№ 2142
гр. Варна, 08.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Елена Ян. П.
като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20253100500076 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.423 ГПК
Постъпило е възражение по реда на чл. 423 ГПК с вх. № 260242/19.11.2024 г. ДРС –
Регистратура, изпратено чрез ЕПЕП на 18.11.2024 г., от Е. Д. М., ЕГН**********, с. Кипра,
общ. Девня, чрез адв. К. Т., ВАК, с което е поискано приемане на възражение срещу заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение № 28, издадена по ч.гр.д.№ 49/20220г. по
описа на Районен съд-гр. Девня в полза на кредитора “Банка ДСК“ЕАД ЕИК *********.
Молителят излага, твърдения, за това, че след смъртта на баща си се е свързал с
адвокат К. Т., за да бъде извършена справка за имущественото му състояние и уреждане на
наследствени въпроси, поради това, че не се е прибирал в Р България, тъй като обичайното
му местопребиваване повече от 5 години е в Германия. След извършена справка от страна на
адвокат Т. било установено, че върху имуществото оставено му в наследство е наложена
възбрана от ЧСИ С. и има образувано дело под номер 49/2020 г. по описа на Девненски
районен съд. След направена справка в деловодството на ЧСИ Д. С. на 16.10.2024г.,
молителя за пръв път бил узнал за издадената заповед по образуваното частно гражданско
дело. Твърди се, че молителя М. е бил лишен от възможността да оспори процесното
вземане, тъй като Заповедта не му е била връчена редовно. В тази насока излага аргументи,
като сочи, че поканата за доброволно изпълнение не е връчена редовно, като сочи, че адреса
по лична карта за връчване на книжа е различен от този на който е осъществено връчването.
Отделно от това, твърди, че връчването е било осъществено на лице, което се е задължило да
стори това, но поради влошено здравословно състояние и последвала смърт не го е
направил. Отправя искане до съда, да бъде прието възражението по реда на чл.423 ГПК и
същото да бъде разгледано по същество.
Препис от възражението на длъжника е бил връчен на кредитора – заявител в
заповедното производство „Банка ДСК“ АД. В законоустановения срок е подаден писмен
отговор от „Банка ДСК“АД, ЕИК *********, чрез пълномощника М. П. Д.. Считат за
недоказани така изложените във възражението твърдения. В тази насока сочи, че длъжника е
бил наясно с предприетите спрямо него действия преди 28.08.2024г., поради наличие на
приложено по изпълнителното дело, пълномощно издадено от молителя в полза на адв. Т.
на дата 05.08.20274г. По същество изразяват становище за редовно връчване по реда на
чл.46 ГПК. Доразвиват становището си позовавайки се на разпоредбите на чл.43,ал.1 и
чл.46,ал. 2 ГПК. Отделно от това, се сочи, че към датата на връчване на поканата за
доброволно изпълнение не може да се направи извод, за това, че Е. М. е имал обичайно
местопребиваване в Германия. Иска се, да бъде отхвърлено оправеното по реда на чл.423
1
ГПК възражение, като недопустимо и неоснователно. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на
молителя, счита възражението за основателно и доказано. Сочи, че от събраните
доказателства, вкл. и гласни такива, молителят не е влизал в Р България и не е могъл да
узнае за воденото срещу него изпълнително производство, като не е получил своевременно
книжата, доколкото той има обичайно местопребиваване на територията на Република
Германия. Процесуалният представител на насрещната страна счита искането за
недопустимо и неоснователно. Излага аргументи за редовно връчена покана за доброволно
изпълнение, тъй като е връчена на пълнолетен член на семейството, което се е задължило да
предаде книжата. В заключение посочва, че смъртта на бащата е настъпила близо две
години след получаване на поканата, което предполага, че за този период, молителят следва
да е узнал за тях.
По допустимостта на производството:
Възражението е подадено от надлежна страна, а именно лице, срещу което е
постановена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Длъжникът сочи, че е узнал за
издадената заповед за изпълнение на 16.10.2024 г. Възражението е подадено чрез ЕПЕП чрез
пълномощника на молителя- адв. К. Т. на 18.12.2024г. От приетия като доказателство по
делото заверен препис от материалите по изпълнително дело № 20208930400212/ л.131/ по
описа на ЧСИ Д. С.-С. се установява, че с изрично заявление от адв. Т., като пълномощник
на молителя М., същата се е запознала реално с образуваното изпълнително дело на
16.10.2024г. Поради липсата на преки доказателства за противното, съдът намира срока за
подаване на възражението по чл. 423 от ГПК за спазен, поради което същото е допустимо и
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед № 28/22.01.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, Районен съд- Девня в проведено на 22.01.2020г. разпоредително
заседание по ч.гр.д. № 49/2020г., е разпоредил длъжниците Е. Д. М. ЕГН ********** и Н. Д.
М. ЕГН ********** солидарно да заплатят в полза на кредитора “Банка ДСК „ЕАД ЕИК
********* сума в размер на 16 291.44 лева, от която 13924.44 лева- дължима по главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2017г., и 2185.87 лева- дължима
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.11.2018г. до 16.12.2019г.вкл., 52.87 лева-
размер на обезщетение за забава от 06.12.2018г. до 16.12.2019г., 7,73 лева- размера на
законната лихва за периода 17.12.2019г. до 19.12.2019г.вкл. и 120 лева- дължими разходи при
изискуем кредит , ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението-19.12.2019г. до окончателното и плащане, както и сумата 375.83
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 325.83 лева внесена д.т. и 50.00
лева юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78,ал.8 от ГПК и чл.26 НЗПП за защита по
заповедно производство. Със съобщение по реда на чл.418,ал.6 ГПК, на длъжника Е. Д. М. е
изпратена покана за доброволно изпълнение, във връзка с образувано ИД № 212/2020г. по
описа на ЧСИ Д. С.-С.. Копие от поканата за доброволно изпълнение с изх.№
987/21.01.2021г., е изпратена до адрес с. Кипра, общ. Девня, като същата е получена на
10.02.2021г. от Д. М. – баща на молителя Е. М..
По делото е представена и приета справка от ОД на МВР- Варна, видно от която за
периода 01.01.2020 до 05.03.2025г. Е. М. има регистрирано излизане от РБ през Аерогара
Варна на 22.07.2020г. От представената и приета справка извършена от ЧСИ Д. С., се
установява, че към дата 05.06.2024г. Е. М. е с регистриран постоянен и настоящ адрес –с
.Кипра, общ. Девня.
По делото са ангажирани гласни доказателства допуснати пред настоящата
инстанция чрез разпит на св. Б. Б.. Съдът кредитира напълно гласните доказателства, като
прие същите за непротиворечиви, пълни логични, изградени на база лични възприятия, и
неопровергани от насрещната страна. От същите се установява, молителят живее в
Германия от седем години, като същият се е прибирал в Р България два пъти от който
последният за смъртта на баща си. Свидетелката заявява, че молителя М. и неговият баща не
2
са поддържали контакт, като тя лично е полагала грижи за болния си вуйчо. Заявява, че
писма и покани не е виждала.
Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от
възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение в
срока по чл. 414 ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от
узнаването на заповедта за изпълнение. Визираният в нормата срок е преклузивен и
неспазването му има за последица процесуалната недопустимост на производството по чл.
423 ГПК. В настоящият случай подаденото от Е. М. възражение се основава на твърдения за
наличието на две самостоятелни обстоятелства това по чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, като
се твърди се, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, както и че не му е
била връчена лично, а към онзи момент той не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Република България.
По отношение на първото основание по чл .423,ал.1 ,т. 1 ГПК
Според правилото на чл. 43 от ГПК съобщението се връчва лично или на друго лице.
Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице,
което е съгласно да го приеме /чл. 46, ал. 1 от ГПК/. Друго лице може да бъде всеки
пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или
съответно работодател на адресата /чл. 46, ал. 2 от ГПК/.От доказателствата по делото се
установява, че съобщението е изпратено на постоянния и настоящия адрес на длъжника, и е
получено от пълнолетно лице от неговите домашни/ баща на длъжника/. В заповедта и в
съобщението за нейното връчване е изписан правилния адрес и посещението на този адрес е
удостоверено официално от връчителя. Лицето, чрез което става връчването, се е подписало
в разписката със задължение да предаде съобщението на адресата. В случая, видно от
извършеното от длъжностното лице официално удостоверяване съобщението е връчено на
Д. Р., с отбелязване от длъжностното лице: „баща“. Установено е, че същият е пълнолетен, а
отбелязването в съобщението „баща“ кореспондира с останалите събрани по делото
доказателства. От изложеното е видно, че не се касае за ненадлежно връчване на заповедта.
Напротив, изискванията за редовност са изпълнени точно и с приемането на книжата от Д. Р.
със задължение да ги предаде се смята, че връчването е извършено на адресата (чл. 46, ал. 4
от ГПК), или изводът, че хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК не налице.
По отношение на второто основание по чл .423,ал.1 ,т. 2 ГПК
Основателно се явява становището на длъжника за осъществяване на хипотезата
визирана чл.423, ал.1, т.2от ГПК. В чл. 48, ал. 7 КМЧП е дадено легално определение на
понятието "обичайно местопребиваване", според което под обичайно местопребиваване на
физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее,
без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на
лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Според настоящият
съдебен състав, от събраните по делото писмени и гласни доказателства непротиворечиво се
установява, че длъжникът е напуснал страната на 22.07.2020 г., като се е установил
преимуществено да живее и работи в Германия, като обичайното местопребиваване на
длъжника се е изместило извън пределите на Република България. В подкрепа на този извод,
се явяват и дадените показания на св. Б.. Обстоятелството, че длъжника има регистриран
постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, не следва да бъде
приравнено на местоживеене на лицето. Нещо повече, българските граждани не могат да
отменят регистрацията си по постоянен адрес и за тях винаги остава задължението да
поддържат този адрес. С оглед на горното, настоящият съдебен състав, приема, че към
датата на връчване процесната заповед за изпълнение на длъжника, същият е имал
обичайно местопребиваване извън територията на Република България.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ с вх. № 260242/19.11.2024г. депозирано от ., от Е. Д.
М., ЕГН**********, с. Кипра, общ. Девня, чрез адв. К. Т., ВАК против Заповед №
28/22.01.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК, с която Районен съд- Девня е разпоредил длъжникът Е. Д. М. ЕГН **********
солидарно да заплати в полза на кредитора “Банка ДСК „ЕАД ЕИК ********* с Н. Д. М.
ЕГН **********, сума в размер на 16 291.44 лева, от която 13924.44 лева- дължима по
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2017г., и 2185.87 лева-
дължима договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.11.2018г. до 16.12.2019г.вкл.,
52.87 лева- размер на обезщетение за забава от 06.12.2018г. до 16.12.2019г., 7,73 лева-
размера на законната лихва за периода 17.12.2019г. до 19.12.2019г.вкл. и 120 лева- дължими
разходи при изискуем кредит , ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението-19.12.2019г. до окончателното и плащане,
както и сумата 375.83 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 325.83
лева внесена д.т. и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78,ал.8 от ГПК и
чл.26 НЗПП за защита по заповедно производство.
ОБЕЗСИЛВА СЛУЖЕБНО на основание чл. 423, ал. 3, изр. 4 във вр. чл. 411, ал.
2, т. 5 от ГПК, Заповед за изпълнение № 28/22.01.2020 г., издадена на основание чл. 417 от
ГПК по ч. гр. д. № 49/2020 г. по описа на Варненски районен съд, гражданско отделение и
издадения въз основа на нея ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ на 22.01.2020г, В ЧАСТТА относно
длъжника Е. Д. М., ЕГН**********.
ИЗПРАЩА делото на ВРС за даване на указания към заявителя по чл. 415, ал.
1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4