Р Е Ш Е Н И Е № 2/3.1.2017 г.
гр.Ямбол........3.01........2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На................................двадесети...декември..….........................................
През две хиляди и шестнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Георгиева......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 1956
за 2016 година............................................................................................
Пред ЯРС е депозирана искова молба от Д.Х.Д. *** против “Е.МИРОЛИО” ЕАД гр.Я., с която се претендира да бъде признато за незаконно уволнението му със заповед № ***г. от длъжността „***“, същото да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата 4550 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие уволнението. Иска се присъждане на направените по делото разноски. Твърди се, че уволнението на основание невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест довела до трайно намалена работоспособност и поради здравни показания въз основа заключение на ТЕЛК, е незаконно, тъй като не са налице посочените основания за това. Заповедта за уволнение се счита за неправилна, незаконосъобразна, превратно тълкуваща решението на ТЕЛК, за което няма данни към датата на уволнението да е влязло в сила. Заповедта е издадена преди на ищеца да е предложена друга работа съобразена със здравословното му състояние, без да е изискано становище на Инспекцията по труда и ТЕЛК относно условията на труд и влиянието им върху здравето на ищеца.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа.
В срока по чл.131 и сл. от ГПК ответникът редовно уведомен е депозирал писмен отговор, в който посочва, че оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Уволнението е извършено законосъобразно и не страда от пороците сочени в исковата молба. Спазени са всички законови изисквания и уволнението е съобразено със становищата на службите и изхода на гр.д.№ *** г. на ЯРС. Искът за обезщетение се оспорва по основание и размер. Иска се отхвърляне на претенциите и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание пълномощника на ответника поддържа становището по отговора си.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, че ищецът Д.Д. е изпълнявал трудовите си задължения в ответното дружество и е уволнен със заповед № *** г. като е прекратено трудовото му правоотношение на длъжност „***“ в участък „***“ на цех „Б***“. Като причини за прекратяване на трудовия договор работодателят е посочил основанието на чл. 325 ал. 1 т.9 от КТ – невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК № *** г. като работникът отказва да заеме предложената му друга работа – работник „***“, която е подходяща за здравословното му състояние съгласно ЕР № *** г. на ТЕЛК. Изложени са подробни мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, а именно, че след решение на ТЕЛК от 10.07.2015 г. на Д.Д. с водеща диагноза *** и посочените противопоказни условия на труд, а именно: тфт, влага и запрашеност е записано, че може да продължи работата си като ***, съобразно с тези посочени противопоказни условия на труд. Работодателят преценил и съгласно постановеното по гр.д. № *** на ЯРС решение с цел запазване здравословното състояние на Д. е отправил запитване до ТЕЛК дали лицето би могло да работи на друга длъжност, а именно „***“. Издадено е решение, че това е възможно, тази длъжност е предложена на Д., но тъй като той е отказал да я заеме, работодателят е преценил, че следва да прекрати трудовото му правоотношение на посоченото основание.
Представено е и предложението от работодателя до Д. от същата дата 20.06.2016 г., с което на основание чл. 314 ал.1 от КТ във връзка с чл. 317 ал.1 и ал.3 от КТ и ЕР № *** г. му е отправено предложение да заеме длъжността „***“. Това предложение, както и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение Д.Д. е отказал да подпише, като отказа по заповедта е удостоверен от свидетели, но тези обстоятелства не са спорни по делото. По същият начин, а именно с отказ да приеме, Д.Д. е подписал изготвеното допълнително споразумение от 20.06.2016 г. към трудовия му договор от 26.02.2007 г. във връзка с предложение за промяна на заеманата длъжност.
Преди уволнението на Д. с процесната заповед № ***г., същият е бил уволнен от същата длъжност „***“ със заповед № ***Д. е атакувал това прекратяване на трудовото правоотношение и съдът е постановил по гр.д.№ ***г. решение № ***г., с което признава уволнението на Д. извършено с тази заповед на основание чл. 325 ал.1 т.9 от КТ за незаконно, отменя го и го възстановя на заеманата до уволнението длъжност „***“. Мотивите на съда за отмяна на това уволнение са, че същото е била извършено незаконосъобразно, при заключение на ТЕЛК от 10.07.2015 г., че Д. може да работи като ***, вследствие на което ответникът работодател не е доказал наличието на основанието и в частност елемента невъзможност на ищеца да изпълнява работата си като *** и поради това го отменя като незаконосъобразно.
В настоящото производство съдът изиска и бе приложена преписката по партидата на Д.Х.Д., съдържаща доказателствата по издадените му експертни решения. В тази преписка се съдържа и ЕР № ***г., което е било предмет на предходното отменено уволнение на Д. от длъжността „***“. По това експертно решение ТЕЛК определя на Д. при преосвидетелстване 75 % трайно намалена работоспособност при водеща диагноза *** и общо заболяване *** *** – средно тежка, персистираща, с голяма давност /от детска възраст/, с документирани чести обостряния и вентилаторни нарушения. Посочени са противопоказни условия на труд: тфт, влага, запрашеност, както и че Д. би могъл да продължи да работи като „***“ съобразено с противопоказните условия на труд отразени в настоящото ЕР.
След отмяната на уволнението от съда по гр.д.№ ***г. “ Е.Миролио“ ЕАД се е обърнало с питане от 25.01.2016 г. до МБАЛ „***“ гр.Я. и до ТЕЛК за компетентно становище дали лицето Д. би могло да работи като „***“, за да бъде преместен на това работно място. В мотивите си за направеното запитване работодателят е посочил, че се е консултирал със СТМ откъдето е получил становище, че въздействието на факторите влажност и прах със стойности близки до граничните може да доведе още по-неблагоприятно развитие на заболяването на лицето и още по – голямо влошаване на здравословното му състояние. На това искане за компетентно становище, ТЕЛК – Я. е издала ЕР № ***г. за това, че видно от приложената към досието документация лицето Д. не е възстановено на работа въпреки съдебното решение и не се намира в трудово правоотношение в момента, поради което ТЕЛК не може д се произнесе относно ново трудово насочване на лицето. Това решение на ТЕЛК – Я. е било обжалвано от работодателя и НЕЛК се е произнесла с решение № ***г. като е отменила и върнала експертното решение на ТЕЛК Я. за ново произнасяне като има предвид мотивите за това, а именно, че към момента на обжалването пред НЕЛК е било налице възстановяване на Д. от неговия работодател на заеманата работа *** и следва да се изискат допълнителни документи. След връщането на ТЕЛК Я., същата се произнася с ЕР № ***г. за това, че след като със заповед № ***г. Д. е възстановен на работа като „***“ и се е явил за преглед пред ТЕЛК и след като са налице допълнително представените от работодателя документации е постановено решение, че лицето може да работи като „***“, съобразено с противопоказанията на труд, определени от ТЕЛК. Върху това последно решение е отразено, че е получено от Д. на 10.06.2016 г. и е влязло в сила на 28.06.2016 г.
За да удостовери, че атакуваното уволнение е законосъобразно, ответникът работодател е представил протокол № ***г., издаден на основание чл.315 от КТ и чл.2 от Наредба за трудоустрояване и чл.1 от Наредба за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност от надлежна комисия, която е определила „***“ 5 броя определени места за трудоустрояване, както и е представено длъжностното разписание на персонала в сила от 1.01.2016 г., където *** са 19 броя места.
По същите съображения по делото бе разпитан и посочения от ответника свидетел М.И., която работи като *** отдел ***, *** . Тази свидетелка посочва, че всяка година в началото се съставя комисия, която определя местата за хора с намалена трудоспособност, като се изисква задължително справка от Личен състав за хората, които вече са с намалена трудоспособност и след получаване на тази справка тези хора задължително попадат в списъка. На база на този списък свидетелката всяка година подава заявка спецификация в Бюрото по труда, за да могат хората, които имат увреждания да постъпят на работа. Тъй като по това време длъжността „***“ е била с определени проценти нетрудоспособност и човека е назначен в дружеството, той задължително попада в този списък, като длъжността „***“ в цех „***“ за 2015 г. е включена в списъка и за 2016 г. е изключена от този списък. Свидетелката И. също така описва и дейностите, които следва да се извършват от „***“, които в по – голямата си част се механизирани.
За установяване на обстоятелството, че предлаганата на ищеца Д. длъжност „***“ не отговоря на предписанията на ТЕЛК по негово искане бе разпитан свид. Т.И., който работи в ответното дружество като ***. Този свидетел заявява, че длъжността „***“ се състои в това, че *** пакетира бобини, които поставя в кашони от по 27-28 кг, после робот подрежда кашоните на палет, но има случаи, в които е развален и всичко трябва да се реди ръчно на палета от ***. Готовият нареден палет се кара от *** с ръчна количка до паркинга, където се реди. Извънреден труд на тази длъжност не се полага. Има предвидено студозащитно облекло, което се осигурява на *** и се ползва от него по собствена преценка. На това работно място има висока запрашеност, свидетелят предполага, че е от кашоните.
По искане на ответника по делото без назначена, изслушана и неоспорена съдебно – медицинска експертиза, по която вещите лица дават заключение за това,че *** *** е хронично възпалително заболяване, при което наличието на алергени в домашна и производствена среда влияе върху протичането на заболяването *** *** и въз основа на това вещите лица считат, че изпълняваната от Д. длъжност „***“ не е подходяща за здравословното му състояние. Вещите лица след направен сравнителен анализ на длъжностите „***“ и „***“ считат, че по – подходящата от двете длъжности за лицето е “***“. При фактор нетоксичен прах степента на риска е оценен с 1 на всички длъжности за трудоустроени с изключение на длъжност „***“ в цех „***“ и *** в склад ***, където стойностите са 0 – няма риск. Стойностите на микроклимата и оценъчната стойност на риска е степен 0 –няма риск на всички работни места, с изключение на „***“ в цех „***“ и *** в склад ***, където стойността е 1 – твърде ограничен приемлив риск. На всички работни места се извършва физически труд – ръчна работа с тежести, лека до средна степен. Във всички длъжностни характеристики в раздел ІІ - изискване за заеманата длъжност, т. 4 – медицински показания е отбелязано изискване на работодателя – физически и психически здрав, което само по себе според вещите лица не кореспондира с изискване да бъдат заемани от лица с намалена работоспособност.
По искане на ищеца по делото бе назначена съдебно – икономическа експертиза с оглед изчисляване претендиранато от него обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие на уволнението. По тези експертизи вещото лице посочва, че БТВ на Д. за месеца, предхождащ уволнението е в размер 773,90 лв., като обезщетението на тази база за периода 20.06. – 10.10.2016 г. е 2 859,41 лв., а за периода 20.06. – 31.10.2016 г. е 3 412,20 лв.
Съдът приема заключенията дадени от вещите лица, изготвили съдебно – медицинската и икономически експертизи за годни доказателства по делото, тъй като са изготвени компетентно и обективно.
За удостоверяване на обстоятелството, че към момента на приключване на делото ищецът не работи на друго място, същият е представил удостоверение от НАП и служебна бележка от ДБТ Я. за обстоятелството, че е безработен.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са три обективно съединени иска от Д.Х.Д. против „Е.Миролио“ ЕАД гр.С. с правно основание чл. 344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ. Претендира се да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, заповедта за уволнение да бъде отменена, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „***“ и да му бъде присъдено обезщетение в размер на 4 550 лв. за 6 месеца – времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение.
По първия от предявените искове с правно основание чл. 344 ал. т.1 от КТ:
Относно законността на атакуваното уволнение, извършено със заповед № ***г., съдът намира, че искът е основателен, т.е. уволнението е незаконно по следните съображения:
В настоящия случай прекратяването на трудовото правоотношение е на основание чл. 325 ал.1 т.9 от КТ – трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово – експертната комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Т.е. първата предпоставка, за да се пристъпи към уволнение по този ред е работникът да притежава противопоказания, които да бъдат въз основа на заключение на здравен орган – да бъде трудоустроен. Трудоустрояването по КТ е уредено по чл.317 и възниква, когато е налице необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, като характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването, които се определят по предписание на здравните органи. Предписанието на здравия орган, който съгласно Наредба за трудоустрояване в случая – чл.1 ал.3 е ТЕЛК /НЕЛК/ трудоустроява лица, на които определя 50 и над 50 на сто трайна намалена работоспособност или здравни противопоказания за изпълняване на възложената им работа. Самото предписание на здравния орган съдържа необходимостта от трудоустрояване на работника, формата на трудоустрояване – преместване на друга работа или облекчаване на условията на труд за изпълняваната работа, както и определя срока на трудоустрояването. В заключението на ТЕЛК трябва не само да се определи болестта, довела до инвалидизиране или съответните здравни противопоказания, но и в него изрично да се посочи, че това състояние на работника поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение.
В случая съдът приема, че предписанието за трудоустрояване на ищеца Д. се съдържа единствено в решение на ТЕЛК № ***г., в което след като му е определена 75 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза ***, са посочени противопоказни условия на труд, както и че би могъл да продължи да работи като *** съобразно с посочените противопоказни условия на труд. Въз основа на това експертно решение на ТЕЛК съдът с влязлото си в сила решение по гр.д. № ***г. е отменил предходното уволнение на Д. на длъжността „***“ с мотива, че ТЕЛК не е издал предписание за това, че при неговото трудоустрояване той не може да изпълнява длъжността „***“. След постановяване на това съдебно решение и възстановяване на Д. на длъжността „***“, ответникът се е снабдил със становище на Служба трудова медицина относно факторите, при които работи Д. на тази длъжност за това, че същият на това място е в риск от влошаване на здравословното състояние. Въз основа на това становище ответникът е отправил питане до ТЕЛК дали Д. би могъл да работи като „***“. Експертното решение на ТЕЛК, въз основа на което ответникът е предложил нова длъжност на Д., която той не е приел е издадено за това, че същият може да изпълнява длъжността „***“, но липсват предписание за това, че той не може да изпълнява заеманата от него длъжност „***“. При наличието на тези две телкови решения и при липсата на изрично упоменаване за това, че Д. не може да изпълнява длъжността „***“, съдът счита, че по отношение на него е меродавно експертно решение на ТЕЛК от 10.07.2015 г., в което при трудоустрояването изрично е записано, че може да продължи да работи на тази длъжност при спазване на посочените противопоказни условия на труд. Становището изискано от ответника и дадено от Служба трудова медицина относно риска за Д. при изпълняване на длъжността „***“, съдът не обсъжда, тъй като службата трудова медицина е извън кръга на лицата посочени в чл.1 от Наредбата за трудоустрояване, можещи да издават предписания за това, а именно лекуващия лекар, ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК. Т.е. в случая за съда липсва предписание, издадено от надлежен орган за това, че Д., който безспорно е с намалена работоспособност не може да изпълнява заеманата от него длъжност „***“. Съдът не приема, че последното решене на ТЕЛК № ***за това, че Д. може да работи като „***“, не следва да се тълкува като отричащо възможността му да работи като „***“.
Независимо от това работодателят въз основа на това последно решение на ТЕЛК е предложил на 20.06.2016 г. на Д. преди влизане на решението в сила на 28.06.2016 г. да изпълнява длъжността „***“, което съответно той е отказал.
В обобщение на изложеното съдът счита, че извършеното уволнение на Д. на основание чл.325 ал.1 т.9 от КТ е незаконосъобразно и следва да се отмени, тъй като счита, че липсва предписание за трудоустрояване за изпълняване на длъжността „***“ и на второ място ако се приеме, че е налице предписание за изпълняване на длъжността „***“ и отказа на Д. да приеме това предложение, то е налице спор, който следва да бъде разрешен извън съда и е медицински въпрос, който е от компетентността на ТЕЛК и НЕЛК. По делото липсват данни такъв спор да е отнесен до компетентните институции, да е разрешен там, а и това би било невъзможно да се случи, тъй като предложението за заемане на друга длъжност и заповедта за уволнение на Д. са издадени на една и същата дата – 20.06.2016 г. преди влизане в сила на решението на ТЕЛК.
По иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ:
Този иск е акцесорен по отношение на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Уважаването на главния иск поражда за работника субективното право да претендира възстановяване на прекратеното трудово правоотношение. По тези съображения, след като съдът приема, че уволнението е незаконно и следва да се отмени, то и този иск като основателен и доказан следва да бъде уважен, като ищецът бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност „***“.
По иска с правно основани чл. 344 ал.1 т.3 от КТ:
Съдът счита, че и този иск е основателен, след като се установи, че ищецът е полагал труд по перфектен трудов договор, сключен за неопределено време, поради което е налице причинна връзка между уволнението и оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение. Съгласно правната доктрина размерът на вредата, подлежаща на обезщетение от работодателя се измерва с пропуснатото БТВ на работника за времето след уволнението. Работодателят дължи обезщетение за цялото време, през което работникът е останал без работа след уволнението, но не за повече от 6 месеца. Ищецът установи и другата предпоставка за уважаване на иска му, а именно, че след уволнението, считано от 20.06.2016 г. не е сключвал друг трудов договор и не е работил по друго трудово правоотношение. От момента на уволнението до момента на приключване на съдебното дирене са изминали точно 6 месеца. Предвид това и заключението на вещото лице, че БТВ на Д. е в размер 773,90 лв., съдът приема, че обезщетението на ищеца следва да бъде в размер 4 643,40 лв. Тъй като изменение на иска в тази част не бе направено съдът следва да уважи ищцовата претенция до претендирания размер от 4 550 лв.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер 750 лв. Ответникът следва също така да бъде осъден да заплати ДТ 282 лв. /две ДТ по 50 лв. за неоценяемите искове и ДТ 182 лв. върху присъденото обезщетение/, ДТ от 5 лв. при издаване на изпълнителен лист, както и по сметката на ЯРС сумата от 150 лв. за вещо лице.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
УВАЖАВА предявения от Д.Х.Д. с ЕГН ********** ***, адв. К. иск като на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ признава за установено по отношение на „Е.Мирилио“ ЕАД, ЕИК ****, гр.С., ***, представлявано от Г. Р., че уволнението със заповед № ***г. Е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ГО ОТМЕНЯ.
УВАЖАВА предявеният от Д.Х.Д. против „Е.Миролио“ ЕАД гр.С. иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 като го ВЪЗСТАНОВЯВА на заеманата преди уволнението длъжност „***“.
ОСЪЖДА „Е.Миролио“ ЕАД гр.С. да заплати на Д.Х.Д. с посочени данни на основание чл. 344 ал.1 т.3 КТ сумата 4 550 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението 20.06. – 20.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2016 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Е.Миролио“ ЕАД гр.С.да заплати на Д.Х.Д. с посочени данни на основание чл. 78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 750 лв.
ОСЪЖДА „Е.Миролио“ ЕАД гр.С. да заплати ДТ 282 лв. за заведените искове, ДТ 5 лв. при издаване на изпълнителен лист, както и по сметка на ЯРС сумата 150 лв. за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване двуседмичен срок от днес пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: