал. 1 от ЗЗД да приеме извършената работа и правото да направи възражения
по реда на чл. 264, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗЗД. Такива възражения не са направени
своевременно, поради което възраженията на ответника за липса на приемане
на работата, се явяват неоснователни. По тази причина впоследствие
изготвеният и приет като доказателство в настоящото производство Акт
Образец № 15, подписан от предвидените в Наредба № 3/31.07.2003 г.
участници в строителството и от законния представител на ответното
дружество – възложител се явява ирелевантен за спора. Съдът намира, че е
12
налице изрично приемане на извършената работа, за която ответното
дружество дължи плащане.
По отношение на обема на изпълнената и приета работа, съответно
размера на дължимото възнаграждение, следва да се ценят описаните по-горе
назначени СТОЕ, СТЕ и ССЕ, според които всички описани в исковата молба
допълнителни СМР са изпълнени на обекта и са на стойност 176 533.71 лв., а
процесната фактура е осчетоводена от въззиваемото дружество и по
отношение на нея няма издадено кредитно известие. Съгласно заключението
на вещото лице по назначената по делото СТЕ на място липсват само
описаните в т. 21 – PVC врати за бани на стойност 1 300 лв., което с оглед
общия размер на предявения частичен иск, обуславя извода за основателност
до предявения размер.
По отношение на претенцията за забава:
Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. На ответника е изпратена нотариална
покана, с която му е предоставен тридневен срок за плащане, в резултат на
което, възложителят е поставен в забава с изтичане на тридневния срок, даден
с получената на 22.08.2019 г. нотариална покана, или считано от 25.08.2019 г.
до подаването на заявлението в съда. Претенцията за лихва за забава е заявена
като частична в размер на законната лихва върху общия размер на вземането
за главница от 176 533.71 лв., а именно 1 000 лв., която с оглед изчисления с
помощта на лихвен калкулатор общ размер на дължима лихва за забава,
следва да бъде уважена изцяло, доколкото е в рамките на последната. На
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът дължи законна лихва върху
главницата, считано от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
20.12.2019 г.
По възражението за прихващане:
Основателността на предявените искове налага разглеждане на
предявеното в условията на евентуалност възражение за прихващане на
сумите, предмет на производството с тези, претендирани от ответника.
Доколкото в настоящото производство се установи приемане без
каквито и да е възражения на процесните СМР с подписването на Акт
Образец № 15 от 02.08.2016 г. от изрично упълномощен за това представител
на възложителя, настоящият състав намира, че отсъства забава в изпълнение
на процесните СМР от страна на изпълнителя – въззиваем и като съобразява
датата на сключване на представения по делото предварителен договор –
15.09.2016 г. /последваща спрямо подписването на акта, с който работата е
приета – 02.08.2016 г./, намира, че не съществува връзка между забавата на
възложителя по сключения предварителен договор и поведението на
въззиваемия, поради което и не следва да се изследва и наличието на
ликвидно и изискуемо вземане, представляващо твърдените от въззивника
претърпяна загуба/пропусната полза. Въззивният съд възприема изцяло
изложеното от районния съд по тези въпроси и на основание чл. 272 от ГПК
13
препраща към мотивите на обжалвания акт в тази му част.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
постановеното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено на
основание чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът
следва да заплати на насрещната страна сторените от нея съдебно - деловодни
разноски в размер на 600 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261459/26.04.2021 г., постановено по гр.
д. № 6386/2020 г. на ВРС, 53-ти състав.
ОСЪЖДА „Мордовия“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, кв. „Галата“,
ул. „Крайбрежна“ № 20, да заплати на „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Г.С. Раковски“
№ 4, ет.2, офис 2, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14