РЕШЕНИЕ
№1216/19.6.2019г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
двадесети май
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар П. Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 604 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.П.Б. –
ЕГН ********** против Наказателно
Постановление № 17-0819-007147/ 28.03.2018г. на Началника на
група в сектор „ПП“ при ОД-МВР -Варна,
с което му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200лв. на основание
чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП.
По повод на тази жалба е било
образувано НАХД № 2824/2018г. по описа на ВРС, като постановеното решение след
обжалване е било отменено, а делото върнато за ново разглеждане.
В жалбата се навеждат доводи, че в хода на производството са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с пълно и точно
описание на обстоятелствата, при които се твърди, че допуснато нарушението, че
наказващият орган не е изяснил изцяло механизма, причините и вината за
настъпване на произшествието , че не е била проверена скоростта на движение на
другия автомобил, който е бил таксиметров такъв и др.На следващо място се прави
описание на случилото се, като въз.Б. твърди, че е спрял на знака „Стоп“, че
удара е настъпил когато управляваното от него МПС е преминало и излизало от
кръстовището, което се установявало от местоположението на автомобилите след
това и причинените им щети.Навеждат се доводи, че неправилно е било прието, че
другия водач се е движел направо, тъй като след като щетите са били нанесени в
дясната част на колата на въз.Б. и под ъгъл, то другия водач е правел завой на дясно.На
следващо място се сочи, че скоростта на движение на другия автомобил е била
висока и несъобразена , че другия водач не се съобразил със светлинния сигнал
на светофара, който е работел на жълта мигаща светлина и др.Поради това и въз.Б.
твърди, че не е извършил вмененото му във вина нарушение и моли за отмяна на наказателното
постановление като необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание , въз. Б., редовно призован, явява се лично и с
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.Х. изразява становище, че в хода на
производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
тъй като полицейските служители не са били очевидци на случилото се, а
вписаният под № 1 свидетел е другия участник в инцидента, следователно е бил
заинтересован от изхода на делото.Сочи още, че неправилно е било прието, че
светофарът не е работел, тъй като същият е бил в режим на жълта мигаща
светлина, че след като в акта и постановлението не са били описани причинените
телесни увреждания на пътниците в автомобилите, са нарушени изискванията на
ЗАНН.Поради тези и други съображения адв.Х. пледира за цялостна отмяна на
постановлението.
Въз.Б. на свой ред отново оспорва ,
че е извършил нарушение на ЗДП, като сочи, че другия водач се е движел с
несъобразена скорост и че ако е продължил направо, то нямало да възникне удар
между превозните средства.Поради това и той моли постановлението да бъде
отменено.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен процесуален
представител, който да ангажира становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.12.2017г. около 00.38 часа
въз.Б. управлявал таксиметров
автомобил „ Дачия Сандеро “ с
рег. № В 05 88 ВР, в който имало пътници, като се движел по бул.“ Чаталджа“ в посока ул.“Братя Бъгстон“.Въззивникът следвало да премине през кръстовището с
бул.“Ген.Колев“.То било регулирано със
светофарна уредба, която работела на жълта мигаща светлина.Кръстовището било
регулирано и с пътни знаци, като на бул.“Чаталджа“ имало поставен знак Б-2
„Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство”, а бул.“Ген.Колев“ бил сигнализиран като път с предимство с
пътен знак Б -3. При достигане на кръстовището въз.Б. спрял в изпълнение на
предписанията на знака Б-2, а след това потеглил като навлязъл в кръстовището.В същото време, по
бул.“Ген.Колев“ в посока бул.“Цар Освободител“ се движел друг таксиметров
автомобил- „Фолксваген „ с рег. № В 33 81 ВН, който също навлязъл в
кръстовището.В този момент автомобила на въз.Б. се намирал в платното за
движение на този автомобил.Водачът му се опитал да избегне удара, като извил
волана на дясно.Въпреки това между двете превозни средства възникнал удар, като
автомобила на въз.Б. бил ударен в дясната странична и предна част, а за другата
кола ударът бил челен.В следствие на произшествието сред пътниците в двата
автомобила имало пострадали.За инцидента бил подаден сигнал до Спешна помощ и
до КАТ.На място пристигнали полицейски служители- св.В.В.
и св.Г.Г..Те огледали превозните средства и пътния
участък, в който било възникнало произшествието.Бил съставен протокол за ПТП с
пострадали лица, като участниците в него
попълнили декларации за случилото се.
След като се установило, че вина за произшествието има въз. Б. св. В.
съставил против него акт за установяване на нарушение, за това че на
кръстовището между бул.“Чаталджа“ и бул.“Ген.Колев“ при наличие на пътен знак
В-2, не е пропуснал движещият се по път с предимство, вследствие на което е възникнало
ПТП с материални щети по двете МПС, като на двамата водачи и пътниците в
автомобилите били причинени контузии. Нарушението било квалифицирано като
такова по чл.50 ал.1 от ЗДП от ЗДП.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.Б. не направил и не депозирал възражения.
Въз основа на така съставения
акт против въз. Б. било издадено и атакуваното наказателно
постановление № 17-0819-007147/
28.03.2018г., в което наказващият орган
приел изцяло описаните в акта фактически констатации, както и правната
квалификация на нарушението по чл.50 ал.1 от ЗДП.За него на въззивника било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП.
В хода на съдебното
следствие като свидетели бяха разпитани
св. В.В. -
актосъставител и св.Г.Г.-свидетел при
съставяне на акта , чиито показания
съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. Свидетелите си спомниха за случая с необходимата
конкретика , като описаха механизма за настъпване на произшествието, а именно
поради непропускане на движещият се по пътя с предимство автомобил. Доколкото
фактическата обстановка бе изяснена от разпита на тези свидетели и от
останалите доказателства по делото, съдът заличи от списъка за призоваване св.П.Н..
Съдът служебно изиска от КАТ-Варна
изготвените на мястото на произшествието снимки, като от полученият отговор се
установи, че поради технически проблем при трансфер на данните, снимковия
материал не е наличен и не може да бъде предоставен.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок
и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление
17-0819-007147/ 28.03.2018г. е издадено от компетентен орган - от Началника на
група в сектор „Пътна полиция“
при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на
Министъра на вътрешните работи. То е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок и е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се съдържат всички минимално
изискуеми по силата на закона реквизити. Нарушението, вменено във вина на
въз. Б. е конкретизирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.От
фактическа страна са посочени всички обстоятелства, при които са допуснати
нарушенията, като наложените наказания
са индивидуализирани. При предявяване на акта, а и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени възражения, които да съдържат конкретни спорни
възражения, които да се нуждаят от проверка и разследване.
Съдът не споделя становището на адв.Х. и въз.Б. за това, че в хода на
производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.Действително, св.В. като актосъставител и св.Г. като свидетел при
съставяне на акта , не са били очевидци на инцидента.Това обаче само по себе си
не може да бъде прието за процесуално нарушение.Идентично е становището на съда
и по отношение на възражението за това, че като свидетел в акта е включен
другия участник в инцидента.Неговото посочване в акта като очевидец не води до извод, че не са спазени
законовите изисквания, доколкото съгласно константната съдебна практика ролята
на свидетелите е декларативна и тяхното
присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като
същевременно не води и до съществен порок на акта.Поради това възраженията в
тази насока са неоснователни.Като такива съдът преценява и тези, отнасящи се до
приложението на чл.42 т.9 от ЗАНН, тъй
като и в акта, и в постановлението са посочени лицата, които са претърпели
вреди от деянието. Поради изложеното до
тук съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до ограничаване правото на защита на въззивника.
Съдът намира, че правилно
наказващият орган е приел, че въз. Б. е допуснал нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДП.
В тази норма е предвидено, че на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС от другите пътища, са
длъжни да пропуснат ППС, които се движат по него.От писмените и гласни
доказателства по делото безспорно се установява, че на кръстовището между
бул.“Чаталджа“ и бул.“Ген.Колев“ е имало светофарна уредба, която към момента
на настъпване на инцидента е работела в режим на жълта мигаща светлина.Съгласно
разпоредбата на чл.37 от ППЗДП тази светлина означава „Внимание“, пешеходците и
водачите могат да продължат движението си, но са длъжни да бъдат внимателни и
предпазливи.В тази връзка съдът не споделя становището на адв.Х., че
полицейските служители неправилно сочат, че светофара не е работел.Действително
и двамата свидетели заявяват, че
светофара не е работел, но св.В. изрично уточнява, че е бил на жълта
мигаща светлина.В този смисъл твърденията им следва да се възприемат от
житейска гледна точка, а именно че светофара не е работел в обичайния режим- от червена, през жълта до
зелена светлина.Съобразно чл.7 от ЗДП ,
при такава ситуация, за водачите на МПС е било налице задължение да се
съобразяват с пътните знаци.От всички доказателства по делото се установява, че
бул.“Ген.Колев“ е бил сигнализиран като път с предимство с
пътен знак В-3, като на бул.“ Чаталджа“ е имало поставен пътен знак В -2.В този
смисъл за въз. Б. , преди да навлезе в кръстовището, е било налице задължение
освен да спре, а и да пропусне движещите се по пътя с предимство, което той не
е изпълнил.Това обстоятелство се доказва по категоричен начин от протокола за
ПТП, от местоположението на установените по двете превозни средства деформации
, от съдържанието на декларациите на двамата водачи и отчасти от
заявеното от самия въззивник. Именно от тези писмени
и гласни доказателства съдът прави извод, че механизма за настъпване на ПТП е
бил такъв, какъвто е описан в акта и постановлението. Произшествието е
настъпило след навлизането на
автомобила на въз. Б. в кръстовището и в
пътната лента в посока бул.“Цар
Освободител“, тъй като той не е пропуснал движещият се по пътя с
предимство автомобил.Това се установява
от направената в протокола за ПТП схема, както и от съдържанието на декларациите на водачите.Въз.Б.
е посочил, че се е движел в дясната пътна лента в посока „Ретро
клуб“, че е спрял на знак „Стоп“ и веднага след това е потеглил, както и че
удара е настъпил когато почти е бил преминал кръстовището.Посочил е още, че е
видял другия автомобил в момента на удара.Другия водач на свой ред е посочил,
че също се е движел в дясната пътна лента, че е видял колата на въз.Б. на пет
метра, че е намалил максимално и се опитал „ да избяга“ в дясно.От така
установеното от фактическа страна , като се съобразят събраните гласни
доказателства за характеристиките на конкретния пътен участък и тези за
местоположението на автомобилите след удара-в средата на кръстовището, може да
се направи извод, че произшествието е настъпило именно по начина, описан в акта
и постановлението.В подкрепа на този извод са и установените по двете превозни
средства деформации.Видно от протокола за ПТП е, че те са в дясната странична и
предна част за автомобила на въз.Б., и изцяло в предната част на другия
автомобил.Тяхното местоположение изцяло съответства да са получени при движение
на автомобилите в съответните посоки, като в случая съдът съобразява
декларираният от другия водач опит да избегне удара, „ избягвайки“ в
дясно.Поради това и не може да бъде възприето твърдението на въз.Б., че другия
водач е завивал на дясно, доколкото в този вариант щетите по другия автомобил
биха били в предната лява част, а не в цялата му предна част, както е в случая.
С оглед на това, съдът намира, че ако въз.Б. бе изпълнил вмененото му по
смисъла на чл.50 ал.1 от ЗДП задължение да пропусне движещият се по пътя с
предимство автомобил, то тогава не би
настъпил съставомерния резултат.Независимо от обстоятелството, че въззивникът е спрял
, той преди да навлезе в кръстовището
е бил длъжен да се убеди , че по пътя с
предимство не се движат други превозни средства, а не както е направил в случая
– след като е спрял, веднага да потегли, видно от декларацията му. Поради това
и като взе предвид, че въззивникът не е
санкциониран за това, че не е спрял , а
само за това че не е пропуснал движещо се по път с предимство превозно
средство, съдът намира възраженията в
тази насока за неоснователни. На
следващо място следва да се отбележи, че в случая предмет на спора не е поведението на другия
участник в инцидента и дали той е извършил нарушение на правилата или не,
поради което и възраженията за това, че
се е движел много бързо, са ирелевантни. От друга страна, дори и да е налице елемент на
съпричиняване от страна на другия водач,
то това не води до отпадане на административно-наказателната отговорност на
въз.Б..
Правилно наказващият орган е приложил и санкционната норма, тъй като
именно в чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП
е предвидено наказание за водач, който причини ПТП поради неспазване на
правилата за предимство, каквото виновно поведение в случая е налице.Правилно е
бил определен и размера на глобата от 200лв., който е императивно предвиден в
закона и за съда няма процесуална възможност за намаляването му.
Поради това съдът намира, че атакуваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
Постановление № 17-0819-007147/ 28.03.2018г. на Началника на
група в сектор „ПП“ при ОД-МВР -Варна,
с което В.П.Б. му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200лв. на основание
чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК
.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: