№ 49
гр. Варна , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Вилен Стефан Мичев (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600138 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения за престъпление от общ характер М. М.
М., чрез адвокат Р.В. /АК-Разград/ за възобновяване на НОХД № 318/2020 г. по описа
на Районен съд - Разград.
В молбата се иска, на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК, да бъде
възобновено наказателно производство по НОХД № 318/2020 г. по описа на Районен
съд - Разград и отменено постановеното протоколно определение от 05.10.2020г, с
което е одобрено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство,
между Районна прокуратура – Разград, обвиняемия М. М. М. и неговия защитник.
Твърди се, че определението на РРС е постановено при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Посочени са пространни съображения в тази
връзка, като една част са свързани със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, тяхната оценка и реда, по който са събрани,
като с тези действия е нарушено правото на защита на обвиняемия в хода на
досъдебното производство. Счита се, че с връчването на предписанието за поставяне
под карантина на М. не са му вменени задължения да не напуска мястото, посочено
като адрес, където ще се изпълнява „карантината“, а само санитарно-хигиенни мерки и
хранителен режим, но без задължение да напуска адреса. В допълнение се посочва, че
и законодателството не предвижда понятието „карантина“ в какво се изразява и какви
забрани съдържа, като това е сторено с редакцията на Закона за здравето от
1
14.05.2020г., т.е. след датата на деянието. Иска се отмяна на определението от
05.10.2020г., постановено по НОХД № 318/2020 г. по описа на Районен съд – Разград и
оправдаване на осъдения М. или алтернативно да се приеме, че е налице
малозначителност на деянието по чл.9, ал.2 от НK. Като втора алтернатива е отправена
молба за отмяна на определението на РРС и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда, от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на осъдения М.
поддържа искането за възобновяване, като счита, че е налице малозначителност на
деянието по чл.9, ал.2 от НK.
Осъденият М., в своя защита, заявява, че поддържа изложеното в искането.
Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането за
възобновяване на наказателното дело за неоснователно, счита че не са налице
основанията за възобновяване, визирани в чл. 422, ал.1, т.5 от НПК, като излага
подробни съображения за това.
Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи
следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е
направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от
НПК шестмесечен срок. Искането има за предмет на претендираната проверка съдебен
акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК - определение, като неподлежащо на въззивна и касационна проверка,
съответно подлежи на проверка, по реда на възобновяването на наказателното дело,
като по своята същност, то се явява и oснователно.
С протоколно определение от 05.10.2020 г., постановено по НОХД №
318/2020 г., РС-Разград е одобрил споразумение за решаване на делото в досъдебното
производство, съгласно чл.381, ал.1 от НПК, постигнато между, представител на
Районна прокуратура – Разград, защитника – адв. И. и обвиняемия М.М.. Обвиняемият
се признал за виновен в това, че на 14.04.2020 г., в с. Дянково, общ. Разград и в гр.
Разград, по време на обявено на основание чл. 84, т. 12 от Конституция на Република
България с Решение от 13.03.2020г. на 44-то Народно събрание на Република България
/обн. ДВ бр. 22/13.03.2020 г. / извънредно положение, свързано със смъртни случаи,
като лице по т. 1.1, б. “а“ от Заповед № 130/17.03.2020 г., изменена и допълнена със
Заповеди с номера РД -01-140/19.03.2020 г., РД-01- 158/26.03.2020 г. и РД-01-
183/06.04.2020 г., всичките на министъра на здравеопазването, издадени на основание
чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда на регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести, и във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространение на COVID-19 на територията на страната, а
именно като български гражданин - водач на тежкотоварен автомобил, пристигащ от
рискова държава по т.1 от Заповедта, поставен под карантина с Предписание за
поставяне под карантина изх. № 20647 от 13.04.2020год. на Регионална здравна
2
инспекция - Русе е нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна
болест по хората, като не е изпълнил задължението си да не напуска дома си /мястото
за настаняване, на което е посочил, че ще пребивава за срока на предписанието: с.
Дянково, общ. Разград, ул. “Въча“ № 3, както и кабината на управлявания от него
товарен автомобил /освен при извършване на товаро-разтоварна дейност/, деяние по
чл. 355, ал. 2, предл. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
Страните изразили съгласие, че за гореописаното престъпление на М., да
бъдат наложени наказания при условията на чл. 54, ал.1 от НК, както следва:
Лишаване от свобода за срок от три (3) месеца, изтърпяването на което да се
отложи, на основание на чл. 66 от НК, за изпитателен срок от три години. На
основание на чл. 67, ал. 2 от НК възпитателни грижи, спрямо осъдения през
изпитателния срок са възложени на съответния полицейски инспектор, при РУ на
МВР по местоживеене.
Страните се съгласили на обвиняемия да бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ в размер от 10 000 лв. (десет хиляди лева), което
законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.
Приключването на делото със споразумение е диференцирана процедура,
предвидена в глава XXIX от НПК. Институтът е въведен като процедура за бързо
приключване на наказателното производство, при по-благоприятно наказателноправно
третиране и при постигнат приемлив компромис между интересите на държавното
обвинение и обвиняемите или подсъдимите. Формата му е писмена, а съдържанието
обхваща въпросите, посочени в разпоредбата на чл.381, ал.5, т.1-6 от НПК. Ролята на
съда в случая е упражняване на контрол върху начина, по който са решени горните
въпроси. В случай, че намери споразумението за непротиворечащо на закона и морала,
така както е визирано в нормата на чл. 382, ал.7 от НПК, съдът го одобрява без да
излага нарочни мотиви.
След анализ на обстоятелства, Варненският апелативен съд намира, че на
досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
довели до ограничаване правото на защита на осъденото лице, защото в нарушение на
чл. 13 от НПК, не са били предприети необходимите действия за изясняване на
обективната истина по делото. Макар в постановлението от 19.05.2020 г. за привличане
в качеството на обвиняем, да е записано, че "са събрани достатъчно доказателства
/свидетелски показания и др. писмени доказателства/ за виновността на лицето", в
действителност това не е вярно, най-малкото, защото описаните в постановлението
четири заповеди на министъра на здравеопазването - Заповед № 130/17.03.2020 г., РД -
01-140/19.03.2020 г., РД-01- 158/26.03.2020 г. и РД-01-183/06.04.2020 г., изобщо не са
приложени, като писмени доказателства, по досъдебното производство, от което
следва, че изписвания текст в долната част на постановлението "разяснени са ми
правата които имам като обвиняем, съгласно следните разпоредби на НПК:... чл. 55,
ал. 1..., а именно... да науча за какво престъпление съм привлечен в качеството на
обвиняем и въз основа на какви доказателства... " е само формален препис на
изброените процесуални разпоредби, касаещи правата на обвиняемия, без обаче
никакво съобразяване с тях.
3
На М. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал. 1 от НК.
Нормата на чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е бланкетна и следва да бъде изпълнена със
съдържание, посредством посочване на относимата правна уредба, в случая от
областта на здравеопазването. Освен това, с последната редакция, зaкoнoдaтeлят e
paзшиpил aктoвeтe, кaтo e въвeл нapyшeниeтo нa нapeдби, нa пpaвилa и мepки. Toвa
нaлaгa пpи пoвдигaнe нa oбвинeниeтo, зa дa мoжe oбвиняeмият дa paзбepe в какво
конкретно e oбвинeн, дa бъдaт цитиpaни тoчнo нapyшeният нopмaтивeн акт, aкo ca
нapyшeни пpaвилa – c каквo ca въвeдeни, aкo ca нapyшeни мepки – c какъв aкт ca
въвeдeни и кoи тoчнo мepки ca нapyшeни. В случай на анализ на тези заповеди от
разследващите органи, както и прилагането им към делото, освен че би било в
съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 1 от НПК, би принесло в по-
пълна степен за разкриване на обективната истина.
За пълнота, настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да
отбележи, че никъде в процесното Предписание, не фигурира изрична забрана,
поставения под карантина да напуска жилището на адреса, който е посочил във
формуляра, а само хигиенни и санитарни мерки и хранителен режим. При това
положение възниква въпроса, посредством какви действия на 14.04.2020 г. М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.355,
ал.2, във вр. ал.1 от НК, тъй като не е ясно в какво точно се изразява действието на така
наложената му "карантина". Тоест в xoдa нa дocъдeбнoтo пpoизвoдcтвo не са събрани
дoкaзaтeлcтвa пo oтнoшeниe cyбeктивнaтa cтpaнa нa oбвинeниeтo. Пpeдвид, чe
cyбeктивнaтa cтpaнa ce oбeктивиpa oт дeйcтвиятa пo ocъщecтвявaнe нa изпълнитeлнoтo
дeяниe, cъбpaнитe доказателства индициpaт, чe явнo осъденият нe e cъзнaвaл тoчнo
каквo e нapyшaвaл, каквo пoвeдeниe e изиcквaнo oт нeгo и cъoтвeтнo c кoи свои
дeйcтвия гo e нapyшил. М. е влязъл нa тepитopиятa нa cтpaнaтa през ГКПП – Русе
/Дунав мост/ на 13.04.2020 г., пристигайки от Р. Румъния, кaтo пpи влизaнe в cтpaнaтa,
мy e връчено пpeдпиcaниe oт инcпeктop oт PЗИ-Русе, в кoeтo пpeдпиcaниe e пocoчeнo,
чe cъщият ce пocтaвя пoд 14-днeвнa кapaнтинa, като в т. 2, ce coчaт дeйcтвия cпpямo
него и члeнoвeтe нa нeгoвoтo ceмeйcтвo, само от санитарно-хигиенно естество. Следва
да се отбележи, чe пoнятиeтo "кapaнтинa" нe ce визиpa в нитo eдин зaкoнoв или
пoдзaкoнoв нopмaтивeн aкт, a дoкoлкoтo визиpaнитe пo-гope зaпoвeди нa Mиниcтъpa
нa здpaвeoпaзвaнeтo ca издaдeни нa ocнoвaниe чл.61, aл. 2 и чл. 63 oт Зaкoнa зa
здpaвeтo, cлeдвa дa ce пocoчи, чe чл. 61 от Закона за здравето, към 14.04.2020 г., визиpa
пoнятиeтo "зaдължитeлнa изoлaция", a нe „кapaнтинa“. Понятията "извънредна
епидемична обстановка“ по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ " и " карантина" по чл. 61, ал. 2 са
въведени и формулирани в ЗИДЗЗ, обнародван в ДВ бр. 44 от 2020 г. и са в сила от
14.05.2020 г., т. е. след датата на посоченото в обвинителното постановление и
споразумението деяние – 14.04.2020 година. Зa дa ce oбeктивиpa cyбeктивнaтa cтpaнa,
cлeдвa дa са налични дoкaзaтeлcтвa, чe пoдcъдимият знae зa мнoжecтвoтo зaпoвeди,
издaдeни oт Mиниcтъpa нa здpaвeoпaзвaнeтo, paзяcнeнo му e кaкви дeйcтвия или
бeздeйcтвия cлeдвa дa извъpшвa, кoгaтo e пocтaвeн пoд кapaнтинa, и cъoтвeтнo дa e
ocъщecтвил изпълнитeлнoтo дeяниe, a имeннo дa e нapyшил кoнкpeтни нapeдби,
пpaвилa или мepки. Такива доказателства по досъдебното производство липсват.
Визираните нарушения на процесуалния закон, досежно непълното
изследване на всички обстоятелства по изложеното в обвинителното постановление
4
твърдение за нарушение на цитираните в него заповеди и предписание, както и липсата
на достатъчно доказателства за извършено от М. от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 355, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК е довело и до нарушение на
материалния закон. Тези процесуални нарушения са били пренесени и от решаващият
съд, чрез постановяване на определението, с което е одобрил споразумението. Съдът е
бил длъжен да провери предложеното му за одобрение споразумение и да установи
непълнотите в доказателствения материал, да събере допълнителни доказателства във
връзка с виновността на М., касателно описаното в споразумението деяние, както и
други въпроси, посочени в чл. 381, ал. 5 от НПК или на основание чл. 382, ал. 8 от
НПК, да не одобри споразумението и да върне делото на прокурора, за събирането на
необходимия обем доказателства за виновността на лицето, в извършване на
престъплението по чл. 355 от НК, за което му е повдигнато обвинение. Като не е
изпълнил задълженията си и е одобрил споразумението, представено му от страните,
включително и в частта, на наложеното наказание, съдът е допуснал нарушения на
процесуалния и материалния закон, защото описаните в обвинителното постановление
факти, не са подкрепени с достатъчно относим и допустим доказателствен материал,
поради което и материалния закон касателно правната квалификация на деянието - чл.
355, ал.2, вр. ал.1 от НК, не е приложен правилно. Допуснатите нарушения по чл. 348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК са съществени и са основание по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК за
възобновяване на наказателното дело.
На последно място следва да се посочи и обстоятелството, че атакуваното
определение не е от категорията съдебни актове, визирани в чл. 354, ал. 2 и ал. 5 от
НПК и не подлежи на пререшаване по касационен ред.
Предвид горното, настоящата инстанция намира, че искането на защитника
на осъдения М., за възобновяване на производството по НОХД № 318/2020 г. на
Разградски районен съд, е основателно, макар и не по всички изложени от искателя
основания и следва да бъде уважено. След възобновяването следва да бъде отменено
определението, с което е одобрено споразумението и делото да се върне в стадия на
подготвителните действия за разглеждането му в съдебно заседание пред същия съд.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т.1 от НПК, Варненски
апелативен съд, след като установи наличието на предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5
от НПК, във вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и ал. 1, т. 2 от НПК,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 318/2020 г. по описа на
Разградския районен съд.
5
ОТМЕНЯ постановеното по делото протоколно определение от 05.10.2020 г., с
което е одобрено постигнатото споразумение, между прокурор от Районна прокуратура
– Разград, осъдения М. М. М. и неговия защитник и производството по делото е
прекратено.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на
подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6