РЕШЕНИЕ
№ 1542 дата 11 ноември 2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти
състав,
в публично заседание на 12 октомври
2020г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: ………………..…...
разгледа адм. дело № 3128 по
описа за 2019г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във вр. с чл.215 от ЗУТ.
Предмет на оспорване е вписана на
09.02.2011г. на основание чл.154, ал.1 от ЗУТ забележка към Разрешение за
строеж № 89/30.09.2009г., съгласно одобрен на 09.02.2011г. проект за строеж
„Апартаментен хотел с открит лоби бар и жилищна сграда със заведение за
обществено хранене тип бистро – промяна по време на строителството“ в УПИ ІV-558 и V-558, кв.65
(61056.501.472 и 61056.501.471) по плана н с.Равда.
Заповедта се оспорва от Д.Г.В. ***,
която посочва, че като собственик на имота е възложител по издаденото
Разрешение за строеж № 89/30.09.2009г., но не е подавала искане за изменение на
одобрения инвестиционен проект, нито нотариално заверена декларация за съгласие
за такова изменение. Възразява, че забележката е била издадена при съществено
нарушение на нормите на закона, с което се засягат нейните права и интереси
като собственик на имота.Твърди, че за забележката към разрешението за строеж
не е била уведомена, като заверен препис от нея е получила на 10.12.2019г. след
изрична молба до главния архитект на Община Несебър. Иска се забележката да
бъде прогласена за нищожна, алтернативно – да бъде отменена като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателката
се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея
основания, претендира разноски, както и представя допълнителни писмени бележки.
Ответникът – главен архитект на Община
Несебър не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна „ТНЖ ГРУП“
ЕООД се представлява от пълномощник, който счита жалбата за процесуално
недопустима за разглеждане поради просрочие на оспорването, алтернативно –
счита жалбата за неоснователна, също претендира присъждане на разноски.
Заинтересованите страни А. В. К., С.Г.К., Г. Ю. К., Д.Г.К., Н.И.М., Л.И.Т.,
„Кондор строй“ ЕООД, „Енергия техноинвест“ ЕООД, не се явяват и не се
представляват.
Жалбата е подадена от заинтересована
страна по смисъла на чл.149, ал.2, т.1, във вр. с чл.154, ал.5 от ЗУТ.
По отношение спазването на срока за
обжалване, което обуславя обхвата на съдебния контрол – за законосъобразност
и/или за нищожност, съдът отбелязва следното: Видно от изпратеното от
административния орган писмо вх.№ 1700/17.02.2020г. в Община Несебър не са
открити данни за уведомяване на жалбоподателката за нанесената забележка в
разрешението за строеж. По делото обаче са налични писмени доказателства, които
свидетелстват, че жалбоподателката В. е узнала в предходен момент за
извършената промяна по време на строителството, обективирана в процесната
забележка. До жалбоподателката е била изпратена нотариална покана от
28.05.2019г. за съставяне и подписване на констативен акт за установяване
годността на приемане на строежа, разрешен с издаденото РС № 89/30.09.2009г.,
като видно от съставения за целта Констативен протокол от 03.06.2019г.
жалбоподателката е отказала да подпише представения акт, като е посочила, че са
били направени драстични промени от първоначалния проект без нейно съгласие.
Също така, Д.В. е била жалбоподателка и по адм.дело № 2860/2017г. на
Административен съд Бургас, по което, в с.з. на 17.01.2018г., като
доказателство по делото е било представено издаденото РС № 89/30.09.2009г., съдържащо процесната
забележка, като видно от съдебния протокол страната не е присъствала на това
заседание, но след приключване на делото, с молба от 30.07.2020г. е поискала да
й бъде предоставено копие на цялото дело, което е получила на 04.08.2020г.
Аналогично, по адм.дело № 2863/2017г., също е било представено процесното
разрешение за строеж, като жалбоподателката е получила копие от цялото дело на
04.08.2020г.
С оглед горните фактически констатации
следва да се приемат за възможни два предходни момента на узнаване на
издадената забележка към РС № 89/30.09.2009г. – 03.06.2019г. или 04.08.2020г.
Към която и от двете дати да се приложи нормата на чл.149, ал.1 или нормата на
чл.140 от АПК, след като жалбата е подадена на 20.12.2019г., то следва да се
приеме, че е депозирана извън законовите срокове, вкл. удължените такива. Макар
органът да не е съобщил на жалбоподателката за издадената забележка към
разрешението за строеж, данните сочат, че тя е узнала за нея, респ. за нейното
съдържание най-късно на 04.08.2020г., което обстоятелство съдебната практика
приема, че поставя началото на течението на срока за обжалване - Решение №
9823/01.07.2011г. по адм.дело № 3559/2011г. на ВАС, Определение № 2221/27.02.2015г.
по адм.дело № 2250/2015г. на ВАС, Решение № 9197/26.06.2012г. по адм.дело №
14683/2011г. на ВАС и др.
На основание изложеното следва да се
приеме, че жалбата против законосъобразността на издадената забележка от
09.02.2011г. към РС № 89/30.09.2009г. е подадена извън установения срок, поради
което настоящият съдебен контрол, в хипотезата на чл.149, ал.5 от АПК, ще
обхване само действителността на административния акт, респ. ще бъдат обсъдени
само доводите за нищожност на процесната забележка.
Видно от изпратената административна
преписка, в администрацията на Община Несебър е постъпил вх.документ №
Н2-756/09.02.2011г., подаден от „ТНЖ груп“ ООД, с отбелязване, че касае дейност
по устройство на територията относно хотел с открит лоби бар и заведения в
с.Равда. Тази информация е видна от представената разпечатка от електронна
система (л.172), като в тази връзка съдът изиска от органа да представи
документа, който е бил подаден, за да се види неговото съдържание, респ. да се
установи естеството на инициираната административна процедура. Документът не
беше представен. Жалбоподателката представи копие на този документ (л.349),
представляващ заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, с
уточнение, че не може да представи неговия оригинален екземпляр.
Заявлението е разгледано на заседание
на ОЕСУТ в Община Несебър на 09.02.2011г., като видно от съставения протокол №
2 и протоколно решение по т.39, счетено е, че няма констатирани отклонения от
нормативите на ЗУТ, поради което експертният съвет е приел проекта.
Видно от съставената обяснителната
записка, Фаза: Технически проект – промяна по време на строителството, Част:
Архитектура, промяната по време на строителството включва корекции на сутерена
на ниво -4.02 и партера на нива -0.51, ±0.00, +1.02. По отношение на подземното
ниво е посочено, че сутеренът отпада, както и свързаните с него паркоместа, две
подемни платформи и помещения за два аварийни агрегата. По отношение на
партерното ниво е посочено, че се променя броя на предвидените паркоместа;
отпадат стълбите към кота -4.02, както и отпада един басейн.
Така одобрения на 09.02.2011г. от
главния архитект на Община Несебър инвестиционен проект – промяна по време на
строителството е предмет на нанесената процесна забележка към издаденото
Разрешение за строеж № 89/30.09.2009г.
Нанесената забележка от 09.02.2011г. към
издаденото Разрешение за строеж № 89/30.09.2009г. не е нищожна.
В административното правораздаване
преценката за незаконосъобразност на административния акт, в смисъл на
унищожаемост и преценката за нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта
на констатирания порок, изключая случаите, когато определени пороци по
дефиниция водят до нищожност на акта. Следователно, следва да бъдат преценявани
всяко едно от изискванията за законосъобразност на издадения административен
акт, така както те са регламентирани в нормата на чл.146 от АПК и в случай, че
се констатира нарушение на някое от изискванията, тежестта на нарушението
следва да бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за
нищожност на административния акт.
В конкретния случай, оспорената
забележка би била нищожна на основание материална незаконосъобразност (т.е. по
същество), ако издаването й е напълно лишено от законово основание, т.е. акт с
подобно съдържание не би могъл да бъде издаден въз основа на никакъв закон.
Подобна хипотеза в случая не е налице. Забележката е нанесена поради настъпили
промени по време на строителството, която възможност е нормативно установена в
чл.154 от ЗУТ и в този смисъл налице е
годно правно основание, респ. забележката
не е лишена от законова опора. Възражението, че органът се е позовал на
хипотезата на алинея 1 на посочената правна норма, което не съответствало на
фактическите основания за издаването й, е въпрос относним към
законосъобразността на акта, поради което съдът не обсъжда
Липсват основания за нищожност,
свързани с формата на акта – забележката е обективирана в писмена форма,
поставена върху разрешението за строеж.
Не се констатират и основания за
нищожност, свързани с нарушаване на административнопроизводствените правила,
какъвто порок с тежест, водеща до нищожност, също не се констатира.
Жалбоподателката възразява, че не е подавала искане за изменение на одобрения
инвестиционен проект, нито нотариално заверено съгласие за това. Дори и да се
приеме за вярно това твърдение, соченото нарушение не обосновава извод за
нищожност. Нарушаването на административнопроизводствените правила води до
нищожност на административния акт в редки и изключителни случаи, като в
настоящия съдът не констатира наличието на тежки нарушения в хода на
процедурата, влияещи върху действителността на административния акт.
Възражението, че не е била уведомена за забележката, е относимо към преценката
за срочното упражняване правото на жалба, но е неотносимо към
административнопроизводствените правила по издаване на административния акт.
Актът е издаден от компетентен орган
съобразно нормата на чл.145, ал.1 от ЗУТ.
Не е налице и нетърпимо противоречие с
целта на закона, като друга възможна хипотеза на нищожност.
С оглед изложеното, следва да се
приеме, че не са налице пороци по смисъла на чл.146 от АПК, с тежест, която да
обоснове извод за нищожност на процесната забележка към Разрешение за строеж №
89/30.09.2009г., жалбата против която следва да се отхвърли като неоснователна.
Съобразно този изход на процеса, в полза на заинтересованата страна „ТНЖ груп“
ЕООД следва да се присъдят разноските по делото в размер на 600лв.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.В. *** против
забележка към Разрешение за строеж № 89/30.09.2009г., съгласно одобрен на
09.02.2011г. проект за строеж „Апартаментен хотел с открит лоби бар и жилищна
сграда със заведение за обществено хранене тип бистро – промяна по време на
строителството“ в УПИ ІV-558
и V-558, кв.65 (61056.501.472 и 61056.501.471) по плана на с.Равда, община
Несебър.
ОСЪЖДА Д.Г.В. ***, с ЕГН **********,
да заплати на „ТНЖ груп“ ЕООД, гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 14, вх.1, ет.4,
ап.19, с ЕИК *********, сумата от 600лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: