Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
03.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №4891 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от И.С.Д., с която е предявен срещу Г. Ф. иск с
правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за сумата от 115000 лв.,
представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди от произшествие,
осъществено на 20.09.2014 г. по вина на лице, управлявало моторно превозно
средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност”, при което е починал
баща му С.Д.. Претендира законната лихва от деликта и направените по делото
разноски.
Ищецът
твърди, че при произшествието, настъпило по вина на водач с незастраховано със застраховка
„Гражданска отговорност” МПС, е починал баща му. Претендира обезщетение за
понесените страдания от загуба на близък човек.
Ответникът
оспорва иска, твърди, че с плащане на обезщетение от 35000 лв., извършено на
основание чл.49 ЗЗД от работодателя на виновния водач по силата на споразумение
с ищеца е погасено изцяло задължението за обезвреда. Позовава се на
съпричиняване.
Третото
лице помагач О.П.Т.ЕООД оспорва иска. Твърди, че в обезщетение на
претендираните вреди е платил по силата на споразумение с ищеца сумата от 35000
лв., с което е погасил изцяло вземането на ищеца.
Третото
лице помагач И.Т.Х. оспорва иска. Твърди, че с плащане на обезщетението от
35000 лв. от О.П.Т.ЕООД е погасено изцяло вземането на ищеца.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
С влязла в сила присъда от 15.06.2015
г. на ОС-Г. по НОХД №22/2015 г. И.Т.Х. е признат за виновен в това, че на 20.09.2014
г. на път Севлиево - Г., при управление на автобус „Бова“ с рег. №********,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.15, ал.1, чл.21, ал.1 ЗДвП,
чл.67, ал.1 и чл.73, ал.1 ППЗДвП – не изпълнил задължението си да се движи в
най-дясното платно за движение и да не превишава разрешената за МПС с категория
„Д“ скорост от 80 км/ч, с което по непредпазливост причинил смъртта на С.И. Д..
По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Поради което за обстоятелствата относно настъпване на увреждането по
механизма, приет от наказателния съд, неговото авторство и причинените съставомерни
последици, настоящият състав е обвързан от присъдата.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС
и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръга на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца,
родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и
родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено
дете или живелите на съпружески начала лица. От представеното удостоверение за
наследници (л.91 от делото на ОС - Г.) се установява родствената връзка на ищеца
с починалия, който е негов баща, поради което в негова полза е възникнало
вземане за неимуществени вреди от загубата на родител.
От
показанията на свидетеля М.В.се установяват близките отношения на ищеца с баща му
и тежките последици от смъртта му. Починалият е бил обичан баща, уважаван
професионалист – лекар. Ищецът е живеел заедно с баща си в едно домакинство,
хобитата и интересите им са били общи, водили са общ живот и ежедневие в по-голяма
степен от обичайното за баща и син на тяхната възраст. Поради това загубата на
пострадалия е сломила сина му, тъгата още не е преодоляна.
По
изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия
състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди
и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се
установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина и
причинната
връзка между ПТП и смъртта на бащата на ищеца. Родствените отношения между
починалия и ищеца установяват правото му на обезвреда на неимуществените вреди
в следствие на загубата на близък. При така установените факти съдът
намира, че са налице предпоставките на чл.288, ал.1 /отм./ - претърпени са
неимуществени вреди от загуба на близък, пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно
превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”. В полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи психически
болки и страдания от загуба на близък.
Установява се от
представеното по делото писмено доказателство – Споразумение от 02.10.2015 г.
(л.14) и извършените от страните признания на факти, че преди процеса между ищеца
и третото лице помагач О.П.Т.ЕООД е възникнало правоотношение по чл.356 ЗЗД със
сключване на договор за спогодба относно размера на неимуществените вреди от
произшествието. Документът обективира съгласие, че от процесното ПТП са
причинени вреди на ищеца и че ищецът приема обезщетение в размер на 35000 лв.
за компенсация на вредите си, като няма повече претенции и споразумението
урежда взаимоотношенията окончателно. По делото са представени и доказателства,
че уговореният размер на обезщетението е платен на ищеца в цялост.
Съгласно ТР №1/2016 г. на
ОСГТК на ВКС валидно сключеното споразумение за уреждане на възникналото
правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното
увреждане, обвързва увреденото лице като страна по спогодбата с даденото от
него извънсъдебно съгласие да бъде обезщетено напълно с изплащането на
уговорения в споразумението размер на обезщетението. За погасяването на
материалното право на пострадалия да получи допълнително обезщетение от друго
лице, отговарящо за деликта (в случая – Г. Ф.), е без значение обстоятелството,
че последният не е участвал в споразумението и че спогодбата има действие само
между страните, които са я сключили. Ето защо в цитираното ТР се приема, че пострадалият
няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното обезщетение въз
основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно
обезщетен за съответната вреда. Увреденото лице може да получи обезщетение само
ако споразумението е недействително. Тъй като за нищожност, в това число спазване на добрите нрави съдът следи
служебно (така т.3 на ТР 1/2009 на ОСТК на ВКС), съдът дължи да съобрази
спазване на морала при сключване на процесното споразумение от 02.10.2015 г.
С принципа на справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните субекти. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона. (Решение № 288 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2293/2015 г., III Г. О., ГК). Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл.33 ЗЗД. При най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави. (Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III Г. О., ГК).
С процесното споразумение задължението на възложителя по чл.49 ЗЗД да репарира вредите от произшествието е оценено със сумата от 35000 лв. Както бе посочено по-горе, увреда на ищеца представлява загуба на родител. Нарушеното благо, чиято репарация се осъществява чрез плащане на обезщетение по чл.49 ЗЗД, е оценено на 35000 лв. – стойност, която не е съществено различна от действителните вреди, особено след като се отчете направеното възражение за съпричиняване, което съдът намира за основателно. От двете авто-технически експертизи, приети от настоящия състав се установява следния механизъм: водачът И.Х. се е движил в най-лявата лента на пътя Севлиево - Г. с автобуса със скорост 110 км/ч при разрешена 80 км/ч. Пострадалият мотоциклетист се е движил в дясната лента, попътно на автобуса и е предприел маневра завой наляво, като е пресякъл лентата на движение на автобуса. Маневрата на мотоциклетиста е била необезопасена и в нарушение на чл.25 ЗДвП. Водачът на автобуса е реагирал на навлезлия напречно в лентата му за движение мотоциклет, като е намалил скоростта до 84 км/ч, но въпреки това не е успял да предотврати произшествието. При наличие на влязла в сила присъда на наказателния съд, с която водачът на автобуса е признат за виновен за извършване на нарушение на правилата за движение, с което е причинил смъртта на мотоциклетиста, чл.300 ГПК забранява на гражданския съд на свой ред да преценява въпросите относно наличието на престъпление, авторство и вина. Гражданският съд обаче може да преценява в каква степен пострадалият е допринесъл за настъпване на деликта и вредите и да отчита това участие при определяне на размера на обезщетението по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД. В настоящият случай поведението на пострадалия в много голяма степен e допринесло за настъпване на увреждането. Всъщност именно предприемането от мотоциклетиста на необезопасена маневра – завой в ляво не от съответната лента (нарушение на чл.36 ЗДвП) и пресичане на лентата на движение на автобуса, без да се съобрази с местоположението и скоростта му (нарушение на чл.25 ЗДвП), е поставило началото от веригата от събития, довели до вредоносния резултат. Това обуславя извод за висок процент съпричиняване, с който обезщетението подлежи на намаляване. При това положение при определяне на обезщетение, съобразно установените правила и зачитайки съдебната практика, размерът на същото би било от порядъка на 100000 лв. – 120000 лв. Процентът на съпричиняване надхвърля 50 на сто, тъй като действията на пострадалия имат съществена роля в настъпване на произшествието. С оглед на това размерът на обезщетението, който определя съда, не се различава съществено и не превишава с голям процент определеното по волята на страните и доброволно изплатено обезщетение. Поради това съдът приема, че липсва високата степен на нееквивалентност на престациите – уговореното обезщетение е съобразено с действителния размер на вредите на ищеца, поради което споразумението от 02.10.2015 г. не е нищожно поради противоречие с добрите нрави.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е неоснователен. В полза на ищеца е възникнало вземане за вреди от процесното произшествие, същото обаче е било погасено чрез плащане от лице, различно от ответника, което също носи отговорност на деликтно основание да обезвреди ищеца. Поради това съдът приема, че вземането е погасено и предявеният иск е неоснователен.
По
разноските:
На
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.Д., ЕГН:**********,
срещу Г. Ф., ***, иск с правно
основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за сумата от 115000 лв., представляваща
неплатена част от обезщетение
за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 20.09.2014 г. по вина на
лице, управлявало моторно превозно средство без сключена застраховка
„Гражданска отговорност”, при което е починал баща му С.Д..
ОСЪЖДА И.С.Д., ЕГН:**********, да заплати на Г. Ф., ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението е
постановено с участието на трети лица помагачи на страната на ответника: О.П.Т.,
ЕИК:*******и И.Т.Х., ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: