№ 98
гр. В., 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20231420101145 по описа за 2023 година
Ищецът „АКПЗ” АД, ЕИК: ** e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение Й. С. Т. за следните суми: 1500,00 лв. – главница
дължима до погасяване на задължение по договор за паричен заем № **, сключен на
08.07.2021 г. между „ИАМ“ АД и длъжника и договор за предоставяне на гаранция с №
** сключен на 08.07.2021 г. между „Ф.Б“ ЕООД и длъжника ; сумата от 344,52 лв. -
договорна лихва за периода от 07.08.2021 г. до 03.07.2022 г.; сумата от 153,27 лв. –
мораторна лихва, за периода от 08.08.2021 г. до 24.01.2023 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.02.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски по делото 39,96 лв . – държавна такса и сумата от 50,00 лв.
- юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение с № 290 от 2023 г. е връчена на длъжника чрез залепване
на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като след указание до заявителя,
последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед
за изпълнение.
Ищецът твърди, че обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за
изпълнение, е подписан Договор за паричен заем № **, сключен на 08.07.2021 г.,
между Й. С. Т. /Заемател/ и “ИАМ” АД /Заемодател/, по силата на който е отпуснат
кредит в размер на 1500 лв., сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, както и Договор за поръчителство от 08.07.2021 г. между Й. С.
Т. /Потребител/ и „Ф.Б“ ЕООД /Поръчител/.
1
Посочва се, че Й. С. Т. не е изпълнила договорното си задължение да върне
заемната сума съгласно условията на договора за паричен заем, поради което на
01.08.2022 г. Заемодателят „ИАМ“ АД е отправил искане в писмен вид за изпълнение
на целия дълг от солидарно задълженото дружество- гарант „Ф.Б“ ЕООД, което
представям с исковата молба. Вследствие на това Дружеството-гарант „Ф.Б“ ЕООД, е
заплатило дължимата сума в пълен размер на 1980.49 лв. към „ИАМ“ АД на 01.08.2022
г„ като прилагам доказателство за направеното плащане. След това, съгласно клаузите
от Договора за предоставяне на гаранция, дружеството-гарант е встъпило в правата на
удовлетворения кредитор - „ИАМ“ АД, и от този момент за него възниква правен
интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Заемателя.
На основание сключения Договор за предоставяне на гаранция, потребителят
дължи законната лихва върху заплатената от поръчителя сума.
Навеждат се твърдения, че на 02.03.2020 г. е сключен Рамков договор за Покупко-
продажба вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 01.08.2022 г. между
„АКПЗ“ ООД, ЕИК (цесионер) и „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК: **, (цедент), по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „АКПЗ” ООД (правоприемник на което е „АКПЗ“
АД, с ЕИК: **, считано от 25.11.2022 г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
„Ф.Б“ ЕООД е упълномощило „АКПЗ“ ООД, в качеството си на цесионер по
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от името на цедента и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия.По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на
03.08.2022 г. до Й. С. Т. е изпратено от страна на “Ф.Б“ ЕООД, чрез „АКПЗ“ ООД
уведомително писмо за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за
доставяне на посочения в договор за паричен заем постоянен адрес.
Въз основа на изложеното се твърди, че ищцовото дружество е придобило
вземанията от „Ф.Б“ ЕООД. Правният интерес на „АКПЗ“ АД от предявяване на
исковете произтича от това, че Й. С. Т. не е изпълнила задълженията по договора за
заем и по договора за предоставяне на гаранция. Поради това неизпълнение „Ф.Б“
ЕООД е погасило задълженията на Й. С. Т. по договора за кредит към „ИАМ“ АД и в
следствие на това е встъпило в неговите права на първоначален кредитор на основание
чл. 146, ал. 1 от ЗЗД. След като поръчителят е платил дълга, въз основа на договора за
поръчителство Й. С. Т. дължи заплащане на възнаграждение на Ф.Б ЕООД.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство. Претендира направените по делото разноски.
В срочно подаден отговор по реда на чл.131 ГПК, назначеният особен
представител на ответника оспорва исковете по основание и размер.Твърди, че
договора за цесия не обвързва ответника, тъй като за същата не е надлежно уведомен.
Сочи се, че договора за кредит е недействителен, поради неспазване на изисквания на
2
ЗПК, подробно посочени в отговора. Прави се искане за откриване на производство по
чл.193 от ГПК по отношение на авторството на подписите положени в Договор за
паричен заем № ** от 08.07.2021 г., ведно с погасителен план към него и Договор за
предоставяне на гаранция № ** от 08.07.2021 г. по отношение подписа на
"Заемополучател" и "Потребител", като твърди, че тези подписи не са положени от
ответницата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е прието ч. гр. д. № 290/2023г. по описа на Районен съд – В..
Представен е в оригинал Договор за паричен заем № **, сключен на 08.07.2021 г.,
между Й. С. Т. /Заемател/ и “ИАМ”АД /Заемодател/.Договорът е сключен при следните
параметри: размер на кредита 1 500.00 лева, лихвен процент в размер на 40,00 %,
годишен процент на разходите в размер на 49,03 %. В договора е обективиран
погасителен план, съгласно който кредитът следвало да бъде изплатен на 12 месечни
вноски в размер на 153.71 лева всяка, с падеж на първата вноска 07.08.2021 г. и падеж
на последната вноска 07.08.2021 г.
В чл. 4 от договора за потребителски кредит е предвидено, че в 3- дневен срок от
датата на сключване на договора заемателят се задължава да предостави на
заемодателя някое от посочените в разпоредбата обезпечения.
От представеня от ищеца в оригинал е и Договор за предоставяне на гаранция с №
** от датата на договора за паричен заем, сключен между заемателя Й. С. Т. и „Ф.Б“
ЕООД се установява, че на основание чл. 4, т. 3 от Договор за паричен заем № ** на
08.07.2021 г. между ”Ф.Б" ЕООД, в качеството му на гарант и Й. С. Т. - Потребител е
сключен Договор за предоставяне на гаранция. Основните параметри на Договора за
предоставяне на гаранция № ** са както следва: В чл.3.1 е уговорено, че за поемане на
задължението по чл. 1, потребителят дължи възнаграждение на Гаранта в размер на
759.48 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които съвпада с падежите на
вноските по договора за паричен заем. Потребителят заплаща възнаграждението по
начините , установени в Договора за паричен заем, за плащане на задълженията на
Потребителя по Договор за паричен заем. Отразено е също, че „ИАМ” АД е овластено
да приема вместо Гаранта изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на
възнаграждението по този договор, съгласно ал.1 на настоящия член и всички други
вземания на Гаранта по този Договор. В случай, че платената по този начин сума е
недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на Потребителя към ” ИАМ”
АД и на задължението на Потребителя към Гаранта по този Договор, с внесената сума
се погасяват с приоритет задълженията към Гаранта. В чл. 8 е уговорено, че в случай
на пълно предсрочно погасяване на задълженията на Потребителя по Договора за
3
паричен заем, Потребителят заплаща на Гаранта възнаграждение за съответния период,
от влизане в сила на настоящия договор до момента на връщане на главницата и
заплащане на лихвата към момента на предсрочното погасяване по Договора за
паричен заем.
От особения представител на ответника е отправено искане за откриване на
производство по чл.193 от ГПК по отношение на авторството на подписите положени в
Договор за паричен заем № ** от 08.07.2021 г., ведно с погасителен план към него и
Договор за предоставяне на гаранция № ** от 08.07.2021 г. по отношение подписа на
"Заемополучател" и "Потребител", като се твърди, че тези подписи не са положени от
ответницата. В резултат на това в проведеното на 19.12.2023 г. открито съдебно
заседание, съдът на основание чл.193 ГПК е открил производство по оспорване
истинността /подписите на ответника Й. С. /, положени в Договор за паричен заем №
** от 08.07.2021 г., ведно с погасителен план към него и Договор за предоставяне на
гаранция № ** от 08.07.2021 г. по отношение подписа на "Заемополучател" и
"Потребител", като е указал на основание чл. 193, ал. 3 ГПК, че в тежест на ответника
по делото Й. С. е да установи неистинността на оспорените подписи. Във връзка с
разпределената доказателствена тежест по искане на ответника е назначена съдебно –
почеркова експертиза, на разноски на ищеца по делото, съобразно чл.29, ал.3 ГПК, с
вещо лице П. М..В заключението на вещото лице, прието от съда като компетентно и
обективно изготвено, не оспорено от страните по делото, е отразено, че подписите,
положени в Договор за паричен заем № ** от 08.07.2021 г., ведно с погасителен план
към него и Договор за предоставяне на гаранция № ** от 08.07.2021 г. по отношение
подписа на "Заемополучател" и "Потребител" са изпълнение от Й. С. Т..Въз основа на
това съдът приема, че оспорването автентичността на подписите по реда на чл.193 от
ГПК от страна на ответника е неуспешно проведено.
Представено като доказателство по делото е и платежно нареждане от 02.08.2022
г., от което се установява, че на същата дата ”Ф.Б" ЕООД е наредило заплащане на
сумата от 1980.49 лева в полза на „ИАМ” АД, като в основанието за превода е
посочено - кредит № **.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана съдебно –
счетоводна експертиза. В заключението на вещото лице е посочено, че от страна на
заемателя Й. С. Т. няма платени суми за погасяване на задълженията по
претендираните вземания за главница и договорна лихва, разходи и такси за
извънсъдебно събиране, възнаграждение за поръчителство, лихва за просрочие и
законна лихва за забава. Вещото лице е изчислило също, че размерът на неплатените от
ответника суми по Договора за паричен заем № **/08.07.2021 г. и по Договора за
гаранция № **/08.07.2021 г. по пера са както следва:Главница - сума в размер на 1
500.00 лева; Договорна лихва - сума в размер на 344.52 лева за периода от датата на
4
първата вноска 07.08.2021 до 03.07.2022 г - датата на последната вноска;
Възнаграждение за гаранционна сделка(поръчителство) - сума в размер на 759.48 лева;
Разходи за събиране на вземането - сума в размер на 60.00 лева; Лихва за просрочие -
сума в размер на 75.97 лева, както и законна лихва за забава върху непогасената
главница - сума в размер на 70.83 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и обективно
изготвено, което не е оспорено от страните по делото.
Представен като доказателство по делото е и Рамков договор за Покупко-
продажба вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 01.08.2022 г. между
„АКПЗ“ ООД, (цесионер) и „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК: **, (цедент), по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „АКПЗ” ООД (правоприемник на което е „АКПЗ“
АД, с ЕИК: **, считано от 25.11.2022 г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Представено по делото е и Приложение № 1 към договора от
01.08.2022 г., от което се установява, че именно вземането на цедента към ответника Т.
е прехвърлено на цесионера – ищец в настоящото производство
Установи се също, че „Ф.Б“ ЕООД е упълномощило „АКПЗ“ ООД, в качеството
си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от името на цедента и за
своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.По реда на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД на 03.08.2022 г. до Й. С. Т. е изпратено от страна на “Ф.Б“ ЕООД, чрез „АКПЗ“
ООД уведомително писмо за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за
доставяне на посочения в договор за паричен заем постоянен адрес.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 290 /2023 г. по описа на Районен съд – В. се установява,
че в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 178 от 03.02.2023 г. за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за следните суми: 1500,00 лв. – главница
дължима до погасяване на задължение по договор за паричен заем № **, сключен на
08.07.2021 г. между „ИАМ“ АД и длъжника и договор за предоставяне на гаранция с №
** сключен на 08.07.2021 г. между „Ф.Б“ ЕООД и длъжника ; сумата от 344,52 лв. -
договорна лихва за периода от 07.08.2021 г. до 03.07.2022 г.; сумата от 153,27 лв. –
мораторна лихва, за периода от 08.08.2021 г. до 24.01.2023 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.02.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски по делото 39,96 лв . – държавна такса и сумата от 50,00 лв.
- юрисконсултско възнаграждение.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК и на ищцовото дружество са дадени указания да предяви иск за установяване на
вземането си, във връзка с които е подал исковата молба, по която е образувано
настоящото производство.В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това
5
е подадена настоящата искова молба.
По изложените по – горе съображения, съдът приема, че установителните искове
по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок.
По основателността на предявените искове, съдът приема следното:
От представения по делото в оригинал договор за паричен заем № ** е видно, че
между ответникът и „ИАМ“ АД - кредитор е възникнало облигационно
правоотношение по силата на сключен между тях договор за кредит, въз основа на
който кредиторът е предоставил на ответника сумата от 1500.00 лева, а последният се
задължили да я върне, ведно с дължимите такси и лихви съобразно обективирания в
договора погасителен план.
От представените по делото доказателства се установя, че ищецът е предал сумата
на кредитополучателя. Установява се, че сумата реално е предадена на
кредитополучателя, като съгласно чл.3 от договора, с полагането на подписа си върху
настоящия договор, лицето посочено като кредитополучател удостоверява, че е
получило посочената сума.
Както бе споменато по – горе в решението, от особения представител на
ответника е отправено искане за откриване на производство по чл.193 от ГПК по
отношение на авторството на подписите положени в Договор за паричен заем № ** от
08.07.2021 г., ведно с погасителен план към него и Договор за предоставяне на
гаранция № ** от 08.07.2021 г. по отношение подписа на "Заемополучател" и
"Потребител", като се твърди, че тези подписи не са положени от ответницата. В
резултат на това в проведеното на 19.12.2023 г. съдът на основание чл.193 ГПК е
открил производство по оспорване истинността /подписите на ответника Й. С. /,
положени в Договор за паричен заем № ** от 08.07.2021 г., ведно с погасителен план
към него и Договор за предоставяне на гаранция № ** от 08.07.2021 г. по отношение
подписа на "Заемополучател" и "Потребител", като е указал на основание чл. 193, ал. 3
ГПК, че в тежест на ответника по делото Й. С. е да установи неистинността на
оспорените подписи. Във връзка с разпределената доказателствена тежест по искане на
ответника е назначена съдебно – почеркова експертиза, на разноски на ищеца по
делото, съобразно чл.29, ал.3 ГПК, с вещо лице П. М..В заключението на вещото лице,
прието от съда като компетентно и обективно изготвено, не оспорено от страните по
делото, е отразено, че подписите, положени в Договор за паричен заем № ** от
08.07.2021 г., ведно с погасителен план към него и Договор за предоставяне на
гаранция № ** от 08.07.2021 г. по отношение подписа на "Заемополучател" и
"Потребител" са изпълнение от Й. С. Т.. Въз основа на това съдът приема, че
оспорването автентичността на подписите по реда на чл.193 от ГПК от страна на
ответника е неуспешно проведено. Поради това съдът приема, че договорите са
подписани от кредитополучателя, както и че договорът служи като разписка за
6
предадената сума.
Установи се също извършената цесия между дружеството гарант, в качеството му
на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер, както и че последният е упълномощен
от цедента да уведоми длъжниците за извършената цесия. Съдът приема и че
извършената цесия е надлежно съобщена на длъжника с връчване на копие от исковата
молба и приложенията към нея. В.т.см. Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о, съгласно които,
ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда,
като факт от значение за спорното право.
По релевираните от страна на процесуалния представител на ответника
възражения за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК, съдът
намира следното:
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда
принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип
на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основание
за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/;
3./ е налице противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по
т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС
и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК /приложим към процесното правоотношение/- въз
основа на договор за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата
и съдържанието на договора. Съгласно нормата на чл. 22 Закон за потребителския
7
кредит /ЗПК/ (Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) ,когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Установи се по делото, че на основание чл. 4, т. 3 от Договор за паричен заем №
№ ** от 08.07.2021 г. между ” Ф.Б" ЕООД , в качеството му на гарант и Й. С. Т. -
Потребител е сключен Договор за предоставяне на гаранция № **. Основните
параметри на Договора за предоставяне на гаранция № ** са както следва: В чл.3.1 е
уговорено, че за поемане на задължението по чл. 1, потребителят дължи
възнаграждение на Гаранта в размер на 759.48 лева, платимо разсрочено на вноски,
всяка от които в размер на 63.29 лева, дължими и съвпадащи с падежа на всяка отделна
вноска по договора за паричен заем.
Отразено е също, че „ИАМ” АД е овластено да приема вместо Гаранта
изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по този
договор, съгласно ал.1 на настоящия член и всички други вземания на Гаранта по този
Договор. В случай , че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на
изискуемите задължения на Потребителя към ” ИАМ” АД и на задължението на
Потребителя към Гаранта по този Договор, с внесената сума се погасяват с приоритет
задълженията към Гаранта. В чл. 8 е уговорено, че в случай на пълно предсрочно
погасяване на задълженията на Потребителя по Договора за паричен заем,
Потребителят заплаща на Гаранта възнаграждение за съответния период, от влизане в
сила на настоящия договор до момента на връщане на главницата и заплащане на
лихвата към момента на предсрочното погасяване по Договора за паричен заем.
Във връзка с анализираните два договора, следва да се съобрази следното:
въпреки че всеки един от посочените два договори формално да представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
кредитора на гаранция по кредита /без всякаква друга възможна алтернатива/ в 3-
дневен срок от датата на сключване на договора за кредит, както и с изричната
уговорка за изплащане на възнаграждението за издаване на гаранцията, ведно с
основното задължение по кредита. По изложените съображения съдебният състав
намира, че по отношение преценката относно действителността на процесния договор
за предоставяне на гаранция следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД,
както и ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице е потребител по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Видно от представения погасителен план по договора за поръчителство е, че
падежа на уговореното възнаграждение, дължимо от ищеца в месечен размер от по
63.29 лева съвпада с падежа на всяка погасителна вноска по кредита, тоест уговорено е
като част от погасителната вноска, която кредитополучателят следва да заплати на
8
кредитодателя „ИАМ” АД. Съдът счита, че уговореното в чл.3 от договора за
предоставяне на гаранция задължение за заплащане на възнаграждение не поражда
права и задължения за страните, тъй като накърнява добрите нрави и води до неговата
нищожност.
С оглед изложените съображения съдът следва да обоснове извода, че чрез
сключването на този договор за предоставяне на гаранция се цели заобикаляне на
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за предоставяне на гаранция се
уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на
кредитодателя „ИАМ” АД По този начин се цели едно допълнително оскъпяване на
договора за заем, допълнително възнаграждение за кредитодателя, което е уговорено
по друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която
предвижда, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. В самия договор
за потребителски кредит е посочено, че размерът на ГПР възлиза на 49.03 %, но в
същия не е включено възнаграждението за гаранция, възлизащо на месечната сума от
по 63.29 лева, съобразно нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. От изложеното става ясно,
че действителния ГПР надвишава императивно заложения максимум в чл.19, ал. 4 от
ЗПК, тоест надвишава 50 %.
Следва да се има предвид и че от извършена служебно справка в Търговски
регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ф.Б“
ЕООД е кредитодателят „ИАМ“ АД. Следователно се касае за хипотеза на „свързани
лица“ по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ТЗ. За да бъдат осигурени ефективни средства за
защита на потребителите, е необходимо при наличие на няколко договора, които са
сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в
отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от
друго, а като една обща икономическа дейност. Тоест, при множество правоотношения
със свързани лица или между такива трябва да се гледа на отделните правоотношения
като на едно единно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната
защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните
правила на закона и добрите нрави. Въз основа на изложените от ищеца фактически
обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани
лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство
представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото
оскъпяване на договора за кредит – аргумент чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод
следва от дефинитивната разпоредба на §1, т. 1 ДР на ЗПК, според която „Общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
9
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че сключеният договор не
отговаря и на изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, в която норма е посочено, че
договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.В договора
най – общо е посочено, че ГПР е в размер на 49,03 % , но не е посочено от кои
компоненти/ РАЗХОДИ/ на конкретния договор е формиран.
По изложените съображения, сключеният договор за потребителски кредит се
явява недействителен по смисъла на чл. 22 Закон за потребителския кредит, тъй като
не отговарят на посочените по – горе императивни изисквания на ЗПК. Последиците от
тази недействителност е уредена в разпоредбата на чл. 23 ЗПК - когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тоест всички
извършени плащания от ответника по кредита се отнасят към дължимата главница.От
приетото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза се установи, че
от страна на заемателя Й. С. Т. няма платени суми за погасяване на задълженията по
претендираните вземания за главница и договорна лихва, разходи и такси за
извънсъдебно събиране, възнаграждение за поръчителство, лихва за просрочие и
законна лихва за забава.Чистата стойност по кредита / главница / е уговорена в размер
на 1500.00 лева.Следователно, предявеният иск за главница ще бъде уважен изцяло
така, както и заявен от ищеца.
Предвид изложените последици от обявяване недействиетлността на договора,
като неоснователни следва да бъдат отхвърлени искът за възнаградителна лихва и
акцесорната претенция за мораторна лихва.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал.1 и 3 от ГПК, право на разноски
възникват както за ищеца, така и за ответника.
Ищецът е доказал извършени разноски в настоящото производство в общ размер
от на 2220.04 лева, от които: 700.00 лева – депозит за експертизи, 300.00 лева – депозит
за назначения особен представител на ответника, 120.04 лева – заплатена държавна
такса, както и сумата от 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, определено от съда съгласно чл.78, ал.8 ГПК. Съразмерно с уважената
10
част на исковите претенции, на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на
1666,87 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от
длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно
разноските отпада. За производството по ч.гр.д. № 290/ 23 г. по описа на РС – гр. В.
ищецът е претендирал и доказал разноски в общ размер на 89.96 лева, от които 39.69
лева държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с
уважената част на исковите претенции, на ищеца следва да бъде присъдена сума в
размер на 67,54 лева.
Ответникът не е доказал извършване на разноски в настоящото производство,
поради което такива не му се следват.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК , че Й. С. Т., ЕГН: **********
ДЪЛЖИ на „АКПЗ” АД, ЕИК: **, сумата от 1500,00 лева, представляваща непогасена
главница по договор за паричен заем № **, сключен на 08.07.2021 г. между „ИАМ“ АД
и длъжника Й. С. Т. и договор за предоставяне на гаранция с № ** сключен на
08.07.2021 г. между „Ф.Б“ ЕООД и длъжника, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 02.02.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 178 от 03.02.2023 г.
по ч.гр.д. № 290/2023 г. по описа на РС – гр. В., ГО, I състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АКПЗ” АД, ЕИК: ** срещу Й. С. Т., ЕГН:
********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумата от
344,52 лева - договорна лихва за периода от 07.08.2021 г. до 03.07.2022 г., както и
сумата от 153,27 лева – мораторна лихва за периода от 08.08.2021 г. до 24.01.2023 г., за
които суми е издадена Заповед № 178 от 03.02.2023 г. по ч.гр.д. № 290/2023 г. по
описа на РС – гр. В., ГО, I състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й. С. Т., ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „АКПЗ” АД, ЕИК: ** сумата от 1666,87 лева - разноски в
производството по гр. дело № ** по описа на РС В., съразмерно с уважената част на
исковите претенции, както и сумата от 67,54 лева - разноски за заповедното
11
производство по ч.гр.д. № 290/2023 г. по описа на РС – гр. В., ГО, I състав, съразмерно
с уважената част на исковите претенции.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. В. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
12