РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 23.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ВТОРИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ПЕПА ТОНЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Антоанета Луканова,

като разгледа докладваното от младши съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 15663 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „В.А.В к.“ ЕООД срещу Решение №39493/26.07.2018 г. по гр. дело № 14904/2015 г. на Софийския районен съд, 73. състав, в частта, с което са уважени исковете на Ц.Г.З. за отмяна на уволнението ѝ от предприятието на въззивника, извършено със заповед №1/16.12.2011 г. на управителя на „В.А.В к.“ ЕООД, за възстановяването на Ц.Г.З. на длъжност „административен асистент“, заемана от нея преди уволнението, и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата З. сумата от 4 331, 19 лева – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 16.01.2012 г. до 16.07.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 29.02.2012 г. до окончателното ѝ плащане, като с решението са присъдени и разноски.

В частта, с която искът на въззиваемата Ц.Г.З. за присъждане на сума в размер на разликата между присъдените 4 331, 19 лева и пълната претендирана сума от 5 040 лева – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 16.01.2012 г. до 16.07.2012 г., първоинстанционното решение е влязло в сила.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Твърди се, че служителката З. е била извършена поради реално съкращаване на щата, извършено с три акта на работодателя в периода 15.12.2011 г. – 17.11.2011 г., Освен това се сочи, че при съкращаване на щата е бил извършен реално подбор на 16.11.2011 г., като въззиваемата З. не била оспорила този документ. Излагат се доводи, че в съдебното заседание пред първоинстанционния съд въззиваемата З. не била оспорила документите относно извършения подбор, поради което не следвало съдът да преценява дали описаните в протокола за подбор обстоятелства са се случили, нито да прави изводи относно законосъобразността на извършения подбор. Освен това се излагат доводи, че в исковата молба било посочено само че се оспорва въобще да е извършван подбор при уволнението, а не законосъобразността на същия. Цитирана е съдебна практика, според която съдът не се произнася по оплаквания относно законосъобразността на уволнението, които не били въведени с исковата молба. Излагат се доводи, че протоколът за извършен подбор сам по себе си имал доказателствена стойност, а и разпитаните по делото свидетели потвърдили извършването на оценяване на работниците, между които бил извършван подбор. Излагат се доводи за неправилна преценка на свидетелските показания от първоинстанционния съд. Излагат се доводи, че първоинстанционния съд неправилно бил приел, че не са представени всички документи от трудовото досие на въззиваемата З. и поради това неправилно приел за установени факти, за които според неговата преценка въззивникът – „В.А.В. к.“ ЕООД не бил представил доказателства. Твърди се, че по делото не били събрани данни за укриване на документи от страна на въззивника и не били посочени конкретни липсващи документи. Изложени са доводи, че извършеният подбор е в съответствие с изискванията на закона, като е направена преценка за квалификацията на сравняваните две служителки и качеството им на изпълнение на работата. Сочат се конкретни обсъдени от комисията показатели, които били основание за сравнение на служителките, между които бил осъществен подборът. Излагат се доводи, че извършването на подбор било само право на работодателя, а не негово задължение, поради което дори и да се приемело, че подбор не бил извършван, то това не опорочавало извършеното уволнение на въззиваемата З.. Излагат се доводи, че дори и уволнението да било признато за незаконно, то съдът не следвало да възстановява въззиваемата З. на работа, тъй като длъжността, на която същата полагала труд, била съкратена и въззивникът вече нямал такава в щатното си разписание. Претендират се разноски, включително направените пред всички съдебни инстанции, които са разглеждали делото. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.

Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемата страна – Ц.Г.З.. В отговора се поддържа неоснователност на въззивната жалба и липса на основания за отмяна на първоинстанционното решение. Излагат се доводи, че не било основателно оплакването на въззивника „В.А.В. к.“ ЕООД, че не били направени възражения за незаконосъобразност на извършения от работодателя подбор. Сочи се, че към момента на подаване на исковата молба въззиваемата З. (ищец в първоинстанционното производство) не е знаела за съставените документи за извършване на подбор и поради това е оспорила такъв въобще да е бил извършван. Излагат се доводи, че протоколът за подбор бил съставен за целите на процеса, не бил с достоверна дата, като тези доводи били наведени в процеса, и не било установено, че протоколът е съставен на вписаната в него дата. Излагат се доводи, че подборът не е бил извършен ефективно, защото никой от членовете на комисията за подбор не бил придобил преки впечатления от работата на въззиваемата З., която работела извън основния офис на работодателя „В.А.В. к.“ ЕООД. Твърди се, че сведенията за лошо изпълнение на работата на въззиваемата З. били оборени с представени препоръки от дружеството, което е възлагало чрез работодателя задачи на въззиваемата – „Луфтханза“ АД. Излагат се доводи, че трудовото досие на въззиваемата не било представено в цялост, а също – че не било установено на въззиваемата З. да е била връчвана длъжностна характеристика, поради което не било ясно кои са били задълженията, които същата не била изпълнила. Сочи се освен това, че въззиваемата З. била с по-висока квалификация от предпочетената да остане на работа служителка, като имала повече взети часове обучение по английски език. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

В съдебното заседание по делото страните поддържат доводите си от въззивната жалба и отговора.

Първоинстанционният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало на 09.06.2008 г., като въззиваемата З. е заемала длъжността „административен асистент“. Прието е, че месечното трудово възнаграждение на въззиваемата към датата на уволнението  е било в размер на
855, 12 лева. Установено е, че на 16.12.2011 г. въззивникът – „В.А.В. к.“ ЕООД, е издал предизвестие до въззиваемата, че прекратява трудовото ѝ правоотношение в 30-дневен срок поради съкращение в щата. Предизвестието било връчено на въззиваемата З. на датата на издаването си. Издадена е и изрична заповед за уволнение на ищцата поради съкращение в щата, която ѝ била връчена на 18.01.2012 г., като 6 месеца след уволнението въззивницата З. не е постъпвала на работа. Първоинстанционният съд е приел, че според между страните се явява фактът за извършен от работодателя и въззивник - „В.А.В. к.“ ЕООД, подбор, както и начина на извършване на същия. При анализ на свидетелските показания по делото първоинстанционният съд е приел, че не се установява някой от служителите на въззивника пряко да е възприел недостатъци на изпълнението на работа, възложена на въззиваемата З., като участниците в комисията по подбора нямали преки впечатления от нейната работа. Сочи се също така, че работодателят не бил представил цялото трудово досие на въззиваемата З., поради което съдът приема, че не се установява лошо изпълнение на работа от страна на последната. Съдът е приел, че от правна страна когато работодателят извършва подбор, той следва да спази критериите на закона и да установи квалификацията и качеството на работа на служителите, които планира да уволнява. Съдът е приел, че протоколът за подбор е бил оспорен от въззиваемата З. и поради това не представлява годно доказателство за отразените в него факти, а същите не се установяват и от другите приобщени по делото доказателствени източници. Поради това е приел, че уволнението е незаконно, и е уважил иска за отмяната му, както и този за възстановяване на въззивницата на заеманата от нея преди уволнението длъжност. По иска за обезщетение за оставане без работа първоинстанционният съд е приел, че размерът на обезщетението е 5 040 лева, равен на 6 месечни трудови възнаградения, но от тази сума е извадил платеното от въззивника „В.А.В. к.“ ЕООД на въззиваемата З. обезщетение за неползван отпуск (за което е прието, че е платено при отпадане на основанието – прекратяване на трудовото правоотношение) в размер на 708, 81 лева, и след извършеното прихващане е уважил иска за сумата от 4 331, 19 лева.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск, подаден в рамките на установения двумесечен срок по чл. 358 КТ (започнал да тече на 16.01.2012 г., исковата молба е подадена на 29.02.2012 г.) при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Между страните не се спори, че въззиваемата З. е работела при въззивника на длъжност „административен асистент“, както и че същата е била уволнена на 16.01.2012 г., като посоченото основание за уволнение е „съкращаване в щата“, както и че въззиваемата З. е работела на място различно от основния офис на въззивника „В.А.В. к.“ ЕООД.

При уволнение поради съкращаване в щата (чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ) правото на работодателя да прекрати едностранно правоотношението с работник или служител възниква когато неговата длъжност ефективно (т.е. без замяна с подобна дейност със същите функции) вече не съществува в предприятието на работодателя. В тези случаи се прилага и правилото на чл. 329 КТ – работодателят може да запази на работа работник или служител, който е полагал труд по съкратена длъжност, като освободи работник или служител, който изпълнява друга длъжност в предприятието, а когато се съкращават само някои бройки от работещите на определена длъжност, съществува задължение да се извърши подбор. Законът урежда критериите за подбор императивно – квалификацията на работника или служителя и по-доброто качество на изпълнение на работата.

Първоинстанционния съд е приел, че в случая длъжността, на която въззиваемата З. е работела при въззивника – „В.А.В. к.“ ЕООД – „административен асистент“ наистина е била съкратена, като в предприятието не е налице друг работник или служител, който да изпълнява функциите на тази длъжност. От представените в първоинстанционното дело документи (договор за предоставяне на услуги по наемане на персонал, сключен през 2008 г. между „В.А.В. к.“ ЕООД и търговското представителство на Германските авиолинии „Луфтханза в България – на лист 13 – 15 от първоинстанционното дело; договор за предоставяне на услуги по наемане на персонал, сключен през 2011 г. между „В.А.В. к.“ ЕООД и търговското представителство на Австрийските авиолинии в България – на лист 25 – 27 от първоинстанционното дело, както и приложението към нео на лист 28 от първоинстанционното дело; и писмо от Австрийските авиолинии от 21.11.2011 г. за прекратяване на договора от 2011 г. – на лист 37 от първоинстанционното дело), както и от показанията на изслушаните от първоинстанционния съд свидетели М. и П.(на лист 99 от първоинстанционното дело) се установява, че длъжността „административен асистент“ е била свързана с изпълнение на задачи, възложени на „В.А.В. к.“ ЕООД от съответните чуждестранни авиолинии, като договорите с тях са били прекратени в края на 2011 г. Поради това е било извършено и съкращение на щата на длъжността „административен асистент“ със Заповед от 15.11.2011 г. (на лист 39 от първоинстанционното дело), като със заповед от 17.11.2011 г. (на лист 45 от първоинстанционното дело) управителят на „В.А.В. к.“ ЕООД е одобрил ново щатно разписание без такава длъжност.

Спорен между страните е въпросът дали реално е бил извършен подбор на работниците, които да бъдат уволнени при съкращението в щата.

Във връзка с това възражение съдът следва на първо място да посочи, че по делото е установено, че работодателят е упражнил правото си на подбор по
чл. 329, ал. 1 КТ. В тълкувателната практика на Върховния касационен съд (ВКС) – Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК, е посочено, че Кодексът на труда предвижда две хипотези на подбор – когато щатът на една длъжност се съкращава частично и някой от изпълняващите съответната трудова функция работници биват уволнени, а други запазват трудовото си правоотношение, съществува задължение за подбор. По настоящото дело е налице друга хипотеза – работодателят е съкратил всички бройки от длъжността „административен асистент“, но е упражнил правото си на подбор – да запази между няколко работници на различни длъжности, но с близки трудови функции, онези, които работят по добре. Както правилно е посочено във въззивната жалба, осъществяването на подбор в случая не е било задължително и въззивникът – „В.А.В. к.“ ЕООД, е можел да извърши уволнението и без да провежда такъв.

Съгласно посоченото по-горе Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС обаче дори когато работодателят извършва подбор в рамките на своето право, той е обвързан от повелителните правила на КТ, като следва да спазва установените в чл. 329, ал. 1 КТ критерий за подбор – квалификация и по-добро справяне с работата. Съдът може да провери дали работодателят наистина е извършил преценка на тези критерий и прилагането им следва да се установи от доказателствата по делото.

Във въззивната жалба е направено процесуално възражение – че с исковата си молба въззиваемата З. е възразила единствено за това, че въобще не е бил извършван подбор, а не че съдът не е спазил критериите при подбора.

Настоящият съдебен състав намира, че доколкото съгласно цитираното Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС критериите за подбор представляват „повелителни норми“ на Кодекса на труда, то за тяхното спазване съдът следва да следи служебно, ако същите могат да се установят от представените по делото и посочени от страните факти. В това отношение следва да се има предвид, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС всяка съдебна инстанция е длъжна служебно да прилага императивните материалноправни норми, които установи, че имат отношение към предмета на спора между страните. Съгласно практиката на ВКС – Решение № 179/08.04.2019 г. по гр.д. № 163/2018 г., I ГО; Решение № 3/10.04.2018 г. по гр.д. № 4681/2016 г., II ГО, съдът следва винаги служебно да прилага императивните материалноправни норми, ако установи по делото факти, които посочват, че същите са нарушени. С други думи, когато по делото страните твърдят определени факти и ги докажат, съдът винаги има право на преценка за законосъобразното осъществяване на тези факти, ако същите нарушават императивна норма на материалния закон. Доколкото с Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че извършването на подбор и установяването на предвидените в закона критерии за подбора (чл. 329, ал. 1 КТ) е императивна норма, то съдът винаги следи служебно за начина на осъществяване на подбора, ако от доказателствата, ангажирани от страните по делото, може да се направи извод за нарушаване на тези правила. Съдът не може единствено служебно да ангажира доказателства за нарушения при извършване на подбора или установените критерии.

Дори и да се приеме защитаваната във въззивната жалба теза, че съдът не разглежда основания за отмяна на уволнението, които не са посочени в исковата молба, то настоящият съдебен състав намира, че в случая не е изправен пред тази хипотеза. Ищецът по иск за обявяване на уволнението за незаконно и неговата отмяна (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) обаче може да уточни някои от оплакванията си, представляващи твърдения за липса на предпоставки за работодателя да упражни правото си едностранно да прекрати трудовия договор, и след предявяване на исковата молба. Правилото е, че основанията, с които работникът или служителят аргументира незаконосъобразността на уволнението следва да се посочат в исковата молба, но с оглед възможността на ищеца да се защити, същият следва да може след запознаване с отговора на исковата молба да конкретизира фактите, на които основава твърденията си. В този смисъл е налице и практика на ВКС – Решение № 352/03.12.2013 г. по гр. д. № 62/2013 г., ІV ГО; Решение № 258/01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ІV ГО, според които ищецът може и след подаване на исковата молба да посочи факти, които обосновават неговите оплаквания, посочени в молбата, но без посочване на всички фактически основания, които ги подкрепят.

По настоящото дело въззиваемата З. още с исковата си молба е посочила, че спрямо нея не е бил извършен подбор (на страница 3, в точка 5 от обстоятелствената част). Към онзи момент, както същата е посочила и в отговора си, тя не е имала възможност да знае по какъв начин работодателят е осъществявал подбор, дали такъв е провеждан, от кои лица и при какви критерии. При това положение лишаването на въззиваемата З. от възможност да възрази срещу факти, въведени по делото от ответника едва с отговора на исковата молба, би довело до нарушаване на правото ѝ на равенство в процеса (чл. 9 ГПК и чл. 121, ал. 1 от Конституцията на Република България). Следователно съдът следва да разгледа и онези възражения на въззиваемата З. срещу твърденията на въззивника „В.А.В. к.“ ЕООД, които са били ангажирани от последната, след като същата е имала възможност да се запознае с твърденията на работодателя.

Във въззивната жалба са изложени твърдения, че и в проведеното след подаване на отговор на исковата молба от „В.А.В. к.“ ЕООД  първо съдебно заседание пред първоинстанционния съд от 30.05.2016 г. (протоколът е на лист 98 – 99 от първоинстанционното дело) въззиваемата З. не е възразила срещу извършения подбор. Сочи се, че представителят на същата бил заявил: „Запознах се с представените с отговора документи, ще се ползвам от тях.“, като така не бил оспорен протоколът за подбор от 16.11.2011 г., представен с отговора на исковата молба (на лист 41 – 43 от първоинстанционното дело). Настоящият съдебен състав намира, че тази интерпретация на изявленията на представителя на въззиваемата се основава на изолирано нейно изявление пред съда, тъй като представителят на въззиваемата З. също така изрично е посочил (на лист 98 от първоинстанционното дело), че иска представянето на документ, който е цитиран в протокола за подбор – сертификат за завършен от служителката Бояджиева (спрямо която също е извършен подбор и е прието, че има по-висока квалификация) курс за обучение, посочен в подбора.

Изявленията на страните по едно гражданско дело, макар и отправени до държавен орган, подлежат на тълкуване според общите правила за тълкуване на изявленията на частноправните субекти – според действително изразената воля и във връзка едно с друго (по аргумент от чл. 44 ЗЗД във връзка с чл. 20 ЗЗД). Поради това настоящият съдебен състав намира, че с искането си за представяне на документ, описан в протокола за подбор от 16.11.2011 г., въззиваемата З. е направила оспорване на съдържанието на документа, доколкото няма как да се поставят под съмнение описаните в един документ факти, без да се изложат възражения срещу съдържанието на същия. Практиката на ВКС, обективирана в мотивите на Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГТК, не двусмислено посочва, че за да може съдът да прави констатации относно начина на извършване на подбора, които не са описани в издадения от работодателя протокол, последният следва да е бил оспорен от ищеца по делото. Протоколът за извършване на подбор обаче е частен документ и няма обвързващо съда значение по отношение на установените от извършващите подбора квалификация и качества на работника (в тази насока е и практиката на ВКС – Решение № 385/21.11.2011 г. по гр. д. № 129/2011 г., ІV ГО; Решение № 125/29.05.2012 г. по гр. д. № 534/2011 г., ІV ГО; Решение № 616/15.10.2009 г. по гр. д. № 1327/2009 г., ІІІ ГО). Следователно при оспорване на изводите, обективирани в протокола за извършен подбор не е необходимо да се направи изрично искане до съда за оспорване на документа и да се открива производство по чл. 193 ГПК, тъй като истинността на установените в протокола обстоятелства подлежи на преценка от съда с оглед на всички събрани по делото доказателства по вътрешно убеждение. Следователно оспорването на фактически констатации, отразени в протокола за подбор, означава оспорване и на онези факти от значение за подбора, които са били приети от комисията по подбор въз основа на оспореното.

В случая въззиваемата З. оспорва документ за квалификацията на другата служителка, с която същата е била сравнявана по време на подбора – Л.Б.и така оспорва изводите на комисията по подбора за значението на квалификацията на служителите.

При това положение настоящият съдебен състав е длъжен да извърши проверка на проведения от въззивника – „В.А.В. к.“ ЕООД, на 16.11.2011 г. подбор между служителите  на длъжност „технически сътрудник“ и „административен асистент“. В протокола е посочено, че двете сравнявани служителки, заемащи тези длъжности – въззиваемата З. и Л.Б., са завършили средно образование, въззиваемата има по-малък трудов стаж и се справя по-зле от останалите. Констатира се обаче от събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на Д.П.(на лист 99 от първоинстанционното дело), че изводите за качеството на работа на въззиваемата З. не са правени въз основа на преки впечатления на членовете на комисията, които не са работели в една и съща сграда с въззиваемата. Поради това изводът за по-лошо качество на  работата на въззиваемата З. следва да бъде направен от други доказателства по делото, както изрично е посочено в мотивите на Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС за случаите, в които протоколът за подбор е оспорен, а други доказателства не са представени. Налице е единствено индиция за обратното – за добро качество на работата, съдържаща се в положителната препоръка на Ф.Н.– представителя на лицето, в чиято полза е работила въззиваемата З. – Търговското представителство на Австрийските авиолинии в България, която е представена на лист 96 от първоинстанционното дело.

По отношение на възраженията за обсъжданите от първоинстанционния съд показания на свидетелите настоящият съдебен състав намира, че няма основание същите да не бъдат кредитирани. Фактите, които показанията на свидетелите установяват обаче не водят до извод за законосъобразно извършен подбор. Свидетелката М.посочва, че самата тя не е можела пряко да установи начина, по който въззиваемата З. изпълнява работата си, а е направила това чрез други източници на информация. В този случая се касае за т.нар. „косвено доказателствено средство“ – такова, което възпроизвежда други доказателства и има тяхната стойност. Доколкото обаче такива преки доказателства не се представени по делото, а косвените доказателства в случая не установяват посочените в тях факти пълно и главно (направено е общо позоваване на данни от други лица, а не на конкретни обстоятелства, от които може да се изведе извод за лошо изпълнение на работата), съдът не може да приеме за установени твърденията на свидетелката М.за това, че въззиваемата З. е изпълнявала задълженията си по-лошо от другата служителка, участвала в подбора. Показанията на свидетелката П.(на лист 99 от първоинстанционното дело) пък могат да послужат единствено за установяване на обстоятелството, че въззиваемата З. не е работела заедно с другите служители на „В.А.В. к.“ ЕООД и така потвърждават казаното от свидетелката Методиева, че последната не е придобила преки впечатления от работата на въззиваемата З..

Следва да се има предвид, че макар и оспорването на въззиваемата З. да касае само изводите на комисията по подбора относно квалификацията на двете сравнявани служителки, то липсва и определена относителна тежест на двата предвидени от закона критерии – квалификация и качество на извършване на работата, която да е отразена в протокола за подбор. Това прави невъзможно за участващите в подбора служители да се защитят срещу изводите на комисията по който и да е от двата критерия, тъй като не може да бъде изяснено кой от тях има по-голяма тежест. Във връзка със служебните задължения на съда за установяване на критериите за подбора, установени с Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че това е съществен недостатък на протокола за извършен подбор, който се отразява на законността му.

За пълнота следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не намира основание за приложението на тежестта по чл. 161 ГПК – приемане за доказани на обстоятелства, за които въззивникът „В.А.В. к.“ ЕООД е създал пречки за доказване. С оглед липсата на други доказателства по делото, които да установяват по-лошо изпълнение на задълженията на въззиваемата З., и доколкото този факт е в доказателствена тежест на въззивника, неприлагането на посочената норма не засяга крайния извод на съда за липса на представени доказателства.

Посочените по-горе пороци на извършения подбор правят същия незаконосъобразен, тъй като не може да се установи с каква тежест са били установените от въззивника – „В.А.В. к.“ ЕООД, критерии, нито как точно е установено наличието или липсата им (извън установения трудов стаж на двете служителки, който е бил известен на работодателя по трудовото досие). С оглед на изложеното правото на подбор на работодателя не е било упражнено съобразно изискванията на чл. 329, ал. 1 КТ и поради това уволнението не е осъществено законосъобразно.

Следователно с оглед съвпадането на изводите на първата и въззивната инстанция по делото е налице основание за потвърждаване на първоинстанционното решение в  частта му, с която е обявено за незаконно уволнението на въззиваемата З. и същото е отменено.

Тъй като уважаването на иска за отмяна на уволнението предполага основателност на иска за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и доколкото не са налице пречки за възстановяване на въззиваемата З. на длъжността ѝ, заемана преди уволнението, първоинстанционното решение следва да се потвърди и в частта, с която е уважен този иск. Съгласно практиката на ВКС не се допуска възстановяване на работник единствено когато съществува основание за прекратяване на трудовото правоотношение с уволнения вече работник или служител. Несъществуването на щатна длъжност не е причина за възстановяване на незаконно прекратеното правоотношение, доколкото съдебното решение отменя именно съкращаването на бройка по щатното разписание на работодателя. Това не е пречка в последствие същият да извърши ново законосъобразно съкращение, но това не препятства възстановяването на незаконно (поради неправилно извършен подбор) заличената щатна бройка.

Във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания срещу първоинстанционното решение в частта относно иска за присъждане на обезщетение за оставане на въззиваемата З. без работа (чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с
чл. 225, ал. 1 КТ), поради което съдът е длъжен да провери първоинстанционното решение за правилност в тази му част единствено по отношение на неправилно приложение на императивни материалноправни норми. Такова не се констатира, като обезщетението е изчислено правилно от първоинстанционния съд в съответствие с правилата на чл. 225 КТ. Поради това първоинстанционното решение следва да се потвърди и в тази част.

Относно разноските:

При този изход на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има единствено въззиваемата З.. Първоинстанционното решение не следва да се изменя в частта за присъдените ѝ разноски, тъй като липсва жалба в част.

Пред настоящата инстанция въззиваемата З. не е направила искане за присъждане на разноски и такива не следва да се присъждат.

По претенцията за разноски на въззивника – „В.А.В. к.“ ЕООД, за производствата в предходните инстанции, настоящият съдебен състав намира, че не следва да присъжда такива, тъй като разноските се присъждат според изхода на спора по същество, а предявените срещу дружеството искове са изцяло отхвърлени. С оглед на изложеното същото дружество няма право на разноски в което и да е от водените от него производства, доколкото на обезщетяване подлежат единствено разноските на ищеца в производството по чл. 78, ал. 1 ГПК. Искането следва да се остави без уважение.

Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 КТ.

Така мотивиран, Софийският градски съд, втори „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №39493/26.07.2018 г. по гр. дело № 14904/2015 г. на Софийския районен съд, 73. състав, в обжалваната му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на въззивника – „В.А.В. к.“ ЕООД, за изменение на Решение №39493/26.07.2018 г. по гр. дело № 14904/2015 г. на Софийския районен съд, 73. състав, в частта му за разноските.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 или 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.