Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4925 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „Б.Б.“ ООД срещу П.на РБ и „Ю.“ ООД
за признаване за установено, че „Ю.“ ООД не е собственик на л.а. „BMW“, модел „730d xDrive“, с номер на рама WBA7C41090G946582, двигател № 73359950, цвят
бял и за осъждане на П.на РБ да предаде владението върху него.
Ищецът
твърди в подадената от него искова молба, че в предмета на дейност на
дружеството се включвало сключване на сделки по отпускане на заеми за
закупуване на автомобили и леки моторни превозни средства, произвеждани от „Б.М.В.“
АД, отдаване под наем на вещи, сред които МПС и др. Производителят на автомобили
ги продавал на оторизирани дилъри, а „Б.Б.“ ООД отпускал заеми на купувачите за
финансиране на покупката на автомобила. Съгласно общите условия за заем,
автомобилът ставал собственост на банката до пълното погасяване на всички
задължения от кредитополучателя, който ползвал автомобила. Свидетелството за
регистрация част ІІ се съхранявало в банката до пълно погасяване на заема.
На
05.02.2018 г. било одобрено заявление за кредит от „Ф.Н.“ ООД, по силата на
който банката отпуснала на дружеството заем в размер на 104 014 евро за
покупка на лек автомобил марка „BMW“, модел „730d xDrive“, с номер на рама WBA7C41090G946582, двигател № 73359950, цвят
бял. В заявлението за финансиране идентификацията била посочена с последните
седем знака от номера на рамата.
На
06.02.2018 г. ищецът уведомил „Ф.Н.“ ООД за одобрението на кредита, с което
договорът за заем се считал за сключен. С отпуснатите средства
кредитополучателят закупила автомобила и го регистрирал, с което собствеността
преминала автоматично върху ищеца. Правото на собственост върху автомобила
банката притежавала до погасяване на всички задължения по договора за заем.
През този период заемополучателят нямал право да се разпорежда с автомобила.
Това той не могъл да стори и предвид липсата на част ІІ на свидетелството за
регистрация.
„Ф.Н.“
ООД не платил на падежа вноските, поради което с писмо от 01.08.2018 г. ищецът
прекратил договора за заем без предизвестие и поканил кредитополучателя да
заплати целия дълг, а ако не го стори – да предаде автомобила заедно с всички
принадлежности. Не последвало нито плащане, нито връщане на автомобила. До
властите в Германия ищецът подал искане за издирване и задържане на автомобила.
През
2019 г. се установило, че автомобилът е открит в България. Пълномощникът
Красимир Колев подал няколко молби за връщане на автомобила, но му било
отказано с постановления на РП – гр. Хасково. Според тяхното съдържание л.а. „BMW“, модел „730d xDrive“ бил открит на територията на
РБ, като на 04.09.2018 г. „Ю.“ ООД, представлявано от Т.Г.И., сключил договор
за покупко-продажба с А.Г.М., представител на „РР И.Е.“ ЕООД. Автомобилът бил
регистриран за първи път в ПП при СДВР с ДК № *******на името на „РР И.Е.“
ЕООД. След продажбата „Ю.“ ООД регистрирал автомобила в сектор ПП при ОДМВР –
гр. Хасково с ДК № *******
На
08.05.2019 г. служители на ОДМВР – гр. Хасково заявили, че автомобилът е обявен
за международно издирване и помолили „Ю.“ ООД да го предадат.
На
23.05.2019 г. се образувало досъдебно производство, а автомобилът бил приобщен
като веществено доказателство. Молбите на ищеца за връщането му не били
уважени, тъй като той бил необходим за нуждите на разследването.
В
постановление от 18.09.2019 г. отказът бил мотивиран със спор за собственост по
отношение на него. Това предполагало спорът да се разреши с влязло в сила
съдебно решение.
Поради
това ищецът предявява отрицателен установителен иск, че „Ю.“ ООД не е
собственик на автомобила, както и искане П.на РБ да му предаде владението върху
процесното МПС, тъй като го задържа неоснователно.
Ответникът
„Ю.“ ООД е подал отговор, в който не оспорва, че на 04.09.2018 г. закупил от
„РР И.Е.“ ЕООД л.а. марка „BMW“, модел „730d xDrive“ с ДК № *******по договор за
покупко-продажба с нотариална заверка на подписите. Продавачът притежавал
всички валидни и необходими документи, включително свидетелства за регистрация
част І и ІІ, доказващи, че е собственик на автомобила. От момента на сключване
на договора „Ю.“ ООД установил фактическа власт върху автомобила и станал
собственик на процесното МПС, което регистрирал в сектор ПП при ОДМВР – Хасково
с ДК № *******
На
08.05.2019 г. управителят Т.И.предал автомобила на служители на ОДМВР – Хасково
и всички документи, касаещи закупуването му, тъй като се издирвал по системата
за международно издирване на автомобили.
По
искане на дружеството за връщане на автомобила бил постановен отказ, тъй като
претенции за собствеността върху него имало и друго лице.
Позовава
се на нормата на чл. 78, ал. 1 от ЗС – тъй като е добросъвестен приобретател,
придобил собствеността на оригинерно правно основание. Оспорва, че ищецът е
собственик на автомобила.
Излага и
твърдения, че праводателят му се е легитимирал като собственик на автомобила и
е представил документи за това, когато е регистрирал процесното превозно
средство.
Моли
производството по делото да бъде спряно до приключване на гр.д. № 510/2020 г.,
образувано по предявен от „Ю.“ ООД срещу ПРБ иск по чл. 108 от ЗС.
Ответникът
П.на РБ е подала отговор, в който заявява, че няма вещни претенции по отношение
на процесния автомобил, а го държи на основание чл. 113 от НПК: поради
съществуващ спор за собственост.
Лекият
автомобил се държал от П.и поради обстоятелството, че той е веществено
доказателство по образуваното ДП.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
По
делото е прието заверено копие на свидетелство за регистрация част ІІ,
преведено на български език, според което л.а. „BMW“, модел „730d xDrive“, с № на рама WBA7C41090G946582 е регистрирано на
02.02.2018 г. Като притежател на свидетелството за регистрация е посочен „Ф.Н.“
ООД, като изрично е отбелязано, че притежаването на свидетелство за регистрация
не е равносилно на собственост върху автомобила.
Видно от
договор за заем от 06.02.2018 г., „Б.Б.“ ООД е финансирала покупката на
гореописания автомобил чрез отпускане на заем на „Ф.Н.“ ООД в размер на
104 014 евро, дължима чрез изплащане на 48 вноски.
По
силата на приложимите към договора общи условия, заемополучателят прехвърля на
банката собствеността върху описания в договора за заем автомобил, а между
заемополучателя и банката се договарят заемни отношения относно ползване на
автомобила.
На
01.08.2018 г. банката, ищец в настоящото производство е изпратила на „Ф.Н.“ ООД
известие, че прекратява договора за заем поради просрочени задължения, поканила
е дружеството да погаси задълженията си или да върне превозното средство до
08.08.2018 г.
С
договор за покупко-продажба на МПС от 04.09.2018 г. с нотариална заверка на
подписите на представителите на страните, „РР И.Е.“ ЕООД, чрез пълномощник на
управителя, е продал на „Ю.“ ООД, представляван от управителя, лек автомобил,
марка „BMW“, модел „730d xDrive“, рег. № ********№ на рама WBA7C41090G946582, двигател № 73359950, цвят
бял за сумата от 9 000 лева, която продавачът е заявил, че е получил
изцяло и в брой от купувача преди подписване на договора. На същата дата
превозното средство е предадено от продавача на купувача.
Представени
са от ответника „Ю.“ ООД приходни квитанции за заплатен данък МПС за 2019 г.
На
08.05.2019 г. инспектор при РУ на МВР е поканил управителя на „Ю.“ ООД да
предаде доброволно придобития от „РР И.Е.“ ЕООД лек автомобил марка „BMW“ и двата ключа. При предаването
управителят Т. И.е обяснил, че е закупил колата преди 7-8 месеца и че двата
ключа към нея са оригинални.
На 23.05.2019
г. е било образувано ДП № 49/2019 г. по описа на ОДМВР Хасково, пр.пр. №
936/2019 г. на РП – гр. Хасково за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК – че на
04.09.2018 г. у Т.Г.И. е било възбудено заблуждение относно собствеността и
правото на разпореждане с л.а. „BMW“ и с това му била нанесена имотна вреда. От съдържанието на молбата, която
Т. И.е подал за връщане на автомобила се установява, че досъдебното
производство е образувано по негов сигнал.
С
постановление от 04.07.2019 г. прокурор при РП – гр. Хасково е отказал
връщането на процесния лек автомобил на пълномощника на „Б.Б.“ ООД, тъй като
необходимостта от автомобила като веществено доказателство не е отпаднала.
С
постановление от 28.08.2019 г. прокурор при РП – гр. Хасково е отказал
връщането на процесния лек автомобил, който е бил приобщен като веществено
доказателство по ДП № 49/2019 г. на ОД МВР Хасково, и на представителя на „Ю.“
ООД – Т.И.. Отбелязано е, че автомобилът е бил обявен в ШИС за международно
издирване и че молба за връщане на автомобила е подадена и от пълномощник на „Б.Б.“
ООД. На основание възникналия спор за собственост прокурорът постановил отказ
за връщане на автомобила до разрешаването на спора от гражданския съд.
Постановлението
е обжалвано от представителя на „Ю.“ ООД – Т.И., но с определение от 10.09.2019
г. по ч.н.д. № 985/2019 г. по описа на РС – гр. Хасково отказът за връщане на
автомобила е потвърден.
От СДВР,
сектор ПП, гр. София е изискано заявление на „РР И.Е.“ ЕООД за първоначална
регистрация на л.а. „BMW“, модел „730 xDrive“, № на
рама WBA7C41090G946582, двигател № 73359950,
ведно с всички приложени документи за регистрация в оригинал, включително
свидетелство за регистрация част І и част ІІ от държавата по преходната
регистрация на автомобила.
По
делото е постъпил отговор, че заявлението не е открито в архива на ОПП-СДВР,
поради което е разпоредена проверка и е изготвен доклад от дирекция
„Инспекторат“ при МВР.
Представено
е заверено копие на документите, представени при регистрацията на процесния
автомобил в ОД МВР Хасково от „Ю.“ ООД. От представените част І и част ІІ на
свидетелство за регистрация на автомобила на името на „РР И.Е.“ ЕООД е видно,
че свидетелството е издадено на 16.08.2018 г., от която дата е и застраховката
при ЗК „Лев инс“ АД.
Към
писмо на СДВР от 17.06.2021 г. е приложено заявлението за първоначална регистрация
по справка от АИС КАТ, а към писмо от 14.12.2021 г. – справка с данни за
процесното МПС, според която в Италия е върнато свидетелството за регистрация
преди първоначалната такава в РБ.
Установява
се от заверено копие на молба от 20.05.2019 г., че пр.пр. № 936/2019 г. е
образувано по искане на Т.Г.И. за извършено престъпление измама във връзка с
продажба на автомобила.
Други
доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено, че „Ю.“ ООД не е собственик на л.а. „BMW“ с ДК № *******и иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за осъждане на П.на РБ да предаде на „БМВ Банк“
владението върху автомобила.
Според
ТР № 2/12.11.2014 г. по тълк.д. № 2/2014 г. на ОСНК на ВКС, достатъчно е да са
налице претенции на две и повече лица за връщане на движима вещ, иззета като
веществено доказателство по наказателно производство, за да се обоснове
прилагането на разпоредбата на чл. 113 от НПК от прокурора – пазене на вещта,
докато решението на гражданския съд влезе в сила. Конкретният случай е именно
такъв. По образуваното ДП № 49/2019 г. по описа на ОД МВР гр. Хасково са
постъпили молби от две лица, претендиращи собственически права върху л.а. „BMW“, модел „730 xDrive“, № на рама WBA7C41090G946582, двигател № 73359950: на
ищеца по делото – „Б.Б.“ ООД и на ответника „Ю.“ ООД.
В настоящото производство „Б.Б.“ ООД предявява иск за
установяване отсъствието на собственически права на лицето, претендиращо права
върху вещ, която ищецът твърди да му принадлежи. Срещу П.на РБ предявява иск за
признаване на собственическите му права и за осъждането му да му предаде
владението върху иззетата по наказателното производство вещ.
По
предявения от ищеца „Б.Б.“ ООД срещу „Ю.“ ООД отрицателен установителен иск,
съобразно дадените в ТР № задължителни указания в т. 1 от ТР № 8/2013 г. по
тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице,
когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника.
В производството
по този иск ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правният му
интерес. Ответникът дължи да посочи фактите и да изчерпи в процеса всички
основания, от които претендираното от него право произтича.
В случая „Ю.“ ООД сочи две основания, от които черпи
правото си на собственост върху л.а. „BMW“, модел „730 xDrive“: 1) договор за покупко-продажба с нотариална заверка на
подписите от 04.09.2018 г., сключен с „РР И.-Е.“ ЕООД и 2) придобиване на
владението на правно основание и по възмезден начин от несобственик, без да
знае това.
Първото от основанията – договор за покупко-продажба,
представлява деривативен способ за придобиване на вещно право на собственост.
Валидното прехвърляне на собствеността е обусловено от принадлежността на
правото от продавача към момента на сключване на договора. Ответникът „Ю.“ ООД
е предоставил при регистрацията на процесния автомобил в ОД МВР Хасково, сектор
„Пътна полиция“, част І и част ІІ на свидетелство за регистрация, издадено на
името на праводателя си „РР И.Е.“ ЕООД. В постановеното по чл. 290 от ГПК
решение № 60029/15.06.2021 г. по т.д. № 2946/2019 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието,
че свидетелството за регистрация на МПС е официален удостоверителен документ,
съставен от длъжностно лице в кръга на службата му. Част І служи за
идентифициране на превозното средство и удостоверява правото на разпореждане на
собственика, съгласно чл. 143, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Предвид оспорването на
свидетелството за регистрация на процесния автомобил, на доказване подлежи
наличието на основание, изключващо предпоставките за съставяне на документа за
регистрация. С оспорването на удостоверяването правото на собственост върху
автомобила се оспорва и основанието за неговото придобиване. С други думи, оспорването
на документа, легитимиращ праводателя на ответника „Ю.“ ООД – „РР И.Е.“ ЕООД
като собственик на процесното МПС представлява и материално правно възражение
за това, че не са били налице условията за издаване на свидетелството за
регистрация на 16.08.2018 г. Предвид официалния характер на този свидетелстващ документ,
в тежест на оспорващия е да опровергае материалната доказателствена сила, с
която документът се ползва.
Ищецът следва да установи притежанието на правата върху
същия автомобил, за който е съставено оспореното свидетелство за регистрация.
В приетото по делото свидетелство за удостоверение №
*********, издадено от СДВР, като собственик на л.а. „BMW“, модел „730 xDrive“, № на рама WBA7C41090G946582, двигател № 73359950 е
посочен „РР И.Е.“ ЕООД. Посочена е дата на първоначална регистрация 02.02.2018
г. По данни от АИК КАТ е видно, че то е внесено от Италия. Данни за
основанието, на което „РР И.Е.“ ЕООД е придобило собствеността върху това МПС,
липсват.
Същевременно, 02.02.2018 г. е посочена като дата на
първоначална регистрация и в свидетелство за регистрация част ІІ, издадено за
същия автомобил – марка „BMW“, модел „730 xDrive“, № на
рама WBA7C41090G946582, двигател № 73359950, от
разрешаващия собственик „Б.М.В.“ АД – доказателство, представено с исковата
молба в превод от немски на български език и неоспорено от страните по делото.
„Б.М.В.“ АД е производител на процесния автомобил, а издаденото свидетелство е
на името на „Ф.Н.“ ООД, но не като собственик, а като лице, разполагащо с
превозното средство въз основа на законно право,
различно от собственост, предвид отбелязването му в графа (С.3) на утвърдения образец
на сертификат за регистрация, приложение ІІ на Директива 1999/37/ЕО на
Съвета от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на превозни
средства, изменена с последващи Директиви.
Следователно, не се спори по делото и по категоричен начин
се установява идентичността на автомобила, за който „Б.М.В.“ АД е издал
свидетелство за регистрация, и закупения от „Ю.“ ООД на 04.09.2018 г. от „РР И.Е.“
ЕООД автомобил.
Според клаузите на сключения на 06.02.2018 г. договор между
„Б.Б.“ ООД и „Ф.Н.“ ООД и приложимите към него правила на общите условия, заемодателят
предоставя на заемополучателя целева парична сума: за закупуване на индивидуализиран
в договора лек автомобил, който обаче става собственост на заемодателя. Според
уговореното, банката има право да откаже изплащане на заема до получаване на
свидетелството за регистрация част ІІ от автомобила.
При съвкупна преценка съдържанието на клаузите на
договора от 06.02.2018 г. и общите условия за заем (т. 2.1.) става ясно, че до
изплащане на заема от 104 014 евро, ведно с възнаградителните лихви и
други акцесорни вземания на банката, тя е собственик на автомобила, закупен с получената
в заем от дружеството сума. „Ф.Н.“ ООД е ползвател на превозното средство, без
право да се разпорежда с него, гаранция за което е държането на част ІІ от
свидетелството за регистрация от заемодателя. Преминаването на собствеността
върху заемополучателя настъпва след изплащане на заетата сума и получаване на
част ІІ на свидетелството за регистрация.
Не се спори по
делото, че „Ф.Н.“ ООД е преустановил плащанията по договора, поради което
договорът за заем е прекратен с едностранно предизвестие от „Б.Б.“ ООД от
01.08.2018 г., като банката е поканила заемополучателя да върне превозното
средство до 08.08.2018 г. Следователно, към 01.08.2018 г. не са настъпили
условията за преминаване на собствеността върху л.а. „BMW“, модел „730 xDrive“, № на рама WBA7C41090G946582, двигател
№ 73359950 в патримониума на „Ф.Н.“ ООД.
При преценка на
тези доказателства по делото, съдът намира, че материално правната легитимация
на „РР И.Е.“ ЕООД като собственик на автомобила е опровергана. Това е така,
защото ищецът е придобил собствеността на деривативно правно основание – по
силата на свидетелство, издадено от производителя, и при условията на договора
между „Б.Б.“ ООД и „Ф.Н.“ ООД. Банката не се е разпореждала и не би могла да се
разпореди с процесния автомобил. Това е така, защото § 929, изр. 1 от ГК на ФРГ
предвижда, че валидното прехвърляне на собствеността върху движима вещ изисква
кумулативното наличие на две предпоставки: предаване на вещта от собственика на
приобретателя и постигане на съгласие между двамата собствеността да бъде
прехвърлена. Безспорно е, че след 16.08.2018 г. процесният автомобил е бил във
владение на „РР И.Е.“ ЕООД, а след 04.09.2018 г. – на „Ю.“ ООД. Това обуславя
извод, че банката не е могла валидно да прехвърли правото на собственост върху
спорната вещ. В подкрепа на този извод е и подадения в ШИС сигнал за
международно издирване на автомобила.
В противовес на
безспорно установеното право на собственост на ищеца, ответникът противопоставя
придобиване на собствеността върху процесния лек автомобил на деривативно
правно основание – по договор за покупко-продажба от 04.09.2018 г. Праводателят
му „РР И.Е.“ ЕООД не установи валидно придобиване на собственически права върху
същия л.а. „BMW“ с дата на начална регистрация
02.02.2018 г. Действително, заявлението не е открито в архива. Но не се представят
и документи, удостоверяващи придобиване на собствеността от „РР И.Е.“ ЕООД,
нито са ангажирани други безспорни доказателства в настоящото производство,
водещи до извода, че праводателят на „Ю.“ ООД е станал собственик на автомобила,
а притежаваните от ищеца права за изгубени.
По тези
съображения съдът приема, че ищецът, доказвайки по безспорен начин
собственическите си права върху процесното превозно средство, придобити като
обезпечение по предоставен на „Ф.Н.“ ООД заем за покупката на л.а. „BMW“ и неотчуждени на валидно правно основание, изключва
правата на ответника „Ю.“ ООД.
Неоснователно е
възражението и за придобиване на собствеността на соченото оригинерно основание
по чл. 78, ал. 1, изр. 1 от ЗС. Трайно установена е съдебната практика (решение
№ 254/10.01.2012 г. по гр.д. № 1119/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., решение №
76/16.05.2017 г. по гр.д. № 2926/2016 г. на ВКС, ІV г.о., решение №
66/18.07.2016 г. по гр.д. № 5967/2015 г. на ВКС, ІІ г.о.), според която този оригинерен
способ за придобиване на право на собственост върху движима вещ е неприложим,
когато за прехвърлянето се изисква нотариален акт или нотариална заверка на
подписите. В горецитираните решения подробно е разяснен начинът, по който
разпоредбата на чл. 78, ал. 1, изр. 1 от ЗС следва да се тълкува след
изменението на ЗС (ДВ, бр. 100/1997 г.) и то е в смисъл, че нормата съдържа
изключение за прилагане на оригинерния способ за придобиване на вещни права
върху движима вещ, когато сделката следва да се извърши с нотариален акт или с
нотариална заверка на подписите.
Чл. 144, ал. 2 от ЗДвП предвижда именно такава форма за валидност на сделката по прехвърляне на
собствеността върху регистрирано превозно средство – писмен договор с
нотариална заверка на подписите. Конкретният случай е такъв: процесното
превозно средство е било регистрирано с ДК № ********като същевременно не се
установява да е налице някое от изключенията по т. 1, 2 или 3 на чл. 144, ал. 2
от ЗДвП. Затова валидното прехвърляне на собствеността предполага спазване на
посочената в чл. 144, ал. 2 от ЗДвП форма под страх от нищожност на сделката на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД.
По
тези съображения не е необходимо да се обсъждат останалите елементи от
фактическия състав на чл. 78, ал. 1 от ЗС – възмездно придобиване на владението
от лице, което правоприемникът не знае, че не е собственик на вещта.
В определение от
02.04.2021 г. съдът е указал на ищеца, че по предявения срещу П.иск с правно
основание чл. 108 от ЗС в негова тежест е да докаже правото си на собственост
върху процесното МПС и че то се държи от този ответник без правно основание.
Всяко от
посочените предпоставки следва да бъде установена по безспорен начин при условията
на пълно и главно доказване.
Ответникът П.на РБ
не оспорва, че ищецът е собственик на л.а. „BMW“. Принадлежността на правото на собственост на „Б.Б.“
ООД се установи по безспорен начин от обсъдените вече доказателства във връзка
с отричане на правата на ответника „Ю.“ ООД. От придобиване на собствеността
върху л.а. „BMW“, модел „730 xDrive“, № на рама WBA7C41090G946582, двигател
№ 73359950 през февруари 2018 г. и до момента ищецът е единственият легитимен
собственик на вещта. При липса на правно основание процесният автомобил да се
задържа от П.на РБ, тя дължи предаването му на ищеца „Б.Б.“ ООД.
В решение №
10/04.03.2015 г. по гр.д. № 4171/2014 г. на ВКС, І г.о. е указано, че
гражданският съд е този, който дължи самостоятелен отговор на въпроса държи ли П.на
РБ вещественото доказателство на правно основание.
В тази насока ответникът
по ревандикационния иск е възразил, че предаването на автомобила на ищеца се
основава на възникналия спор за собственост. След като в настоящото
производство „Б.Б.“ ООД доказа, че притежава право на собственост върху
процесното превозно средство, не е налице соченото основание за задържането му.
На следващо място,
в отговора се сочи и според прокурорско постановление от 04.07.2019 г. е
предвидено изготвяне на техническа експертиза на л.а. „BMW“, която да установи дали има интервенции по рамата и
двигателя на автомобила и за извършване на оглед и фотографиране.
Настоящият съдебен
състав намира, че не са налице условията по чл. 111, ал. 2 от НПК –
затрудняване разкриването на обективната истина при условие, че автомобилът би
бил върнат на правоимащото лице. ДП № 49/2019 г. по описа на ОД МВР – гр.
Хасково е образувано за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК - за
това, че на 04.09.2018 г. в гр. Хасково, с цел да набави за себе си или другиго
имотна облага, у Т.Г.И. е възбудено заблуждение относно собствеността и правото
на разпореждане с лек автомобил марка „BMW“, модел „730 xDrive“, № на рама WBA7C41090G946582, двигател
№ 73359950, цвят: бял и с това му била причинена имотна вреда в размер на
стойността на лекия автомобил – 9 000 лева. По отношение идентичността на
автомобила, иззет като веществено доказателство по ДП № 49/2019 г., не се спори
и не са налице данни за интервенции по рамата или двигателя на превозното
средство. С оглед разследването относно осъществяване състава на чл. 209, ал. 1
от НК вещественото доказателство не е необходимо, доколкото оценката може да се
извърши и по документите, индивидуализиращи процесното МПС.
Отделно от това, с
оглед давността на планираните процесуални действия, към момента те би следвало
да са извършени. Задържането на превозното средство три години след неговото
изземване като обект на процесуално-следствени действия е необосновано и не
представлява валидно основание, изключващо правото на собственика да получи
вещта.
По така изложените
съображения, предявените от ищеца срещу ответниците искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, право на
разноски има ищецът. По представения списък по чл. 80 от ГПК разноските
възлизат на сумата от 7 414.50 лева. Неоснователно е възражението за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Възнаграждението е за
процесуално представителство и защита на ищеца по два иска, всеки от които с
цена от 54 000 лева, поради което минималният размер на възнаграждението
за един от тях е 2 150 лева без ДДС. Разходите за превод на документи се
обхваща от понятието „разноски“, тъй като е свързан с представяне на доказателства
в съответствие с изискването на чл. 185 от ГПК. Разноските от 7 414.50
лева следва да бъдат поети от ответниците по равно – по 3 707.25 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „Б.Б.“ ООД (BMW BANK GmbH), вписано в търговски регистър в Германия, Окръжен съд –
Мюнхен, с уникален идентификационен номер HRB 82381, със седалище и адрес на управление Германия, ************Мюнхен срещу
„Ю.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ответникът не е собственик на
лек автомобил марка „BMW“, модел „730 xDrive“, № на рама WBA7C41090G946582, двигател № 73359950,
цвят: бял, с дата на първоначална регистрация 02.02.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от по предявен от „Б.Б.“ ООД (BMW BANK GmbH), вписано в търговски регистър в
Германия, Окръжен съд – Мюнхен, с уникален идентификационен номер HRB 82381, със седалище и адрес на управление Германия, ************Мюнхен
срещу П.на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 иск с
правно основание чл. 108 от ЗС, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „BMW“, модел „730 xDrive“, №
на рама WBA7C41090G946582, двигател № 73359950,
цвят: бял, с дата на първоначална регистрация 02.02.2018 г. и ОСЪЖДА П.на
Република България да предаде на ищеца владението върху гореописания автомобил.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Ю.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на „Б.Б.“ ООД (BMW BANK GmbH), вписано в търговски регистър в
Германия, Окръжен съд – Мюнхен, с уникален идентификационен номер HRB 82381, със седалище и адрес на управление Германия, ************Мюнхен
сумата от 3 707.25 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П.на Република България, с адрес
гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на „Б.Б.“ ООД (BMW BANK GmbH), вписано в търговски регистър в Германия, Окръжен съд –
Мюнхен, с уникален идентификационен номер HRB 82381, със седалище и адрес на управление Германия, ************Мюнхен
сумата от 3 707.25 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: