Р Е Ш Е Н И Е № 276
Гр. Сливен, 12.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 490 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Г.К.К.,
ЕГН **********,*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-1670-000094/09.10.2019 г. по чл. 171 т. 2а б. „а“ от Закона за
движението по пътищата, издадена от Началник РУ - Сливен при ОД на МВР Сливен,
с която е разпоредено прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 365 дни, с отнемане на СРМПС № ********* и два бр.
регистрационни табели ***. Оспорването намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като
образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за процесуална незаконосъобразност на
административния акт досежно срока на приложената
мярка. Твърди се, че действително СУМПС било отнето, но до края на тази мярка
оставали 9 часа , поради което не била налице висока обществена опасност. На
посочената дата водачът на микробуса отсъствал и се наложило да се приберат
работниците. Моли съда да намали срока на приложената ПАМ на 6 месеца.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с
надлежно упълномощен адв. Х. Х. ***, който поддържа
жалбата и моли съда да я уважи. Оспорва срока за прилагане на мярката, тъй като
се касаело за 9 часа до изтичане на наказанието, което било смекчаващо вината
обстоятелство и органът следвало да отчете това.
В с.з. административният орган Началник РУ – Сливен при ОД на МВР -
Сливен, редовно и своевременно призован, се явява лично. Оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли. Заявява, че срокът на наказанието е обективиран
с поведението на нарушителя, който не се съобразявал с наложените наказания.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 09.10.2019 г. около 15:10 ч. в гр. Сливен на бул. „Цар Симеон“ до
„Вини“ в посока юг – север служители при РУ – Сливен към ОД на МВР – Сливен
извършили проверка на управляван МПС – Мерцедес Спринтер
318 ЦДИ с рег. № ***, при която установили, че водач е Г.К.К.,
с отнето СУМПС по административен ред на 10.04.2019 г., същият не ползва обезопасителен колан и на предното панорамно стъкло липсва
поставен валиден стикер за ГО. Така установеното било обективирано
в Акт за установяване на административно нарушение № 2722/09.10.2019 г., като описаните
по – горе нарушения от фактическа страна били квалифицирани като
административни такива по чл. 150а ал. 1, чл. 137 ал. 1 и чл. 100 ал. 3 от ЗДвП. На същата дата – 09.10.2019 г. Началникът на РУ – Сливен при ОД на МВР -
Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1670-000094/09.10.2019 г. по чл. 171 т. 2А б. „а“ от Закона за движението по
пътищата, с която разпоредил прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
365 дни, с отнемане на СРМПС № ********* и два бр. регистрационни табели ***. Заповедта
била връчена на К. на 06.11.2019 г. Жалбата срещу същата е подадена до
настоящия съд на 19.11.2019 г.
Регистрационни табели с рег. № *** и СРМПС № ********* били иззети със
съставяне на АУАН № 2722/09.10.2019 г.
Съгласно Заповед № 343з-86/20.01.2017 г., издадена от Директора на ОД
на МВР – Сливен, Н.РУ - Сливен при ОД на МВР - Сливен е оправомощен
да прилага принудителни административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5,
б. „а” т. 6 и т. 7 от Закона за движението по пътищата.
Към доказателствата по делото е приобщена Справка за нарушител/ водач,
съгласно която за нарушения на ЗДвП срещу оспорващия К. са издадени 12
(дванадесет) наказателни постановления и 17 (седемнадесет) фиша.
Съгласно приобщена към доказателствата справка от административния
орган, СУМПС № ********* на Г.К.К. е със срок на
валидност от 15.01.2015 до 15.01.2020 г. е отнето на 10.04.2019 г. във връзка с
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца по НП №
18-0804-000812 и е върнато на 10.10.2019 г.
От представени в с.з. и приобщени по делото писмени доказателства –
АУАН № 2568/28.09.2019 г., НП № 19-0804-002568/16.10.2019 г. и Заповед за
прилагане на ПАМ № 19-0804-000764/28.09.2019 г. се установява, че на 28.09.2019
г. настоящият оспорващ Г.К.К. е управлявал лек
автомобил Фолксваген кади лайф с рег. № ***, с. на К.
Х.К., като при извършената проверка от
служители при Сектор „Пътна полиция“ – ОД на МВР – Сливен се установило,
че водачът е с отнето СУМПС от 10.04.2019 г. до 10.10.2019
г. Цитираната проверка била извършена по повод констатирани други нарушения на
ЗДвП – несъобразяване на поведението на водача с пътната маркировка и липса на
СРМПС на управлявания автомобил.Тези констатации на органите на сектор „Пътна
полиция“ били обективирани в АУАН № 2568/28.09.2019
г., въз основа на който било издадено НП № 19-0804-002568/16.10.2019 г. срещу Г.К.К. и наложена ПАМ на с. на управлявания автомобил (К. Х.К.)
– прекратяване на регистрацията на описания по-горе лек автомобил с рег. № ***
за срок от 6 месеца.
По делото по искане на оспорващата страна е разпитана като свидетел Р.
Т. М., която заявява, че е присъствала при извършената проверка. Около 15:30 ч.
трябвало да се извозят работниците с буса на
разстояние от около 500 м. от склада до джамията, заради което Г.К. се обадил
на брат си да поеме този ангажимент; наложило се обаче той да управлява и при
слизането на работниците, ги спрели полицаите с патрулен автомобил, държали се
грубо и поискали документите на водача.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се
налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Н.РУ-
Сливен при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните предели
на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед №
343з-86/20.01.2017 г. материална компетентност по чл. 172 ал. 1 от Закона за
движението по пътищата. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от
закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед
като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата
съдебна инстанция и като издадена в съответствие с относимите
материалноправни норми и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
2а б. „а“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки. Процесната
такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието
предназначение е предотвратяване на противоправно
деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171
т. 2а б. „а“ мярка на административна принуда е прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. В настоящия случай от компетентни длъжностни лица
при ОД на МВР Сливен е съставен по реда на чл. 189 ал. 1 от ЗДвП Акт за
установяване на административно нарушение, съгласно който Г.К.К. управлява ППС след като е лишен от правоуправление с
влязло в сила на 13.03.2019 г. Наказателно постановление №
18-0804-000812/25.04.2018 г. за срок от 10.04.2019 г. до 10.10.2019
г. Фактическите обстоятелства, установени в акта се подкрепят от събраните по
делото доказателства и не са оборени по надлежния ред от оспорващата страна.
Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в процесния случай оспорващата страна не е ангажирала
допустими доказателствени средства, с които да обори
констатацията в настоящия АУАН досежно установената в
същия фактическа обстановка. Съобразно нормата на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП,
визирана в цитирания акт, за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. Нормата е императивна и въвежда категорично
задължение за водачите на ППС да притежават валидно за категорията и в срока
СУМПС, както и да не са лишени от това право по съдебен или административен
ред. В процесния случай е установено по безспорен
начин, че на 09.10.2019 г. К. е управлявал ППС, като към тази дата е бил лишен
от правоуправление. Видно е от приобщената към доказателствата справка, че
наложеното му административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“
изтича на 10.10.2019 г. Следователно, мотивите
на административния орган в оспорения
акт се подкрепят от събраните доказателства. В настоящия случай с
управлението на автомобила, след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство, оспорващият е допуснал отклонение от нормативно предписаното
поведение на водач, въведен от законодателя в ЗДвП и това е доказано по
безспорен и несъмнен начин в хода на настоящото съдебно производство.
На следващо място,
както
се отбеляза по – горе, чл. 189 ал. 2 от ЗДвП придава доказателствена
сила на установеното в актовете за установяване на административни нарушения по
този закон, до доказване на противното. Както в хода на административното
производство, така и в настоящото съдебно такова оспорващият К. не ангажира годни
доказателства, оборващи констатациите в акта. Тези констатации са абсолютна законова
предпоставка за образуване на административно производство по прилагане на
принудителна административна мярка по реда на глава шеста от Закона за
движението по пътищата и издаване на индивидуален административен акт по чл.
172 ал. 1, във вр. с ал. 4 от ЗДвП. Ангажираните от
оспорващата страна гласни доказателства, свидетелстващи, че разстоянието, в
което К. е управлявал превозното средство е само 500 м., както и че до изтичане
на лишаването от правоуправление изтичали 9 часа не могат да игнорират
отговорността на жалбоподателя, нито да компрометират другите събрани по делото
доказателства. В жалбата се иска от съда да намали срока на приложената
принудителна административна мярка. В случаи като процесния
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при
определяне срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите
на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. В оспорената заповед
същият е посочил изрични мотиви в тази насока, като е посочил високата
обществена опасност на деянието и неговия негативен отзвук сред обществото. Видно
от събраните в тази насока по делото неоспорени писмени доказателства,
нарушение от този вид не е първо за К.. Идентично такова същият е извършил и на
28.09.2019 г., като отново в срока на лишаване е управлявал МПС. Следователно,
административният орган, действайки при обвързана компетентност, е изложил достатъчно
ясни и обосновани мотиви, въз основа на които е формирал извода си за
определяне на предвидения срок на действие на ПАМ. Съдът споделя напълно така
изложените мотиви, предвид обстоятелството, че управлението на МПС без СУМПС, в
случая - в срока на лишаване от правоуправление е достатъчно укоримо от правния ред поведение, поради което
законодателят освен налагането на санкция за него е предвидил и временно
прекратяване регистрацията на моторното превозно средство посредством
налагането на процесната мярка.
Ето защо съдът
приема, че определеният от настоящия административен орган срок на наложената
принудителна административна мярка е мотивиран, обоснован, съответен и
съразмерен на степента и тежестта на извършеното нарушение.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1670-000094/09.10.2019 г. по чл. 171 т.
2а б. „а“ от Закона за движението по пътищата, издадена от Н.РУ - Сливен при ОД
на МВР Сливен, с която е разпоредено по отношение на Г.К.К. прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 365 дни,
с отнемане на СРМПС № ********* и два бр. регистрационни табели ***, е материално и процесуално законосъобразна и съответна на целта на закона.
Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.К., ЕГН **********,*** срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1670-000094/09.10.2019 г. по чл. 171 т. 2а б. „а“ от Закона за движението по
пътищата, издадена от Н.РУ - Сливен при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
365 дни, с отнемане на СРМПС № ********* и два бр. регистрационни табели ***, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия: